Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 10.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти
гр.състав, в публичното заседание на десети
февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря П.И. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8351 по описа за 2016г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2518,09 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 642,40 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от „***, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя инж.*** против И.К.И.,
ЕГН **********,***, в която се твърди, че срещу И.К.И. е подадено заявление по
чл. 410 от ГПК от "*** *** и образувано ЧГД 6929/2016 г. за сумите 2518,09
лв. - главница - за предоставени, но незаплатени В и К услуги за периода
31.08.2013 г. - 31.08.2016 г, лихва за забава 642,40 лв. за периода 30.09.2013
г. - 08.09.2016 г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 15.09.2016 г. Твърди, че в законоустановения
срок е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди, че И.К.И.
е потребител на В и К услуги в имот на адрес ***, ***. Твърди, че на 19.03.2015
г. е извършена проверка в имота и е констатирано неправомерно присъединяване
към водопроводната мрежа. Твърди, че И.К.И. е предявил отрицателен установителен иск против "*** гр.***, за да се приеме,
че не дължи таксуваните за ползване на вода без измервателен уред суми. Твърди,
че е образувано е гражданско дело № 5041/2014 г. по описа на Районен съд- ***.
С решение №851/11.06.2015 г. искът на И.К.И. е отхвърлен. Решението на първа
инстанция е обжалвано и е образувано въззивно
гражданско дело № 631/2015 г. по описа на Окръжен съд - ***. С решение №
517/29.10.2015г. решението на Районен
съд е потвърдено. Твърди, че на 09.11.2015 г е издаден изпълнителен лист в
полза на ищцовото дружество. Твърди, че освен сумите,
начислени поради неправомерното присъединяване, ответникът не е плащал и
текущите си задължения. Моли, да бъде
прието за установено, че И.К.И., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „*** ***
сумите 2518,09 лв. - главница - за предоставени, но незаплатени В и К услуги за
периода 31.08.2013 г. - 31.08.2016 г., лихва за забава 642,40 лв. за периода
30.09.2013 г. - 08.09.2016 г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-15.09.2016 г. В
срока по чл.131 ГПК ответника взема становище, че предявената претенция е
неоснователна. Твърди, че липсва неправомерно поведение от негова страна и
счита, че не дължи нищо на ищцовото дружество. Моли
искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Прието е за безспорно между страните, че процесния водоснабден имот е придобит от ответника И.К.И. и
съпругата му *** по време на брака им и е станал съпружеска имуществена
общност. Този факт се признава и от ответника по делото.
Установява се от Удостоверение за наследници №
001380/07.03.2012г., че *** е починала на 11.06.2010г.
Видно от Удостоверение № 5061/2011/01.02.2017г., И.К.И.
се е отказал от наследството на ***.
Не е спорно между страните, че ищеца е доставял
питейна вода, извършил е пречистване на
водата и е отвеждал отпадната такава
до/от процесния имот и през процесния период.
Видно от представените по делото Общи условия,
неоспорени от ответницата по делото, се установява, че съгл.чл.2, Потребители
на В и К услуги са юридически и физически лица-собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Потребител, по смисъла на
настоящите общи условия, може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят
В и К услуги. Лицето по ал.1, т.1 се задължава солидарно с наемателя за
дължимите суми за ползваните В и К услуги за времето на наемното правоотношение
с писмена декларация-съгласие. Съгласно чл.31, ал.2 от ОУ, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. Съгласно чл.42, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86 ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа
до постъпване на дължимата сума по сметката на В и К оператора. Съгласно чл.58,
при промяна на собствеността или на вещното право на ползване, новият и/или
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в
30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна и закриване на
партида, като представи документи, удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на
имота. Съгл.чл.60 Потребител може да бъде и физическо лице, което ползва В и К
услуги в жилище, на което е наемател, ако собственикът на имота е подал
декларация пред В и К оператора, че В и К услугите ще се ползват за битови
нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за
заплащане на дължимите суми.
Установява се от Справка-извлечение № 768
/.л.25-26 от делото/, която не е оспорена от ответника, че задължението водено
на абоната И.К.И. при ищцовото дружество е в размер
на 2518,09 лева за периода от 31.08.2013г. до 31.08.2016г., а лихвата за забава
за посочения период от 30.09.2013г. до 08.09.2016г. е в размер на 642,40 лв.
Установява се от влязло в сила Решение №
851/11.06.2015г., постановено по гр.д.№ 5041/2014г. на РС-***, че е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от И.К.И.
с ЕГН ********** против *** *** иск с правно основание чл.124 ГПК да бъде
признато за установено, че И.К.И. с ЕГН ********** не дължи на *** *** сумата
от 2000 лева, представляваща начислена стойност за консумирана вода.
От обясненията на И.К.И. по реда на чл.176 ГПК се
установява, че И.И. през процесния
период от 31.08.2013г. до 31.08.2016г. е обитавал процесния
водоснабден имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи
за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за изплащане на цена
на доставена /продадена/ питейна вода и на услуги по пречистване и отвеждане на
отпадни води, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 2518,09 лв.
Не е спорно, а и се установява от представените по
делото доказателства, че ищцовото дружество има предмет на дейност
водоснабдяване и канализация, пречистване на водите и предоставя тези услуги на
територията на гр.***, в качеството на ВиК оператор по см. на чл.2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.198о от Закона
за водите, при публично известни общи условия на договорите за предоставяне на
В и К услуги, одобрени от ДКЕВР и публикувани в един централен и един местен
ежедневник, влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК- услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Съгласно
§1, ал.1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, "Потребители" са: а) юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти
в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. Доказа се по делото, че ответника е собственик
на ½ идеална част от водоснабдения имот, тъй като имота е бил съсобствен в режим на СИО с ***. Съсобствеността е
прекратена със смъртта на последната. Ответника И.И.
се е отказал от наследството на ***, поради което не придобил по-голям дял във
водоснабдения имот.
Ищецът по делото и ответницата са в облигационни
отношения, регулирани от от НАРЕДБА №4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи(Наредба №4) и Общите условия на „*** за предоставяне на ВиК услуги, одобрени от
ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги (ЗРВКУ), с Решение № ОУ-054/03.07.2006 г. Наредбата е
предвидила, потребител на В и К услуги да е собственика на водоснабдения имот. Видно
е от разпоредбата на §1, ал.1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, че потребители са собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Става дума за собственици или лица
с учредено вещно право на ползване, а не за ползватели на имота на облигационно
основание. Неоснователни са твърденията, че ответника е потребител на основание
факта, че обитава процесния водоснабден имот през процесния период. Съгласно горепосочената наредба, както и
действащите общи условия, когато се предвижда, като потребител да бъде
наемателя на имота, то и тогава солидарно отговорен за задължението остава
собственика или носителя на вещно право на ползване на имота. По делото се
установи, че ответника И.И. е собственик на ½
идеална част от водоснабдения имот, поради което съдът приема, че той е
потребител и дължи заплащане на ½ от доставената до имота вода, а за
останалата ½ от задължението потребители и задължени се явяват
собствениците на останалата ½ идеална част от водоснабдения имот. Предвид
гореизложеното съдът намира, че искът е основателен и доказан за сумата от
1259,05 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения
размер от 2518,09 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД.
Искът се явява акцесорен по отношение на
предходния и с оглед частичната основателност на същия, следва частично да бъде
уважен и искът за лихва за забава върху уважената част на исковата исковата
претенция за заплащане на доставени В и К услуги. Тъй като в определения срок, ответника не е
извършил плащане на сумите, то вземането на ищеца е станало изискуемо. Съобразно
нормата на чл.31, ал.2 от Общи условия за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги на потребителите, потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги съгласно чл.31, ал.2 - в 30 дневен срок след датата на
фактуриране. Според разпоредбата на чл.42 от същите условия при неизпълнение в
срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи
на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86,
ал.1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване
на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Съгласно представената и
неоспорена от ответника справка-извлечение, както чрез самостоятелни изчисления
от съда на основание чл.162 ГПК размерът на лихвата за забава върху сумата от
1259,05лв. за периода от 30.09.2013г. до 08.09.2016г. е в размер на 321,20 лв.,
за която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер
от 642,40 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното
производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното
производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство
в общ размер от 12,50 лв. съразмерно
с уважената част на исковата
претенция.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за ДТ и депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в размер на 62,87 лв. съразмерно с
уважената част на исковите претенции.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на
исковата претенция в размер
на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,
по
отношение на ответника И.К.И., ЕГН **********,***, че
ДЪЛЖИ на „***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя инж.***, сумата 1259,05 лева, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/15.09.2016г./
до окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на консумирана и незаплатена вода за
периода от 31.08.2013г. до 31.08.2016г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 4387/16.09.2016г. по ч.гр.д.№6929/2016 по описа на РС-***, а за
разликата до целия предявен размер от 2518,09 лв., отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, по отношение на
ответника И.К.И., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „***, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя инж.***, сумата 321,20
лева, представляваща лихва за забава
върху сумата от 1259,05 лв. за периода от 30.09.2013г. до 08.09.2016г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 4387/16.09.2016г. по ч.гр.д.№6929/2016
по описа на РС-***, а за разликата до целия предявен размер от 642,40 лв.,
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.К.И., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ
на „***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя инж.***, сумата от 12,50 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.6929/2016 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.К.И.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на „***, със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК ***, представлявано от управителя инж.***, сумата от 62,87 лв. направени по
делото разноски за ДТ.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, „„***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя инж.*** ДА ЗАПЛАТИ на И.К.И., ЕГН **********,***,
сумата от 150,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: