Решение по дело №1373/2014 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№____

 

гр. Русе, 26.03.2014 год.

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в открито съдебно заседание на двадедесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав: 

                                        

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

                    

при секретаря Б.Г. като разгледа докладваното от  съдията гр. д. № 1373 по описа на съда за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба с правно основание чл. 50 от СК от Г.А.Д. и И.Г.Д., които молят съда да прекрати сключения между тях на 23.05.2001 год. в гр. Р* граждански брак по взаимно съгласие, като декларират, че същото е сериозно и непоколебимо. Твърдят, че от брака имат родено едно дете В* И* Д. ЕГН **********, което към настоящия момент е малолетно.

        

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молителите са сключили граждански брак на 23.05.2001 год. в гр. Р*. Горното се установява от Удостоверение за сключен граждански брак серия УС- 0, № 221379, издадено от Община Р* на 23.05.2001 год. въз основа на акт за граждански брак № 285/23.05.2001 год. Видно от представеното Удостоверение за раждане серия УС- О, № 471283, издадено на 15.02.2002 год. от Община Р* въз основа на акт за раждане № 220/15.02.2002 год., молителите са родители на детето В* И* Д. ЕГН **********, родено на *** год., което към настоящия момент е малолетно.

         Вследствие извършената служебна проверка на постигнатото споразумение, съдът констатира, че то е законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре са защитени интересите на молителите и тези на детето.

На основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона и морала, съдът следва да утвърди тяхното споразумение, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя таксата за допускане на развода да е 40.00 лева, вносима от молителя И.Д. в полза на държавата  по сметката на Русенски районен съд, съгласно представеното споразумение.

Държавната такса по присъдената издръжка се дължи от бащата и е в размер на 93.60 лева.

На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 23.05.2001 год. в гр. Р*граждански брак между Г.А.Д. с ЕГН ********** и И.Г.Д. с ЕГН ********** поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на молителите да се разведат.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г.А.Д. с ЕГН ********** и И.Г.Д. с ЕГН ********** споразумение относно последиците от развода, съгласно което:

1.Упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете В* И*Д. ЕГН ********** се предоставя на майката Г.А.Д..

2.Бащата ще заплаща на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител Г.А.Д. месечна издръжка в размер на 130.00 лева до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Издръжката ще се дължи до всяко двадесето число на текущия месец. Единствено за месец февруари 2014 год. издръжката се заплати до 28.02.2014 год.

3.Бащата ще има режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, както и двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

4.Малолетното дете В* И* Д. ще живее при майка си Г.А.Д. ***

5.Молителите Г.А.Д. и И.Г.Д. са си разделили движимите вещи извънсъдебно, нямат придобито по време на брака си недвижимо имущество, както и парични влогове, които да представляват съпружеска имуществена общност, поради което нямат претенции за делба и уреждане на други имуществени отношения.

6.Молителите Г.А.Д. и И.Г.Д. заявяват, че по време на брака са живели във ведомствено жилище, находящо се в гр. Р*, общ. Р* , обл. Р*, ул. Р*№ *, вх. *, ет. * ап. *. След прекратяване на брака същото ще се ползва от И.Г.Д..

7.След прекратяването на брака бившите съпрузи няма да си дължат издръжка един на друг.

8.След прекратяване на брака съпругата Г.А.Д. ще носи предбрачното си фамилно име – Г* и в бъдеще ще се именува Г.А. Г*.

9.Дьржавните такси ще се заплатят от съпруга И.Г.Д..

ОСЪЖДА  И.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати по сметката на Русенски районен съд държавна такса по допускане на развода в размер на 40.00 лева и държавна такса по присъдената издръжка в размер на 93.60 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………