Определение по дело №485/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2633
Дата: 5 септември 2019 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20193100500485
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2019 г.

гр. ****

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дрингова

въззивно гражданско дело485 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 24821/19.08.2019 г., подадена от Г.Й.Б., чрез адв. Д.Б., с искане бъде изменено в частта за разноските Решение № 902/17.07.2019 г. по настоящото дело.

В молбата се излагат съображения, че съобразно цената на предявените искове и направеното възражение за прекомерност, в тежест на молителката следва да бъдат възложени разноски в размер на 734,31 лева. Отправено е искане да бъдат намалени до този размер разноските, за които молителката е осъдена с въззивното решение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна П.Й.Х. не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх. № 7460/31.01.2019г. на Г.Й.Б. срещу Решение № 5197 от 14.12.2018 г., постановено по гр. дело № 17467/2017г. на Варненския районен съд, ХІ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу П.Й.Х. евентуално съединени искове: 1/ иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 86, том V, рег. № 9504, дело № 877/31.08.2017 г. на нотариус ****с район на действие РС - гр. ****, вписан в Служба по вписванията - гр. **** с вх. рег. № 23649/31.08.2017 г., акт № 160, том LVI, д. № 12138 на СВ към АВ - ****, поради липса на съгласие и 2/ иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, предявен от ищцата, в качеството й на наследник на ****Б., ЕГН **********, починала на 11.09.2017 г., за което е съставен акт за смърт № 0567/12.09.2017 г., за разваляне до ½ ид.ч. на сключения на 31.08.2017 г. между ****Б., от една страна и П.Й.Х., от друга, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 86, том V, рег. № 9504, дело № 877/31.08.2017 г. на нотариус ****с район на действие РС - гр. ****, вписан в Служба по вписванията - гр. **** с вх. рег. № 23649/31.08.2017 г., акт № 160, том LVI, д. № 12138 на СВ към АВ - ****, поради виновното неизпълнение от страна на ответницата на задължението й за поемане издръжката и гледането на покойната прехвърлителка.

С Решение № 902/17.07.2019 г. съставът на ВОС е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. С решението си въззивният съд е осъдил Г.Й.Б. да заплати на П.Й.Х. направените пред въззивната инстация съдебни разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

При постановяването на решението си, въззивният съд е разпределил тежестта за разноските между страните съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, като е преценил за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от П.Х. в полза на адв. К.. Съдът е съобразил цената на всеки един от предявените искове, фактическата и правна сложност на спора, продължителността на съдопроизводството и обема на извършените от процесуалните представители на страните процесуални действия, като е преценил, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано от 2000 лева до 1200 лева.

Неоснователни са доводите в молбата, че съобразно цената на исковете, дължимото адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 734,31 лева. Видно от материалите по делото цената на иска с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД възлиза в размер на 11 221,73 лева, а тази на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – в размер на 5 610,87 лева.

По изложените съображения, не са налице предпоставки за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 24821/19.08.2019 г., подадена от Г.Й.Б., чрез адв. Д. Бориславова, по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 902/17.07.2019 г., постановено по в. гр. дело № 485/2019 г. по описа на ВОС.

Определението е подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.