РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Плевен , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валери Ц. Цветанов
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Валери Ц. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430200256 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 20-0938-004859 от 13.11.2020г.
Началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Плевен е наложил на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на *** с
ЕГН **********, от ***, административни наказания глоба в размер на 50
лв, глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца, както и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 6
точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят ***, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В жалбата се съдържат твърдения, че жалбоподателят ***
не е възприел подадения сигнал за спиране, като не се оспорва констатацията
на органите за контрол и регулиране на движението за непоставянето на
обезопасителен колан по време на движение.
За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GА №332378 от 3.11.2020г. за установяване на административно
нарушение от който е видно, че на същата дата в 9:27 часа в г*** до *** с
посока на движение ул.“***“ жалбоподателят ***, като водач на лек
автомобил – *** с peг. № ***, извършил следното:1. Като водач и управлява
горепосоченото МПС не използва обезопасителен колан по време на
движение на автомобила. 2. При подаден сигнал със стоп палка по образец на
ул.“Стоян Заимов“ до *** не спира на посоченото място от контролен орган и
продължава движението си по ул.“***“, където спира до ***.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител *** и свидетеля ***, чиито показания съдът кредитира изцяло
с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. От показанията на актосъставителя *** и от показанията на
свидетеля *** се установява, че на 3.11.2020г. в 9:27 часа в г*** до *** с
посока на движение ул.“***“ жалбоподателят *** управлявал лек автомобил –
*** с peг. № ***, без да използва обезопасителен колан, като при подаден
сигнал със стоп палка по образец не спира на посоченото място от контролен
орган - на ул.“***“ до ***, и продължава движението си по ул.“***“, където
спира до ***.
Според показанията на актосъставителя Р. и според показанията на
свидетеля *** същите в качеството си на орган за контрол и регулиране на
движението са се намирали срещу движението на автомобила, управляван от
жалбоподателя. Според показанията на актосъставителя *** и според
показанията на свидетеля *** на жалбоподателя е бил подаден сигнал за
спиране със стоп палка по образец от *** - униформен служител на сектор
Пътна полиция при ОД на МВР – Плевен. От показанията на актосъставителя
***и от показанията на свидетеля *** се установява, че жалбоподателят ***
2
не е спрял на подадения сигнал, а е продължил по ул."***" и е спрял до ***.
И актосъставителят *** и свидетелят *** са категорични, че лично и
непосредствено са възприели управлението на автомобила от жалбоподателя
без поставен обезопасителен колан. Актосъставителят *** и свидетелят *** са
категорични и в това, че на жалбоподателя *** е подаден сигнал със стоп
палка по образец, но последният не е спрял на посоченото място от
контролния орган, а е продължил движението си. Според показанията на
актосъставителя *** и според показанията на свидетеля *** на водача е бил
подаден своевременно ясен сигнал за спиране. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя *** и на свидетеля ***, тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на
автомобила от страна на жалбоподателя *** без поставен обезопасителен
колан и не спирането на подаден сигнал със стоп палка. Освен това няма
данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя *** в нарушение, което не е извършил. Още повече,
че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН нарушителят –
жалбоподател в настоящето производство, не е направил възражения относно
невъзприемането от него на подадения сигнал за спиране. Освен това
съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в
конкретния случай жалбоподателят У. не е доказал, че е спрял на подаден
сигнал за спиране от органите за контрол и регулиране на движението.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят *** е извършил нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП и
правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.137А
ал.1 от ЗДвП водачите на МПС следва да поставят обезопасителен колан по
време на движение. Както бе посочено по-горе по несъмнен начин е
установено, че жалбоподателят *** е управлявал МПС без поставен
обезопасителен колан по време на движение.Това обстоятелство не се
оспорва от жалбоподателя, видно от изложените в жалбата твърдения.
3
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят *** е извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП и
законосъобразно му е наложил административни наказания на основание
чл.175 ал.1 т.4 от същия закон. В хода на настоящото производство се
доказаха по един безспорен и категоричен начин обстоятелствата, въз основа
на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение на чл.103 от ЗДвП, както и неговото виновно
поведение. Посочената разпоредба задължава водача на пътно превозно
средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Сигналът за спиране трябва да е подаден от оправомощен орган на
МВР, който съгласно чл.30 ал.1 т.5 от ЗМВР осъществява контролна дейност
чрез извършване на проверки за спазване на правилата за движение по
пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните
превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при
пътнотранспортните произшествия. Сигналът за спиране е извършен в
съответствие с разпоредбите на чл.61 ал.2, ал.3 и ал.4 и на чл.58 ал.1 и ал.2 от
Инструкция №8121-749 на МВР за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение. Понятието "подаден сигнал за
спиране" е визирано в разпоредбите на чл.170 ал.3 от ЗДвП и чл.207 от
ППЗДвП, които задължават контролният орган да подаде своевременно ясен
сигнал за спиране със "стоп" - палка, при който за водача на ППС да е
оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране
е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на
пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Униформен
полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал
само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет, като във връзка с последното чл.207
от ППЗДвП изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис
"Полиция - Спри!". Следователно, за да е осъществен състава на нарушение
по чл.103 от ЗДвП , следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за
спиране от контролен орган по един от посочените начини в разпоредбите на
чл.170 ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП. В конкретния случай от
4
показанията на актосъставителя Р. и на свидетеля К. се установява по
безспорен и несъмнен начин, че на жалбоподателя У. в качеството му на
водач на лек автомобил *** с peг. № *** е бил подаден сигнал със „Стоп-
палка“ по образец „С-8“ от униформен служител на МВР, като полицейският
служител, подаващ сигнала за спиране, е бил застанал срещу движението на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Следователно
актосъставителят *** и свидетелят *** в качеството си орган за контрол и
регулиране на движението са изпълнили задълженията си съобразно чл.170
ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП, като на жалбоподателя У. е подаден
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на
ППС е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за
спиране е предназначен за него и той следва задължението да спре най-вдясно
на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Предвид
изложеното неспирането на жалбоподателя при подадения сигнал от
униформен полицай следва да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни
нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на
движението, като с това си поведение жалбоподателят *** е осъществил от
обективна страна фактическия състав на нарушението по чл.103 от ЗДвП. В
тази насока законосъобразно административнонаказващият орган е наложил
на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя административни
наказания глоба в размер на 150 лв и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца. Законосъобразно и обосновано администратвнонаказващият
орган е определил размерите на наложените на жалбоподателя У. наказания,
като е съобразил всички обстоятелства съобразно разпоредбата на чл.27 ал.2
от ЗАНН, в т.ч. обстоятелството, че на жалбоподателя са налагани
административни наказания за нарушения по ЗДвП с 9 наказателни
постановления и с 10 фиша.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице. От представената към административно наказателната
5
преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи се установява, че актосъставителят Р. е оправомощен да съставя
АУАН, както и че на Началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР-
Плевен са делегирани правомощия да издава НП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен"
и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като законосъобразно и
обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0938-004859 от
13.11.2020г., с което Началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР –
Плевен е наложил на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП на *** с ЕГН **********, от ***, административни наказания глоба
в размер на 50 лв, глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца, и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 6
точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7