Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 21.03.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 20.02.2019г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря Стойка
Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско
дело номер 1427 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.И.Д., ЕГН **********,
Й.С.Д., ЕГН ********** против
Решение №312/31.05.2018г. по гр.дело №2163/2017г. по описа на Казанлъшкия районен
съд, с което се признава за установено,
на основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК , вр. чл. 430, ал.1 и ал.2
от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 138 от ЗЗД, по отношение на "Р.ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с ЕИК: ****, представлявано от А.В.А.-
изпълнителен директор и М.Т.П.– прокурист, че Т.И.Д., ЕГН **********, Й.С.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.Ц.М., ЕГН **********,*** дължат на
"Р.ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с ЕИК: ****
следните суми: изискуема главница в размер на 5529.59 лева по Договор за банков
кредит от 08.11.2006 г., изменен и допълнен с Анекс 1/ 21.10.2009г. и Анекс 2/
16.11.2010г., от която обявена за предсрочно изискуема главница на 18.11.2016г.
в размер на 1321.16 лева и редовно падежирала главница, за периода от 05.10.2012г.
до 05.11.2016г., в размер на 4208.43 лева;
изискуема редовна лихва в размер на 1268.09 лева, начислена за периода
от 05.10.2012 г. до 17.11.2016г. включително; изискуема наказателна лихва в
размер на 63.32 лева, начислена за периода от 18.11.2016г. до 26.01.2017г.
включително върху предсрочно изискуема главница; изискуема наказателна лихва в
размер на 1147.98 лева, начислена за периода от 05.10.2012г. до 05.11.2016г.
вкл., върху вноски с настъпил падеж, ведно със законна лихва за забава върху главницата
за периода от 30.01.2017г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена под №
201/01.02.2017г. по ч.гр.д. № 285/2017г. по описа на РС- Казанлък.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени
подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло
обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове. Към жалбата по реда
на чл.265, ал.1 ГПК се е присъединила и ответницата М.Ц.М., ЕГН **********, която заявява, че я поддържа и моли да се отмени
обжалваното решение изцяло.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява
мнение за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на
страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.269 ГПК, по
останалите въпроси, въззивният съд е обвързан от релевираните във въззивната
жалба възражения.
Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 415 от ГПК във вр. с чл.
422 от ГПК , вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 138 от ЗЗД
и евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 138 от ЗЗД. Предмет на главните искове е установяване
съществуването на посоченото по-горе вземане на банката срещу ответниците, за
което в нейна полза е издадена заповед по чл.417 ГПК. Тъй като срещу заповедта
са подадени в срок възражения по чл.414 ГПК, за ищецът е налице правен интерес
от предявения иск. Във въззивната жалба не се оспорва сключването на процесния договор
за кредит, усвояването му, уговорките за погасяването му и условията, при което
е поето задължението, вкл. учреденото поръчителство от третия ответник. Извън
твърденията за пречка за повторно разглеждане на спора по чл.299, ал.1 ГПК и за
извършено погасяване на задължението от страна на поръчителя, във въззивната
жалба не се съдържат други правопогасяващи или правоизключващи възражение. Не е
спорно и обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на банката
преди подаване на заявлението. Липсват възражение и относно възприетите от
първоинстанционния съд за установени факти, касаещи отпускането, усвояването и
погасяването на кредита от ответниците. Ето защо, така установената в
първоинстанционното производство фактическа обстановка не следва да се
преразглежда от настоящата инстанция, съгласно чл.269, изр.2 ГПК.
Въззивния съд намира за неоснователни възраженията на въззиваемите, че
спорът, предмет на настоящото дело, вече е бил разрешен с влязло в сила
решение, поради което, съгласно чл.299, ал.1 ГПК, имало пречка за преразглеждането
му. С влязлото в сила съдебно
Решение № 290 от 12.06.2014г., постановено по въззивно търговско дело №
1116/2014г. състав на ОС – Стара Загора, искът по чл. 422 ГПК, с ищец банката и
ответници Т. и Й. Д., за вземания по същия договор за кредит е отхвърлен
единствено поради недоказване на надлежното обявяване, респ. на настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита към датата на предходното подаване на
заявление за издаване на заповед за плащане от страна на банката. Това, от своя
страна, означава, че вземането на банката е отречено със СПН само на
предявеното по това дело основание, а именно – обявена през 2012г. предсрочна
изискуемост на кредита. Съответно, съществуването на вземането не е отречено поради
погасяването му или недействителност на договора за кредит, т.е. няма формирана
СПН, че такъв договор не е сключван, че кредит не е отпускан и усвоен, че
ответниците не са поели задължения по същия за връщане на кредита, ведно с
договорените лихви и други произтичащи от договора и неизпълнението му вземания
на банката. Ето защо, при твърдян от ищеца в ИМ новонастъпил факт преди
подаване на заявлението по ч.гр.дело №285/2017г. на Казанлъшкия районен съд на
27.01.2017г., а именно – настъпила предсрочна изискуемост на кредита чрез
отправено от банката едностранно волеизявление до всеки от ответниците за
обявяването й, с писма от 11.11.2016г., връчени на всеки от тях, настоящият иск
по чл.422 ГПК е предявен на това ново основание, което не е преклудирано от СПН
на съдебното решение по предходния спор между ищеца и първите двата ответници.
В съдебната практика няма спор по въпроса, че ако веднъж искът на банката е
отхвърлен само поради необявена, съответно ненастъпила предсрочна изискуемост
на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
няма пречка банката отново да поиска издаване на заповед за изпълнение за
вземанията си по същия договор за кредит, ако преди подаването на заявлението й
са настъпили нови факти, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост
и искът е основан на тези нови факти.
Неоснователно е и релевираното от въззивниците възражение, че вземането на
банката било изплатено от поръчителя М.М.. Действително, установява се, че по
изпълнително дело № 168/2013 г. по описа на ЧСИ И.С., с
взискател „Р.ЕАД и длъжници Т.И.Д., Й.С.Д. и М.Ц.М., от
запор върху трудовото възнаграждение на последната са събрани принудително 7402
лв, с които е погасено изцяло задължението по делото към „Р.ЕАД по изп.лист от
24.01.2013г., издаден по ч.гр.дело №449/2013г. на СТРС, въз основа на което,
видно от протокол на ЧСИ от 04.11.2014г., е постановено прекратяване на изп.
производство по ид 168/2013г.
Видно от събраните по делото пред първата инстанция доказателства обаче,
след влизане в сила на Решението по гр.дело №3312/2014г. на СТРС, с което е
уважен искът на М.М. по чл.438, ал.1 ГПК срещу „Р.ЕАД, с който е оспорено
принудителното изпълнение срещу нея за удовлетворяване вземането на банката по
горепосочения изп. лист, М.М. е прехвърлила на Х.Д.Х.с договор за цесия от
10.11.2015г., вземането си срещу „Р.ЕАД за връщане на платена
на отпаднало основание сума в размер на 7402 лв, удържана й по изпълнително дело № 168/2013 г. по
описа на ЧСИ И.С., въз основа на допуснатото незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение, издадена в полза на банката по ч.гр.дело №449/2013г. на СТРС. За
извършената цесия, банката е уведомена на 18.11.2015г. от М.М., а по повод
постъпило на 25.11.2015г. искане от цесионера Х.Х., на 11.12.2015г., банката е
му е превела сумата от 7402 лв по посочената от него банкова сметка. ***то на
доп. ССЕ пред първата инстанция, в което ясно се посочва, че с тази сума е
кредитирана сметката на Х.Х., открита в същата банка, което опровергава
възраженията във въззивната жалба, че не било доказано постъпване на сумата по
сметката на цесионера. Предвид всичко изложено, се налага извод, че банката е
върнала получената за погасяване на вземанията й срещу Т.И.Д., Й.С.Д. и М.Ц.М. сума,
с което се е възстановила дължимостта на същите.
Доколкото отговорността на М.Ц.М. е ангажирана в качеството й на поръчител,
въззивният съд служебно констатира, че първоинстанционния съд неправилно е
приложил материалния закон (чл.147, ал.1 ЗЗД) при преценката дали е погасено
поръчителството на същата за задълженията на Т.И.Д., Й.С.Д.. Макар съвсем
правилно районният съд е да е приел, че срокът
по чл. 147, ал.1 от ЗЗД е започнал да тече от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало
до длъжника – кредитополучател, неправилна е била преценката, че това се отнася
за всички задължения по договора. В конкретния случай, срокът е започнал по
чл.147, ал.1 ЗЗД действително да тече на 18.11.2016г. и към датата на подаване
на заявлението в РС - Казанлък за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК - 27.01.2017г. /
датата на пощенското клеймо/ не е изтекъл, но само по отношение на
задълженията, обявени за предсрочно изискуеми. За всички останали задължения,
падежирали преди датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
релевантен за определяне началото на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД е падежът на
всяко отделно задължение, в случая, на всяка отделна анюитетна вноска, както и
на всяка отделна начислена наказателна лихва. В такъв смисъл е и актуалната
съдебна практика на ВКС, в което се приема, че когато е уговорено погасяването
на главното задължение да става на отделни погасителни вноски с различни
падежи, погасяването на всяка една от тези вноски представлява погасяване на
част от главното задължение, поради което, не е необходимо да настъпи падежът и
на последната погасителна вноска, респективно не е необходимо целият дълг да е
станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са
настъпили. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на
последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал.
1 ЗЗД започва да тече от датата на достигането на това волеизявление до
длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата.
По отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът тече от
съответната дата на падежа на всяка една от тях.
Така, с оглед датата на подаване на заявлението, от която се счита предявен
искът по чл.422 ГПК – 27.01.2017г., следва да се приеме, че е погасено
поръчителството на М.М. за всички задължения, падежирали преди 27.07.2016г.
Предвид данните от заключението на ССЕ пред първата инстанция, погасено на
основание чл.147, ал.1 ЗЗД, се явява поръчителството й за изискуема главница от
общо 3770,13 лв, дължима за периода 05.10.2012г. – 05.07.2016г., за изискуема
редовна лихва в размер на 1183,12 лв за периода 05.10.2012г. – 05.07.2016г., за
изискуема наказателна лихва в размер на 1109,40 лв за периода 05.10.2012г. –
05.07.2016г. В тази част, искът по отношение на на М.М. следва да бъде
отхвърлен. За останалите задължения, редовно падежирали след 27.07.2016г., до
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и за задълженията,
обявени за предсрочно изискуеми, срокът по чл.147 ЗЗД не е изтекъл, поради
което М.М. отговаря солидарно с останалите ответници Т.И.Д. и Й.С.Д.. Срещу последните, искът по чл.422 ГПК се явява основателен
и доказан в пълен размер, доколкото не доказаха да са погасили задълженията си
по процесния Договор за банков кредит от 08.11.2006 г., изменен и допълнен с
Анекс 1/ 21.10.2009г. и Анекс 2/ 16.11.2010г., за предсрочно изискуема главница
на 18.11.2016г. в размер на 1321.16 лева и редовно падежирала главница, за
периода от 05.10.2012г. до 05.11.2016г., в размер на 4208.43 лева; изискуема редовна лихва в размер на 1268.09
лева, начислена за периода от 05.10.2012 г. до 17.11.2016г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 63.32 лева, начислена за периода от
18.11.2016г. до 26.01.2017г. включително върху предсрочно изискуема главница;
изискуема наказателна лихва в размер на 1147.98 лева, начислена за периода от
05.10.2012г. до 05.11.2016г. вкл., върху вноски с настъпил падеж, ведно със
законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.01.2017г. до
изплащане на вземането.
Предвид горното, Решение №312/31.05.2018г. по гр.дело №2163/2017г. по описа
на Казанлъшкия районен съд ще се отмени само в частта, с която се признава за
установено по отношение на "Р.ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с ЕИК: ****, представлявано
от А.В.А.- изпълнителен директор и М.Т.П.– прокурист, че М.Ц.М., ЕГН **********,***
дължи на "Р.ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с ЕИК: ****,
по Договор за банков кредит от 08.11.2006 г., изменен и
допълнен с Анекс 1/ 21.10.2009г. и Анекс 2/ 16.11.2010г., изискуема главница от общо 3770,13 лв, за периода 05.10.2012г. –
05.07.2016г., изискуема редовна лихва в размер на 1183,12 лв за периода
05.10.2012г. – 05.07.2016г., за изискуема наказателна лихва в размер на 1109,40
лв за периода 05.10.2012г. – 05.07.2016г., поради погасяване на поръчителството
й за тези задължения, на основание чл.147, ал.1 ЗЗД, както и в частта му за
разноските, които ще се преизчислят от настоящата инстанция с оглед изхода на
спора. В останалата част, решението ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта за разноските, като вместо това разноските на страните пред първата
инстанция и в заповедното производство бъдат разпределени по следния начин:
Разноските на ищеца пред първата инстанция за държавна такса от 160,18 лв,
за юрисконсултско възнаграждение от 450 лв и за съдебно- икономическа
експертиза от 300 лв, следва да се присъдят по съразмерност, като Т.И.Д., ЕГН **********,
Й.С.Д., ЕГН ********** бъдат осъдени да му заплатят по общо 303,39 лв, а М.Ц.М.,
ЕГН ********** – общо 75,85 лв.
По отношение на разноските на ищеца по ч.гр.д.№ 285/2017 г. на Районен съд
гр. Казанлък в размер на 310, 18лв, Т.И.Д., ЕГН **********, Й.С.Д., ЕГН **********
следва да бъдат осъдени да му заплатят по 103,39 лв, а М.Ц.М., ЕГН ********** –
25,85 лв.
По отношение разноските за настоящото производство, с оглед изхода на
спора, на въззиваемата страна ще се присъди по съразмерност юрисконсултско
възнаграждение, като Т.И.Д., ЕГН ********** и Й.С.Д., ЕГН ********** бъдат осъдени
да й заплатят по 66,66 лв за юрисконсултско възнаграждение, а М.Ц.М., ЕГН **********
– 16,66 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №312/31.05.2018г. по гр.дело
№2163/2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд само в частта, с която се
признава за установено по отношение на
"Р.ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с ЕИК: ****,
представлявано от А.В.А.- изпълнителен директор и М.Т.П.– прокурист, че М.Ц.М.,
ЕГН **********,*** дължи на "Р.ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ****, с ЕИК: ****, по Договор за банков кредит от 08.11.2006 г.,
изменен и допълнен с Анекс 1/ 21.10.2009г. и Анекс 2/ 16.11.2010г., изискуема
главница от общо 3770,13 лв, за периода 05.10.2012г. – 05.07.2016г., изискуема
редовна лихва в размер на 1183,12 лв за периода 05.10.2012г. – 05.07.2016г., за
изискуема наказателна лихва в размер на 1109,40 лв за периода 05.10.2012г. –
05.07.2016г., които суми са
предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена под №
201/01.02.2017г. по ч.гр.д. № 285/2017г. по описа на РС- Казанлък, поради
погасяване на поръчителството й за тези задължения, на основание чл.147, ал.1 ЗЗД, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която се осъждат Т.И.Д., ЕГН **********, Й.С.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** и М.Ц.М., ЕГН **********,*** да заплатят на "Р.ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с ЕИК: ****, представлявано
от А.В.А.- изпълнителен директор и М.Т.П.– прокурист направените по делото разноски
в размер на 910, 18 лв, както и направените разноски по ч. гр. д. № 285/2017 г.
на Районен съд – гр. Казанлък в размер на 310, 18лв..
ПОТВЪРЖДАВА Решение №312/31.05.2018г. по гр.дело №2163/2017г. по описа на Казанлъшкия
районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА Т.И.Д., ЕГН ********** и Й.С.Д., ЕГН **********
да заплатят "Р.ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с
ЕИК: **** по общо 303,39 лв
за разноските пред
първата инстанция, а М.Ц.М., ЕГН ********** – общо 75,85 лв за разноските пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Т.И.Д., ЕГН ********** и Й.С.Д., ЕГН **********
да заплатят "Р.ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с
ЕИК: **** по общо по 103,39 лв за разноските по ч.гр.д.№ 285/2017 г. на Районен
съд гр. Казанлък, а М.Ц.М., ЕГН ********** - 25,85 лв за разноските по ч.гр.д.№
285/2017 г. на Районен съд гр. Казанлък.
ОСЪЖДА Т.И.Д., ЕГН ********** и Й.С.Д., ЕГН **********
да заплатят "Р.ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, с
ЕИК: **** по 66,66 лв за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, а М.Ц.М., ЕГН ********** – 16,66 лв за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.