Определение по дело №308/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 76/24.06.2015 г., постановена по НЧХД № 53/2015 г., по описа на Момчилградския районен съд, подсъдимият А. М. Х. е признат за невиновенв това, че на 22.02.2015г. около 14.00 часа в с.Ш., О. причинил лека телесна повреда на М. Х. М. от с.Ш., О. – кръвонасядания на шията, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправданпо повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Съдът еотхвърлилпредявеният граждански иск от М. Х. М. против А. М. Х. от с.Ш., О., в размер на 3000 лева, представляващи причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.130, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 22.02.2015 г., до окончателното им изплащане, като неоснователен и недоказан. С присъдата тъжителят М. Х. М. е осъден да заплати на А. М. Х. сумата в размер на 620 лв., представляваща разноски по делото, от които 600 лв. възнаграждение за защитник и 20 лв. депозит за призоваване на свидетели, на основание чл.190, ал.1 от НПК.

Настоящото въззивно производство е образувано по повод подадена жалба от тъжителят М. Х. М. чрез повереника му- А.И. Б. от АК- К. В жалбата се твърди, че посочената присъда е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК, като такава е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Моли на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да се отмени изцяло Присъда от 24.06.2015 г., постановена по НЧХД № 53/2015 г. по описа на РС-Момчилград, вместо което да се постанови присъда, с която А. М. Х. от с.Ш., общ. К., обл.К.да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и е предаден на съд, както и да се уважи в пълен размер предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В съдебно заседание жалбодателят М. Х. М., лично и чрез повереника си - А.И. Б., поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като в подкрепа на искането си излага подробни съображения.

Ответника по жалбата – подс.А. М. Х., лично и чрез защитника си – А.А. С. от АК- К., оспорва изцяло въззивната жалба и намира същата за неоснователна. Счита, че присъдата на районният съд е правилна, законосъобразна и справедлива, постановена в съответствие със събраните по делото многобройни доказателства за невинността на подсъдимия. Моли, да се потвърди постановената оправдателна присъда на първоинстанционния съд и да им се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Страните не сочат нови доказателства.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока посочен в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционния съд е изяснил обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови пред въззивния съд, не са искани и събирани, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. М. Х. е роден на **.0*.19**год. в в с.Ч., О., живущ в с.Ш., О. български гражданин, женен, пенсионер, неосьждан, с ЕГН *.

Тъжителят М. Х. М. и подсъдимият А. М. Х. живеят в с.Ш., били в лоши взаимоотношения, като водели и съдебни спорове.

На 22.02.2015год. тъжителят М., заедно с баща си, св.Х. М. и майка си, св.Е. М. били в покрайнините на с.Ш., от където с трактор прекарвали сено до двора си в селото. На около 200 метра от тях се намирал и подсъдимият А. Х., който ремонтирал на намиращ се там бетонен канал лекия си автомобил.

Към обяд на същия ден, съпругата на подсъдимия, св.Ф. Х. тръгнала от дома си, за да занесе обяд на съпруга си, като по пътя срещнала тъжителя М. М., с който влезли в пререкания. След като св.Ф. Х. отишла при съпруга си и му разказала за срещата си с М. М., като споделила, че последния я заплашил вдигайки вила срещу нея, подсъдимият тръгнал към мястото, където тъжителя и родителите му товарели сено. Св.Х. М. току-що се бил върнал с празния трактор от двора си, на мястото била и съпругата му, св.Е. М., като сина им М. М. бил останал да пие вода и да се придвижил пеша. Подсъдимият се обърнал към св.Х. М. и му поискал сметка, за това, че жена му била заплашвана от тях и че сÞна му М. бил вдигнал вилата си срещу нея. В следващия момент към тях се присъединил и тъжителя М., който се включил във вече възникналия скандал, а след малко дошла и съпругата на подсъдимия, която била чула гласовете им. След това тъжителя М. си съблякъл ризата, хванал се с две ръце за шията и легнал на земята, след което от мобилния си телефон се обадил на ЕЕН 112, които приели обаждане в 13:37:06 часа на 22.02.2015г., като оператора осъществил конферентна връзка с дежурен от ОД на РУ-МВР-К.. Последния уведомил за това полицейски автопатрул, намиращ се в района на с.В., О. и след около 20-25 минути, след получаване на съобщението на мястото пристигнали свидетелите М. Ч. и К. Й., служители на РУ-МВР-К.. При пристигането си двамата свидетели установилите пострадалия М. М. да лежи на земята, гол до кръста, като се държал за врата и крещял „убий ме”. На св.Чолаков му направило впечатление, че същия се стискал „малко повече”, сякаш „симулирал за момента”, бил посинял. Полицаите го успокоили и когато тъжитилят спял да се стиска за врата, се установило, че по него няма видими следи от насилие. М. М. заявил на полицейските служители, че бил хванат за врата от подс.А. Х. и същия го душил, а след това го бутнат на земята, което било потвърдено от майка му и баща му. Свидетелите Ч.и Й.установили подс.Х., който бил до намиращ се наблизо бетонен канал, където ремонтирал автомобила си. След като бил разпитан, същия отрекъл да е имало физическо съприкосновение между него и пострадалия. Св.Ч. написал доклад за случилото се, а свидетеля Й. съставил Протоколи за предупреждение по ЗМВР, с които предупредил лицата М. Х. М. и А. М. Х. да се въздържат от самоуправни действия и да не отправят обиди и закани за нанасяне на телесни повреди един към друг. На А. Х. св.Ч. съставил и АУАН за нарушение на чл.8 от Наредба №1 на ОбС К., за нарушение на обществения ред, тъй като предизвикал скандал с М. Х. М..

На 22.02.2015г. в 17.00 часа пострадалият М. посетил съдебен лекар и му било издадено СМУ № 49/2015г., в което било описано, че при прегледа на лицето се установили кръвонасядания на шията и му е било причинено болка и страдание.

Във връзка с подадена от М. М. жалба била образувана преписка, вх.№232/15г. на РП-Момчилград, която приключила с Постановление от 05.03.2015г. за отказ да се образува ДП, поради липса на престъпление от общ характер.

Видно от заключението по изготвената съдебно - медицинска експертиза, на М. Х. М. са причинени: кръвонасядания на шията. Уврежданията са получени при действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали така, както е посочил пострадалия и свидетелите Х. М. и Е. М.; било е причинено болка и страдание. Оздравителния процес при подобни увреждания бил с продължителност около една седмица.

Така описаната фактическа обстановка е установена и приета и от първоинстанционния съд. Същата се базира на обясненията на подсъдимия А. Х., на които съдът изцяло дава вяра; показанията на свидетелите М. Ч., К. Й., М. Х. и Ф. Х., които съдът също изцяло кредитира; от части от показанията св.Х. М. и Е. М.; и от писмените доказателства по делото – съдебно-медицинско удостоверение № 49/2015 г., издадено от съдебен лекар – д-р Н.М.; заключението по изготвената СМЕ № 52/2015г.; преписка с вх. № 232/2015г. по описа на РП- М., ведно с постановление за отказ да се образува ДП; писмо рег. №105850-195/29.05.2015 г. на Дирекция „Национална система 112”, „Районен център 112 – К.”; свидетелство за съдимост и др.

Извършения анализ на събраните по делото доказателства от решаващия съд е правилен и обоснован, като не е налице превратна или неправилна оценка на доказателствата. Така, правилно са кредитирани изцяло обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М. Ч., К. Й., М. Х. и Ф. Х., като последователни, логични, кореспондиращи по между си и взаимодопълващи се. Показанията на бащата и съпругата на подсъдимия - свидетелите М. Х. и Ф.Х., кореспондират напълно с показанията на полицейските служители – св. М. Ч. и К. Й., които са извършили проверка на место и са взели отношения по случая във връзка с получения сигнал на ЕЕН 112. Ако показанията на бащата и съпругата на подсъдимия, а и обясненията на самия подсъдим следва да се преценят, като на лица заинтересовани от изхода на делото, то показанията на двамата полицейски служители няма основание да се подлагат на съмнение относно тяхната достоверност и безпристрастност, поради което и настоящия състав ги кредитира изцяло. Съответно решаващия съд, правилно е посочил, че показанията на родителите на тъжителя- св.Х. М. и Е. М., не следва да се кредитират в частта им, в която сочат, че подс.А. Х. е хванал тъжителя М. М. за шията и го е душил, след което го е бутнал на земята, като според св.Х. М. това било видяно и от полицаите. Показанията им в посочените части остават изолирани и в противоречие с показанията на полицейските служители, които установяват, че на место са видели единствено как тъжителят М. М. лежи гол до кръста на земята, в превъзбудено състояние, крещи и с две ръце се стиска за шията, като по това време подсъдимият е бил до бетонния канал, намиращ се наблизо, където ремонтирал автомобила си. С оглед изложеното, не може да се направи извод, още повече безспорен такъв, че описаните в СМУ и заключението по извършената експертиза, увреждания по шията на тъжителя М. Х. М., са причинени от А. М. Х.. Или, по делото не са събрани доказателства, които да докажат описаните в тъжбата твърдения, че подсъдимият е хванал за шията М. М. и започнал да го души, след което го съборил на земята, като продължил да го стиска за гърлото.

Във връзка с установеното по делото от фактическа страна въз основа на събраните доказателства, следва извода, че подсъдимият А. Х. не е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, за което е предаден на съд, поради което правилно и законосъобразно на основание чл.304 от НПК, е бил признат за невиновен и оправдан от първоинстанционния съд по повдигнатото му с тъжбата обвинение.

Правилно и законосъобразно първоинстанционнит съд е отхвърлил приетият за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД предвид, че по делото е безспорно установено, че деянието предмет на обвинението не е извършено от подсъдимия Х., поради което и той не следва да носи отговорност за виновно причинени неимуществени вреди на М. М..

При този изход на делото - оправдателна присъда, правилно тъжителят е осъден да заплати на подс.А. Х. направените от последния разноски по делото в размер на 620 лева, а неоснователността на въззивната жалба на тъжителката обосновава възлагането на направените от подсъдимия разноски за въззивното производство, които в настоящия случай са в размер на 700 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

При извършената цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира в първоинстанционното производство да са допуснати нарушения, които да обосноват нейното изменяване или отменяване, поради което същата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №76/24.06.2015 г. по НЧХД №53/2014 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА М. Х. М. от с.Ш. №**, О., обл.Кърджали, с ЕГН *, да заплати на А. М. Х. от с.Ш. №**, О., обл.Кърджали, с ЕГН *, сумата в размер на 700 лева, представляваща направените от него деловодни разноски във виззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.