№ 1129
гр. Стара Загора, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20255530103131 по описа за 2025 година
Предявени са искове от Р. Г. М. от ************* против Б. Г. Б. от
************* – по чл. 240, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, и евентуален - по чл. 55 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 04.06.2025г. между страните е сключен устен договор за
заем, по силата на който ищецът, като заемодател, се е задължил да предаде в заем
сумата в размер на 15 000 лв., а ответникът-заемополучател, се е задължил да върне
получената в заем сума на 25.06.2025г.
В изпълнение на договореното между страните и видно от представеното
извлечение от банковата сметка на ищеца, сумата, предмет на договора за заем, била
преведена по банковата сметка на ответника в „Юробанк България“ АД още на същия
ден - 04.06.2025 г., като основанието на превода е „Заем“.
Тъй като ответникът не изпълнил задължението на уговорения падеж, ищецът
започнал да го издирва, като от общи познати разбрал, че майка му има финансови
проблеми и дори била подсъдима за финансови измами.
Въпреки че уговореният падеж настъпил, ищецът с нарочна покана от
04.07.2025г., получена на 07.07.2025г., изрично и отново поканил ответника да изпълни
задължението си, като му дал 7-дневен срок. В дадения срок, както и към настоящия
момент, ответникът не е изпълнил своето задължение и не отричал обстоятелството,
че не е заплатил дължимата сума.
Счита, че са налице всички предпоставки на иска по чл. 240 от ЗЗД, доколкото
от една страна, фактическият състав на заема за потребление се явявал изпълнен -
налице са: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума, със задължение на заемателя да я върне при настъпване на
падежа; и 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, а от друга -
уговореният падеж настъпил, без ответникът да е изпълнил задължението си, като не е
сторил това и в допълнително дадения срок.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 15 000 лева, представляваща неизпълнено задължение за
връщане на сума по договор за заем от 04.06.2025г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба окончателното й изплащане.
В условията на евентуалност, на основание чл. 55 от ЗЗД, да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 лева, представляваща получена без
основание сума, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли да се уважи
предявеният главен иск, евентуално – предявеният при евентуалност иск, претендира
разноски, представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, становищата и
доводите, намира за установено следното:
Видно от представените по делото извлечение по сметка от „Обединена
българска банка“ АД и служебна бележка от „Юробанк България“ АД, на 04.06.2025г.
ищецът е превел от банковата си сметка по банковата сметка на ответника сумата от
15 000 лв., с основание на превода – „заем“.
Съгласно трайната практика на ВКС /обективирана в Решение № 283 от
01.11.2016г. по гр. д. № 2117/2016г. на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014г. по
гр. дело № 2902/2014г. на ВКС, III г.о., Решение № 546 от 23.07.2010г. на ВКС по гр. д.
№ 856/2009г., IV г.о., ГК, Решение от 23.01.2014г. по гр. д. № 483/2012г. на ВКС, І т.о. и
др./, при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на
договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания, като
ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, е неприложимо, поради което по делото е
допуснат разпита на един свидетел – за установяване на падежа на договора за заем,
обстоятелствата, при които средствата са предоставени на ответника, поведението на
страните преди и след предаването на сумата.
Свидетелят К.М.К. заявява, че се познават с ищеца от втори клас, а с ответника
от детската градина, като цял живот е бил в близки приятелски отношения и с двамата.
На 04.06.2025г. ищецът му се е обадил, да го извести, че ответникът му е поискал
сумата от 15 000 лева. Свидетелят попитал ищеца дали му ги е дал и ищецът му
потвърдил, че му ги е превел по банка същия ден. Свидетелят попитал ищеца за
причината за искане на заема и ищецът му обяснил, че ответникът му е поискал
парите, защото му трябвала спешно голяма сума пари, за да си оправи проблеми –
„имал заключени акции, за които е необходима голяма сума пари, за да бъдат
отключени.“. Уговорката им била парите да бъдат върнати до 3 седмици, т.е. на
25.06.2025г., така му казал ищецът. При разговор между свидетеля, ищеца и ответника
в онлайн платформа, на 03.07.2025г., ответникът казал, че ще се забави с връщането на
парите и че ищецът е в правото да си потърси правата по законовия ред. През месец
август 2025г. ответникът се обадил на свидетеля, като вместо да му каже, че може да
върне парите на ищеца, на свидетеля и на А., му поискал още пари. Ответникът бил
искал заем от свидетеля на 12.06.2025г., обадил му се да му поиска пари. Свидетелят
му дал 8000 лева – 4000 лв. чрез банков превод и 4000 лв. в брой, обещанието било, че
ще му върне парите до седмица - две. Причината да му поиска заем била, че трябва да
оправи семейни проблеми и му трябват спешно пари. А. бил дал на ответника заем от
2
7000 лева. Ответникът не бил върнал парите или част от тях на никой от тримата.
Съгласно чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за
заем е неформален и реален договор, сключва се при предаването на парите /съотв.
вещите/.
От приеттите по делото писмени доказателства се установява, че на 04.06.2025г.
ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумата от 15 000 лв., с основание на
превода – заем. От показанията на свидетеля се установяват отношенията между
страните по делото, във връзка с искането на сумата в заем, обещанието за връщането
й и уговореният падеж.
Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото, че на 04.06.2025г.
между страните е сключен устен договор за заем, по силата на който ищецът е предал
на ответника сумата от 15 000 лв., а последният се е задължил да я върне до
25.06.2025г. Падежът е настъпил, като по делото няма ангажирани доказателства за
връщане на сумата или на част от нея от ответника на ищеца, няма и твърдения за
това.
Следователно, предявеният главен иск е основателен и като такъв, следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид уважаването на главния иск, не следва да се разглежда предявеният при
евентуалност иск по чл. 55 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените
от същия разноски за държавна такса, в размер на 605 лв.
Пълномощникът на ищеца е поскал присъждане на възнаграждение при
условията на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е обективирано изявление, че процесуалното представителство на
ищеца от адвоката е безплатно, на основание чл. 38 ал. 1, т. 3 от ЗАдв /адвокатът може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист/. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на
визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, е установено със закон. В конкретния
случай са налице всички необходими предпоставки за възникване на право в полза на
процесуалния представител на ищеца да претендира и да получи възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38 от ЗАдв -
осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на
насрещната страна за разноски за процесуално представителство на ищеца. При
определяне размера на адвокатското възнаграждение се отчитат вида на спора,
интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна
сложност на делото и това, че размерите по Наредбата служат като ориентир за
справедлив размер на адвокатското възнаграждение /Определение № 2995/13.06.2024г.
на ВКС по ч.гр.д. № 991/2024г., IV г.о. и др./. В настоящия случай, материалният
интерес по делото е 15 000 лв., проведени са две съдебни заседания, в които
пълномощникът на ищеца се явил, направил е доказателствени искания и е участвал в
събирането на писмени и гласни доказателства, поискал е обезпечение на иска /и е
допуснато такова/, представил е подробна писмена защита. Съобразявайки
изложеното, както и обстоятелството, че по делото са предявени два иска, в условията
на евентуалност, съдът намира, че следва да определи и присъди адвокатско
3
възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, в размер на 1750 лв. -
минималния по Наредбата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, от *****************, да заплати на Р. Г.
М., ЕГН **********, от *****************, със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул.
„Хаджи Димитър Асенов” № 89, ет. 4, офис 2 – адвокат Ж. З., сумата от 15000 лева,
дадена му на заем на 04.06.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.07.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 2355 лева,
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, от *****************, да заплати на
адвокат Ж. С. З. от АК – Стара Загора, с адвокатски № **********, с адрес на
кантората гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 89, ет. 4, офис 2, сумата
от 1750 лева - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Р. Г. М. по делото.
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4