Решение по КНАХД №774/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „ФЕРО МАКС“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Дряново, [улица], представлявано от С. Ц. Ч., чрез адв. Г. Н. – АК-Габрово, съдебен адрес: гр.Трявна, [улица], против Решение № 429/30.07.25г. по АНД № 1171/25г. по описа на ПлРС, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 15-2500113 от 10.06.25г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“. Посочва се в касационната жалба, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – нарушения на чл. 42, ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.Твърди се, че е налична Инструкция за безопасност, която не е съобразена при съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи, че обвинението е неясно, предвид посочването в АУАН и НП на дружеството като работодател и строител в качеството на главен изпълнител на СМР, като липсва яснота относно индивидуализиращите нарушението обективни признаци, с което е нарушено правото на защита на дружеството.Отрича се „ФЕРО МАКС“ ЕООД да притежава качеството на строител.Твърди се, че воденото административнонаказателно производство е незаконосъобразно предвид ограничението за едно деяние да се водят едновременно и административни и наказателни производства. Твърди се, че в ОП-Плевен е образувано досъдебно производство № 2500/2025г. , затова че на 23.04.2025г. в гр.Плевен, е причинена смъртта на С. И. Н. от гр.Габрово, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл.123, ал.1 от НК. На следващо място се излага становище, че РС-Плевен не е съобразил липсата на мотиви относно вината в издаденото НП, което съставлява съществен порок, обуславящ неговата незаконосъобразност. Иска се от съда да отмени Решение № 429/30.07.25г. по АНД № 1171/25г. по описа на ПлРС. Претендират се разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът - „ФЕРО МАКС“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. В писмени бележки с вх.№ 6854/25г., чрез адв. Г. Н., страната излага подробни съображения за неправилност на първоинстаницонното решение и моли съда да го отмени. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, редовно призован, се явява лично. Взема становище за неоснователност на молбата и моли съда да отхвърли жалбата, като остави в сила решението на ПлРС.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

С Решение № 429/30.07.25г. по АНД № 1171/25г. по описа на ПлРС съдът е потвърдил НП № 15-2500113 от 10.06.25г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на дружеството на основание чл. 416 ал.5 от КТ вр. чл. 413 ал.2 от КТ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл.16 т.1 б.“в“ от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Районен съд - Плевен е приел за установено, че на 23.04.2025г. в дружеството била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство във по повод станал инцидент с лицата С. И. Н., работещ като работник строителство, и Д. В. В., работещ като монтажник, с работодател „Булгарбилд“ ЕООД гр. Габрово. Били изискани документи и приобщени такива, от които служителите на ДИТ установили, че подизпълнител на строителен обект „СМР Премахване /без разрушаване/ на сграда с [идентификатор] по плана на гр. Плевен, намираща се в гр. Плевен „Западна индустриална зона”, [улица]“ „Булгарбилд“ ЕООД гр. Габрово, възложител е „Л-С-КОМЕРС“ ООД гр. Плевен, главен изпълнител, строител и работодател е „Феро Макс" ЕООД - гр. Дряново, като последният не е осигурил, изработването на инструкции по безопасност и здраве, съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове СМР. За установеното нарушение на чл. 16, т.1в от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни дейности на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено на „Феро Макс“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Съдът приел за доказани констатациите в АУАН от събраните по делото доказателства вкл. показанията на свидетелите Х. В. Р., И. М. Д. и Ц. С. Ч., които кредитирал с доверие, като обективни, ясни и незаинтересовани.

Счел за неоснователни твърденията на повереника на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от страна на наказващия орган, тъй като НП съдържа всички предвидени в закона реквизити, правилна е квалификацията на извършеното нарушение и последното е доказано. За неоснователни били приети и твърденията за неправилно изяснена фактическа обстановка. Приел, че в АУАН и НИ се съдържа фактическо описание на нарушението - ясно и конкретно,както и доказателствата, които го потвърждават, а в административнонаказателната преписка са събрани обем от доказателства и материали, доказващи извършеното нарушение и обосноващи налагането на административна санкция за него. Приел за неоснователно и възражението, че дружество е разполагало с Инструкция за безопасна работа при извършване на работи по разрушаване на сгради, която е представена в хода на съдебното следствие на л.41-42 по делото. От приобщен по делото на л.15 заверен препис на опис на писмените материали към акт 15-2500113/29.05.2025г. установил, че единствената инструкция, която е била представена от страна на наказаното дружество е копие на инструкция за безопасна работа с багер т.е. процесната „Инструкция за безопасна работа при извършване на работи по разрушаване на сгради“ не е била налична към датата на проверката - както на място, така и по време на документалната проверка, извършена доста по- късно от служителите на ИТ. Счел за безспорно, че „Феро Макс“ ЕООД, с действията си е нарушил разпоредбата на чл. 16, т.1в от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни дейности, наложената от наказващият орган имуществена санкция е в минимален размер, който съдът приел за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и от естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Приел, че са спазени процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, като същите съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи в рамките на правомощията им. Не открил при издаване на наказателното постановление да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да обуславя изцяло отмяната му на тази основа, поради което потвърди изцяло наказателното постановление.

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, настоящият касационен състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Постановеното от районния съд решение е валидно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Минималните изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на временните и подвижните строителни площадки, както и при извършване на строителни монтажни работи (земни работи, вкл. екскавация; изграждане; монтаж и/или демонтаж; преустройство и/или разширение;реконструкция; възстановяване; ремонт; събаряне, вкл. разрушаване; техническо обслужване; изолационни и довършителни работи; поддръжка; отводнителни (дренажни) работи; техническа ликвидация и/или консервация на обекти) са определени в Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни дейности (Наредба № 2/22.03.2004г.). Специфични изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при изпълнение на видове СМР са посочени в приложения № 1 – 6 от наредбата.

Съгласно чл.16 т.1 б.“в“ от Наредба № 2/22.03.2004г. строителят осигурява изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове СМР и при изискваните по тази наредба случаи.

Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004г. лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, и работодателите, лично извършващи трудова дейност на строителната площадка, спазват изискванията на наредбата с отчитане указанията на координаторите за безопасност и здраве. Подизпълнителят съгласува своите действия за осигуряване на ЗБУТ със строителя, който го е наел – чл.18, ал.2.

В ДР на Наредба № 2/22.03.2004г. законодателят е дал легално определение за възложител, строител, подизпълнител и работодател. По смисъла на пар.1 т.1 от ДР на "Възложител" е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционният проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ. "Строител" е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение – пар.1 т.2 . "Подизпълнител" е всяко физическо или юридическо лице, на което е възложено от строителя да извършва част от задълженията му – пар.1 т. 7. "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.).

Същевременно съгласно чл.163 от ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Строителят носи отговорност за: изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка; изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им; своевременното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и 2;съхраняването на екзекутивната документация и нейното изработване, когато от възложителя с договор не е възложено на друг участник в строителството, както и за съхраняването на другата техническа документация по изпълнението на строежа; съхраняването и предоставянето при поискване от останалите участници в строителството или от контролен орган на строителните книжа, заповедната книга на строежа по чл. 170, ал. 3 и актовете и протоколите, съставени по време на строителството; изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна. Строителят може да възложи на подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части (етапи) от строежа – чл.163 ал.4 от ЗУТ.

Инструкциите по безопасност и здраве следва да съдържат правата, задълженията и отговорностите на лицата, които ръководят или управляват съответните трудови процеси; изискваната правоспособност или квалификация на работещите за извършване на СМР по определени строителни технологии и на операторите на строителни машини и инструменти; изискванията за ЗБУТ: а) преди започване, по време и при прекъсване, преустановяване и завършване на работата; б) за използване на съответните строителни машини и другото работно оборудване; в) при извършване на изпитвания и проби за функционалност на технологично оборудване и инсталации; списък на средствата за колективна защита и личните предпазни средства, необходими за изпълнение на работата, като се дава предимство на колективните пред личните; правилата за складиране, съхранение и употреба на използваните продукти и изделия; условията за принудително и аварийно преустановяване на работата, мерки за оказване на първа помощ на пострадалите при злополука и др.; схема на местата за поставяне на знаците за безопасност на труда и пожарна безопасност (ПБ) и на местата за поставяне на описанията на сигналите, подавани с ръка, и на словесните съобщения, които при необходимост се подават при работа; други изисквания, свързани с конкретните условия на работа.

При извършване на СМР в условията на действащи или временно спрени от експлоатация предприятия, цехове или оборудване съответните строители и работодатели съвместно изработват, утвърждават и при необходимост актуализират инструкции по безопасност и здраве в съответствие с конкретните условия на работа – чл.21.

С оглед на гореизложеното и предвид писмените доказателства в административната преписка – сведения по чл.402, ал.1 т.2 от КТ на С. Ц. Ч., констативен протокол от 23.04.25г. (приобщен по делото и неоспорен от страните по делото), както и показанията на свидетелите Х. В. Р. и И. М. Д., съдът приема за неоснователно възражението на касатора, че не е разкрита обективната истина по случая и не е ясно в какво качество е санкциониран „Феро Макс“ ЕООД. Безспорно е по делото, че „LC Комерс“ ООД има качеството на възложител на СМР, санкционираното дружество „Феро Макс“ ЕООД – строител и главен изпълнител, а „Булгарбилд“ ЕООД – подизпълнител. На основание договор с „Феро Макс“ ЕООД, и в качеството на работодател „Булгарбилд“ ЕООД е включило своите работници - Д. В. В. и С. И. Н. при осъществяване на дейността по разрушаване на сграда в имот с [идентификатор] по плана на град Плевен. В този смисъл са и направените признания на управителя на „Феро Макс“ ЕООД в хода на административнонаказателното производство пред Дирекция „Инспекция по труда“. Тези факти не са опровергани от дружеството. Обратно, видно от показанията на св. Ц. С. Ч., на мястото на инцидента последният е работел като оператор машинист във „Феро Макс“ ЕООД именно в качеството на строител, който е бил нает от „LC Комерс“ ООД да премахне процесната сграда без разрушаване. Лицето е свидетел на проведен в устна форма инструктаж в предходен ден на пострадалите работници от неговия баща – управител на „Феро Макс“ ЕООД. Изложеното дотук обуславя извод, че „Феро Макс“ ЕООД има качеството строител по смисъла на чл.16 т.1 б.“в“ от Наредба № 2/22.03.2004г. и е бил длъжен да осигури изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове СМР и при изискваните по тази наредба случаи.

Неоснователно е и възражението, че дружеството е изпълнило това си задължение. Видно от показанията на свидетелите Х. В. Р. и И. М. Д. в хода на проверката и преди съставяне на АУАН санкционираното дружество е представило единствено и само Инструкция за безопасна работа с багер. Представената в хода на съдебното следствие пред РС-Плевен Инструкция за безопасна работа при извършване на работа по разрушаване на сгради – л. 41- -42 от АНД № 1171/25г., не съставлява доказателство за изпълнение на задължението на строителя към дата 23.04.25г. Процесният документ не съдържа подпис на служителите, пострадали по време на трудовата злополука, удостоверяващ обстоятелството, че са инструктирани за спазване на безопасни условия на труд на конкретната строителна площадка. Документът не съдържа и достоверна дата, противопоставима на трети лица. Липсват доказателства инструкцията да е била поставена и на достъпно и видно места в работната зона, да е сведена до знанието на работещите на обекта, както и да е възприета от служителите на контролния орган ДИТ.

Неоснователно е възражението на касатора, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални правила, ограничаващи правото на защита на дружеството и обуславящи отмяна на съдебното решение и НП на това основание. Както в АУАН, така и в НП „Феро Макс“ ЕООД е посочен като строител и главен изпълнител, което точно отразява съвместяването на двете качества на дружество.

Неоснователно е и възражението за едновременно водене на административнонаказателно и наказателно производство за едно и също деяние. Правилно съдът в съдебното заседание от 18.07.25г. е оставил без уважение искането за приобщаване на справка от ОП-Плевен за обстоятелството дали се води наказателно производство за настъпил трудов инцидент на 23.04.25г. на работна площадка на фирма „LC Комерс“ ООД. Обосновано е направено разграничение между извършване на престъпление от общ характер, в резултат на което е настъпила смърт, и осъществяване на административно нарушение, изразяващо се неосигуряване изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове СМР. В НК липсва престъпен състав, който да е идентичен с нарушението по чл.16 т.1 б.“в“ от Наредба № 2/22.03.2004г. , както и субектът на деянието в единия случай следва да е физическо лице, а в случая се търси административнонаказателна отговорност от юридическо такова.

Ирелевантни са съжденията на касатора за вината на юридическото лице, тъй като вина може да се търси единствено и само при деец физическо лице.

Обратно на становището на касатора в писмените бележки съдът счита, че при постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства и възраженията на страните, анализирана е фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи изводи. Не се установяват от касационната инстанция допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно решаващият състав е приел, че нарушението е безспорно доказано от обективна и субективна страна, неговия автор е настоящият касатор и административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил санкционната норма. В случая, както в АУАН, така и в НП-то, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението. Изводите на съда за доказаност на последното са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция ги споделя и към които препраща – чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Ето защо съдът приема, че постановеното от районния съд решение е валидно и правилно и следва да бъде потвърдено. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, настоящият касационен състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

По делото не са претендирани разноски от ответника, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

Оставя в сила Решение № 429/30.07.25г. по АНД № 1171/25г. по описа на ПлРС.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.