Р Е Ш Е
Н И Е
№.260016, 31.01.2022г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
единадесети януари две хиляди двадесет и втора година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Елена Ангелова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №516 по описа за две хиляди двадесет и първа година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно и
пасивно субективно съединени главен иск по чл.155,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.121
от ЗЗД и иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Т.Б.К., ЕГН **********,***,
***, адв.М.Х., моли съда да осъди ответниците В.Б.В., ЕГН ********** и Р.П.В.,
ЕГН **********-***, да и заплатят солидарно по сметка *** при
***, на която е титуляр, сумата от 42 215,32лв., от които 36717.46лв.- главница
и 5497.86лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от падежа-31.08.19г. до датата на подаване на исковата
молба-19.02.21г., както и законна лихва от датата на исковата молба.
Исковете и са основани на
обстоятелствата, че:
В.В. бил кредитополучател
по договор за кредит от 25.03.05г., сключен с *** за сумата от 256 000лв. и срок
на издължаване 180месеца, или до 31.03.20г., а Р.В., като негова съпруга, на
основание чл.25,ал.2 от СК/отм/, съгласно чл.22 от договора, била уведомена за
кредита и за това, че носи солидарна отговорност с кредитополучателя, като за
обезпечение на вземанията на ***по този договор, в нейна полза била вписана
законна ипотека върху три броя празни дворни места, апартамент и три подземни
гаража/паркоместа.
На 12.04.05г., ищцата
закупила от двамата ответници част от имотите, послужили като обезпечение на
вземането на *** по отпуснатия на В.В. кредит и конкретно: двете празни дворни
места и трите паркоместа, описани подробно в исковата молба, с което придобила
качеството на ипотекарен длъжник за чужд дълг, остатъкът от който, видно от
подновената договорна ипотека от *** през 2018г., бил в размер на 72 357.81лв.
За да запази придобитото
от ответниците имущество, както и защото вече била сключила предварителен
договор за продажбата му с „Геслин“ ООД, ищцата заплатила на кредитора ***на
03.04.18г., на база направените от Банката изчисления за размера на остатъка от
дълга, сумата от 67 277.77лв. и 20.00лв. за заличаване на ипотеката, която
била заличена на 17.04.18г.
С извършеното плащане на
обезпеченото с придобитите от нея имоти чуждо задължение, като ипотекарен
длъжник, изпълнил чужд дълг, тя се суброгирала в правата на удовлетворения
кредитор, поради което имала право да получи от ответниците както сумата,
заплатена за погасяване на дълга им, така и законната лихва върху нея от датата
на извършеното плащане до окончателното връщане на сумата. В периода от май 2018г. до август 2019г.
ответниците извършвали към нея частични плащания за връщане на суми по
извършеното от нея пълно погашение на дълга им, подробно описани на л.4-л.6 от
делото, но в един момент ги преустановили и въпреки проведени многократни
разговори и до момента на исковата молба не били и заплатили остатък от заплатената
сума в размер на 36 717.46лв., съставляващ главница, поради което го търси по
съдебен ред, ведно с обезщетение за забава в размер на 5497.86лв., за периода
от 31.08.19г.- падеж на задължението, до датата на исковата молба, както и
ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Пледира по същество за
уважаване на исковете и с присъждане на разноските по списъка, представен в
с.з. от 11.01.22г., включително разноските по обезпечителното производство,
развило се по ч.гр.д. №483/21г. на ПОС /виж списъка на л.127/. Не представя
писмена защита в дадения от съда срок, изтекъл на 18.01.22г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответниците са подали общ отговор на исковата молба с
вх.№272128/08.04.21г., с който са оспорили иска както по основание, така и по
размер, без да наведат никакви обстоятелства или съображения, свързани с това оспорване
/виж отговора на л.18/.
В първо съдебно заседание,
проведено на 01.06.21г., ответниците не са се явили и не са изпратили свой
представител, какъвто изпращат едва в с.з. от 11.01.22г., в което навеждат и
различни обстоятелства, обосноваващи становището им за неоснователност на
предявения иск, и повдигат възражение за изтекла в тяхна полза погасителна
давност, които не са приети за разглеждане в производството.
Пледират по същество за
отхвърляне на исковете с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з.
от 11.01.22г. /виж на л.131/. Не представят писмена защита в дадения от съда
срок, изтекъл на 18.01.22г.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства намери, че:
Предявените искове са
допустими.
Разгледани по същество, исковете
срещу ответницата Р.В.- за солидарното и осъждане с отв.В.В., да заплати на
ищцата сумата от 36 717.46лв., съставляваща невъзстановен остатък от
плащането, което ищцата е направила към кредитора за пълно погашение на дълга
на В.В. по Договор за кредит от 25.03.05г., сключен с ***, както и сумата от
5 497.86лв.- обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
сумата от 36 717.46лв. за периода 31.08.19г.-19.02.21г., са неоснователни,
поради което следва да се отхвърлят изцяло.
Разгледан по същество,
главният иск срещу ответника В.В., за осъждането му да заплати на ищцата сумата
от 36 717.46лв., съставляваща невъзстановен остатък от плащането, което
ищцата е направила към кредитора за пълно погашение на дълга на В.В. по Договор
за кредит от 25.03.05г., сключен с ***, е основателен, но следва да се уважи до
размер от 29 368.09лв., какъвто е непогасеният остатък след признатите
като извършени плащания към ищцата, а за
разликата до претендираните 36 717.46лв. следва да се отхвърли, тъй като
същата разлика е взета без основание от ищцата в погашение на законна лихва,
каквато в случая не установи да и се следва от ответника, считано от датата на
извършеното от нея на кредитора плащане-03.04.18г.
Разгледан по същество,
искът за осъждане на ответника В.В. да заплати на ищцата сумата от
5 497.86лв., като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 36 717.46лв. за периода 31.08.19г.-19.02.21г. е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли изцяло,
при следните съображения:
І.По допустистимостта.
Обстоятелствата, на които
ищцата е основала исковете си срещу двамата ответници, попадат в хипотезата на
чл.155,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД и правят исковете и допустими, при надлежна
активна и пасивна процесуална легитимация на страните в производството.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 01.06.21г.
съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен на
страните с Определение №260889/09.04.21г., с който са очертани релевантните за
предявените искове факти, които са поставени изцяло в тежест на ищцата,
доколкото ответниците не са навели с отговора си каквито и да е фактически
твърдения, подлежащи на доказване, за които да им се разпредели евентуално
тежестта по установяването им. /виж определението от 09.04.21г. на л.19-л.20 и
протокола от с.з. на 01.06.21г. на л.95-л.96/.
2. Установи се в
производството от фактическа страна, че:
2.1.На 25.03.05г., между ***,
като кредитор, и В.Б.В., като кредитополучател, е сключен договор за кредит в
размер на 256000лв., за покупка на
недвижим имот- празни дворни места- имот пл.№197 и пл.№198 на *** на *** и
подземни гаражи- три на ***, находящи се в ***, при срок за издължаване
180месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Кредитополучателят се е
съгласил да гарантира отпуснатия му кредит с ипотеки върху недвижими имоти,
собственост на В.В., а именно- недвижимите имоти, за закупуване на които е
отпуснат кредита. Като допълнителна клауза в договора е включен чл.22, съгласно
който съпругата Р. В. е уведомена за кредита и е и езвестно, че носи солидарна
отговорност за издължаването му посилата на чл.25,ал.2 от СК, както и че за
обезпечеване на кредита ще бъде учредена законна ипотека върху общия имот.
Този договор е подписан
след текста договарящи страни, кредитополучател, освен от В.В., и от Р.П.В..
/виж договора на
л.27-л.29/;
2.2.На 28.03.05г., в
СВ-Пловдив е вписана законна ипотекав полза на ***, за обезпечаване на
вземането и въз основа на предоставен кредит за покупка на недвижими имоти в
размер на 256000лв., ведно с принадлежностите му, предоставен на В.Б.В., върху
следните закупени със средствата на предоставения кредит недвижими имоти, а
именно:
Празно дворно място с площ
от 986кв.м., съставляващо поземлен имот №197 по кадастрален план на ***,
одобрен със Заповед №РД-02-14-1366/30.10.98г. на МРРБ, включен в УПИ №І-за „***“, в кв.2 по плана на ***;
Празно дворно място с площ
от 986кв.м., съставляващо поземлен имот №198 по кадастрален план на ***,
одобрен със Заповед №РД-02-14-1366/30.10.98г. на МРРБ, включен в УПИ №І-за „***“, в кв.2 по плана на ***;
Апартамент „А“ на трети
жилищен етаж, със застроена площ от 84.00кв.м., заедно с припадащите се идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който
апартамент се намира в четириетажна със сутерен, партерен и два мансардни етажа
жилищна сграда, подстроена в дворно място, находящо се в ***, ***, цялото
застроено и незастроено от 387кв.м., съставляващо съгласно одобрения със
Заповед №ОА-424/17.03.94г. РП на *** УПИ VІІІ-2064 от кв.547 по плана на V-то
градска част, заеднос 1/38 ид.част от това дворно място;
Паркоместа №№3, 4 и 5
съответно с площ от 13.20кв.м., 12.30кв.м. и 12.30кв.м., както и съответните
0.86% , 0.80% и 0.80% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж
върху терена, които паркоместа са разположени в подземен паркинг, находящ се на
приземния етаж на сградата, състоящ се от седем броя паркоместа с обща площ
84.90кв.м., изградени в груб вид в дворно място, находящо се в ***, “***,
съставляващо съгласно н.а. №144, т.11, рег.№5475, н.д. №1142/04г. на нотариус С.Й..,
УПИ VІІІ-521 от кв.187 по плана на ***, ***, веднос 2.46% ид.части от същото
дворно място,
които имоти са собственост
на кредитополучателя В.В. и съпругата му Р.П.В. /виж вписаната законна ипотека
на л.30-л.32/.
2.3.На 12.04.05г., В.В. и Р.В.
са продали на Т.Б.К. следните свои собствени недвижими имоти, а именно:
Празно дворно място с площ
от 986кв.м., съставляващо поземлен имот №197 по кадастрален план на ***,
одобрен със Заповед №РД-02-14-1366/30.10.98г. на МРРБ, включен в УПИ №І-за ***“,
в кв.2 по плана на ***;
Празно дворно място с площ
от 986кв.м., съставляващо поземлен имот №198 по кадастрален план на ***,
одобрен със Заповед №РД-02-14-1366/30.10.98г. на МРРБ, включен в УПИ №І-за ***“,
в кв.2 по плана на ***;
Паркоместа №№3, 4 и 5
съответно с площ от 13.20кв.м., 12.30кв.м. и 12.30кв.м., както и съответните
0.86% , 0.80% и 0.80% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж
върху терена, които паркоместа са разположени в подземен паркинг, находящ се на
приземния етаж на сградата, състоящ се от седем броя паркоместа с обща площ
84.90кв.м., изградени в груб вид в дворно място, находящо се в ***, ***,
съставляващо съгласно н.а. №144, т.11, рег.№5475, н.д. №1142/04г. на нотариус С.Й..,
УПИ VІІІ-521 от кв.187 по плана на ***, ***, веднос 2.46% ид.части от същото
дворно място
/виж двата нотариални акта
на л.33-л36/;
2.4.На неизвестна дата, с
акт №110, том 1, рег.№747, дело 110/2018г., дв.вх.№6033 на СВ.Пловдив е
заведена молба на *** за подновяване на вписването на договорна ипотека,
вписана на 28.02.08г., акт №184, том 3 на СВ-Пловдив, в полза на Банката, като
кредитор, за обезпечаване на вземанията и по договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 25.03.05г. и анекс от 26.02.08г., в размер на 256000лв., ведно
с принадлежностите ,към В.В., кредитополучател, като неиздълженият към тази
дата остатък е в размер на 72 357.81лв., а договорната ипотека е учредена
върху следните имоти, собственост на Т.Б.К., а именно:
Празно дворно място с площ
от 986кв.м., съставляващо поземлен имот №197 по кадастрален план на ***,
одобрен със Заповед №РД-02-14-1366/30.10.98г. на МРРБ, включен в УПИ №І-за ***“,
в кв.2 по плана на ***;
Празно дворно място с площ
от 986кв.м., съставляващо поземлен имот №198 по кадастрален план на ***,
одобрен със Заповед №РД-02-14-1366/30.10.98г. на МРРБ, включен в УПИ №І-за ***“,
в кв.2 по плана на ***;
Паркоместа №№3, 4 и 5
съответно с площ от 13.20кв.м., 12.30кв.м. и 12.30кв.м., както и съответните
0.86% , 0.80% и 0.80% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж
върху терена, които паркоместа са разположени в подземен паркинг, находящ се на
приземния етаж на сградата, състоящ се от седем броя паркоместа с обща площ
84.90кв.м., изградени в груб вид в дворно място, находящо се в ***, ***,
съставляващо съгласно н.а. №144, т.11, рег.№5475, н.д. №1142/04г. на нотариус С.Й.,
УПИ VІІІ-521 от кв.187 по плана на ***, ***, веднос 2.46% ид.части от същото
дворно място
/виж молба за подновяване
на вписването на договорна ипотека на л.37-л.38/;
2.5.На 03.04.18г., Т.К. е
заплатила за „окончателно погасяване на кредит на В.В.“ сумата от общо
67 277.77лв., осчетоводена по разбивки на суми със следните кодове:
66 863.56лв.- код 13; 391.58лв.- код 17 и 22.63лв.- код 14, както и 20лв.-
за погасяване на ипотека /виж операционна бележка на л.39 и извлечение от
сметка за дата 03.04.18г. на л.48гръб/;
2.6. На 17.04.18г., с
регистърни номера 1623 и 1624 от същата дата, от нотариус М.С.е извършена
заверка на подпис и заверка на съдържание в молба на *** за вписване на
заличаване на ипотечно вписване - договорна ипотека, учредена в полза на ***,
вписана с акт №184, том 3/28.02.08г. по описа на СВ-Пловдив, подновена с молба
за подновяване, вписана с акт №96, том 5/26.02.18г. по описа на СВ-Пловдив, на
името и в тежест на В.Б.В., като кредитополучател, и Т.Б.К., като ипотекарен
длъжник, собственик на недвижимите имоти, обезпечаващи кредит в размер на
256000лв., предоставен при условията на договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 25.03.05г. и анекс от 26.02.08г., за обезпечаване на което вземане,
ведно с принадлежностите му, в полза на ***, като кредитор, е вписана договорна
ипотека, учредена от Т.К., върху следните нейни недвижими ичоти, а именно:
Празно дворно място с площ от
986кв.м., съставляващо поземлен имот №197 по кадастрален план на ***, одобрен
със Заповед №РД-02-14-1366/30.10.98г. на МРРБ, включен в УПИ №І-за ***“, в кв.2
по плана на ***;
Празно дворно място с площ
от 986кв.м., съставляващо поземлен имот №198 по кадастрален план на ***,
одобрен със Заповед №РД-02-14-1366/30.10.98г. на МРРБ, включен в УПИ №І-за ***“,
в кв.2 по плана на ***;
Паркоместа №№3, 4 и 5
съответно с площ от 13.20кв.м., 12.30кв.м. и 12.30кв.м., както и съответните
0.86% , 0.80% и 0.80% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж
върху терена, които паркоместа са разположени в подземен паркинг, находящ се на
приземния етаж на сградата, състоящ се от седем броя паркоместа с обща площ
84.90кв.м., изградени в груб вид в дворно място, находящо се в ***, ***,
съставляващо съгласно н.а. №144, т.11, рег.№5475, н.д. №1142/04г. на нотариус с.й.,
УПИ VІІІ-521 от кв.187 по плана на ***, ***, веднос 2.46% ид.части от същото
дворно място
/виж молбата на
л.40-л.41/.
2.7.На 20.04.18г., Т.К. е
продала на „Геслин“ ООД следните свои недвижими имоти, а именно:
ПИ с идентификатор
56784.502.245 по КККР на ***, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД
на АГКК, с площ 986кв.м., с адрес:***, ***, номер по предходен план 198, кв.2,
парцел І-за ***
ПИ с идентификатор
56784.502.246 по КККР на ***, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД
на АГКК, с площ 986кв.м., с адрес:***, ***, номер по предходен план 197, кв.2,
парцел І-за ***
/виж н.а. на л.42-л.45/;
2.8.По извлечение от сметка
на Т.К. при *** за периода от 01.01.18г.-27.11.19г., са постъпили следните
вноски:
На 08.05.18г., от Р.В.,
вноска по кредит, 3085.36лв. /виж л.51гръб/;
На 04.06.18г., от В.В.,
вноска по кредит В.В., 3085.36лв. /виж л.52гръб/;
На 09.07.18г., от В.В.,
вноска по кредит В.В., 3085.36лв. /виж л.53гръб/;
На 09.08.18г., от В.В.,
вноска по кредит, 3085.36лв. /виж л.56лице/;
На 08.11.18г., от Б.В.,
вноска по кредит В.В., 3085.36лв. /виж л.58 лице/;
На 14.11.18г., от Б.В.,
вноска по кредит В.В., 3085.36лв. /виж л.58 лице/;
На 27.12.18г., от Б.В.,
вноска по кредит В.В., 3085.36лв. /виж л.59 гръб/;
На 29.01.19г., от Б.В.,
вноска по кредит В.В., 3085.36лв. /виж л.60 гръб/;
На 07.03.19г., от Б.В.,
вноска по кредит В.В., 3085.36лв. /виж л.63 лице/;
На 02.04.19г., от Б.В.,
вноска В.В., 1085.36лв. /виж л.64гръб/;
На 04.04.19г., от Б.В., вноска
В.В., 2000лв. /виж л.65лице/;
На 08.05.19г., от Б.В.,
вноска В.В., 3085.36лв. /виж л.66лице/;
На 25.07.19г., от В.В., вноска,
2000лв. /виж л.68лице/;
На 26.07.19г., от В.В., вноска,
785.36лв. /виж л.68лице/;
На 29.07.19г., от В.В., вноска,
300лв. /виж л.68гръб/;
На 30.08.19г., от Б.В.,
вноска В.В., 885.36лв. /виж л.69лице/;
2.9.С приетото в с.з. от
11.01.22г. заключение по допуснатата по делото ССЕ се установиха:
Конкретните размери на
законната лихва върху началната изплатена от ищцата на *** сума от
62 277.77лв., респективно- върху всеки от остатъците, съставляващи
главница, след приспадане на натрупаната за съответния период между плащанията
законна лихва, за описаните периоди от време между всяко едно плащане, както и
че след извършване на описаните в предходния пункт постъпления по сметката на
ищцата, съставляващи вноски по кредита на В.В., е останала незаплатена главница
от 36717.46лв., изцяло кореспондиращи на твърденията на ищцата на л.4-л.6 от
делото за начина, по който е определен претендирания от нея за плащане остатък
към датата на исковата молба /виж заключението на л.121-л.126 и конкретно
таблицата на л.125/;
Размера на законната лихва
върху сумата от 36 717.46лв. за периода 31.08.19г., дата, следваща датата
на последното извършено плащане от 30.08.19г., до 19.02.21г.- дата на подаване
на исковата молба, в размер на 5 497.86лв., отново изцяло кореспондиращ на
размера, претендиран от ищцата по иска и по чл.86,ал.1 от ЗЗД /виж за
изчислението на лихвата л.126, таблицата долу/.
2.10.Видно от кориците на
приложеното по настоящото дело ч.гр.д. №483/21г. на ПОС:
Същото е образувано по
молба на Т.К. за допускане на обезпечение на бъдещ неин иск срещу В.В. и Р.В. с
цена от общо 42184.72лв., от които 36717.46лв.-незаплатен остатък от сума,
която тя е заплатила на *** за погасяване дълга на В.В. и Р.В. по договор за
банков кредит от 25.03.05г., а 5467.26лв.- законна лихва върху тази сума за
времето от 31.08.19г.-19.02.21г., при същите обстоятелства, на които са
основани и исковете и, предмет на настоящото дело /виж л.2-л.8 от приложеното
дело/.
Направените от Т.К., като
молител по ч.гр.д. №483/21г. разноски са както следва: 40лв.- държавна такса за
производството /л.89/; 500лв.-заплатен в брой адвокатски хонорар по договор за
правна защита и съдействие от 10.02.21г. /л.90лице/; 5лв.- държавна такса за
издадена обезпечителна заповед /л.96/-общо 545лв.
3.При тези установени в
производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на
спора по предявените искове.
3.1.По иска по чл.155,ал.1
от ЗЗД.
-Съгласно чл.155,ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и
приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в
правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу
лицата, които по –късно от него са прибили от длъжника собствеността на други
вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение, а съгласн очл.155,ал.2 от ЗЗД, същите права има и собственикът който е ипотекирал свой имот за чуждо
задължение, но в този случай той встъпва в прават ана кредитора срещу
поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил
поръчител.
-В конкретния случай се
установи категорично, че длъжник по договора за кредит от 25.03.05г., кредитор
по който е била ***, в качеството му на кредитополучател, е бил само ответникът
В.В., а не и ответницата Р.В., ако и тя да е положила подпис в договора за
кредит, след текста „договорящи страни“, „кредитополучател“.
До този извод съдът стигна
воден от обстоятелствата, че извън така положения от Р.В. подпис в договора,
няма нито един друг документ измежду събраните по делото писмени доказателства,
включително самия договор за кредит, в който тя да е сочена като
кредитополучател по договора от 25.03.05г., погасяване на задължение по който
сочи да е извършила ищцата. Напротив, като страна по договора за кредит, в
качеството на кредитополучател, е посочен само В.В.. В.В. е сочен като
единствен кредитополучател по договора от 25.03.05г. още и в молбата за
вписване на законна ипотека от 28.03.05г., в молбата за подновяване вписването
на договорна ипотека от 2018г. и в молбата за заличаване на вписана договорна
ипотека от 2018г.
Обстоятелството, че в
чл.22 от договора за кредит, сключен между *** и В.В. е посочено, че съпругата Р.В.
е уведомена за кредита и и е известно, че носи солидарна отговорност за
издължаването му по силата на чл.25,ал.2 от СК, макар да е установено в
производството, не е според съда годно да придаде на отв.Р.В. качеството на
длъжник по сключения договор за кредит по силата на закона /чл.25,ал.2 от СК/отм/, без оглед за какво е била уведомена при сключването му, защото
цитираната разпоредба постановява, че за задължения, поети от единия съпруг за
задоволяване нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно, а в
конкретния случай не се събраха никакви доказателства задължението, поето от В.В.
към *** по договора за кредит от 25.03.05г., да е такова за задоволяване нужди
на семейството. Напротив, размерът на получения кредит- 256000лв., броят на
имотите, за закупуване на които е отпуснат кредита- 6броя, както и
обстоятелството, че дни след неговото отпускане пет от шестте имота, за
закупуване на които е получен кредита, са били продадени, опровергават
вероятността задължението на В.В. като кредитополучател по договора от
25.03.05г. да е било поето за задоволяване нужди на семейството, а оттам- и
съпругата му Р.В. да е солидарно отговорна с кредитополучателя за погасяване на
задължението по посочения договор и да има качеството на солидарен длъжник по
смисъла на чл.155 от ЗЗД, редом с длъжника В.В..
Наистина, в съдебната
практика се споменава, че в изпълнителното производство ипотекарните длъжици
имат аналогично на длъжника по вземането процесуално качество на страна-
длъжник в конкретното изпълнение срещу това обезпечение, но същата е по
приложение на чл.429 от ГПК и се отнася само до отношенията между взискателя,
спрямо вземането на който е учредена ипотека, длъжника и гаранта, докато
третото лице, ипотекирало свой имот за чуждо задължение, не дължи нищо на
кредитора и в отношенията с него не е длъжник, независимо, че следва да има
качествот она страна в изпълнителния процес, с оглед защита на интересите му.
В конкретния случай, както
е видно от молбата за вписване на законната ипотека от 28.03.05г., имотите, за
които се иска вписване на законна ипотека като обезпечение на вземането на ***
към кредитополучателя по договора за кредит от 25.03.05г. В.В., се сочат като
такива в режим на СИО между него и съпругата му Р.В., тъй че тя би могла да се
счита за ипотекарен длъжник при насочено върху същите имоти принудително
изпълнение за събиране вземането на ипотекарния кредитор, но данни за пристъпване
към такова в случая липсват, а е налице хипотеза на плащане на дълга от
приобретател на ипотекираните имоти след вписване на законната ипотека и то
плащане по време, когато пет от шестте ипотекирани имоти по вписаната законна
ипотека вече не са съсобствени на В.В. и Р.В., а са собствени на закупилата ги
от тях Т.К. и са предмет на вписаната през 2008г. и подновена през 2018г.
договорна ипотека, по която Т.К. е ипотекарен длъжник.
Затова в случая липсва
основание Р. В. да бъде третирана като длъжник, чието задължение е изпълнено от
ищцата Т.К., по силата на което изпълнение ищцата да встъпи в правата на
удовлетворения кредитор срещу тази ответница в качеството и на съдлъжник по договора
за кредит от 25.03.05г., на което основание е поискала солидарното и осъждане с
В.В.- кредитополучател и длъжник на ***.
Поради горното, съдът
намира, че отв.Р.В. няма надлежна пасивната процесуална легитимация по предявения
от ищцата срещу нея иск по чл.155,ал.1 от ЗЗД, тъй че той следва да се отхвърли
изцяло по отношение на нея.
-По отношение на отв.В.В.
са налице останалите предвидени от чл.155,ал.1 от ЗЗД предпоставки, при които
може да се признае основателност на предявения от ищцата срещу него иск,
доколкото тя установи категорично, както да е трето лице, на което длъжникът е
прехвърлил притежаваните от него в СИО права върху ипотекирана вещ- пет от шестте
имота, за които в полза на *** е била вписана законната ипотека от 28.03.05г., а
през 2008г.- договорна ипотека, по която Т.К. е била ипотекарен длъжник, така и
че като приобретател на ипотекираните през 2005г. имоти е заплатила на
кредитора за пълно погасяване на дълга, на 03.04.18г., сумата от
67 277.77лв., поради което може да и се признае, че е встъпила по
отношение на извършеното плащане в правата на удовлетворения кредитор срещу
длъжника.
Горното не се променя
поради обстоятелството, че след закупуване на ипотекираните имоти на 12.04.05г.
и преди да се извърши пълното погашене на дълга на 03.04.18г., ищцата е
придобила качеството на ипотекарен длъжник и по вписаната междувременно
договорна ипотека от 2008г., подновена преди плащането през 2018г., при остатък
на дълга към датата на подновяването по-висок от този на извършеното плащане,
доколкото, съгласно чл.155,ал.2,изр.1 от ЗЗД, същите права /тези по ал.1/, има и собственикът,
ипотекирал своя вещ за чуждо задължение.
Макар платилият чуждо задължение да се
суброгира в правата на удовлетворения кредитор, вземането му срещу освободения от
дълга длъжник зависи от вътрешните отношения между тях, но тъй като в процеса от ответниците е нямало
наведени твърдения за отношения, изключващи възникване на вземането на ищцата към
отв.В.В., следва същото да се счита за налично въз основа на настъпилата по
силата на закона с плащане на дълга суброгация.
Казаното до тук обуславя
основателност на предявения от ищцата срещу отв.В.В. главен иск.
-Главният иск срещу отв.В.В.
е основателен, но следва да се уважи частично- до размер от 29 368.09лв.,
а не за пълния претендиран размер от 36 717.46лв., независимо че последният
е изцяло потвърден от приетото по делото заключение на допусната на ищцата ССЕ,
по следната причина:
С изготвеното заключение,
аналогично на изчисленията, извършени от самата ищца в исковата молба, остатъкът
от дълга е формиран като признатите от ищцата като извършени от ответниците
частични плащания в периода 18.05.18г.-30.08.19г. са вземани за погашение както
на законна лихва върху съответната главница- първоначално в размер на платената
сума, а след всяко едно плащане- в размер на остатъка от нея, изчислен след
намаляване с разликата между платеното и законната лихва за съответния период,
така и на част от самата главница.
По този начин, общо
платените суми в размер на 37 909.68лв. не са приспаднати от платената от
ищцата на кредитора сума от 67 277.77лв., в който случай се получава
остатък 29 368.09лв., а от платените общо 37 909.68лв., сума в общ
размер от 7 349.37лв. е взета в погашение на законни лихви и именно така е
получен остатък от главницата към 31.08.19г. в размер на 36 717.46лв.
Въпросът за дължимосттта
на законна лихва върху вземането на ищцата за платената на кредитора сума в
погашение на дълга, за което е встъпила в правата на кредитора срещу длъжника,
е правен, и доколкото в разпоредбата на чл.155,ал.1 от ЗЗД по отношение момента
на настъпване на изискуемостта на вземането на платилия дълга на длъжника не се
съдържа аналогично разрешение на онова, което е дадено от
чл.143,ал.1,изр.послед. от ЗЗД за правото на поръчителя, който е изпълнил
задължението изпълнение на задължението- да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения
срещу него иск, като има право на законни лихви върху заплатените суми от деня
на плащането, то за настъпване на изискуемостта на вземането на ищцата срещу
отв.В. остава приложимо общото правило на чл.84,ал.2 от ЗЗД, че когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора, а не правилото на чл.143 от ЗЗД, въз основа което тя счита, че
има право да получи законна лихва върху платеното от датата на плащането.
По въпроса дали за тези
случаи е приложима разпоредбата на чл.84,ал.1 във вр. с чл.143,ал.1 или тази на
чл.84,ал.2 от ЗЗД съдът констатира противоречива практика при решаване на
спорове по същество, като например : с Определение №108/28.01.15г. по гр.дело
№5043/14г. на ІІІ г.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение
№287/15.05.14г. по в.гр.д. №181/14г. на ПАС, с което е потвърдено Решение
№521/15.11.13г. по гр.д. №490/13г. на ОС-Пазарджик, с което е прието, че
задължението по чл.155,ал.2 от ЗЗД е с определен падеж по чл.84,ал.1 от ЗЗД, по
силата на законовата разпоредба на чл.143,ал.1,изр. посл. от ЗЗД, докато с
Решение №187/10.05.12г. по т.д. №607/09г. на ІІ т.о. на ВКС законна лихва е
присъдена от датата на отправената нотариална покана.
В конкретния случай ищцата
нито е твърдяла, нито е установила в производството да е поканила ответниците
/отв.В. да и върне заплатената за погашение на дълга му към *** от нея сума в
размер на 67 277.77лв. на дата, предхождаща завеждането на исковата молба,
тъй че именно тя следва да се счита за първата надлежно отправена от ищцата към
ответника покана за извършване на претендираното плащане.
Поради тази причина,
заплатените на ищцата от ответниците като вноски по кредита на В.В. суми,
възлизащи на общо 37 909.68лв., следва да се приспаднат изцяло от сумата
на извършеното от нея плащане в размер на 67 277.77лв., тъй че остатъкът,
който не и е възстановен от ответника В. да възлезе на 29 368.09лв., а не
на 36717.46лв., който е формиран като част от общо платените суми, в размер на
7 349.37лв., са взети за погашение на законна лихва, каквато на ищцата в
случая не се следва, тъй като не е поставила ответника в забава по отношение на
плащането на главницата, което претендира.
Върху остатъка от
29 368.09лв. на ищцата следва да се присъди и законна лихва от датата на
исковата молба, както претендира.
3.2.По акцесорния иск за
сумата от 5 497.86лв.
Този иск следва да бъде
изцяло отхвърлен и срещу двамата ответници, доколкото:
По отношение на отв.Р.В.
се отрече основателността на главния иск, тъй че не е налична изискуемата се от
нормата на чл.86,ал.1 от ЗЗД предпоставка ищцата да има към ответницата Р.В.
парично вземане в размер на 36 717.46лв., за да и се следва и обезщетение
за това, че то не е заплатено своевременно.
По отношение на отв.В. не
се установи да е изпаднал в забава за плащане на претендирания от него остатък
от платената от ищцата на кредитора сума, преди датата на исковата молба.
В обобщение:
Исковете на ищцата за
солидарното осъждане на ответницата Р.В., с отв.В.В., да и заплати сумата от
36 717.46лв., съставляваща невъзстановен остатък от плащането, което
ищцата е направила към кредитора за пълно погашение на дълга на В.В. по Договор
за кредит от 25.03.05г., сключен с ***, както и сумата от 5 497.86лв.-
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата от
36 717.46лв. за периода 31.08.19г.-19.02.21г., следва да се отхвърлят
изцяло като неоснователни.
Искът на ищцата срещу
ответника В.В., за осъждането му да и заплати
сумата от 36 717.46лв., съставляваща невъзстановен остатък от
плащането, което ищцата е направила към кредитора за пълно погашение на дълга
на В.В. по Договор за кредит от 25.03.05г., сключен с ***, следва да се уважи
до размер от 29 368.09лв., а за разликата до претендираните
36 717.46лв. да се отхвърли, тъй като същата е взета от ищцата като
погашение на законни лихви, каквито в случая не и се следват от датата на
извършеното от нея на кредитора плащане.
Искът на ищцата за
осъждане на ответника В.В. да и заплати сумата от 5 497.86лв., като
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
36 717.46лв. за периода 31.08.19г.-19.02.21г., следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен, тъй като ответникът не е бил поставен в забава по
отношение плащане на дължимата се като главница сума преди датата на исковата
молба.
В частта за разноските.
Разноски претендират както
ищцата, така и ответниците, като при този изход на спора, на ищцата се следват
разноски по съразмерност само за частично уважения главен иск срещу отв.В.В.,
на отв.Р.В. се следват направените разноски по отхвърлените срещу нея главен и
акцесорен иск, а на отв.В.В. се следват разноски по отхвърления срещу него
акцесорен иск и разноски по съразмерност с отхвърлената част на главния иск.
Ищцата претендира и
разноските в обезпечителното производство, които принципно и се следват за
присъждане в прозиводството по разглеждане на исковете, за допускане на обезпечение на които се е
развило обезпечителното производство, при правилата на чл.78 от ГПК- т.е. с
оглед изхода на спора по предявените искове.
Ищцата претендира по
списъка, който е представила /виж л.127/, разноски в размер на общо
3 878.61лв. в производството по настоящото дело и от общо 545лв. в
обезпечителното производство по ч.гр.д.№483/21г.
Ищцата е установила
направата на всички описани разноските по списъка /виж съответно: на л.2,
л.129, л.99 и л.130 по настоящото дело; на л.89, л.90 и л.96 от обезпечителното
производство/, но от разноските по чл.7,ал.9 от Нар№1/04г. и се следват само
100лв., а не 200лв., доколкото цитираната разпоредба гласи, при защита по дело
с повече от 2 съдебни заседания, за всяко следващо се заплаща допълнително по
100лв., тъй като в конкретния случай първите две заседания са на 01.06.21г. и
на 19.10.21г., а следващо е само едно заседание- това от 11.01.22г.
Или, общо направените от
ищцата разноски, които следва да се зачетат в случая, както в настоящото, така
и в обезпечителното производство, са в размер на 4 323.61лв., от които
3778.61лв. по това дело и 545лв. по ч.гр.д. №483/21г., като от приложените от
нея документи е видно, че разноските са заплатени общо по всички предявени
искове- както срещу двамата ответници, така и по главния и акцесорен иск.
Ответниците претендират по
представения списък /виж на л.131/ разноски от 1800лв., направата на които са
установили /виж договора на л.120/, като тези разноски са също общо заплатени
от двамата за защита по всички предявени срещу тях искове.
Приложима при разглеждане
на предявените от ищцата искове по отношение на следващата се за производството
държавна такса в случая е била разпоредбата на чл.72,ал.1 от ГПК, съгласно
която за предявени с една молба искове за защита на един интерес се събира една
държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците,
както са и заплатени от нея разноските за държавни такси, направени в двете
производства- обезпечително и исково, възлизащи на общо 1733.61лв.
/1688.61+40+5/, тъй че при присъждане на разноски на страните същите следва да
участват еднократно в разпредлението на сумите.
При тези данни, за да
определи конкретните разноски, които следва да се присъдят на ищцата и на
ответниците, с оглед изхода на спора, съдът намери, че:
Общо направените от ищцата
разноски от 2590лв. за адвокатски хонорар и за вещо лице в двете производства,
извън заплатените държавни такси от 1733.61лв., следва да се разпределят
поравно по отношение двамата ответници, срещу които се търси присъждане на една
и съща сума за главница и лихва, и като разходите касаят защитата на ищцата и
срещу двамата ответници и по двата иска- т.е. да се считат направени в размер
от по 1295лв. в производството срещу всеки от двамата ответници.
Затова, с отхвърляне на
исковете на ищцата срещу ответницата Р.В., тя няма право на разноските от
1295лв., направени в производството срещу тази ответница.
Общо направените разноски
на ищцата в производството срещу В.В. възлизат на 3028.61лв. /1295лв. +
1733.61лв./.
В рамките на общия защитим
по двата иска материален интерес от 42 215.32лв. /36717.46+5497.86/, сумата
по главния иск съставлява 0.869766 части /36717.46:42215.32/, а сумата от
акцесорния иск- 0.130233части /5497.86:42215.32/.
С оглед горното, от общите
за двата иска разноски в размер на 3028.61лв., припадаща се по главния иск е
сумата от 2634.18лв. /3028.61 х 0.869766/, а по отношение на акцесрония иск-
сумата от 394.42лв.
Така, с отхвърляне на
акцесорния иск срещу този ответник, ищцата няма право да получи разноските от
394.42лв. по този иск, а с частичното уважаване на главния иск, има право да
получи разноски по съразмерност с уважената част, които възлизат в случая на
2106.92лв. /29368.09 х 2634.18/ : 36717.46/
Така, единствените
разноски, които следва да се присъдят в полза на ищцата, са тези в размер на
2106.92лв., платими и от отв.В.В..
При общо направени от
ответниците разноски за заплатен адвокатски хонорар от 1800лв., съдът приема,
че същият е заплатен поравно за защита на всеки от двамата ответници- по 900лв.
Така, с отхвърляне на
исковете на ищцата срещу отв.Р.В., ищцата следва да бъде осъдена да и заплати
разноски от 900лв.
По отношение разноските на
отв.В., съдът изчисли следващите се такива по всеки от двата предявени иска по
вече описания по горе начин /900 х 0.869766 и 900 х 0.130233/ и така намери, че
за защитата по главния иск следва да се зачетат разноски от 782.79лв., а по
акцесорния иск- от 117.21лв.
С отхвърляне на акцесорния
иск, отв.В.В. има право на разноски от 117.21лв., а с частично отхвърляне на
главния иск има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част от
7 349.37лв., които в случая възлизат на 156.68лв. /7349.37 х 782.79/:
36717.46/.
Или, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на отв.В.В. разноски от общо 273.89лв. /117.21 + 156.68/.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда В.Б.В., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на Т.Б.К.,
ЕГН **********,***, ***, адв.М.Х., по банкова сметка ***Д,
на която тя е титуляр, сумите от:
29 368.09- двадесет и
девет хиляди триста шестедест и осем лева и девет стотинки, съставляваща
незаплатен и от него остатък от сумата от 67 277.77лв., която тя е
заплатила на 03.04.18г. за пълно погасяване на дълга на В.В. към *** по договор
за кредит от 25.03.05г., с кредитор *** и кредитополучател В.Б.В., ведно със
законната лихва от 19.02.21г. до окончателното и плащане, като за разликата до
претендирания остатък от 36 717.46лв. отхвърля иска;
2106.92- две хиляди сто и
шест лева и деветдесет и две стотинки, разноски по съразмерност с уважената
част от главния иск, предмет на производството по гр.дело №516/21г. на ПОС,
направени както в това производство, така и в производството по ч.гр.д.
№483/21г. на ПОС за допускане на обезпечение на бъдещи нейни искове.
Отхвърля иска на Т.Б.К., ЕГН **********,***, ***, адв.М.Х., за
осъждане на В.Б.В., ЕГН ********** с адрес: ***, да и заплати сумата от
5 497.86лв., съставляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забава върху главницата от 36 717.46лв. за периода 31.08.19г.-19.02.21г.
Отхвърля исковете на Т.Б.К., ЕГН **********,***, ***, адв.М.Х., за
солидарно осъждане на ответницата Р.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с
ответника В.Б.В., да и заплати сумите от : 36717.46лв., съставляваща
невъзстановен остатък от плащането, което ищцата е направила към кредитора за
пълно погашение на дълга на В.В. по Договор за кредит от 25.03.05г., сключен с ***;
5 497.86лв.- обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
сумата от 36 717.46лв., за периода 31.08.19г.-19.02.21г.
Осъжда Т.Б.К., ЕГН **********,***, ***, адв.М.Х., да заплати на В.Б.В.,
ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 273.89- двеста седемдесет и три лева и
осемдесет и девет стотинки, от които: 117.21лв.- разноски по отхвърления срещу
него иск за сумата от 5 497.86лв.; 156.68лв.- разноски по съразмерност с
отхвърлената част на иска за сумата от 36 717.46лв.
Осъжда Т.Б.К., ЕГН **********,***, ***, адв.М.Х., да заплати на Р.П.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 900- деветстотин лева, разноски в
производството.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: