№ 24
гр. Тервел , 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Административно
наказателно дело № 20253250200034 по описа за 2025 година
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба с вх.№922/17.04.2025г., депозирана , чрез началника
на РУ- Тервел с вх.№355000-989/14.04.2025г. от П. И. М. с ЕГН ********** с
адрес ХХХХХХХХХХХХХХХ срещу НП №25-0355-000104 от 18.03.2025г.,
издаден от РУ-Тервел към ОД на МВР Добрич , за нарушение по чл. 103 от
ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание- Глоба в размер от 100лв, лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
Жалбоподателя редовно призован, не се явява, но е постъпила чрез
адвокат А. Х. Д.-ВАК молба с вх. №1443/17.06.2025г., с която се моли да се
даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Административно наказващия орган – Началник на РУ-Тервел към
ОДМВР Добрич, редовно призован, не се явява, не се представлява
Актосъставител- М. И. Е., редовно призован, лично се явява
Свидетел- М. М. С., редовно призован, лично се явява.
В жалбата се моли да бъде отменен атакуваното НП, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
По делото бяха представени и приети следните писмени доказателства:
Административнонаказателна преписка по издаденото НП №25-0355-000104
от 18.03.2025г., издадено от РУ-Тервел към ОД на МВР Добрич, съдържаща
АУАН серия GA№1325241/07.03.2025г., НП №25-0355-000104/18.03.2025г. и
картон на водач.
При събраните писмени и гласни доказателства по делото се установи
следната фактическа обстановка:
На 07.03.2025г полицейските служители – свидетелите М. И. Е. и М. М.
С. заели установичен пункт по ул. Първа в село Орляк. Около 18 часа
1
забелязали автомобил ХХХХХХХХХХХ. Сторило им се, че поведението на
водача е съмнително, след което потеглили и карали до село Жегларци след
него. Вече в с.Жегларци включили светлинен и звуков сигнал на полицейския
автомобил, за да спре водача. Последният не само не спрял, но и ускорил
скоростта на автомобила и след село Жегларци завил по черен нивен път в
посока гориста местност. Полицейските служители го последвали, след което
автомобила вече нямало къде да избяга и спрял. Свидетелят М. Е. разпоредил
на водача да слезе от автомобила, който малко се забавил, след което слязъл.
При въпрос от полицейският служител, каква е причината да не спира на
светлинен и звуков сигнал, жалбоподателя отговорил, че се притеснявал, че
нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и това била причината
да не спира. Полицейските служители проверили в електронната система
АИС Пътна полиция при което установили, че за автомобила има застраховка
„Гражданска отговорност“. Извършили обиск на лицето, проверили и
автомобила за защото се усъмнили за притежание на наркотични вещества и
техни аналози и не установили такива. След това съставили АУАН на
жалбоподателя, че на 07.03.2025 г. в с. Орляк по улица „Първа“ до дом №62,
управлява автомобил ХХХХХХХХХХХ, като отказва да изпълни нареждане
на орган за контрол на движението и в скоби е записано не излиза от МПС.
Като юридическа квалификация на нарушението актосъставителя посочил
чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателя не носел и свидетелство за регистрация на
управляваното МПС, за което му съставихме и фиш по чл.100 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показания на
актосъставителя М. И. Е. и свидетеля М. М. С.. Същите твърдят, че актът е
съставен в с. Жегларци в гориста местност, а не в с. Орляк, ул. „Първа“ до дом
№62, както е посочено в АУАН и НП.
Независимо от основания за атакуване на издадения от особена
юрисдикция правораздавателен акт, съдът прецени
административнонаказателното производство изцяло, какъвто е пределът на
въззивната проверка, визиран в чл.314, ал.1 от НПК, към който препраща
чл.84 от ЗАНН, при което установи следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице,
разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
В административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила,
касаещи цялостна отмяна на атакуваното наказателното постановление.
В наказателното постановление наказващия орган твърди, че
жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. Съгласно тази
разпоредба на закона при подаден сигнал за спираме от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Понятието
„подаден сигнал за спиране“ е визирано в разпоредбата на чл.170, ал.3 от
ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, които задължават контролният орган да подаде
своевременно ясен сигнал за спиране със „СТОП“ палка, при който водача на
ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал
за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре
най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място.
2
През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина, а униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да
бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, като във
връзка с последното чл.207 от ППЗДвП изисква това да става чрез светещ или
мигащ светлинен сигнал и надпис „ПОЛИЦИЯ СПРИ“. Следователно, за да е
осъществен състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП следва да е подаден
своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от
посочените начини в чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП.
В тази връзка следва да се отбележи, че звуковият и светлинен сигнал на
движещия се полицейски автомобил не е предвиден от законодателя като
възможен вариант на сигнал за спиране, подаван от контролен орган, който да
вменява задължение на водача по чл.103 от ЗДвП да намали скоростта и да
спре на указаното място. Подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава
полицейския автомобил като автомобил със специален режим на движение,
при което за останалите участници в движението възникват задължения,
свързани с осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със
специален режим на движение- чл. 104, ал.1 от ЗДвП, но тези задължения са
различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по силата на
чл.103 от ЗДвП. Подадения светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за
спиране по смисъла на чл.103 от ЗДвП, поради неспирането на подадения
светлинен и звуков сигнал от полицейски автомобил и не може да бъде
квалифицирано като нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Следва да се отбележи в тази връзка, че за да предотврати подобни
ситуации законодателя е уредил изрично конкретните начини, по които се
подава сигнала за спиране, чрез което обезпечава в пълна степен изпълнението
на задължението на контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за
спиране, при който за водача на ППС да бъде оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него.
Подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския автомобил
като автомобил със специален режим на движение, при което за останалите
участници в движението възникват задължения, свързани с осигуряване на
безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на
движение- чл. 104, ал.1 от ЗДвП, възникване на задължение на пешеходците да
освободят платното за движение (чл.115, ал.2 от ЗДвП).
В АУАН и в последствие в НП, АНО е посочил, че водачът на ППС не е
изпълнил нареждане на орган за контрол на движението, като е посочил, че
жалбоподателя не излиза от пътното превозно средство, като тези доводи по
никакъв начин не кореспондират с нормата на чл.103 от ЗДвП и по този начин
са му нарушени правата на защита. Жалбоподателя в този случай не може да
се защити поради, това че фактическата обстановка описана в АУАН и в
последствие от НП и приложената на норма не кореспондират една с друга,
нито една от хипотезите на чл. 103 от ЗДвП не е описана като нарушена от
жалбоподателя. Описаните обстоятелства както в АУАН така и в НП,
отговарят на състав на нарушение по чл.6, т.2, а не на нарушение по чл.103 от
ЗДвП, като по този начин, неправилно е приложил материалния закон.
Налице е и съществено процесуално нарушение в проведеното
административнонаказателно производство, довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, което е от категорията на абсолютните и е
3
самостоятелно основание за цялостна отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В АУАН актосъставителят е описал, че нарушението е извършено в село
Орляк, на ул. Първа – до дом 62. В съдебното производство по делото
свидетелите - актосъставителя М. И. Е. и свидетеля по установяване на
нарушението и съставянето на АУАН М. М. С., твърдят, че актът е съставен в
с. Жегларци в гориста местност, а не в с. Орляк, ул. „Първа“ до дом №62. Това
несъответствие е пренесено от наказващия орган и в НП. Следва да се
отбележи, че непосочване на правилното място на извършване на
нарушението, в конкретния случай дори друго населено място, е съществено
процесуално нарушение, тъй като жалбоподателя не е извършил нарушение
на посоченото в АУАН, а по късно и в НП място.
Именно поради наличие и на съществено процесуално нарушение,
съдът е в невъзможност да приложи и правомощията си по чл.63 ал.7 т.1 от
ЗАНН, да преквалифицира нарушението по материалния закон.
С оглед на горните констатации и правни изводи, съдът счита, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице и неправилно е приложен материалния закон,
поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено в неговата цялост.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН с оглед изхода по делото разноските
сторени от жалбоподателя представляващи адвокатски възнаграждение в
размер на 600 лева, следва следва да се възложат на административно
наказващия орган началника на РУ на МВР – Тервел. Тъй като РУ – Тервел е в
структурата на ОД на МВР – Добрич, разноските следва да се възложат за
заплащане именно от него.
Воден от горното и на основание чл.63 , ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление №25-
0355-000104 от 18.03.2025г., издадено от РУ-Тервел към ОД на МВР Добрич,
за нарушение по чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на П.
И. М. с ЕГН ********** с адрес ХХХХХХХХХХХХХХ с което му е
наложено административно наказание- Глоба 100лв., лишаване от право на
управлява МПС за срок от 2 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич, да заплати на П. И. М. с ЕГН
********** с адрес ХХХХХХХХХХХХХХХ сумата от 600 лева разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд гр. Добрич в 14- дневен срок от уведомяването на
страните.
4
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
5