Решение по КНАХД №333/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №63 от 28.08.2025г., постановено по АНД №20251620200136/2025г., Районен съд Лом е отменил Наказателно постановление №12-2500021/17.03.202г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана, с което на „БУЛФОРС КОНСУЛТ“ ООД [населено място] на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт К., поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена при доводи изложени в нея, като претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез управителя на дружеството, А. Г., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени имуществената санкция, въззивният съд е приел, че в случая не се установява да е извършено описаното административно нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.16, ал.1, т.7 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Не се установява обжалваното решение да е неправилно поради несъответствие с материалния закон. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая не е извършено нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата на осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.16, ал.1, т.7 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. След като по делото по безспорен начин е установено, че лицето В. З. не е имала сключен трудов договор с „БУЛФОРС КОНСУЛТ“ ООД [населено място], дружеството няма качеството на работодател, респективно за него не е възникнало задължение да провежда инструктаж на лице, което не е в трудово правоотношение с дружеството. В тази насока следва да се посочи, че въззивиният съд е издирил и посочил практика на Административен съд Монтана по аналогично дело, като тя се споделя от настоящият съдебен състав, тъй като без дружеството да има качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР КТ за него не е възникнало описаното в наказателното постановление задължение.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №63 от 28.08.2025г., постановено по АНД №20251620200136/2025г. по описа на Районен съд Лом.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.