№ 8907
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110139659 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове срещу Д. С. И. и М. М. Б., както
следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 53,19 лв. - представляваща 1/2
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, ап. 43, за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 20.03.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 14,75 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 53,19 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.04.2020г. – 06.02.2023г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 1,37 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, ап. 43, за
периода 01.02.2020г. – 29.02.2020г., ведно със законната лихва от 20.03.2023г. до
окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,40 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1,37
лв. за периода 31.03.2020г. – 06.02.2023г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к „Лагера“, бл. 39, вх. А,
ет. 6, ап. 43, тъй като ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за процесния
период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на
1
доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответниците, които оспорват
исковете и въвеждат възражение за давност. Посочват, че процесният имот е продаден от
тях на 04.04.2020 г., като всички задължения към ищеца били погасени и останала само
сумата от 2,79 лв. за доплащане. Молят да не се допускат експертизи, както и за
постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта:
Противно на соченото от ответниците, съдът намира, че срокът по чл. 415 ГПК е бил
спазен от ищеца. Съобщението с указанията на съда за предявяване на иск е получено на
16.06.2023г., като срокът за предявяване на иска изтича на 17.07.2023г. – първия присъствен
ден след последния ден от срока – 16.07.2023г., съгласно правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК.
Исковата молба е била депозирана на 17.07.2023г., съответно в едномесечния срок
предвиден от чл. 415 ГПК, ето защо съдът намира, че исковете са допустими.
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
2
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в доклада по делото е изведено, че
ответниците са били собственици на топлоснабдения имот, съответно потребители на
топлинна енергия, за периода от 01.05.2019г. до 07.04.2020г. Видно от Нотариален акт №
200/07.04.2020г. е, че процесният имот е бил прехвърлен от ответниците на М. Марков и
Милена Данкова на 07.04.2020г. Уговорките в приемно предавателен протокол от
24.04.2020г. в смисъл, че сметките до влизане във владение на имота на 24.04.2020г. са за
сметка на продавачите/ответниците по делото, не обвързват страните по настоящото
производство. В действителност по отношение на ищеца Топлофикация–София ответниците
отговарят само и единствено за сметките, дължими за периода, през който са били
собственици, а именно до 07.04.2020г. При незаплащане на дължимата за периода от
07.04.2020г. до 24.04.2020г. топлинна енергия приобретателите М. Марков и Милена
Данкова имат възможност да предявят облигационен иск срещу ответниците, отговорността
по който би произтичала от уговорки помежду им в посочения приемно предавателен
протокол. Ищцовото дружество, обаче, не би могло да се позове на тези клаузи и да заведе
иска си за периода от 07.04.2020г. до 24.04.2020г. пряко срещу бившите
собственици/ответници по настоящото дело, а би имало иск единствено срещу новите
собственици – М. Марков и Милена Данкова. По тези съображения съдът намира, че от
ответниците се дължи единствено главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2019г.
до 07.04.2020г.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
3
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
От изготвената ССчЕ се извежда, че дължимите суми за периода 01.05.2019г. до
07.04.2020г. са, както следва: главница за топлинна енергия – 80,79 лв., главница за дялово
разпределение – 2,74 лв., лихва върху главница за топлинна енергия – 18,92 лв., лихва върху
главница за дялово разпределение – 0,82 лв.
От заключението на вещото лице се установява още, че не са били прихванати
задължения със сума за възстановяване по изравнителни сметки за процесния период в
размер на 31,77 лв. НЕ
В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за погасяване на
4
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 20.03.2023г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2
ОУ.
С оглед горното и съгласно ССчЕ погасени по давност са вземания за топлинна
енергия в общ размер на 54,97 лв., за дялово разпределение – 2,74 лв., лихва върху главница
за топлинна енергия – 12,87 лв., лихва върху главница за дялово разпределение – 0,82 лв.
Видно от горното сумите дължими за дялово разпределение и лихва върху
главницата за дялово разпределение са погасени изцяло. Непогасена по давност остава
главница за топлинна енергия в размер на 25,82 лв. и лихва върху главница за топлинна
енергия в размер на 6,05 лв.
От заключението на вещото лице се установява, че не са били прихванати задължения
със сума за възстановяване по изравнителни сметки за процесния период в размер на 31,77
лв. Видно от таблица на стр. 5 на ССчЕ е, че тази сума е била приспадната от вещото лице
при определяне на неплатените от ответниците суми. Ето защо същата не следва да се
приспада и при изчисленията на съда, при което би се получило двойно прихващане.
Следователно, за процесния периода остават дължими от всеки от ответниците
сумите за главница за топлинна енергия в размер на по 12,91 лв. и за лихва върху главница
за топлинна енергия в размер на по 3,03 лв.
Останалите искове следва да бъдат отхвърлени по подробно изложените по-горе
съображения.
Относно разноските:
Предявен размер: 139,44 лв., Уважена част: 31,87 лв.; Отхвърлена част – 107,57 лв.
Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 200 лв.; Депозити за
експертизи – 220 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно производство
определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда
или общо 570 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат
разноски от ответниците в общ размер на 130,28 лв. или от всеки по 65,14 лв.
5
Разноски на ответника М. Б.: Уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв./л. 79/, което съдът не счита за прекомерно, тъй като е в размер близък до минималния и
отразява правната и фактическа сложност на делото.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат
разноски от ищеца в размер на 462,87 лв.
Ответницата Д. И. не е реализирала разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Д. С. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, ап. 43, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.03.2023г. по ч.гр.д. №
14300/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 12,91 лв. - представляваща 1/2 стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, ап. 43, за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 20.03.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 12,91 лв. до пълния предявен размер от 53,19 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 3,03 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 53,19 лв. в размер на законната лихва за периода
15.04.2020г. – 06.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3,03 лв. до пълния
предявен размер от 14,75 лв., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че Д. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, ап. 43, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД с ЕИК: *********, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 28.03.2023г. по ч.гр.д. № 14300/2023г. по описа на СРС, ІІ
6
г.о., 57- ми състав, както следва:
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 1,37 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, ап. 43, за
периода 01.02.2020г. – 29.02.2020г., ведно със законната лихва от 20.03.2023г. до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,40 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1,37
лв. за периода 31.03.2020г. – 06.02.2023г., като неоснователен;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че М. М. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, ап. 43, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.03.2023г. по ч.гр.д. №
14300/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 12,91 лв. - представляваща 1/2 стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, ап. 43, за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 20.03.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 12,91 лв. до пълния предявен размер от 53,19 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 3,03 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 53,19 лв. в размер на законната лихва за периода
15.04.2020г. – 06.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3,03 лв. до пълния
предявен размер от 14,75 лв., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че М. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, ап. 43, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД с ЕИК: *********, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 28.03.2023г. по ч.гр.д. № 14300/2023г. по описа на СРС, ІІ
г.о., 57- ми състав, както следва:
7
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 1,37 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, ап. 43, за
периода 01.02.2020г. – 29.02.2020г., ведно със законната лихва от 20.03.2023г. до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,40 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1,37
лв. за периода 31.03.2020г. – 06.02.2023г., като неоснователен;
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 39, вх. А,
ет. 6, ап. 43, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 65,14 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 39, вх.
А, ет. 6, ап. 43, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 65,14 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на М.
М. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, ап. 43, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 462,87 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9