№ 1113
гр. П., 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105713 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава Двадесет и девета от ГПК във втора фаза на
делбата – по извършването й.
С влязло в сила Решение № 339 / 07.04.2025 г., постановени по гр.д. № 5713/2023
г. по описа на Районен съд – П., е допуснат до делба следния недвижим имот между
страните по делото, както следва:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91 / 13.10.2008 година
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 22.11.2023 година, с
адрес на имота град П., ***, находящ се на *** в сграда с идентификатор ***,
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение,
брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ от 64.00 квадратни метра, с
прилежащи части: мазе № 5 с площ 7.61 квадратни метра, таван № 10 с площ 9.20
квадратни метра и 3.785 % ид.части от общите части на сградата, ниво 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор ***.11, обект
с идентификатор ***.9, под обекта: обект с идентификатор ***.7 и над обекта: няма,
стар идентификатор: няма, по документи за собственост представляващ ***, на *** в
сграда с монолитна стоманобетонова конструкция, находящ се в град П., ****,
състоящ се от две стаи и кухня, с обща кубатура 198.40 куб. м., реална кубатура на
мазето ***, реална кубатура на тавана ***, кубатурата на общите части 54.35 кубични
метра, балкон 33.43 кубични метра или обща кубатура 252.75 кубични метра,
апартамент има идеални части към общата сграда 3.785 %, при следните квоти:
За И. Л. К. – ½ ид.част
За Р. Л. Н. – ½ ид.част
1
Решението за допускане на делбата е влязло в сила, поради което предмет на
настоящата фаза е начинът на извършване на делбата и заявените претенции по
сметки.
В първото заседание по делото след допускане на съдебната делба от ищеца е
предявена претенция по сметки по чл. 346 ГПК, с която се иска ответницата да бъде
осъдена да му заплати сумата от 2 290,51 лева, представляваща направени от тях
разходи за процесния недвижим имот, а именно: 101,32 лева – заплатени местни
данъци и такси към Община П., 1 066,80 лева – заплатени задължения към
„Топлофикация – П.“ АД, и 1 122,39 лева – заплатени задължения към ВиК – П..
Претенцията е заявена своевременно и е подкрепена с писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е назначена и изслушана съдебно–техническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обективно дадена, от която се установява, че
процесният апартамент представлява едно жилище, което по своите размери и
разпределение е неподеляемо на два самостоятелни обекта, отговарящи на
изискванията за самостоятелни жилища. Определена е и пазарната стойност на имота
към месец септември 2025 г. – 156 122 лева. Заключението е пълно, ясно и обосновано,
не бе оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло.
В открито съдебно заседание е разпитана свидетелката В.И.К. – съпруга на
ищеца. От показанията й, които съдът кредитира, тъй като са последователни,
непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства, се установява, че след
смъртта на наследодателите в процесния апартамент е заживяла единствено
ответницата Р. Н.. Тя и към момента обитава имота. Свидетелката сочи, че на ищеца на
практика не се осигурява достъп до жилището – държи се куче и той фактически не
може да го ползва. Същевременно именно ищецът заплаща разходите за имота – сметки
за „Топлофикация – П.“, за ВиК, както и местните данъци и такси за имота, тъй като
ответницата не ги плаща.
От представената писмена молба от пълномощника на ищеца и приложените
към нея документи – приходни квитанции от Община П., квитанции и фискални
бонове на ВиК – П. и на „Топлофикация – П.“ АД, квитанции към касови ордери на
ЧСИ С.В., платежно нареждане и др., се установява, че ищецът е заплатил за
процесния имот общо 2 290,51 лева, представляващи - 101,32 лв. – местни данъци и
такси към Община П., - 1 066,80 лв. – задължения към „Топлофикация – П.“ и - 1
122,39 лв. – задължения към ВиК – П..
Ответницата не ангажира доказателства, с които да опровергае представените
платежни документи, нито твърди, че е възстановила някаква част от тези суми на
ищеца.
В хода на втората фаза ищецът чрез пълномощника си, при устните състезания,
заяви, че не прави искане за възлагане на имота, а моли той да бъде изнесен на
публична продан.
Съгласно чл. 348 ГПК, когато общата вещ е неделима или е неприложимо
образуването на дялове, делбата се извършва чрез изнасянето на публична продан.
Въз основа на заключението на вещото лице съдът приема, че процесният апартамент е
неподеляем – не могат да бъдат обособени две самостоятелни жилища, отговарящи на
строителните и функционални изисквания. Не е налице и хипотеза, при която имотът
да бъде реално поставен в дял на някой от съделителите по реда на чл. 349 ГПК, тъй
като нито една от страните не е направила искане за възлагане, а и не са налице
2
предпоставките на тази разпоредба.
Поради това делбата следва да се извърши, чрез изнасяне на имота на публична
продан, като получената сума се разпредели между съделителите съобразно делбените
квоти, определени в решението по допускане на делбата, а именно – по ½ ид. част за
всяка от страните.
По претенцията по чл. 346 ГПК
Ищецът е предявил в тази фаза претенция по сметки по чл. 346 ГПК срещу
ответницата за сумата 2 290,51 лв., представляваща сторени от него разходи за
процесния имот – местни данъци и такси, задължения към „Топлофикация – П.“ и към
ВиК – П..
Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС предвижда, че всеки съсобственик участва в
тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. В общите тежести се включват
разходите за данъци и такси върху имота, както и необходимите разноски за неговото
запазване. Тези разходи следва да се разпределят между съделителите пропорционално
на идеалните им части.
По отношение на местните данъци и такси за имота в размер на 101,32 лв. съдът
приема, че това са типични тежести на собствеността, които обременяват всеки от
съсобствениците според дела им. Тъй като квотите са равни, ответницата дължи на
ищеца ½ от тази сума, т.е. 50,66 лв.
Що се отнася до разходите за Топлофикация – П. и ВиК – П., съдът намира, че
същите имат характер на разноски по ползването на вещта. От събраните
доказателства – и най-вече от показанията на свидетелката К.а – се установява, че след
смъртта на наследодателите в процесния апартамент живее единствено ответницата,
която фактически упражнява изцяло фактическата власт върху имота, докато ищецът е
лишен от възможността да го ползва. В тези случаи в практиката на Върховния
касационен съд е възприето разбирането, че съсобственикът, който единствен ползва
имота, дължи на останалите не само обезщетение за ползването (ако е поискано), но и
изцяло разноските за консумираните комунални услуги, тъй като те са свързани
само с неговото лично ползване на имота.
Представените квитанции и фискални бонове удостоверяват, че именно ищецът е
погасил начислените сметки към „Топлофикация – П.“ в общ размер на 1 066,80 лв. и
към ВиК – П. в общ размер на 1 122,39 лв. Ответницата не доказа да е заплащала тези
задължения или да е възстановила част от тях на ищеца. Поради това съдът приема, че
в отношенията между страните тя дължи на ищеца цялата сума от 1 066,80 лв. за
топлоенергия и цялата сума от 1 122,39 лв. за вода. Така дължимото от ответницата
към ищеца по сметки възлиза на 50,66 лв. – ½ от платените местни данъци и такси, 1
066,80 лв. – заплатени задължения към „Топлофикация – П.“ и 1 122,39 лв. – заплатени
задължения към ВиК – П.. Общият размер на дължимото е 2 239,85 лв. Тъй като искът
по чл. 346 ГПК е предявен за сумата от 2 290,51 лв., той се явява основателен до
размера на 2 239,85 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер, а именно сумата от 50,66 лв. като неоснователен.
По правилото на чл. 355 ГПК разноските по делбеното производство се понасят
от страните съразмерно с дяловете им, а разноските по предявените помежду им
искове – съразмерно с уважената част от тези искове.
По отношение на направените разноски съдът съобрази разпоредбата на чл. 355
ГПК, съгласно която разноските в делбеното производство се присъждат между
страните съразмерно с дяловете им, а разноските по предявените помежду им искове
се разпределят съобразно уважената част от тези искове. По делото са представени
доказателства единствено за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500
3
лева за първата фаза на делбата, удостоверено с пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, поради което само тази сума подлежи на присъждане. С оглед
почти пълното уважаване на претенцията по чл. 346 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лева и 400 лева – депозит за вещо лице, които следва да му бъдат
присъдени изцяло.
На основание чл. 8, предл. първо от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира държавна такса в размер на 4 на сто
върху стойността на дяловете. Последната следва да бъде определена съгласно
пазарната стойност на делбения имот, изчислена от вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза, а именно в размер на 156 122 лева. При определените делбени
квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите, стойността на дела на всеки от тях
възлиза на 78 061 лева. Следователно дължимата държавна такса се разпределя между
съделителите по следния начин: за И. Л. К. – 4 на сто върху 78 061 лева или 3 122,44
лева, и за Р. Л. Н. – 4 на сто върху 78 061 лева или 3 122,44 лева, платими по сметка
на Районен съд – П..
Допълнително, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, върху
уважената част от претенцията по чл. 346 ГПК в размер на 2 239,85 лева се дължи
държавна такса в размер на 4 на сто, или 89,59 лева, която следва да бъде заплатена от
ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим
имот, представляващ:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91 /
13.10.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
22.11.2023 година, с адрес на имота град П., ***, находящ се на *** в сграда с
идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в
сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ по документ
от 64.00 квадратни метра, с прилежащи части: мазе № 5 с площ 7.61 квадратни метра,
таван № 10 с площ 9.20 квадратни метра и 3.785 % ид.части от общите части на
сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с
идентификатор ***.11, обект с идентификатор ***.9, под обекта: обект с
идентификатор ***.7 и над обекта: няма, стар идентификатор: няма, по документи за
собственост представляващ ***, на *** в сграда с монолитна стоманобетонова
конструкция, находящ се в град П., ***, състоящ се от две стаи и кухня, с обща
кубатура 198.40 куб. м., реална кубатура на мазето ***, реална кубатура на тавана ***,
кубатурата на общите части 54.35 кубични метра, балкон 33.43 кубични метра или
обща кубатура 252.75 кубични метра, апартамент има идеални части към общата
сграда 3.785 %, а получената от проданта сума да се разпредели между съделителите
съобразно делбените им квоти, а именно:
½ (една втора) идеална част за И. Л. К.;
½ (една втора) идеална част за Р. Л. Н..
4
ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК Р. Л. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
****, да заплати на И. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., *****, сумата 2 239,85
(две хиляди двеста тридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща направени от него разходи за местни данъци и такси, задължения към
„Топлофикация – П.“ и ВиК – П. за делбения недвижим имот, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 2 290,51 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Р. Л. Н. с ЕГН ********** да заплати
на И. Л. К. с ЕГН **********, сумата от 1 900 /хиляда и деветстотин/ лева – сторени
по делото разноски.
ОСЪЖДА И. Л. К. с ЕГН **********, да заплати на основание чл. 355 ГПК, по
сметка на Районен съд Перник, сумата в размер на 3 122,44 (три хиляди сто двадесет
и два лева и четиридесет и четири стотинки) лева - държавна такса върху стойността
на дела му.
ОСЪЖДА Р. Л. Н. с ЕГН **********, да заплати на основание чл. 355 ГПК, по
сметка на Районен съд Перник, сумата в размер на 3 122,44 (три хиляди сто двадесет
и два лева и четиридесет и четири стотинки) лева - държавна такса върху стойността
на дела й.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК, Р. Л. Н. с ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд – П. държавна такса върху уважената част на иска по чл. 346
ГПК в размер на
89,59 (осемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5