Решение по дело №681/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 214
Дата: 3 ноември 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20223100600681
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Теодора Св. И.
в присъствието на прокурора А. Д. И.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600681 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е Присъда №13 от 12.05.2022г. по НОХД №
395/2021г. на РС- Провадия, 1-ви състав, с която подс. С. Ж. Ж. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е наложено наказание при
условията на чл.54ал.1 от НК „ЧЕТИРИ МЕСЕЦА“ лишаване от свобода, при общ режим,
като на основание чл.68ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложено наказание Лишаване
от свобода за срок от четири месеца по НОХД № 5161/2018г. по описа на РС- Варна, при
общ режим.
Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс. С. Ж. Ж. чрез адв.
С. Н., с която се иска присъдата да бъде изменена в по- лека такава, тъй като освен за детето,
за което е осъден да заплаща издръжка има и друго дете, за което се грижи. В допълнението
към жалбата се сочи, че присъдата е немотивирана. Твърди се, че до постановяване на
присъдата, а и след нея, подсъдимият е внесъл вноски по издръжката, която дължи, като до
насрочване на делото във въззивната инстанция ще изплати цялата сума.
В съдебно заседание защитникът на С. Ж. поддържа изцяло депозираната жалба и
допълнението към нея, като моли съда са измени присъдата на РС, тъй като подсъдимият
осъзнава, че е допуснал грешка, възстановил е сумата по издръжката, има две малолетни
деца, за които се грижи, като към настоящият момент той редовно плаща издръжката на
детето. С оглед на това моли да бъде отчетено неговото добро поведение и присъдата да
бъде изменена в пробация. В последната си дума подс. Ж. също моли да му бъде наложено
наказание Пробация.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че с оглед представеното в
съдебно заседание доказателство за изплщане изцяло на дължимата издръжка, жалбата на
подсъдимия следва да бъде уважена и да бъде изменена присъдата на РС- Провадия като му
1
бъде наложено наказание пробация. В тази връзка предлага на съда на подсъдимия да бъде
наложено казание Пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от 8 месеца,
като тази по чл.42а, ал.1т.2 от НК да е с периодичност два пъти седмично. Моли бъде
отменено и приложението на чл.68ал.1 от НК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по
отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от
надлежна страна, разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимият С. Ж. Ж. живеел в град Варна, област Варна. На 19.08.2012 год. същият
сключил граждански брак със св.С. Ш. З., като от този брак двамата имали родено на
28.01.2013г. дете - М. С.ова Ж.а. С Решение №234/06.11.2017г. по гр.д. №598/2017г. по
описа на PC-Провадия, в сила от 06.11.2017г. бракът между подс.Ж. и св.З. бил прекратен
поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите. Съгласно постигнатото
между същите споразумение упражняването на родителските права спрямо роденото през
брака дете М. било възложено на майката, а бащата приел да заплаща в полза на детето чрез
неговата майка Садет З. месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане на
решението в сила.
След прекратяването на брака св.З. и детето М. заживяли в град Провадия, община
Провадия, област Варна, ** ** * * * *. Първоначално подс.Ж. заплащал регулярно
дължимите суми по постановената издръжка, като извършвал парични преводи чрез куриер
„Еконт Експрес“ООД - гр.Русе до св.З., но в началото на 2020 год. престанал да изпълнява
задължението си, поради материална затрудненост. В началото на 2021 год., предвид това
неизпълнение майката на детето - св.З. инициирала образуването на изпълнително
производство срещу него - №20213130400006 по описа на ДСИ при РС- Провадия. Видно от
писмо изх.№247/30.03.2021 год. по делото няма постъпили от длъжника суми по
издръжката.
Видно от писмо с приложения изх.№ 10856/17.05.2021 год., съгласно електронната база
данни на „Еконт Експрес“ООД - гр.Русе и приложени таблици във файлов формат за
периода от 01.11.2017 год. до 05.02.2020 год. подс.С. Ж. Ж. е извършил плащания на общо
24 месечни вноски, всяка по 150 лева за времето от 07.11.2017 год. до 05.02.2020 год. вкл.,
както и еднократно на 02.12.2017 год. - сумата от 100 лева, което не покривало
задължението за една месечна вноска. Така, подс.Ж. заплатил по дължимата издръжка общо
сумата от 3 700 лева.
От приложена по делото справка на Служба по вписванията - гр.Горна Оряховица към
01.04.2021 год. подс.С. Ж. Ж. е притежавал ½ ид.ч. от недвижим имот - масивна двуетажна
жилищна сграда и гараж, построени върху държавна земя, както и право на строеж върху
125, 45 кв.м.
Видно от писмо вх.№ 10-03-11-228#2 от 18.02.2021г. на Д „БТ“-
Провадия, през инкриминирания период подс.Ж. нямал регистрации в Д„БТ“-Провадия.
Налична била регистрация в Д „БТ“-Варна за времето от 08.02.2013 год. до 14.03.2013 год.
По делото е приложено заверено копие от трудов договор №00014/24.09.2020 год. на
„МИК СТРОЙ“ДЗЗД, съгласно който считано от 25.09.2020 год. подс.С. Ж. Ж. е заемал
длъжността „общ работник, строителство на сгради“ при установено пълно работно време.
В хода на въззивното производство е представена разписка, видно от която
подсъдимият е заплатил сумата от 500лева, дължима за издръжката на детето по
обвинителния акт на 12.02.2022г. и по банков път вносна бележка от 14.09.2022г. е заплатил
сумата от 3106,20лв.
2
Въззивната инстанция счита, че по делото са налице доказателства за плащане на
дължимата издръжка от подсъдимия за месеците ноемри и декември 2017г., видно от
приложените на ДП писмени доказателства от куриерска служба „Еконт“, поради което и в
тази част обвинението спрямо подсъдимия е несъставомерно и присъдата следва да се
измени. Макар в приетата фактическа обстановка първоинстанционния съд да е приел за
установено това обстоятелство, неправилно е включил тези два месеца в инкриминирания
период.
Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установява, че
подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка за периода от 06.01.2018г. до 25.10.2021г.,
тъй като не е заплатил дължимата издръжка за м. януари 2018г., на 06.02.2018г. е платил
само 100лв., не е платил и дължимата издръжка за м. април 2018г. След този месец/ от м.
май 2018г./ е плащал дължимата издръжка до 06.12.2019г. включително, както и една
месечна издръжка през м. февруали 2020г., след което престанал да плаща. Горното се
установява от приложените по делото писмени доказателства от куриерска фирма „Еконт“, а
така също и от показанията на свидетелката Садет З.. Поради неплащането на издръжката за
м. януари 2018г., плащането само на 100лв. на 06.02.2018г., както и неплащането на
дължимата издръжка за м. април 2018г. подсъдимият е обективирал престъпния състав на
чл.183ал.1 от НК, тъй като е инкасирал неизпълнение на задължението на две и повече
месечни вноски. Редовното заплащане след това води до погасяване на старо задължение и
е налице отново неизпълнение на две и повече дължими издръжки. С оглед на това
въззивният съд приема, че инкриминираният период на неплащане на издръжката е от
06.01.2018г. до 25.10.2021г., представляваща 24 месечни вноски на стойност 3600лв, което
обективно деяние доказано е било осъществено от него. Видно от писмените доказателства
подсъдимият е платил и една издръжка в размер на 150лв. през м. февруари 2020г., след
което спрял да плаща. Видно от показанията на св. З. подсъдимият е заплащал издръжката
по куриер, като това сторил до м.януари 2020г. От тогава въпреки водените с него
разговори, той не заплатил дължимата за детето издръжка. Предвид горното съдът намира,
че подс. Ж. е заплатил за този период сумата от 3400лв., представляваща 22 дължими
издръжки/ вкл. сумата от 100лв. за м. февруари 2018г./, като за инкриминирания период от
м. януари 2018г. до м. октомври 2021г. същият не е изпълнил дължимото поведение за 24
месечни вноски за издръжка, като сумата, която е дължима е в размер на 3600лв. От
доказателствата по делото се установява, че същият е работил през този период, т.е.
разполагал е със средства да изплаща издръжката. На следващо място налице са
доказателства, че е имал и недвижимо имущество, което би могло да послужи за изпълнение
на задължението му, но въпреки това, същият съзнателно не е заплатил дължимата за този
период издръжка за детето, поради което от обективна страна е осъществил състава на
вмененото му престъпление. Същото е осъществено и от субективна страна, тъй като е
съзнавал, че е осъден с влязло в сила решение да заплаща ежемесечно издръжка за детето си,
но въпреки обстоятелството, че е бил работоспособен и е реализирал доходи, не е изпълнил
задължението си. С оглед горното правилно РС- Провадия е установил обективната и
субективната съставомерност на осъщественото от подсъдимия деяние, като от
инкриминирания период следва да бъдат изключени месеците ноември и декември 2017г., за
когато е налице плащане и в този смисъл присъдата следва да бъде изменена.
С обжалвания съдебен акт РС- Провадия е наложил на подс. Ж. наказание Лишаване от
свобода в размер на Четири месеца, при общ режим, при условията на чл.54ал.1 от НК, като
на основание чл.68ал.1 от НК е привел в изпълнение отложеното наказание по НОХД №
5161/2018г. по описа на ВРС в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Настоящата инстанция счита, че наказанието на подс. Ж. с
оглед обуславящите отговорността обстоятелства, се явява несправедливо определено,
имайки предвид това, че след постановяване на присъдата същият е изпълнил изцяло
задължението за издръжка за инкриминирания период, поради което отчитайки горното
съответно на общественаната опасност и на целите на наказанието намира, че би било
3
алтернативно предвиденото в нормата на чл.183ал.1 от НК наказание Пробация.
Съобразявайки обуславящите отговорността обстоятелства наказанието Пробация следва
да е със следните пробационни мерки- по чл.42а,ал.2т.1 от НК –„Задължителна регистрация
по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, както и
по чл.42а,ал.2т.2 от НК –„ Задължителни периодични срещи с пробациионен служител“ за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Настоящата инстанция счита, че това наказание с оглед на
представените писмени доказателства за плащане изцяло на дължимата по обвинителния акт
издръжка и ниската обществена опасност на подсъдимия обуславят извод за адекватност и
справедливост при налагане на този вид наказание. В тази връзка съобрази обстоятелстото,
че през по- голяма част от инкриминирания период подсъдимият е заплащал издръжка,
изразеното от същия съжаление за извършеното, както и обстоятелството, че полага
обществено полезен труд. С този вид и размер на наказанието ще се изпълнят целите на
наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК и ще се въздейства предупредително и
възпиращо спрямо подсъдимия в извършване на престъпления.
С оглед наложеното наказание Пробация присъдата в частта относно приложението на
чл. 68ал.1 от НК и привеждане в изпълнение на наложеното на подсъдимия наказание в
размер на Четири месеца Лишаване от свобода по НОХД № 5161/2018г. по описа на ВРС
следва да бъде отменена.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отменяване на присъдата, на основание чл.334т.3, чл.337ал.1т.1, чл.338 от НПК, съставът
на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 13 по НОХД №395/2021 год. по описа на РС- Провадия, Първи
наказателен състав, постановена на 12.05.2022 год. в частта, с която подс. С. Ж. е признат за
виновен в това, че за периода от 06.01.2018г. до 25.10.2021г. в гр. Провадия, след като е
осъден с Решение № 234/06.11.2021г. по гр.д. №598/2017г. по описа на РС- Провадия, в сила
от 06.11.2017г. да издръжа свой низходящ- дъщеря си М. С.ова Ж.а, родена на 28.01.2013г.
чрез нейната майка С. Ш. З., като й заплаща месечна издръжка в размер на 150лева,
съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно-24 месечни вноски общо за сумата от 3600лева, като на основание чл.183ал.1 във
вр. с чл.54 от НК му налага наказание Пробация със следните пробационни мерки: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично“ за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА на основание чл.42а, ал.2т.1 от НК и 2. „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител “ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА на основание чл.42а,ал.2т.2 от НК.
ИЗМЕНЯВА присъда № 13 по НОХД №395/2021 год. по описа на РС- Провадия,
Първи наказателен състав, постановена на 12.05.2022 год. в частта, с която подс. С. Ж. е
признат за виновен за това, че е осъществил състава на престъпление по чл.183ал.1 от НК за
периода от 06.11.2017г. до 06.12.2017г. включително, като ГО оправдава за този период.
ОТМЕНЯ приложението на чл.68ал.1 от НК относно привеждане в изпълнение на
отложеното наказание по НОХД № 5161/2018г. по описа на ВРС в размер на ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА Лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част присъда № 13 по НОХД №395/2021 год. по
описа на РС- Провадия, Първи наказателен състав, постановена на 12.05.2022 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5