ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 07.03.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Русе, ХІ
състав, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 61 по описа за 2024 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 143 от АПК.
Постъпила е молба вх.№1114 от 21.02.20124г.
по описа на АС-Русе, подадена от З.А.А. и Ф.А.А. ***, в качеството на
жалбоподатели по делото, с която, макар и неясно, е поискано допълване на постановеното
по делото прекратително определение № 531 /12.02.2024г. в частта за разноските,
като е посочено:“ молим да задължите Община Ветово да ни заплати сумата от
1500лв с ДДС.“ Приложени към молбата са фактура от 23.11.2023г. за адвокатски
хонорар, издадена от адв.Б.
К. от АК Русе и
договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/№ 005296 / 23.11.2023г., сключен
между двете жалбопдателки и адв.Б.К., с посочена платена сума от 1500лв.
В предоставения срок по чл.248,ал.2 от ГПК Кметът
на Община Ветово взема становище по молбата с отговор с вх.№1351 от
06.03.2024г., в който посочва, че същата е неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на разноските.
От фактическа страна се установява
следното:
Производството по адм.д.61/2024г. е образувано по жалба, подадена от З.А.А.
и Ф.А.А. ***, чрез адв.Б. К. от АК Русе, срещу Заповед № РД-907 от 07.11.2023г.
на Кмета на Община Ветово, връчена
на жалбоподателите на 10.11.2023г. и отменена със Заповед № РД-987/30.11.2023г.
на същия адм. орган. По делото е изискана адм. преписка. От
административната преписка и от представените с молбата договор за правна защита и съдействие
и фактура, както и от представеното по делото пълномощно се установява следното :
Жалбоподателите са получили първата Заповед
№ РД-907 от 07.11.2023г. на Кмета на Община Ветово на 10.11.2023г.
ДПЗС № 005296 между двете
жалбоподателки и адв.Б.К. е сключен на 23.11.2023г.
с предмет изготвяне на жалба против Заповед № РД-907 от 07.11.2023г. и
процесуално представителство. По договора са платени в брой 1500лв на адв.Б.К..
Тогава е издадена от адв.Б.К. фактура № ********** от 23.11.2023г. за сумата от 1500лв
с ДДС, платени в брой по ДПЗС № 005296 от 23.11.2023г. На същата дата е
изготвено и подписано пълномощно, с което З.А.А. и Ф.А.А. упълномощават адв.Б.К.
да ги представлява пред Административен съд Русе във връзка с оспорване на Заповед
№ РД-907 от 07.11.2023г. на Кмета на Община Ветово.
Жалбата срещу Заповед № РД-907 от
07.11.2023г. е подадена в Община Ветово – рег.№80-001839 от 24.11.2023г. от името на двете
жалбоподателки чрез пълномощник адвокат Б. К.. Жалбата е подписана лично от
двете жалбоподателки. С жалбата се иска
отмяна на заповедта и присъждане на
направените по делото разноски. В нея е посочено, че прилагат адвокатско
пълномощно.
Със Заповед № РД-987/30.11.2023г. на Кмета на
Община Ветово е отменена Заповед № РД-907 от 07.11.2023г. на същия адм.орган. Заповед
№ РД-987/30.11.2023г. е връчена на жалбоподателите на 07.12.2023г.
На
18.01.2024г. в
Административен съд Русе е входирана с рег. № 357 приподписана жалбата,
подадена в Община Ветово, като в
допълнителна молба е посочено от двете жалбоподателки, че подават жалбата в
съда, тъй като до момента подадената от тях жалба в общината не е изпратена в
съда. Към нея не е приложено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие.
С Определение № 531 /12.02.2024г. съдът е прекратил
производството като недопустимо, на основание чл.159, т.3 и т.4 АПК, поради липса
на правен интерес от оспорване предвид отмяната /оттеглянето/ на оспорения
административен акт. В определението съдът е посочил и обсъдил, че е
установено, че жалбоподателките са уведомени за Заповед № РД-987 от
30.11.2023г. на Кмета на Община Ветово с писмо с обратна разписка, връчено им
на 07.12.2023г., поради което за тях не е бил правен интерес от обжалването на
Заповед № РД-907 от 07.11.2023г. на Кмета на Община Ветово към момента на
подаване на жалбата в съда – 18.01.2024г. Посочено е, че при този изход на
делото в полза на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски, първо
защото не е бил налице правен интерес от оспорване на заповедта още при
подаване на жалбата и второ, защото по делото няма представени доказателства за
упълномощаване и реално направени разноски за възнаграждение на адвокат. В
жалбата се посочва, че е подадена чрез адв.Б.К. от АК Русе, но жалбата е
подписана лично от жалбоподателите.
В подадената молба вх.№1114 от 21.02.20124г. по описа на АС-Русе за присъждане на разноските двете
жалбоподателки за първи път представят пред съда копия на ДПЗС № 005296 от 23.11.2023г. и фактура
№ ********** от 23.11.2023г. за сумата от 1500лв с ДДС. Допълнително е представено и Пълномощно.
При гореустановените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, приложим субсидиарно
в административния процес на основание чл. 144 от АПК - в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това
правило се отнася и да определенията, с които се приключва производството.
Процесното искане за допълване на постановеното от съда определение в частта му за разноските е основателно.
Разпоредбата на чл. 143 от АПК урежда
отговорността за разноските в зависимост от изхода на правния спор. Съгласно
чл.143, ал.2 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Съгласно чл.143, ал.2 от АПК
подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от
него адм.акт. Настоящият случай е именно в тази хипотеза. Макар и отменена
впоследствие, относно Заповед № РД-907 от 07.11.2023г. на Кмета на Община
Ветово за двете жалбоподателки
първоначално е бил налице правен интерес отоспорването й, тъй като посочената
заповед е връчена на З.А.А. и Ф.А.А. и двете са реализирали правото си на жалба
спрямо нея, за което са упълномощили адвокат и реално са му заплатили сумата от
1500лв. В съответствие със сключения ДПЗС
упълномощеният адвокат е изготвил жалбата и е подготвил процесуалното си
участие. Едва след това оспорената
заповед е оттеглена, като това от своя страна обосновава и липсата на правен
интерес от оспорването й. Направените от двете жалбоподателки разноски въпреки
прекратяване на делото следва да бъдат възстановени от адм.орган на основание
чл.143, ал.2 от АПК.
Отговорността за разноските е обективна,
присъждането на разноски, най-вече в
случая на чл.143 ал. 2 АПК, не е и не може да се превърне в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер при направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК , който да
отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е "обоснован и
справедлив" и следователно съразмерен на извършената правна защита и
съдействие , без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. Съдът следва да прецени дали заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в конкретния случай не е прекомерно с оглед действителната правна
и фактическа сложност на делото и обема на извършената работа и осъществената
ефективна защита. Няма спор и са представени доказателства, че възнаграждението
е реално платено, както и че, заплатеното адвокатско възнаграждение е изцяло
съобразено с разпоредбата на чл.
8, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В отговора на молбата адв.орган е
направил възражение за прекомерност на разноските по реда на чл. 78,ал.5 от ГПК.
Съдът намира, че възражението е неоснователно. Заплатеното адв. възнаграждение
от двете жалбоподателки е в размер на 1500лв, което предполага, че всяка една
от тях е заплатила по 750лв. Адвокатското
възнаграждението в процесния случай се
определя по реда на чл. 8, ал.2, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по адм.дела
без определен материален интерес – по дела по ЗУТ и Закона за кадастъра и
имотния регистър адв.възнаграждение е в размер на 1250лв. В случая заплатеното възнаграждение в размер
на 750лв от всяка една от жалбоподателките отговаря на обема на предоставената
защита, а именно подготовка и изготвяне на жалбата от името на две лица. По делото
не е провеждано открито съдебно заседание, поради което не е осъществено
процесуално участие на упълномощения адвокат.В този смисъл заплатения хонорар
от 1500лв не е прекомерен и не следва да бъде намален. Представени са
доказателства, че сумата е реално платена, поради което адм.орган следва да
бъде осъден да я заплати на двете жалбоподателки.
По изложените съображения направеното
искане за допълване на постановеното от съда определение в частта му за
разноските, следва да бъде уважено.
Водим от изложеното и на основание
чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА
Определение № 531
/12.02.2024г. по адм.дело №61 по описа за 2024г. на АС Русе в частта за разноските, като
ОСЪЖДА
Община Ветово,
обл.Русе да заплатят на З.А.А. с ЕГН
********** и Ф.А.А. с ЕГН ********** *** сумата
от 1500/хиляда и петстотин / лв, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: