РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря М.а Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20222120108387 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба и уточняващи
молби към нея от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, против В. Д. С., З. И. К., И. С. Г., К. С. М., И. С. Ж., Н. С. М.,
И. С. Й., М. С. Х., К. Т. К., С. А. К., Т. А. К., С. И. Я., Д. А. З. и Н. М. З., с
която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че
ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. ***, находящ се в гр. ***, м. ***, с площ от 1943 кв.м., въз
основа на давностно владение, осъществено в периода 01.01.2000 г. -
29.04.2022 г., както и да бъдат осъдени ответниците Д. А. З. и Н. М. З. да
предадат на ищеца владението върху процесния имот.
Исковата молба и уточняващи молби към нея са основани на
фактически твърдения за това, че ищцовото дружество е собственик на
недвижим имот с идентификатор ***, с площ от 1943 кв.м, находящ се в гр.
***, м. ***, на основание на изтекла в негова ползва придобивна давност.
Сочи се, че ищецът е владял процесния имот в периода 01.01.2000 г. -
29.04.2022 г. Установил е фактическа власт върху него вследствие на сключена
приватизационна сделка между Министерството на икономиката и туризма и
„***“ ООД - купувач на акциите на „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕАД / преобразувано в
„ХЕЛИО - ТУР-С“ АД/, наследник на ДП ***.
Поземлена комисия - *** е възстановила собствеността върху
процесния имот на наследодателите на ответниците с решение от 03.11.2000 г.
Възникнал е спор между ищцовото дружество и реститутите, който е
1
завършил с влязло в сила решение през 2006 г. на ВКС в полза на последните.
Междувременно през 2021 г. между ответниците е осъществена
прехвърлителна сделка - покупко-продажба, обективирана в нотариален акт,
по силата на която ответниците-купувачи Д. и Н. З.и придобиват в режим на
съпружеска имуществена общност процесния имот. Твърди се, че сключената
сделка е нищожна, тъй като е продаден имот, несобствен на продавачите и
защото волята на един от тях е опорочена, тъй като С. Я. страда от *** не е
могла да формира правно валидна воля.
Сочи се, че върху имота има наложена възбрана, тъй като тя е
наложена върху имот от 217 дка, част от който е и процесният имот.
Твърди се, че от момента на приватизационната сделка до 29.04.2022 г.
процесният имот се е владял само от ищеца, но владението върху имота е
отнето по насилствен начин от ответниците-купувачи, които се позовали на
сключената покупко-продажба и започнали да го своят.
С Определение № 133/05.01.2024г. съдът е прекратил производството
спрямо ответницата В. Л. С., починала на *** година, поради недопустимост
на иска спрямо нея, тъй като към датата на предявяване на иска - 30.12.2022
година, лицето вече е било починало. Определението е влязло в сила като не е
било обжалвано.
С Разпореждане № 7685/12.07.2024 г. съдът е конституирал
ответниците Н. М. З. и В. Д. С. - наследник по закон на починалата В. Л. С..
В проведеното по делото първо съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител адвокат Ш., е пояснил и допълнил исковата си
претенция, като е заявил, че е придобил собствеността върху ПИ *** на
основание давностно владение, протекло в периода от 12.07.1972 г. до
29.04.2022 г. Излага, че дружеството е правоприемник на *** и терените на
къмпинг *** са били включени в капитала му, като то е продължило да
експлоатира къмпинга. Моли да бъде прогласена нищожността на РПК №
***г., на протокол за въвод във владение № ***г., както на Нотариален акт №
***, том V, рег. № ***, дело № *** от 2021г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците З. И. К.,
И. С. Г., К. С. М., И. С. Ж., Н. С. М., И. С. Й., М. С. Х., К. Т. К., С. А. К., Т. А.
К., В. Д. С., С. И. Я., чрез настойника си А. Д. Я., всички чрез процесуален
представител адв. И. Д..
Излага се, че спорът за собственост между реститутите и ищеца е
разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № *** г. на ВКС и не може да
бъде пререшаван.
Навеждат се твърдения за неоснователност на предявения иск. Оспорва
се твърдението, че ищцовото дружество е собственик на процесния имот на
основание сключената приватизационна сделка, както и на изтекла в негова
полза 10-годишна придобивна давност, като се излагат подробни съображения
за липса на изискуемия от закона фактически състав за придобИ.ето на имота
чрез давностно владение. Сочи се, че въз основа на оспорения от ищца
Протокол са въведени във владение в имота на 31.01.2001 г., и от този момент
2
осъществяват фактическа власт върху имота и демонстрират себе като негови
собственици - сигнализирали са при наличието на противозаконни действия
спрямо него, в това число и са подавали жалби срещу ищцовото дружество,
поради което владението на ищеца не е спокойно и постоянно.
Ответниците възразява и срещу твърденията, че върху имота има
вписана възбрана. Сочат се, че ответницата Я. не е присъствала на
изповядването на сделката пред нотариуса, а е била надлежно представлявана,
поради което сделката е действителна. Ответницата е поставена под пълно
запрещение на 30.03.2023 г., а нотариалният акт е от 07.12.2021 г. Отделно от
това ищецът не е сред легитимираните лица да оспорват действителността на
сделката на това основание, което се явява и неотносимо, предвид липсата на
нарочен петитум за обявяване на сделката за нищожна.
Предвид изложеното ответниците молят предявените искови
претенции да бъдат отхвърлени докато недоказани и неоснователни.
Претендират присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. А. З.,
чрез адв. И. Д.. Последният излага, че в исковата молба не са наведени
твърдения за конкретният начален и краен момент, в който е упражнявано
давностно владение върху имота, съответно кога придобивната давността е
изтекла в полза на ищеца, както и дали той е владял имота спокойно,
непрекъснато и явно с намерение за своене.
Навеждат се твърдения за неоснователност на предявения иск. Оспорва
се твърдението, че ищцовото дружество е собственик на процесния имот на
основание сключената приватизационна сделка, както и на изтекла в негова
полза 10-годишна придобивна давност, като излага подробни съображения за
липса на изискуемия от закона фактически състав за придобИ.ето на имота
чрез давностно владение.
Твърди се, че е придобил имота по силата на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен с действителните му собственици, на
07.12.2021 г., като праводателите му, от своя страна, черпят права от Решение
на Поземлена комисия - ***.
Подкрепя изложеното от неговите праводатели - ответници, че въз
основа на оспорения от ищца Протокол са въведени във владение в имота на
31.01.2001 г., като от тази дата са осъществявали фактическа власт върху него
и са манифестирали правото си на собственост - посещавали са го, трасирали
са го, сигнализирали са при наличието на противозаконни действия спрямо
него, в това число и са подавали жалби срещу ищцовото дружество, поради
което владението на ищеца не е спокойно и постоянно.
Твърди се, че от момента на установяване на фактическата власт върху
имота - началото на 2022 година, ответникът е извършил действия по неговото
стопанисване, трасиране и ограждане, като ищецът не е оспорвал правата на
ответника, а напротив ответникът е установил фактическа власт със
съдействие на ищеца.
3
Изцяло се присъединява към твърденията на останалите ответници
като счита, че ищецът не е сред легитимираните лице да оспорват
действителността на сделката на това основание, което се явява и неотносимо
предвид липсата на нарочен петитум за обявяване на сделката за нищожна.
Ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. М.
З.. Излагат се твърдения, че ответницата е придобила процесния имот заедно
със съпруга си в режим на съпружеска имуществена общност по силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с действителните
му собственици, на 07.12.2021 г., като последните черпели права от Решение
на Поземлена комисия - ***.
Споделя идентични съображения относно изложеното от останалите
ответници, че праводателите й са въведени във владение в процесния имот на
31.01.2001 г., като те външно са изразявали собственическо поведение, от
което следва, че владението на ищеца не е спокойно и трайно, като дори се
твърди, че ищецът е съдействал на ответниците-купувачи да установяват
владение върху имота. Изцяло подкрепя изложеното от останалите ответници
относно вписаната възбрана върху процесния имот, както и относно
изразеното становище досежно валидността на сключения договор за покупко-
продажба, поради опорочената воля на Я..
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства
и е направено доказателствено искане за допускане на разпит на двама
свидетели при режим на довеждане. Излага становище по отношение на
доказателствените искания на ищеца. Моли за отхвърляне на иска, като
претендира сторените по делото разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция,
като моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените
разноски. В депозирани по делото писмени бележки подробно излага
становището си по същество на спора.
Ответниците В. Д. С., З. И. К., К. С. М., И. С. Г., И. С. Ж., Н. С. М., И.
С. Й., М. С. Х., С. И. Я., К. Т. К., С. А. К. и Т., Д. А. З. и Н. М. З. А. К. не се
явяват, но чрез процесуалния си представител адвокат П., молят исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като
поддържат изложеното в отговора на исковата молба становище. Претендират
присъждане на сторените по делото разноски.
Всички останали ответници в процеса, редовно призовани, не се явяват
и не изпращат процесуален представител.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
4
Между страните не е налице спор, че процесният поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в гр. ***, местността
„***“, с площ от 1943 кв.м, е идентичен с бивш земеделски имот пл. № *** в
местността „***“ – изоставена нива с площ от 2,055 дка, пета категория.
С решение № ***г. на Поземлена комисия - *** правото на собственост
върху този имот е възстановено на наследниците на С. А. С., по реда на
ЗСПЗЗ. След влизане в сила на решението, на ПК на 31.01.2001г. тези
наследници са въведени във владение на имота с протокол за въвод във
владение № 1407. Със заповед № РД-11-544 от 11.07.2001г. на областния
управител на Бургас процесният имот е отписан от актовите книги за
недвижими имоти държавна собственост и е разпоредено предаването му на
наследниците на С. С..
Видно от Протокол № 1407/31.01.2001г. за въвод във владение,
наследниците на С. А. С. са въведени във владение на процесния недвижим
имот. По делото е предоставено Удостоверение издадено на 04.07.2007г. от
Община ***, в уверение на това, че С. А. С. притежава и владее земеделска
земя в землището на Община ***, а именно имот № *** с площ от 2,055 дка.,
представляващ изоставена нива в местността ***.
Представен е Констативен акт № ***г., издаден от Община ***, видно
от който процесният недвижим имот с идентификатор *** е собственост на
наследниците на С. А. С., съгласно Решение № ***г. на ПК ***. Представен е
и Констативен акт № 9 на Община *** от 11.02.2013г. в същия смисъл.
По делото е депозирана Заповед № 8-Z-1111/09.07.2014г. на Община
*** за извършване на отчуждаване на площ от 112 кв.м. от процесния
недвижим имот, като на наследниците на С. С. е определено парично
обезщетение. Представени са и множество протоколи за трасиране на
процесния имот.
От представеното по делото Решение № 998/29.07.2003 г. по гр.д. №
2534/2001 г. по описа на РС-Бургас, отменено с Решение № 27/14.06.2004г. на
ОС Бургас, което е отменено с Решение от 09.03.2006г. на ВКС по к.д. №
2545/2006г., влязло в законна сила на 09.03.2006 г. е видно, че е бил отхвърлен
положителният установителен иск за собственост на „Хелио-тур-с“ АД по чл.
97, ал.1 ГПК (отм.) против наследниците на С. С., в полза на които е бил
реституиран процесният имот № *** в м. „***“, землището на гр. ***.
По делото са представени Писмо изх. № 7-94-А-69/10.07.2014г. на
Община ***, ведно със Заповед № ***г. на Кмета на Община ***; Заповед №
8-z-912/09.07.2015г. на Кмета на Община *** за премахване на незаконно
строителство в имот с идентификатор ***; Заповед № 8-z913/09.07.2015г. на
Кмета на Община *** за премахване на незаконно строителство в имот с
идентификатор ***.
От Констативен протокол № 8/11.02.2025г., издаден от Община ***, се
установява, че при извършена проверка в имот с идентификатор ***, е
констатирано, че дейностите по разрушаване на постройка, натоварване и
извозване на строителните отпадъци, са приключили. Тези дейности са
извършени във връзка с принудително изпълнение на Заповед № 8-Z-
5
874/18.06.2024г. на Община ***.
Представен е Договор за покупко-продажба на собствена част от
търговско предприятие, сключен на 05.12.2024г. между Хелио-Тур-С АД и
„***“ ЕООД, съгласно който първото дружество продава на второто
собствеността върху обособена част от търговското си предприятие,
представляващо къмпинг „***“. В договора е посочено, че обособената част от
търговското предприятие представлява недвижими имоти, които са изрично и
изчерпателно изброени в чл. 2, ал. 1 от договора. В договора не попада
процесния недвижим имот.
Видно от приетия Доклад на независимия одитор, след извършен одит
на годишни финансов отчет на ищеца за 2010г. е установено, че дружеството
не е отстранили предходни констатации, че от сметката за земи не са извадени
имоти, за които има влезли в сила съдебни решение, съгласно които
дружеството губи собствеността. Указано е, че тези земи следва да се отпишат
от сметката на дружеството за земи и да се запишат по сметката съдебни
вземания, ако за тях ще се водят нови съдебни дела.
Видно от Нотариален акт № ***, том V, рег. № ***, дело № *** от
2021г. от ***г., Д. А. З. е закупил от първата група ответници процесния
недвижим имот, срещу сумата от 40 000 лв. От представените по делото
доказателства се установява, че Д. А. З. има сключен граждански брак с Н. М.
З. от ***г. – преди датата на сделката.
По делото е представено Решение по гр.д. № № 2191/2022г. на ОС
Бургас, влязло в сила на 30.03.2023г., с което С. И. Я. е била поставена под
запрещение.
По делото е изготвено и прието заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза. Видно от същото, недвижим имот с площ от 1943
квадратни метра с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота област
Бургас, община ***, град ***, местност „***“, е част от активите на
дружеството, съгласно представената инвентарна книга. Като дата на
придобИ.е е посочена 31.12.1994г. В заключението е посочено, че с писмо изх.
№ 17-71-00-272/15.11.2024г. ТД НАП София офис „Витоша“ уведомява
Районен Съд Бургас, че за периода от 01.01.2000г. до 01.01.2009г. не може да
предостави информация за Справки Декларации по ДДС и Дневници за
продажби на ищцовото дружество, тъй като същите са унищожени с Акт за
унищожаване на неценни документи с изтекъл срок за съхранение
№10/18.02.2022г., №11/23.01.2023г. и №12/1.02.2024г. „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД
също не е предоставило на вещото лице информация за Справки Декларации
по ДДС и Дневници за продажби по ДДС за периода от 01.01.2000г. до
01.01.2009г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.03.2025г.
вещото лице заявява, че е работило с данни, предоставени му от ТД на НАП
София, в които няма подробности, относно характера на всяка една от
фактурите, описани в дневниците за продажби. От тази информация вещото
лице не може да установи дали продажбите са за целия комплекс или не.
Посочило е още, че в отговора на въпрос три от експертизата не е посочило, че
6
целият комплекс е бил отдаден под наем.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на по двама
свидетели в полза на страните.
В показанията си свидетелят П. В. Р. сочи, че от 1996 год. до април 1998
год. е бил в борда на директорите на „Хелио- тур- с“ АД, като представител на
приватизационен фонд „***“ гр. ***. Притежавали около 6% от акциите на
„Хелио-Тур-С“ АД и свидетелят бил избран като управител на Управителния
съвет. Свидетелят излага, че преди да бъде създадено „Хелио-Тур-С“, е било
ТК „***“. След това било отделено част от това предприятие е било създадено
„Хелио-Тур-С“ АД. Р. сочи, че къмпинг „***“ попадал в активите на
новосъздаденото дружество „Хелио-турс-С“ АД, като това било през 1990
година. Върху земята била направени ресторанти, алеи и всичко работело от
първия ден, когато било създадено. Свидетелят заявява, че поземлената
комисия оземлила хора с имоти, които попадали в зоната на къмпинга и знае,
че Хелио-Тур-С води дела за тези имоти. През цялото време къмпингът се
владеел от дружеството, а хората отстрани правели стачки.
В полза на ищцовата страна е разпитан и свидетелят П. П. Е.. Същият
твърди, че работи в къмпинга от 2000г., като към момента е назначен в
дружество Р. Х.. Сочи, че от 2000г. ишцовото дружество управлявало
къмпинга, като от 2009г. той бил отдаден под наем на Р. Х.. Свидетелят
заявява, че е имало множество дела от граждани, като собственици на
земеделските земи, като част от делата са спечелени от „Хелио-Тур-С“АД, а
има и част от делата са спечелени от гражданите. Излага още, че от 2000 год.
до 2017 год. владението на имотите било отнето по насилствен начин и през
2021 год. след дело дружеството отново било въведено във владение на
имотите, които били отнети. Е. сочи, че през 2021 год. когато влезли в имота,
там имало навеси над караваните. Нямало постройки и нямало строежи. От
2021 год. до април 2022 год. нямало лица, които да имат претенции за част от
имотите. След това имало лица, които заградили имотите с ограда. На
оградите имало трансперанти на фирма „Д. Г.“. Твърди, че фирма „Т.“ през
2021 год. е закупила част от имотите от някакви частни лица.
В разпита си свидетелката Х. С. Г. сочи, че познава К. М. и съпругата
му К., от около 2000 година. Знаем, че имотът на К. бил възстановен през
1999г. с решение на поземлена комисия. През 2000г. той оградил имота и го
поддържал. В имота били поставени палатки, имало паркирани коли на техни
приятели. Преди започването на сезона почиствали, плевели, всяка година.
През цялото време от 2000 год. в имота имало постройки. Но в имота имало
изградени незаконни постройки, за които имало издадени актове за незаконно
строителство от Община-***. Свидетелката твърди, че през 2012-2013 год. се
свързали с адвокат, за установяване незаконността на тези постройки. През
2014 год. били издадени актове за събаряне на тези постройки. До 2021 год.-
2022 год., К. стопанисвал имота, след това го продал. В имота имало дървена
постройка, с надпис на нея „пощенска станция“. По спомени на свидетелката,
тази постройка била в имота отпреди 2000г.
В полза на ответниците е разпитан и свидетелят Е. Г. Г.. Същият
7
излага, че познава семейство З.и, които на къмпинга имат имот и през 2021
год.-2022 год. те се появили като купувачи, като съсобственици на този имот
№ 41. Познавал имота, той е в началото на къмпинг „***“ и се водел под № 41.
Старите собственици от които З.и закупили имота, били К., която свидетелят
познава и която е съпруга на К.. Всеки от собствениците се грижел за имотите
си, ограждал го. На К. и съпруга й възстановили имота отпреди 2000 год.
Свидетелят заявява, че всички собственици подали жалби за незаконно
строителство на сгради в имотите им. В началото Д. почиствал имота, но Г.
движел нещата като пълномощник, преди пет години дори имал наематели в
имота.
Свидетелят излага още, че в този имот имало две сгради. Едната сграда
била с дървена конструкция. След 2000 год. нямало движение. Преди това
тази сграда се ползвала за рецепция. Другата сграда имала външна мазилка и
на нея пишело „Поща“. Навремето К. му казвала, че са водили дела и от 2015
год. има книжа за събаряне на сградата.
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът
намира следното от правна страна:
Правното основание на предявените искове е чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на първата група
ответници и чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците Д. А. З. и Н. М. З.. За
да се уважат така предявените искове, ищецът следва да докаже наличието на
следните кумулативни предпоставки, установени с тази императивна правна
норма, а именно че е собственик на имота на посоченото от него правно
основание, както и че втората група ответници владее имота. При така
изложените от ищеца твърдения, същият следва да установи, че е владял
непрекъснато, трайно и необезпокоявано процесния имот в продължение на 10
години, с намерението да го свои. В тежест на ответниците Д. А. З. и Н. М. З. е
да докажат, че владеят имотите на годно правно основание, а всички
ответници общо следва да докажат основателността на възраженията си.
Тълкувайки нормата на чл. 68 от ЗС следа да се приеме, че
фактическият състав на владението включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент - вещта да се
държи като своя. Когато се касае за владение върху чужд имот, от значение е
не само установената фактическа власт и намерение, но и липсата на действия
от собственика, целящи отблъскването на установеното владение. Според
презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата
власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от
момента на установяване на тази фактическа власт. В тази връзка от
изключително значение е дали ползването е спокойно, явно, постоянно и
несъмнено в целия период от минимум десет години.
В настоящия случай ищцовото дружество твърди, че е собственик на
процесния имот, на основание давностно владение, продължило от 12.07.1972
г. до 29.04.2022 г., като подробно излага история на собствеността. Съдът
намира, че към периода 1971-1972 г., когато са определени терените за
8
курортно строителство за нуждите на ДСО „***“, действащият закон уреждащ
възможността за предоставяне на земеделска земя и земи на горския фонд за
строителство, т.е. за неземеделски нужди, е бил Закон за опазване на
работната земя (действал в периода от 1967 г. до 1973 г.) и Закон за горите
(обн.1958 г.). Поради това терените на къмпингите са предоставени за
стопанисване на ТП „***“ с актове на ДКП за планиране и на Министерство
на горите и опазване на природната среда. В тази връзка следва да се обърне
внимание, че по делото няма доказателства по отношение на процесния имот
да е предвидена и приключила процедурата, предвидена в чл. 6 и сл. от ЗОРЗ
(отм.). Не са представени доказателства за определяне дължимите на
собствениците обезщетения, както и за тяхното заплащане.
Нещо повече, от представените от ищеца доказателства и по-конкретно
Заповед № ***г. на Министерство на горите и опазване на околната среда е
видно, че е разрешено на ТК „***“ Бургас да изгради къмпинг „***те“, без
площта му да се изключва от държавен горски фонд, а ТК „***“ си запазва
правото на собственост само върху изградените от него строежи.
Ето защо следва да се приеме, че по делото не се установи да е било
извършено отчуждаване на процесния имот за предвиденото строителство,
респективно не може да се приеме и твърдението, че ТК „***“ Бургас е
владяло процесния имот, което владение впоследствие да е продължено от
ищеца в настоящото производство.
От друга страна следва да се обърне внимание, че от представеното по
делото решение от 18.07.1990 г. по ф.д. № *** г. по описа на ОС Бургас е
видно, че с него е регистрирана образуваната фирма с държавно имущество с
наименование „Хелио-Тур-с“, със седалище гр. ***, като същевременно е
вписано прекратяване на юридическото лице - ТП „***“. В така
постановеното решение не е посочено дали новообразуваното „Хелио-Тур-с“
е универсален правоприемник на съществуващото и прекратено със същото
решение ТП „***“ - гр. ***. В мотивите на съдебното решение е отбелязано,
че част от активите и пасивите на ТП „***“ се поемат от регистриращата се
фирма, но не е посочено каква точно част от активите и пасивите се включват
в новосъздаващото се дружество. Не са ангажирани доказателства, от които да
се установи коя част от активите и пасивите на прекратеното предприятие се
поемат от новообразуваното държавно дружество и какво включва тя. Не са
налични и доказателства, от които се установява, че в активите на
дружеството е била включена и процесната територията и по-конкретно
процесният недвижим имот.
Предвид това, че спорният имот не е предоставен по надлежния ред за
стопанисване и управление на ТП „***“, последвалото увеличаване на
капитала на дружеството с правото на собственост върху земята, извършено
след преобразуването през 1991 г. и преди приватизацията, не създава права за
ищеца. Нещо повече, в настоящото производство ищецът твърди, че е
придобил собствеността по силата на давностно владение в процесния период,
а не по силата на приватизационна процедура. Предвид това и доколкото от
писмените доказателства по делото не може да се приеме, че процесният имот
е придобит чрез приватизация, то в още по-малка степен може да се установи
9
твърдяното фактическо обстоятелство, че имотът изобщо е бил владян
спокойно и непрекъснато от Хелио-Тур-С, с намерението да го свои.
Настоящият състав на съда намира, че и от събраните по делото гласни
доказателства не може да се установи, че ищцовото дружество, лично или
чрез държането от „ТХ Р. Х.” ЕООД е упражнявало давностно владение в
посочения срок. В тази връзка от показанията на свидетеля Е. стана ясно, че от
2000г. дружеството ищец управлявало къмпинг *** лични или чрез Р. Х., но от
2000г. владението на част от имотите било по насилствен начин и през 2021
год. след дело дружеството отново било въведено във владение на имотите,
които били отнети. При така заявеното от Е. на първо място се установява, че
владението, което дружеството ищец е упражнявало не е било непрекъснато и
необезпокоявано. Напротив, същото е било явно обезпокоявано, включително
отнемано за повече от 6 месеца, като са водени съдебни производства за
защита на владението и за установяване на собствеността. Нещо повече, от
показанията на свидетеля не се установи дори и намерението на дружеството
ищец за своене на процесния имот, а единствено владение за различни
периоди.
В допълнение следва да се посочи, че от показанията на свидетелите Х.
С. Г. и Е. Г. Г. се установи, че от 2000г. ответникът К. и съпругата му са
владели имота, като са го плевили и поддържала. Установи се още, че същите
са оградили имота, още докато в него е стояла сградата на старата рецепция на
къмпинга. През годините са инициирали процедура по премахване на
незаконните постройки.
Предвид горното съдът намира, че твърденията на ищеца за упражнено
спокойно, явно и несмущавано владение на имота в процесния период са
напълно недоказани. Не без значение е и това, че от събраните писмени
доказателства, се установява, че собствеността на процесния недвижим имот е
възстановена на ответниците, като имотът е бил деактуван и владението е
било предадено.
От изготвеното по делото заключение по допуснатата счетоводна
експертиза също не се установи владението на ищцовото дружество върху
конкретния процесен имот, а в още по-малка степен може да се приемат за
доказани процесният период и намерението за своене.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че по делото остана
недоказано правното основание, на което ищецът твърди, че придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което и така
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на искането за произнасяне по направеното възражение
за нищожност на РПК № *** г. - гр. ***, както и протокола за въвод във
владение № ***г., на първо място съдът следва да обърне внимание на ищеца,
че соченото ТР № *** г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че при направено
възражение за нищожност, съдът е длъжен да го разгледа и да се произнесе с
крайния съдебен акт, касае правните сделки, а не индивидуални
административни актове, какъвто е решението на поземлена комисия. Не е
10
правна сделка и въводът във владение. Също така, доколкото в настоящото
производство не се установи правото на собственост да е възникнало в полза
на ищцовото дружество, то и съдът не следва да се произнася по искането за
косвен съдебен контрол, защото това възражение може да се въведе само от
правоимащо лице.
По отношение на искането за прогласяване на нищожност на договора
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том V, рег. №
***, дело № *** от 2021г., съдът намира следното:
Настоящият състав, тълкувайки действителната воля на страните и
отчитайки всички релевантни за това факти и обстоятелства, съобразно
приобщените по делото писмени и гласни доказателства и интереса на
страните, намира, че не е налице твърдяната от ищеца липса на основание,
която да обоснове нищожност на договора. Не се установява и противоречие
със закона и добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на
морала и е сключена при нееквивалентност на насрещните престации, каквото
в случая не е налице.
Дори и да се приеме, че ответниците не са собственици на имота, то
сделката отново не страда от сочения от ищеца порок, тъй като договорът за
покупко - продажба на чужд недвижим имот е по правило действителен, но не
произвежда желания транслативен ефект, а дава възможност на изправната
страна да го развали. Ето защо, съдът приема, че е налице валидно сключен
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том V,
рег. № ***, дело № *** от 2021г, който не страда от пороците, посочени в
исковата молба и искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователно е и твърдението на ищцовата страна, че сделката страда
от порок във волята на страните, доколкото С. Я. е била поставена под
запрещение. В тази връзка от представеното по делото Решение на ОС Бургас,
с което Я. е поставена под пълно запрещение, е видно, че същото е влязло в
сила на 30.03.2023г., а процесната прехвърлителна сделка е от 17.12.2021г.
Предвид това следва да се приеме, че към датата на сделката,
прехвърлителката е можела самостоятелно и напълно годно да формира и да
упражнява волята си. Нещо повече, Я. е била представлявана от надлежно
упълномощен представител в нотариалното производство.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, в полза на ответната страна следва да бъдат
присъдени разноските, сторени в процеса. По делото са представени списъци
по чл. 80 от ГПК от отделните групи ответници. Видно от същите,
ответниците В. Д. С., З. И. К., И. С. Г., К. С. М., И. С. Ж., Н. С. М., И. С. Й., М.
С. Х., К. Т. К., С. А. К., Т. А. К. и С. И. Я. претендират общо сумата от 7 200
лв. Представят и доказателства за действителното заплащане на разноските за
адвокатско възнаграждение. Ответникът Д. А. З. претендира присъждане на
разноски в размер на 7200 лв., като също представя доказателства за тяхното
извършване. Ответницата Н. М. З. претендира сумата от 1200 лв., като
11
представя доказателства за заплащане на същата в полза на процесуалните си
представители.
В същото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
въвел възражение за прекомерност на разноските по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Съдът като взе предвид същото, като съобрази принципа за свобода на
договаряне, включително залегнал в чл. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, и като съобрази правната и фактическа
сложност на спора, намира, че така претендираните разноски от ответниците
не са прекомерни. В тази насока съдът приема, че процесуалният представител
на ответниците, освен че е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба, е депозирал и редица правно обосновани становище по
множеството твърдения, становища и доказателствени искания на ищеца.
Процесуалният представител на ответниците е присъствал и на всяко от
съдебните заседания, в които е излагал устни становища по доказателствените
искания на процесуалния представител на ищеца, участвал е в разпита на
свидетелите, както и при изслушването на вещото лице. Не без значение е и
фактът, че производството е образувано още през 2022г., като от тогава до
приключване на съдебното дирене процесуалният представител на
ответниците активно е защитавал интересите на своите доверители.
Предвид изложеното съдът намира, че в полза на ответниците следва
да се присъдят в цялост претендираните от тях разноски.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, да бъде прието за установено по
отношение на ответниците В. Д. С. с ЕГН **********, З. И. К. с ЕГН
**********, И. С. Г. с ЕГН **********, К. С. М. с ЕГН **********, И. С. Ж. с
ЕГН **********, Н. С. М. с ЕГН **********, И. С. Й. с ЕГН **********, М.
С. Х. с ЕГН **********, К. Т. К. с ЕГН **********, С. А. К. с ЕГН
**********, Т. А. К. с ЕГН **********, С. И. Я. с ЕГН **********, Д. А. З. с
ЕГН ********** и Н. М. З. с ЕГН **********, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в гр.
***, м. ***, с площ от 1943 кв.м., на основание давностно владение,
протекло в периода от 12.07.1972 г. до 29.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, да бъдат осъдени Д. А. З. с ЕГН ********** и Н.
М. З. с ЕГН **********, на основание чл. 108 от ЗС да му предадат
владението на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***,
находящ се в гр. ***, м. ***, с площ от 1943 кв.м.
12
ОТХВЪРЛЯ иска на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, за прогласяване на нищожност на договор за
покупко-продажба във формата на Нотариален акт № ***, том V, рег. № ***,
дело № *** от 07.12.2021г., на нотариус В. Д., с който ответниците Д. А. З. с
ЕГН ********** и Н. М. З. с ЕГН ********** са закупили процесния имот с
идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в гр. ***, м. ***, с площ от
1943 кв.м, поради липса на основание, противоречие на закона и накърняване
на добрите нрави.
ОСЪЖДА „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на В. Д. С. с ЕГН **********, З. И. К. с ЕГН
**********, И. С. Г. с ЕГН **********, К. С. М. с ЕГН **********, И. С. Ж. с
ЕГН **********, Н. С. М. с ЕГН **********, И. С. Й. с ЕГН **********, М.
С. Х. с ЕГН **********, К. Т. К. с ЕГН **********, С. А. К. с ЕГН
**********, Т. А. К. с ЕГН **********, С. И. Я. с ЕГН **********, сумата
от 7 200 лв., представляваща сторените от тях разноски в процеса за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на Д. А. З. с ЕГН **********, сумата от 7 200
лв., представляваща сторените от него разноски в процеса за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на Н. М. З. с ЕГН **********, сумата от 1 200
лв., представляваща сторените от нея разноски в процеса за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)_______
13