ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2787
гр. София, 25.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниМИЛЕНА БЛ. СТОЯНОВА
заседатели:НИНА АНГ. БАШИР
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110210621 по описа за 2024 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.
ОБРАЗУВАНО е по искане с вх. № 205791 от 12.06.2025г., на
Национално бюро за правна помощ (Н.) - гр.София за присъждането в тежест
на ПОДСЪДИМИЯ В. Н. А., с ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.3
от НПК на заплатеното от Бюрото разноски за адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство от служебен повереник на
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Н. Б. А., с ЕГН: ********** в досъдебното
производство в общ размер 1000.00 лева на основание чл.22, ал.1 вр. чл.18, т.2
и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът като обсъди доказателствата по делото, приложимият закон и
с оглед вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
II.). ИСКАНЕТО ОТ НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА
ПОМОЩ (Н.) - гр.София е подадено от компетентно длъжностно лице, при
обоснован правен интерес, по законовия ред на чл.306, ал.1, т.4 вр. чл.189, ал.3
от НПК, пред родово, местно и функционално компетентен районен съд,
постановил влязъл в сила съдебен акт по въпросите на чл.301 от НПК, поради
което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО.
РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО – ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО.
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт):
С влязла в сила на 26.03.2025г. по НОХД № 10621/2024г. по описа на
СРС, НО, 9-ти състав присъда на ПОДСЪДИМИЯ В. Н. А., с ЕГН:
**********, е било наложено на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1,
т. 3 и т.4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК вр. чл.54 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“
1
за срок от 4 (четири) години, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС
В диференцираната процедура на глава XXVII от НПК
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Н. Б. А., с ЕГН: ********** е бил представляван
от служебния повереник адвокат Т. И. на основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК.
Служебният повереник адвокат И. е била назначена в това качество по
искане на ръководно-решаващия орган на наказателното производство в
съдебната му фаза и след определянето му с надлежно писмо от Софийска
адвокатска колегия. След завършването на наказателното производство с
влязъл в сила съдебен акт, на служебния повереник е било заплатено от
Бюрото за национална правна помощ разноски за адвокатско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство от служебен повереник в
съдебното производство в общ размер 1000.00 лева на основание чл.22, ал.1
вр. чл.18, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
IV.). С оглед установените фактически констатации, относими към
предмета на производството по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, съдът излага от
правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Решаващата инстанция на СРС намира, че ползваната от пострадалото
лице по твърденията в обвинителния акт Н. Б. А. служебна адвокатска защита
в хипотезата на чл.94, ал.1, т.9 от НПК е безплатна, независимо от изхода на
наказателното производство във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.
Съдът е допуснал служебно повереник на страната на пострадалия Н. Б.
А., за да получи равен достъп до правосъдие, доколкото е било процесуално
легитимирано лице според описаните твърдения от обвинителния акт на СРП.
В случая спрямо подсъдимия В. Н. А. е приложимо изключението на чл.23,
ал.2, изр. 2 от Закона за правна помощ. Защитата на пострадалия А. и с оглед
интересите на правосъдието е била задължителна, в противен случай, съдът би
допуснал съществено процесуално нарушение на императивите на НПК.
Решаващата инстанция на СРС намира, че разпоредбата на чл.23, ал.2, изр. 2
от Закона за правната помощ е специален закон спрямо разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК, при което тя следва да намери приложение, а не тази на
кодекса. Правната норма на чл.23, ал.2, изр. 2 от Закона за правната помощ
(обн. в ДВ брой 102, в сила от 23.12.2022 г.) е с процесуални последици по
съдържание и има правно действие занапред (и доколкото искането на Н.
противоречи на съдебната практика на ЕСПЧ за характера на служебната
защита като безплатна, независимо от изхода на делото), преднамирайки
обществените отношения, които са заварени в тази правна регулация и с оглед
проявилите се юридически факти, които са преуредени от диспозицията на
правната норма.
Решаващата инстанция на СРС приема, че искането на Н. за присъждане
на разноските за осъщественото процесуално представителство от служебен
повереник противоречи и на принципите на европейското наказателно право.
В хипотезите на задължителната защита или на тази по чл.94, ал.1, т.9 от НПК
Държавата не може да изисква обвиняемите (подсъдимите) или пострадалите
лица да се защитават лично.
2
Интересите на правосъдието изискват пострадалият по чл.94, ал.1, т.9 от
НПК да има защитник - с оглед фактите по случая; когато има вероятност от
сериозно засягане на неговите лични права; при обоснована опасност да не
може да получи съдебна защита и/или ефективен достъп до правосъдие;
когато делото е с фактическа и/или правна сложност и т.н.
Достъпът до правосъдие за пострадалия чрез осигуряването на служебен
повереник е с по-голяма тежест пред позитивните задължения на Държавата
да претендира финансовата обезвреда на заплатената от нея безплатна за
ползващото я лице или спрямо признатото за виновно лице адвокатска правна
помощ. Затова е предвидено задължителната защита на обвиняемите лица
(подсъдимите) да се реализира от служебен защитник, а тази на пострадалите
- от служебен повереник. Правото на защитник или повереник не следва да
бъде поставяно като обвързано под финансови условия, когато в едно
наказателно производство се реализира служебна защита.
По тези съображения, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ДЕПОЗИРАНОТО ИСКАНЕ с вх. №
205791/12.06.2025г. на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ (Н.)
- гр.София за присъждането в тежест на ПОДСЪДИМИЯ В. Н. А., с ЕГН:
**********, на основание чл.189, ал.3 от НПК на заплатеното от Бюрото
разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство от служебен повереник на ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Н. Б.
А., с ЕГН: ********** в досъдебното производство в общ размер 1000.00
лева на основание чл.22, ал.1 вр. чл.18, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано от Н. пред
Софийски Градски съд в 7 (седем) дневен срок от съобщението по реда на
глава XXII от НПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт на Н..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3
4