Решение по дело №1854/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2017 г. (в сила от 5 октомври 2018 г.)
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20163100101854
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         /20.12.2017 год.,гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ НОЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

 

при секретаря Атанаска Иванова и в присъствието на прокурора ……………….. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1854 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Производството е образувано по предявен от Н.Д.К. с ЕГН:********** И В.К.К. с ЕГН:**********, двамата с адрес ***, представлявани от процесуален представител по пълномощие адв.С.Б. – ВАК и съдебен адрес *** против С.Д.К. ЕГН:********** *** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и цена на иска: 30 000 лева.

В исковата молба се ищците твърдят, че са собственици на следния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с адрес град Варна, п.к. 9000, ул. "Баба Рада" №16 на трети жилищен етаж, с площ по документ за собственост 93.50 кв.м., стар идентификатор няма, с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, тоалет-баня, коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно схема: на същия етаж: няма; под обекта 10135.1507.460.1.2.; над обекта: няма, ведно с избено помещение под стаята към улицата и двора без посочена площ; 1/3 идеална част от избено помещение под хола, с площ от 19.30 кв.м.; едно таванско помещение над кухнята и част от таванско помещение над хола, с обща квадратура на таванските помещения от 21.50 кв.м., както и 1/3 идеална част от помещенията в избата, намиращи се под коридора, тоалета и банята, 1/3 идеална част от помещенията в тавана, намиращи се над коридора, тоалета и банята, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1507.460 със стар идентификатор 1377, квартал 28, парцел VI-8, с площ по скица 209 кв.м., а по документ за собственост цялото от 214 кв.м. застроено и незастроено, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) при съседи по скица:  10135.1507.459,  10135.1507.462,  10135.1507.461,  10135.1507.464, 10135.1507.458, а по документ за собственост имот пл.№8 в кв.28 по плана на 8(осми) подрайон на град Варна при съседи на целия парцел: улица, имоти пл.№7, 9 и 10.

По повод правото на собственост върху процесния имот е постановено Решение № 1228/12.08.2014 год. поправено с Решение № 1288/19.09.2014 год., поправено с Решение № 526/20.04.2016 год.по гр. дело № 150/2014 год. по описа на ВОС с което е признато за установено между страните по делото, че ищците са собственици на процесния имот и ответника е осъден да предаде владението му.

Това решение по реда въззивния контрол е потвърдено с Решение № 184/25.11.2016 год.по В.гр.дело № 615/2014 год. по описа на ВАС, влязло в сила на 07.06.2017 год.

Ищците твърдят, че от придобиването на процесния имот ответника С.К., който е брат на ищцата, живее и ползва целия имот, включително всички прилежащи към имота избени и тавански помещения. Първоначално ответникът е бил допуснат от ищците временно в имота, поради близките им родствени връзки и е ползвал имота при знание, че същият е лична собственост на ищците. През годините ищците безуспешно многократно са водили разговори с ответника относно необходимостта да освободи имота, но той категорично е отказвал, като е продължил да ползва имота без правно основание и въпреки несъгласието на ищците.

По този повод през 2009 год. на ответника връчена нотариална покана с рег.№3239/06.07.2009 год. на нотариус П.Д. с peг. №332 на НК, с която е уведомен, че ползва имота без правно основание, поради което следва да го освободи в срок до 14.09.2009 год.

След получаване на нотариалната покана ответникът отново е отказал да освободи имота, като е претендирал самостоятелни права на собственост върху същия. На 14.09.2009 год., в нотариалната кантора на нотариус рег.№ 332 П.Д. ответникът изрично е заявил, че отказва да освободи имота и да предаде ключа, като е претендирал, че е собственик на 1/6 идеална част от същия.

В последствие ответникът е инициирал нотариално производство по реда на чл.587, ал.1 от ГПК, като възползвайки се от допусната грешка в поредността на вписване на нотариалните актове от 18.03.1994 год. в Агенция по вписванията, в качеството си на наследник на Д.Д.К., починал на 26.01.2004 год., се е сдобил с констативен нотариален акт за собственост на идеална част от недвижим имот от 26.11.2009 год. № 65, том III, рег.№ 9494, дело № 428 от 2009 год. на П.С., нотариус рег.№335 на Нотариалната камара, вписан с акт №68, том LXVIII, дело 14684, вх.рег.№24047 от 26.11.2009г. на СВ-Варна.

Към момента на завеждане на иска ответника продължава да ползва имота без основание като не допуска ищците в имота и ги лишава от възможността да ползват същия.

За периода от 20.09.2011 год. до 20.09.2016 год. ответника е осъществявал фактическа власт върху собствения на ищците недвижим имот, без да е налице правно основание за това, като ищците са бил лишени от ползите, които им се следват според правото им на собственици.

Поради тази причина ответника се е обогатил неоснователно за сметка на ищците, които са обеднели, тъй като са били лишени от възможността да ползват имота и да получава граждански плодове от него, поради което ответникът дължи на последните обезщетение за ползването в размер на 30 000 лева, съизмеримо със стойността на пазарния наем за имота за исковия период на ползването на същия от 20.09.2011 год. до 20.09.2016 год.

Претендираната сума за обезщетение е формирана като сбор от средномесечния наем за имота в размер на 500 лева на месец, за исковия срок на ползването - общо 60 месеца.

Ищците са заявили в исковата молба петитум, с който молят съда ДА ОСЪДИ ответника С.Д.К. ЕГН **********,*** да заплати на ищците Н.Д.К. ЕГН ********** и В.К.К. ЕГН ********** *** сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за това, че са лишени от правото на ползване за периода от 20.09.2011 год. до 20.09.2016 год. на собствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с адрес град Варна, п.к. 9000, ул. "Баба Рада" №16 на трети жилищен етаж, с площ по документ за собственост 93.50 кв.м., стар идентификатор няма, с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, тоалет-баня, коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно схема: на същия етаж: няма; под обекта 10135.1507.460.1.2.; над обекта: няма, заедно с избено помещение под стаята към улицата и двора без посочена площ; 1/3 идеална част от избено помещение под хола, с площ от 19.30 кв.м.; едно таванско помещение над кухнята и част от таванско помещение над хола, с обща квадратура на таванските помещения от 21.50 кв.м., както и 1/3 идеална част от помещенията в избата, намиращи се под коридора, тоалета и банята, 1/3 идеална част от помещенията в тавана, намиращи се над коридора, тоалета и банята, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1507.460 със стар идентификатор 1377, квартал 28, парцел VI-8, с площ по скица 209 кв.м., а по документ за собственост цялото от 214 кв.м. застроено и незастроено, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) при съседи по скица: 10135.1507.459, 10135.1507.462, 10135.1507.461, 10135.1507.464, 10135.1507.458, а по документ за собственост имот пл.№8 в кв.28 по плана на 8(осми) подрайон на град Варна при съседи на целия парцел: улица, имоти пл.№7, 9 и 10, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендират направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищците редовно призовани не се явяват представляват се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска и моли съда да постанови решение, с което уважи предявения и присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил от отговор от ответника, по делото, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че не е владеел единствен процесния имот. Имота е бил ползван заедно с майка му Ц.К., която до смъртта си е била ответник по гр.д. № 150 по описа на ВОС за 2014 год. Владението от нейна страна било прекратено поради смъртта й настъпила в началото на 2016 год.

Ответника твърди, че той и семейството му обитават една стая от апартамента и една малка част от таванските помещения, както преди смъртта на майка им, така и понастоящем, което съответствало напълно на притежаваната от него по наследство 1/6 ид.част от имота съгласно нот. акт № 65 , том III, рег.№ 9494,дело 428 от 2009 год. на нотариус П.С..

Останалата част от апартамента както преди, така и след смъртта на родителите им се посещава безпрепятствено от ищците и те по никакъв начин не са лишавани от правото на достъп до апартамента или от владение на същия . Ищците винаги са притежавали ключ от апартамента и го посещавали винаги колкото и когато пожелаят.

Излага твърдения относно валидността на сделката обективирана в нотариален акт от 18.03.1994 год. за покупко-продажба на гореописания имот с № 143,том Х1,дело №3779/1994 год.

С отговора са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ответника редовно призован явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора. Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се за доказване следните обстоятелства:

Страните по делото са обвързани със сила на присъдено нещо с Решение № 1228/12.08.2014 год. поправено с Решение № 1288/19.09.2014 год., поправено с Решение № 526/20.04.2016 год.по гр. дело № 150/2014 год. по описа на ВОС с което е признато за установено между страните по делото, че ищците са собственици на процесния имот и ответника е осъден да предаде владението му, което е потвърдено с Решение № 184/25.11.2016 год.по В.гр.дело № 615/2014 год. по описа на ВАС, влязло в сила на 07.06.2017 год. на основание чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.

С постановените решения, е признато за установено в отношенията между страните, че ищците Н.Д.К. И В.К.К. са собственици на процесния имот са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с адрес град Варна, п.к. 9000, ул."Баба Рада"№16 на трети жилищен етаж, с площ по документ за собственост 93.50 кв.м., стар идентификатор няма, с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, тоалет-баня, коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно схема: на същия етаж: няма; под обекта 10135.1507.460.1.2.; над обекта: няма, заедно с избено помещение под стаята към улицата и двора без посочена площ; 1/3 идеална част от избено помещение под хола, с площ от 19.30 кв.м; едно таванско помещение над кухнята и част от таванско помещение над хола, с обща квадратура на таванските помещения от 21.50 кв.м., както и 1/3 идеална част от помещенията в избата, намиращи се под коридора, тоалета и банята, 1/3 идеална част от помещенията в тавана, намиращи се над коридора, тоалета и банята, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1507.460 със стар идентификатор 1377, квартал 28, парцел VI-8, с площ по скица 209 кв.м., а по документ за собственост цялото от 214 кв.м. застроено и незастроено, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) при съседи по скица: 10135.1507.459, 10135.1507.462, 10135.1507.461, 10135.1507.464, 10135.1507.458, а по документ за собственост имот пл.№8 в кв.28 по плана на 8(осми) подрайон на град Варна при съседи на целия парцел: улица, имоти пл.№7, 9 и 10, по твърдението, че са придобили собствеността чрез правна сделка - покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от 18.03.1994 рег. №.143, том XI, дело № 3779/1994г. на нотариус при Варненския районен съд, на основание чл. 108 от ЗС.

Решението е постановено по отношение на ответниците С.Д.К. и Ц.Х.К. майка на ответника и първата от ищците.

В хода на производството Ц.Х.К. починала на 16.01.2016 год., за което е съставен акт за смърт № 120/16.01.2016 год. на Община Варна район Одесос и е оставала наследници по закон С.Д. К., син и ответник по делото, който я е заместил в гр. дело № 150/2014 само до размера от 1/2 от ответника С.Д. К. и ищцата Н.Д.К. дъщеря.

С Нотариална покана с рег.№3239/06.07.2009 год. на нотариус П.Д. с peг. №332 на НК, връчена на ответника на 16.07.2009 год., с която е уведомен, че ползва имота без правно основание, поради което следва да го освободи в срок до 14.09.2009 год.

След получаване на нотариалната покана на 14.09.2009 год. е съставен протокол в нотариалната кантора на Нотариус П.Д. с рег. № 332 на НК, подписан и от ответника, с който той е заявил, че отказва да освободи имота да предаде ключа,, тъй като е претендира самостоятелни права на собственост върху същия.

Страните са постигнали споразумение по силата на което ищците са прехвърлили правото на собственост на процесния имот на ответника, с договор за покупко продажба обективиран в Нотариален акт № 134 от 18.09.2017 год. том.ІІ, рег. № 3 977 дело № 308 от 2017 год. вписан в АП-Варна Вх. № 25309 от 19.09.2017 год. Дв.вх.рег. № 25091, акт.33 том.LXI, дело № 13071.

От допусната е СТЕ От допуснатата и приета съдебно - техническа експертиза от вещото  Т.Х.О. съдът установи, че пазарната наемна стойност  за от 93.50 кв.м. ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.1507.460.1.3 с административен адрес: гр. Варна, ул."Баба Рада" №16 за периода 20.09.2011-16.01.2016 год. е в размер на  23 040.00 лева, а за 24 кв.метра от 93.50 кв. метра е 5103.00 лева. В тази площ са включени и таванските помещение и една заключена стая, без да е посочено нейната квадратура.

При изготвяне на заключението си вещото лице е съобразило лошото състояние на имота, изразяваща се : неподдържан на места изгнил паркет, настлан в двете стаи с износен линолеум, стени - обикновени амортизирани тапети- за смяна, тавани -гипсова шпакловка с латексово покритие. В двете стаи се забелязват петна от влага и мухъл, стар под в кухнята и трапезария, стара теракота в кухненския бокс и линолеум в трапезарията, стени - стари тапети за смяна, а в кухненския бокс частична облицовка със стари фаянсови плочки. В кухненския бокс е изпълнена лята мивка, облицована със стар фаянс, монтирани са стари кухненски шкафове.; открития балкон пред кухненския бокс е с под - мозайка, стени - ронеща се фасадна мазилка, коридора е с под- мозайка, стени- амортизирани тапети- за смяна, таван- гипсова шпакловка с латексово покритие- на места опадала, баня-тоалетна е с под - мозайка, стени- частично стар фаянс за смяна, таван и останалата част от стените - гипсова шпакловка и латекс - за ремонт.

Обзавеждане на банята е стар ел. бойлер, стара душ-батерия, стара тоалетна мивка с канелка за студена вода, тоалетно седло с пластмасово промивно казанче. Помещението е за ремонт. Перално помещение е с под - мозайка, стени- частично стар фаянс, останалата част и тавана - шпакловка и латекс, цялото е за ремонт. Балкон пред едната стая откъм ул."Баба Рада" е с под - мозайка, стени - външната фасадна мазилка и остъкление върху винкел, таван - остъкление върху винкел.

Жилището е за цялостен ремонт. Дограмата е дървена обикновена, като външната е двукатна.

Двете тавански помещения, принадлежащи към процесния имот не са годни за отдаване под наем като жилищни площи. Те са изградени в подпокривното пространство на сградата и не отговарят на изискванията за жилище. Височината им е променлива, следвайки покривните скатове и варира от 0.82м. до 1.66м. в едното, а в другото в много малка част до 2.40 м. Осветлението им е с табакери с размери 0.54/0.44м., което е под норматива за осветеност на жилищни помещения. На таванския етаж има само малка чугунена мивка с канелка за студена вода, монтирана в коридора му.

Застроената площ на кухнята и трапезарията по мерки от място вещото лице е изчислило на 24.0 кв.м.

Жилищната сграда е триетажна със сутерен, без асансьор и е построена около 1961г. по традиционен монолитен начин. Външно сградата е измазана с гладка мазилка, нуждаеща се от частичен ремонт на горните два етажа. Покривната конструкция е дървена скатна, а покритието с марсилски керемиди. Вещото лице е дало заключение по състоянието на стрехите, корозиралите ламаринени обшивки, таваните на стълбището и на някои от стаите и коридора в процесния имот, че покривът на сградата е за основен ремонт. Общите части на сградата също са за ремонт.

Положителното в случая е, че имотът се намира в идеалния център на гр. Варна, зад хотел „Черно море". Това е един от най-престижните и желани райони на града. В близост са административни и обществени сгради, училища, детски градини, здравни заведения, Морската градина, пешеходната зона на гр. Варна, спирки на градския транспорт. Екологичната обстановка е необременена.

В съдебно заседание вещото лице е изразило становище, че в този си вид жилището предмет на спора не би могло да бъде отдавано под наем, тъй като няма да има хора, които да отидат в такова жилище да живеят, въпреки че е в идеален центъра, поради изключително лошото състоянието на жилището, което не позволява някой да живее в него.

Съдът кредитира заключението на вещото лице О., като компетентно и съобразено със индивидуалните особености на имота и неговото състояние.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

От разпита на свидетеля К.К.К.съдът установи, че ответника К. е притежавал право на собственост върху имот находящ се в гр.-Варна на ул. „Драган Цанков“ 17, първия етаж от къща. От 2012-2013 год. и към настоящия момент ответника К. продължава да живее в този имот, тъй като собствениците на имота не са започнали строителство в имота и на добра воля са оставили ответника да живее в него. В този имот ответника К. ползва другите две стаи и един вестибюл, които ползва и понастоящем и все още не си е изнесъл.

От разпита на свидетеля Ю.Й.А. съдът установи, че от цялото жилище в гр.Варна на ул. „Баба Рада“, семейството на ответника К. ползват една единствена стая за цялото семейство. Стаята, която ползват е третата по ред стая по коридора, в която те пребивават, а по площ е такава каквато е на майката на ответника.

От показанията на св.Л.Т.П. от страната на ищците съдът установи, че майката Ц. обитавала едно помещение, може би кухня, може би трапезария и една ниша, кухня. Апартаментът е с четири стаи и бокс, плюс таванска стая. В апартамента е имало багаж. Едната стая по принцип винаги е била заключена и не се е ползвала от ответниците.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира. Съдът кредитира и заключенията на вещите лица.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявения от ищците иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД, иск за обезщетение за това, че ищците са лишени от ползването на собствения си имот.

Искът е частично основателен и доказан за сумата от 5 103 лева.

Предявения иск е за обезщетение, тъй като собственика е лишен от правото на ползване на имота си, а друго лице го ползва без основание и е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. /Решение № 476 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 1515/2011 г. на ВКС/

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищците да докажат, каква е пазарната стойност за наем на процесния имот за претендирания период., както и да докажат и че са лишени от ползването на вещта, като по този начин ответниците са се обогатили неоснователно поради ползването на имота без основание.

Спорен между страните е въпросът каква част от процесния апартамент е била ползвана от трето за настоящия спор лице - майката на първата ищца и ответника, починала на 16.01.2016 год. съгласно акт за смърт № 120/16.01.2016 год. на Община Варна район „Одесос”.

В тази насока са събрани гласни доказателства, че майката на страните по делото Ц.Х.К. б.ж. на гр.Варна поч. на 16.01.2016 год. е ползвала кухнята и кухненската ниша, които са с площ 24 кв. м. и наемна цена за процесния период в размер на 5 103 лв. от общия наем в размер на 19 881 лв. съгласно СТЕ от в.л. О..

От показанията на св. А. съдът установи, че ответника е ползвал само третата по ред стая по коридора, която е с размери приблизително на тази, която е ползвала майката на страните по делото или в размер на 24 кв. метра. От заключението на вещото лице О. средната пазарна цена за процесния период е в размер на 5 103 лева и за стаята, която е ползвал ответника заедно със своята съпруга.

В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е посочено, че фактическият състав на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД обхваща елементите - 1. ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота. /Решение № 98 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 6186 / 2014 г., III г.о. на ВКС/.

Общата хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лицето несобственик ползва само част от недвижимия имот/вещта/ без правно основание за това, но и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има.

Следователно, тъй като ответника не е допуснал ищците до имота, то той дължи обезщетение за това, че ги е лишил от правото на ползване, за това че е препятствал ползването на имота от тяхна страна.

Съобразно изложеното съдът следва да отчете, че в случая, че трето за страните лице е живяло и обитавало част процесния имот, което следва да се приспадне от дължимото обезщетение.

В настоящия случай се доказа, процесния имот е в лошо техническо състояние. Съдът не кредитира заявлението на вещото лице, че имотът не би могъл да бъде отдавано под наем / в.л. О. в с.з. на 22.11.2017 год./, тъй като макара в много лошо състояние вещото лице все пак е определило наемната му цена.

По изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че предявения иск заплащане на обезщетение за ползите, от които ищците са били лишени по причина, че имота тяхна собственост, се е държал от ответника по делото без основание, в размер на средната пазарна наемна цена за исковия период, следва да бъде уважена до размер на 14 778 лева, като в останала част над тази сума, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските по делото, тъй като ответника не е претендирал такива, то съдът не следва да присъжда.

По отношение на разноските направените от ищците, същите са в размер на 1400 лева, като съдът следва да уважи искането съобразно уважение иск в размер на 689,60 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА С.Д.К. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Д.К. ЕГН ********** и В.К.К. ЕГН ********** ***, СУМАТА от 14 778 лева, представляваща обезщетение за това, че ищците са лишени от правото на ползване,  за периода от 20.09.2011 год. до 20.09.2016 год. на собствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с адрес град Варна, п.к. 9000, ул. "Баба Рада" №16 на трети жилищен етаж, с площ по документ за собственост 93.50 кв.м., стар идентификатор няма, с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, тоалет-баня, коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно схема: на същия етаж: няма; под обекта 10135.1507.460.1.2.; над обекта: няма, заедно с избено помещение под стаята към улицата и двора без посочена площ; 1/3 идеална част от избено помещение под хола, с площ от 19.30 кв.м.; едно таванско помещение над кухнята и част от таванско помещение над хола, с обща квадратура на таванските помещения от 21.50 кв.м., както и 1/3 идеална част от помещенията в избата, намиращи се под коридора, тоалета и банята, 1/3 идеална част от помещенията в тавана, намиращи се над коридора, тоалета и банята, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1507.460 със стар идентификатор 1377, квартал 28, парцел VI-8, с площ по скица 209 кв.м., а по документ за собственост цялото от 214 кв.м. застроено и незастроено, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) при съседи по скица: 10135.1507.459, 10135.1507.462, 10135.1507.461, 10135.1507.464, 10135.1507.458, а по документ за собственост имот пл.№8 в кв.28 по плана на 8(осми) подрайон на град Варна при съседи на целия парцел: улица, имоти пл.№ 7, 9 и 10, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска т.е. 20.09.2016 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от Н.Д.К. ЕГН ********** и В.К.К. ЕГН ********** *** против С.Д.К. ЕГН **********,***, за сумата над 14 778 лева до претендирания размер от 30 000 лева, с правно основание чл.59 от ЗЗД.

ОСЪЖДА С.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Д.К. и В.К.К. СУМАТА 689,60 лева представляващи направените по делото разноски съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: