РЕШЕНИЕ
№ 7304
Варна, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯНА ШИРВАНЯН |
При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20257050701119 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Директора на ТД на Митници Варна в Агенция „Митници“ срещу Решение № 100/09.05.2025 на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на Директора на ТД на Митници Варна против Разпореждане изх. № [рег. номер]-035-0269119/17.04.2025г. на главен публичен изпълнител.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Варна и на потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител. Жалбоподателят намира за неправилна преценката на публичния изпълнител, за погасяването на вземанията по давност, поради наличието на основанията на чл.225, ал.1, т.7 от ДОПК вр. чл.82, ал.3 от ЗАНН вр. чл.82, ал.1 от ЗАНН. Сочи, че изпълнителното дело за събирането на глобата наложена с НП № 273/22.12.2015г. издадено от началника на Митница Варна /към момента на разглеждане на делото с ново наименование директор на ТД Митница Варна/ е образувано през 2017г., като публичният изпълнител е наложил обезпечителни мерки върху имущество на длъжника и от ОД МВР е получен отговор, съгласно който наложеният запор върху 2 бр. МПС не е вписан в АИС КАТ, т.к. лицето, на което е наложена глобата с НП, е било регистрирано като собственик на МПС-тата до 09.11.2015г. Сочи, че ТД Митница Варна не е уведомявана от публичния изпълнител за действията, които са предприети за събирането на задължението. Намира, че не е изтекъл срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК, поради което счита, че оспореният административен акт е неправилен. На изложените основания, моли отмяната на оспорения акт. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез процесуален представител. Иска се нейното уважаване, съобразно събраните по делото доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Директорът на ТД на НАП Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени становища, оспорва жалбата. На изложените основания в писмените становища, отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след съобразяването на становищата на страните, съдържанието на оспорения административен акт, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорването е направено в предвидената от закона форма от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, пред компетентния съд, в законоустановения срок, след като е изчерпана възможността за оспорване по административен ред, поради което жалбата се явява допустима, за разглеждане.
Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 100/09.05.2025 на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на Директора на ТД на Митници Варна против Разпореждане изх. № [рег. номер]-035-0269119/17.04.2025г. на главен публичен изпълнител.
Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при спазването на процесуалните правила, разписани в ДОПК, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка.
За да издаде оспореното решение, директорът на ТД на НАП Варна е констатирал, че:
1.изпълнително дело № *********/2017г. е образувано във връзка с направено от ТД Митница Варна искане за събирането на неплатено в срок, изискуемо и ликвидно публично вземане в размер на 29 260.00лв., установено с НП № 273/2015г. НП е обжалвано и е влязло в законна сила на 02.11.2016г.;
2.след образуването на изпълнителното дело, публичният изпълнител е издал Съобщение за доброволно изпълнение от 11.04.2017г. за уведомяване на длъжника за образуваното ИД и длъжникът е поканен в 7- дневен срок от получаването на уведомлението да заплати доброволно изискуемите публични задължения. В административната преписка не се съдържат доказателства за връчването на уведомлението.;
3.предвид липсата на плащания от длъжника по ИД, публичният изпълнител е предприел следните действия:
-наложени са обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, представляващи запор на вземане от трето лице „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД и запор на две МПС – лек автомобил и мотоциклет с постановление от 11.04.2017г.
-във връзка с постановлението е издадено запорно съобщение до ОД МВР Варна от 11.04.2017г.;
- във връзка с постановлението е издадено запорно съобщение до ВИК – Варна от 11.04.2017г.;
- във връзка с постановлението е издадено разпореждане за изпълнение от 11.04.2017г. до ВИК – Варна.
От ОД МВР Варна е получен отговор, съгласно който наложеният запор върху 2 бр. МПС не е вписан в АИС КАТ, т.к. лицето, на което е наложена глобата с НП е било регистрирано като собственик на МПС-тата до 09.11.2015г.
На 14.04.2025г. длъжникът по ИД е подал в ТД на НАП Варна възражение за погасяване по давност на задължението по НП № 273/22.12.2015г. на Началника на Митница – Варна /към момента на разглеждане на делото с ново наименование директор на ТД Митница Варна/.
Във връзка с подаденото искане публичният изпълнител от ТД на НАП Варна е издал оспореното пред директора на ТД на НАП Варна разпореждане, с което е прекратено производството по принудителното изпълнение на публичните вземания, установени с НП № 273/22.12.2015г. на Началника на Митница – Варна /към момента на разглеждане на делото с ново наименование директор на ТД Митница Варна/.
В разпореждането е прието, че по отношение на публичното вземане е изтекла погасителната давност по чл.82, ал.2 от ЗАНН, съгласно тълкуването дадено в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. по т.д. № 3/2016г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС във връзка с чл.82, ал.2 и ал.1, б.“а“ от ЗАНН, предвид липсата на нови действия на публичния изпълнител, прекъсващи двугодишния давностен срок, регламентиран в чл.82, ал.2 от ЗАНН.
Констатирано е, че в преписката по изпълнителното дело не се съдържат данни за други действия извършени по изпълнителното дело, освен описаните по-горе.
При констатираните факти, след като е съобразил относимата нормативна уредба и даденото й тълкуване в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. по т.д. № 3/2016г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, решаващият орган намерил жалбата на директора на ТД Митница Варна за неоснователна и я оставил без уважение.
Спорът между страните е формиран за следното: изтекла ли е погасителната давност по отношение на вземането установено с НП № 273/2015г., влязло в законна сила на 02.11.2016г., за събирането, на което е образувано ИД и публичният изпълнител е наложил обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, представляващи запор на вземане от трето лице „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД и запор на МПС – лек автомобил и мотоциклет с постановление от 11.04.2017г., като е издал два броя запорни съобщения до ОД МВР Варна и до ВИК – Варна, и двете запорни съобщения са от 11.04.2017г. и след тази дата не са предприемани други изпълнителни действия от публичния изпълнител?
За да отговори на спорния въпрос, съдът съобрази, че:
1.Вземанията по влезли в сила наказателни постановления, представляват публични вземания, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК „ С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността..“
В чл. 172, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/.
2.По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления е налице специална нормативна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече.
Тази регламентация е дадена в чл. 82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал. 2 на чл. 82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1 от същия член, като съгласно ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН разпоредбата на ал. 3 от същия член не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 от същия член е образувано изпълнително производство.
3.Съгласно Тълкувателно решение /ТР/ № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по тълк. дело № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия /задължително за съдилищата и за правоприлагащите органи/, образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, не прекъсват давността. В мотивите на посоченото ТР е прието, че при образуването на изпълнително производство не е налице извършване на конкретно същинско действие по принудително изпълнение, а привеждане в състояние на висящност на изпълнителното производство, което предпоставя бъдещо осъществяване на принудителното изпълнение.
Решаващият орган е съобразил при преценката за изтичането на погасителната давност регламентацията на чл.82 от ЗАНН, поради което и съдът разглежда спора в аспекта на приложението на тази нормативна уредба.
В случая от фактическа страна не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че НП е влязло в сила 2016г. и ИД е образувано 2017г.
Съдът приема, че в рамките на двугодишния давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, от страна на надлежните органи са предприети действия спрямо наказаното лице, за изпълнението на наказанието по см. на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, а именно наложени са запори с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 11.04.2017г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Варна.
С постановлението за налагане на обезпечителни мерки е прекъснат давностният срок по отношение на вземането по НП, поради което за събирането му е започнал да тече нов двугодишен срок, считано от 11.04.2017г. Този срок е изтекъл на 11.04.2019г., т.к. от 11.04.2017г. до 11.04.2019г. не са предприети действия на публичния изпълнител за събирането на задължението и съответно, такива, които да влекат ново прекъсване на давностния срок. От констатираните факти следва, че давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН за събиране на задължението, установено в НП № 273/22.12.2015г. е изтекъл.
Дори и да бъде прието, че давностния срок за погасяване на вземането, установено в НП № 273/22.12.2015г., следва да бъде изчислен по ДОПК, то в този случай, давностният срок следва да се изчисли по реда на чл.171, ал.1 от ДОПК, и предвид обстоятелството, че след 11.04.2017г. не са предприети действия на публичния изпълнител за събирането на задължението и съответно, такива, които да влекат ново прекъсване на давностния срок, давностния срок е изтекъл.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че приложим към събирането на задължението, установено в НП № 273/22.12.2015г. е давностния срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Тази разпоредба ще е приложима само в хипотезата, когато в рамките на срока по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, респ. по чл.171, ал.1 от ДОПК, публичният изпълнител е предприемал множество действия и в резултат е имало множество прекъсвания и спирания на давността, поради което срокът за събирането на вземането се е удължил на 10-години. В разглеждания случай няма данни за прекъсването на давността след изпращането на запорните съобщения от 11.04.2017г. от публичния изпълнител, поради което разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК е неприложима.
Възражението на жалбоподателя, че публичният изпълнител не е уведомявал ТД Митница Варна, за извършените действия по събиране на вземането от датата на образуване на изпълнителното дело до дата на подаване на жалбата до съда, е неотносимо към спора, първо, защото в ДОПК не е предвидено такова задължение на публичния изпълнител и второ, защото такова уведомяване на взискателя не би довело до прекъсването на погасителната давност за длъжника.
При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид обема на осъществената защита следва да бъде определено в размер на 50лв. по арг. от чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, против Решение № 100/09.05.2025 на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на митницата против Разпореждане изх. № [рег. номер]-035-0269119/17.04.2025г. на главен публичен изпълнител.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 50 /петдесет/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |