М О Т И В И
В Плевенски Окръжен Съд е образувано НОХД № 1027/2017г. по
внесен от Плевенска Окръжна Прокуратура обвинителен акт. Обвинението е
повдигнато против румънския гражданин К.С.
от гр.Букурещ, Румъния, за това, че :
1.На 30.09.2017г.
в с.***, Плевенска област, предложил подкуп - пари с левова равностойност от
115.84 лева, в следите копюри - 1бр. банкнота с
номинал 100 леи с № 055Е0850183; 1бр. банкнота с
номинал 50 леи с № 081D5067844; 1бр. банкнота с
номинал 50 лева с № БД 76422627 и 1бр. банкнота с номинал 2 лева с № БР 0708393,
на длъжностни лица - полицейски органи В.К.Л. и М.Р.Н. - и двамата служители
при Сектор „ПП-КАТ" ОД на МВР гр.Плевен, на длъжност „младши автоконтрольори", за да не извършат действие по
служба, а именно да не му бъде съставен акт за уС.овяване
на административно нарушение по ЗДвП с бл.№ 229969/30.09.2017г., като водач на
МПС - лек автомобил "БМВ" с рег.№ ******** - престъпление по чл.304а във вр. чл.304, ал.1 от НК;
2.На
30.09.2017г. по път 1-3, км.56 в с.***, Плевеска
област, е управлявал МПС - лек автомобил "БМВ" с рег.№ ********, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.89 на хиляда, уС.овено по надлежния ред с
техническо средство Алкотест „Дрегер
7510", с фабричен № 0254 - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Наказателното
производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие,
при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият К.С. се призна за виновен, призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не се събират доказателства
за тях.
Прокурорът поддържа обвинението и
предлага налагане на наказание за всяко от деянията по повдигнатото на подсъдимия
обвинение, след което да се определи общо наказание лишаване от свобода, което да се рецуцира
с 1/3, след което да се определи
общ режим на изтърпяването му, както
и на подсъдимия да му бъде
наложено наказание лишаване от право
да управлява МПС. Предлага, при балансиращи отговорността на
виновното лице обстоятелства, да му бъде наложено и наказание ГЛОБА, както и,
на основание чл.72, ал.2 от НПК, да се наложи ЗАПОР върху лекия автомобил,
управляван от подсъдимия, за обезпечаване на наказанието ГЛОБА.
Защитникът на подсъдимия С. моли съдът да
му наложи най-леките предвидени в закона наказания за извършените деяния, при наличие
на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
В своя лична защита
подсъдимото лице поддържа С.овището на адвоката си.
Плевенският окръжен съд, в производството по чл.371, т.2 от НПК приема фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, а именно:
К.С. е роден на ***г***, Румъния. Женен е и живее със семейството си в
Румъния - гр.Букурещ, ул."***” №18, бл. R 11 Е, вх.2, ет.6, ап.59. Завършил е висше образование. Собственик е на търговско дружество. Не е
осъждан.
На 29.09.2017г. К.С. бил в Република Гърция. Същият ден, вечерта и до късно
през нощта, употребил значително количество алкохол. Спал 2-3 часа и около 5.00
часа сутринта на 30.09.2017г. тръгнал с автомобил, марка „БМВ”, с рег.№ B ***BMW от Неа Маудания, Гърция към гр.Букурещ, Румъния.
Преминавайки през територията на Република България, по пътя Плевен – Русе, на
път
1-3, след разклона за с.***, се движил неадекватно по
пътното платно – криволичил и причинил леко ПТП, като одраскал при изпреварване
лек автомобил „Рено 19” с рег.№ ***, с водач И.А.И.. Подсъдимият продължил
движението си и не спрял, въпреки настъпилото ПТП. Скоро след това, движейки се
по главния път, преминаващ през с.***, Плевенска област, К.С. блъснал движещ се
пред него лек автомобил, марка „Ягуар”, с рег.№ ***, с водач С.Б.Д. от гр.Силистра.
Произшествието настъпило в центъра на селото. Водачът на пострадалия автомобил
и подсъдимия спрели вдясно на платното и Д. уведомил органите на полицията.
Местопроизшествието било посетено от В.К.Л. и М.Р.Н. – служители в сектор
„ПП” при ОД на МВР – Плевен. К.С. бил във видимо нетрезво състояние –
нестабилен, неадекватен. Полицаите поискали документите му и го поканили до
служебния си автомобил за вземане на алкохолна проба. След няколко неуспешни
проби, била извършена успешна такава за употреба на алкохол. При изпробване с
техническо средство – алкотест „Дрегер
7510“, с фаб.№ 0254, проба № 3469, извършено в 15.08
часа, е установено наличие на алкохол в кръвта на К.С. от 2.89 промила. Бил му
издаден талон за алкохолна проба, която той отказал да даде.
По време на контакта с полицейските служители - свидетелите Л. и Н., при
подаване на документите си, подсъдимият им предложил пари – няколко банкноти.
След като му отказали да приемат сумата, по време на опитите да му бъде взета
алкохолна проба К.С. отново предложил пари на полицаите и когато те ни ги
взели, ги пуснал във вътрешността на
автомобила, на предната дясна седалка. По време на предлагането на парите подсъдимият
повтарял на английски, че няма проблем и че всичко е „ОК”. След пускането на
парите в колата, Л. и Н. заключили служебния автомобил и уведомили разследващ
орган. С предлагането и даването на парите К.С.
целял осуетяването на проверката за алкохол и съставянето на акт за
административно нарушение.
При огледа на автомобила на румънския гражданин са намерени и изети 1бр. банкнота
с номинал 100 леи с № 055Е0850183; 1бр. банкнота с номинал 50 леи с № 081D5067844; 1бр. банкнота с номинал 50 лева с № БД 76422627 и 1бр. банкнота с номинал 2 лева с № БР 0708393.
Левовата равностойност на предложената сума е 115.84 лева.
Видно от приложените заповед № УРИ 316з-3177/11.11.2016г.
и заповед № УРИ 316з-3486/13.12.2016г., В.К.Л. и М.Р.Н. са служители в сектор
„ПП” при ОД на МВР – Плевен на длъжност „младши автоконтрольори“.
Изложените фактически положения се признават изцяло
от подс.К.С.. Неговото
самопризнание се потвърждава от гласните и писмените доказателства от досъдебното производство. Те са събрани
по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена
информация.
Въз основа на изложеното
от фактическа страна, от правна
страна Плевенският окръжен съд намери
следното:
Обвинението е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 от НПК несъмнен начин. От безспорните фактически обстоятелства по делото се извежда
категоричен извод, че, като водач
на МПС, подс.К.С. е осъществил състава на чл.343б, ал.1 от НК,
управлявайки лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда. По същото време и място подсъдимият е осъществил с действията си и
състава на друго престъпление – по чл.304а във вр.
чл.304, ал.1 от НК, затова, че е предложил подкуп на полицейски органи, за да
не извършат действие по служба – да констатират инкриминираното деяние по
чл.343б, ал.1 от НК.
Формата на вината на подсъдимия относно двете деяния е пряк умисъл. Като правоспособен водач на МПС, той
съзнателно е предвидил общественоопасните последици и на двете общественоопасни деяния, и е искал настъпването им.
Доказано е наличието
на обективните и субективните признаци от състава на
престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, както и на престъплението по чл.304а във вр.
чл.304, ал.1 от НК.
Доказателствената съвкупност не съдържа противоречия по съществените елементи от предмета
на доказване. Всички гласни и писмени доказателства са еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло.
При определяне на наказанието
на подсъдимия К.С. за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, съдът отчете наличието единствено на смекчаващи
отговорността му обстоятелства: самопризнанието му, направено още
на досъдебното производство; чистото му съдебно минало;
нестабилното му здравословно
състояние.
С оглед на това, съдът прие
наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и в случая е най-благоприятно приложението на чл.58а, ал.4 във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Тъй като за това престъпление е предвидено налагането
кумулативно на два вида наказания – лишаване от свобода от една до три години и
глоба от 200 до 1 000 лева и след преценка на определящите отговорността
на извършителя обстоятелства, съдът прие, че следва да му наложи наказание от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието
изтърпяване да се отложи с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, както и наказание ГЛОБА
в полза на държавата в размер на 800 /осемстотин/ лева. В този вид
и размер, съдът счете, че наказанията съответстват на
характера и тежестта на престъплението, и са достатъчни за
изпълнение целите по чл.36 от НК, с оглед индивидуалната и генерална превенция. Тежестта на този вид
престъпления е голяма, същите са с висока
обществена укоримост, но степента на
обществена опасност на личността на
дееца е ниска и налагането на по-тежко
наказание за извършеното от него деяние би
било ненужно нито за самия
подсъдим, нито за обществото.
Съгласно императивната норма на чл.343г от НК, на К.СТАН следва да се
наложи и наказание ЛИШАВАНЕ
от право да управлява МПС. Съобразявайки изискванията по чл.37, ал.1,
т.7 от НК и многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът определи срок на лишаването
от правоуправление от ЕДНА ГОДИНА. При налагането му прецени, че
тази санкция е достатъчна за постигане на целите
по чл.36 от НК.
При определяне на наказанието
на подсъдимия К.С. за престъплението по чл.304а, ал.1 от НК, съдът отчете същите смекчаващи отговорността му обстоятелства: самопризнанието му, направено още
на досъдебното производство; чистото му съдебно минало;
нестабилното му здравословно
състояние.
С оглед на това, съдът прие
наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и в случая е най-благоприятно приложението на чл.58а, ал.4 във вр. чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК. Тъй като за това престъпление е предвидено налагането кумулативно на два вида
наказания – лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000 лева и
след преценка на определящите отговорността на извършителя обстоятелства, съдът
прие, че следва
да му наложи наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от
ДВЕ ГОДИНИ с периодичност ДВА
пъти седмично – по чл.42а, ал.2, т.1 от НК;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от ДВЕ ГОДИНИ – по чл.42а, ал.2, т.2 от НК; както и наказание ГЛОБА в полза
на държавата в размер на 2000 /две хиляди/ лева. В този вид и размер, съдът счете,
че наказанията съответстват на
характера и тежестта на престъплението, и са достатъчни за
изпълнение целите по чл.36 от НК, с оглед индивидуалната и генерална превенция. Тежестта на този вид
престъпления е голяма, същите са с висока
обществена укоримост, но степента на
обществена опасност на личността на
дееца е ниска и налагането на по-тежко
наказание за извършеното от него деяние би
било ненужно нито за самия
подсъдим, нито за обществото.
Съдът намери, че следва да постанови, съобразно императивната норма на
чл.307а от НК, отнемане в полза на държавата на предметите на престъплението – 1 бр. банкнота с номинал 100 /сто/ леи
с № 055ЕО550183; 1 бр. банкнота с номинал 50 /петдесет/ леи
с № 081D5067844; 1 бр. банкнота с номинал 50 /петдесет/ лева с № БД 76422627 и
1 бр.банкнота с номинал 2 /два/ лева с № БР 0708393 банкнотите от 50 евро.
Следва наложените на К.С. наказания лишаване от свобода и пробация да се групират по чл.23, ал.1 от НК, с настоящия
съдебен акт, и да се определи за изтърпяване едно общо най-тежко наказание от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието
изтърпяване да се отложи с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Следва да се присъединят изцяло към това общо наказание и наказанията
ГЛОБА в полза на държавата в общ размер от 2 800 /две хиляди и осемстотин/ лева,
на основание чл.23, ал.3 от НК.
Съдът постанови, на основание чл.301, т.11 от НПК веществените доказателства: 3 бр.банкноти
по 50 евро всяка, със сериини № Х91850566061, №
V37009792336 и № S70167554872, да се върнат на подсъдимия К.С. след влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият К.СТАН следва
да понесе направените по делото разноски в размер на 135.00 лева
– за преводач в
досъдебното производство, по
сметка на ОД на МВР Плевен.
Относно искането на прокурора за налагане на запор,
по чл.72, ал.2 от НПК, върху лек
автомобил "БМВ" с рег.№
********, съдът счита, че същото
е недопустимо за разглеждане, тъй като е направено след приключване на
съдебното следствие, в хода на съдебните прения и този въпрос не подлежи на
обсъждане и произнасяне с присъдата, съгласно фазата на процеса и разпоредбата
на чл.301 от НПК.
При така изложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: