РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Карлово, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20245320200360 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № **** година на Н. на с. О. п. при РУ на
МВР Пловдив на Ф. Н. А., ЕГН ********** от гр. П., ул. Б. Ш. №. вх. ет. ап.,
на основание чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 43 т. 6 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице
и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения срок. В
жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, оспорва извършване на
нарушението Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно
заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата. Оспорва да е извършил изпреварване, твърди се, че се
касае за предприета от жалбоподателя маневра заобикаляне.
Ответната по жалбата страна – Началника на сектор Охранителна
полиция при РУ на МВР Карлово, редовно призована, не изпраща
представител.
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното:
На 17.01.2024г. около 10.50ч. служителят на РУ на МВР Карлово,
свидетелят Х. пътувал, управлявайки автомобил, към работното си място,
посока изток. В централната част на с. А., на ул./* до №* спрял пред
сигнализирана пешеходна пътека тип „зебра“ с пътен знак Д17 и хоризонтална
маркировка, за да осигури предимство на пешеходец. Дал знак на
пешеходеца, който бил възрастен бавнодвижещ се човек да премине, като след
това погледнал огледалото за обратно виждане и забелязал движещ се с висока
скорост в същата посока автомобил, който не давал признаци да спре след
него. За да не възникне произшествие свидетелят Х. подал сигнал с клаксона
на автомобила си към пешеходеца, който спрял пред автомобила му, а
идващият отзад автомобил заобиколил неговия и пресичайки пешеходната
пътека, продължил движението си напред. Свидетелят Х. го последвал, като
междувременно подал сигнал на колегите си да го спрат. Това било сторено в
гр. Сопот от свидетеля С., а непосредствено зад автомобила на нарушителя
спрял и този на Х.. Същият съобщил на колегата си, че автомобилът му е бил
изпреварен при пешеходната пътека в с. А. от жалбоподателя, който не
пропуснал и преминаващия пешеходец. Възоснова на съобщеното свидетелят
С. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение бл.№ **/17.01.2024г., в който е отразено, че на същата дата около
10:50 часа, в с. А., на ул./* до №* с посока от запад на изток управлява лек
автомобил марка Мерцедес С 350 с рег. № ******, собственост на друго лице,
като при изпреварване на моторно превозно средство пред и върху
сигнализирана пешеходна пътека не пропуска преминаващ пешеходец.
Нарушението е квалифицирано по чл. 43 т. 6 от ЗДвП.
Съставеният АУАН бил връчен на жалбоподателя, който вписал, че няма
възражения.
На 14.02.2024г. оправомощеният за това орган, съгл. заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, началникът на сектор
ОП при РУ на МВР Карлово, е издал обжалваното наказателно
2
постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 183 ал. 3 т. 6 от
ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв. за
нарушение на чл. 43 т. 6 от ЗДвП, като обстоятелствата по извършването на
нарушенията са описани по идентичен с АУАН начин.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните свидетели Х. и Ш., както и на приетите
писмени доказателства – справка за нарушител/водач, заповеди за
компетентност на наказващия и контролния орган, АУАН. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Т., които освен че се опровергават от показанията на
останалите свидетели, явно са неотносими към процесното нарушение,
доколкото посочва движение на автомобила в посока противоположна на
установената, като свидетелят неведнъж е присъствал при проверки,
извършвани на А. от контролните органи.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 43 т. 6 от ЗДвП. От
събраните по делото доказателства не се установява А. да е осъществил
вмененото му нарушение – да е извършил изпреварване на друго МПС пред и
върху пешеходна пътека, както се твърди в АУАН и НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 41 ал. 2 от ЗДвП изпреварването е такова действие на
водач на МПС, при което напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в
съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се
в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента. От
показанията на свидетеля Х. се установява, че автомобилът му е бил спрян
пред пешеходната пътека, за да пропусне пешеходец. При това положение
явно е, че жалбоподателят не е извършвал вмененото му изпреварване, а друга
маневра, заобикаляне на спряло МПС. Според легалната дефиниция на тази
маневра, дадена в чл. 91 ал. 1 от ППЗДвП „заобикалянето“ е минаване покрай
препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в
движението. В конкретния случай към поведението на жалбоподателя са
относими други разпоредби – чл. 119 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, втората, касаеща
точно случаите на заобикаляне на спряло МПС пред пешеходна пътека. На
установеното му в хода на съдебното следствие поведение съответства друга
санкционна разпоредба, чл. 183 ал. 5 т. 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва
водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна
пътека. Предвиденото за това нарушение наказание е глоба в размер на 100лв.
Тъй като същото е по-тежко наказуемо от процесното нарушение съдът не би
3
могъл да упражнява правомощията по чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН.
Поради което съдът намира, че НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
При този изход на делото на жалбоподателя се следват разноски, но
поради липса на направени и претендирани такива, не се присъждат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **** година на Началника на
сектор ОП при РУ на МВР П., с което на Ф. Н. А., ЕГН ********** от гр. П.,
ул. Б. Ш. №. вх. ет. ап., на основание чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 43 т.
6 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
КБ.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4