№ 1211
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110107375 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. З. К. срещу
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от Д. З. К. неимуществени вреди в резултат на
повдигнатото обвинение, последвано от прекратяване на съдебното производство по АНД
№1852/2022г. по описа на ВРС, 6 с-в. и прекратяване наказателното производство по ДП
№154/2021г. по описа на ОСлО-ОП-Варна, пр.пр. №10995/2021г. по описа на РП-Варна
водено срещу за престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр.чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от 16.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявен е от Д. З. К. срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 700 лв. - представляваща обезщетение за претърпените от Д. З.
К. имуществени вреди - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, във връзка със
защитата по пр. пр.№10995/2021г. по описа на РП-Варна и образувано АНД №1852/2022г. по
описа на ВРС, 6 с-в., което е прекратено с протоколно определение на 20.02.2023г., ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че през 2021г. бил служител на МВР, като младши инспектор,
старши полицай в група OOP на сектор „Охранителна полиция" към 01 РУ – ОД на МВР -
Варна. Срещу него било образувано досъдебно производство №154/2021г. по описа на
ОСлО-ОП - Варна, пр.пр. №10995/2021г. по описа на ВРП и на 28.02.2022г. и предявено
постановление за привличане на обвиняем и бях привлечен като обвиняем за престъпление
от общ характер по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.1 от НК. На същата дата е взета и мярка за
неотклонение „Подписка".
Твърди се, че с постановление по пр.пр. №10995/2021г. по описа на ВРП,
представител на Прокуратура на РБ внася предложение по чл.78А от НК във ВРС, въз
основа на което е образувано НАХД №1852/2022г. по описа на ВРС, 6 с-в., за реализиране на
отговорност за извършено деяние от общ характер срещу Д. К..
Ищецът сочи, че с определение от 20.02.2023г. постановено по АНД №1852/2022г. по
1
описа на ВРС, 6 с-в. съдебното производство е прекратено и делото върнато на ВРП и с
постановление от 16.03.2023г. по пр.пр. №10995/2021г. ДП №154/2021г. по описа на
ОСлООП-Варна водено производство за престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр.чл.130 ал.1 от
НК е прекратено.
Ищецът излага, че привличането му като обвиняем за извършено престъпление от
общ характер довело до тотално дистанциране на множество хора и бил подложен на
унижение като служител на МВР за един значителен период от време. Счита, че се е уронил
престижа му и последвали множество негативни емоции, последвала депресия. Д. К. твърди,
че отслабнал с 10 кг, здравословното му състояние се влошило. Бил подложен на критика, че
е съжителствал с лицето във връзка с което е привлечен като обвиняем, близките и
роднините му се срамували, което допълнително сринало психиката му.
Бил подложен на стрес и обект на подигравки. Изложените събития рефлектирали
върху възможността му въобще да работи, поради негативната емоция, и негативното
отношение на околните. Психичното му състояние се влошило, наложило се да посещава
специалист, който констатира „протрахирана депресивна реакция", и му е проведено
лечение.
Ищецът твърди, че във връзка със защитата по АНД №1852/2022г. по описа на ВРС, 6
с-в е направил и разходи за процесуално представителство и защита в размер на 700лв. във
връзка с обвинението за което наказателното производство беше прекратено.
Във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 339, ал.1
от НК и образуваното наказателно дело Р.Т.Ч. е ангажирал адвокат, който да осъществява
процесуално представителство, защита и съдействие и заплатил сумата в размер на 1 200.00
лева.
С оглед на изложеното, ищецът счита, че е налице фактическият състав за
ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република
България, за всички претърпени от ищеца имуществени неимуществени вреди. Поради
което, сезира съда с искане да постанови положително решение по предявената искова
претенция, като се присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответната страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
чрез ВРП, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Счита, че
цитираното постановление от 16.03.2023 г. не означава прекратяване на наказателното
производство, в смисъла, който е имал закона и законодателя по чл.2 от ЗОДОВ.
Постановлението е частично прекратяване на производството, тъй като деянието, за което е
следвало да отговаря ищеца, се преследва по тъжба на пострадалата с частна жалба. Това
право е можело да бъде упражнено от същата в срока, предвиден в закона, а именно 6
месеца. Това не означава, че не е било извършено деянието по чл. 130 от НК от ищеца.
Неупражняването на правата от страна на пострадалата или упражняването на такива са
единствено и само в желанието на пострадалата да продължи търсенето на наказание на
извършителя.
Ответникът възразява срещу предявеното обезщетение от 20 000 лв. за
неимуществени вреди, като счита ,че същата тази претенция не е съобразена и не
съответства на изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Предявеното обвинение спрямо ищеца от
28.02.2022 г. не е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 от НК и на същия му е
била определена най-леката процесуална мярка, предвидена в НПК, а именно „Подписка".
Възразява, че на компенсация по реда на ЗОДОВ подлежат само реално претърпени
вреди, а ищеца не е представил надлежни доказателства, че действително е заплатил
възнаграждение на адвоката си, респ. и за неговия размер.
Ответникът счита, че законната лихва върху обезщетенията за имуществени и
2
неимуществени вреди следва да се претендират не от датата на повдигане на обвинението, а
от датата на частичното прекратяване, а именно 16.03.2023 г.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
С Постановеление за привличане на обвиняем от 28.02.22г. на ОСлО-ОП-Варна Д. З.
К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.313,ал.1,т.5а,вр.чл.130,ал.1 от НК и е
взета мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление №10995/2021г. по досъдебно производство №154/2021г. ОСлО-ОП-
Варна е направено предложение за обв. Д. З. К., да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78А от НК за
престъпление по чл. 131 ал.1 т.5а вр.чл.130 ал.1 от НК.
Производството по АНД 1852/22г на ВРС е прекратено с протоколно определение от
20.02.2023г. и върнато на ВРП.
С Постонваление изх.№10995/21г. на ОСлО-ОП-Варна е прекратено частично ДП №
154/2021 г. по описа на ОСлО-ОП- Варна, водено срещу Д. З. К. за престъпление по чл. 131
ал.1 т.5а вр.чл. 130 ал.1 от НК и спряно досъдебно производство по ДП № 154/2021 г. по
описа на ОСлО-ОП- Варна за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като уведомява
пострадалата Р.Т.К. за правото и да повдигне и поддържа обвинение пред съда като частен
тъжител.
По делото са представени амб.лист № 23237С009408 от 25.08.2023г.; и амб.лист №
232669С01DСС0 от 26.09.2023г.
От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните СПЕ се
установява, че според данните от делото, медицинската документация и проведеното
освидетелстване влошаването на психичното състояние датира от пролетта-лятото на 2022
г., след привличането му като обвиняем. Влошаването на психичното състояние е вследствие
на воденото срещу него досъдебно производство, повдигнатото обвинение и произтичащите
от това последици в личния, социалния и професионалния живот. Макар и фамилната
обремененост с психично заболяване да не е нито необходимо, нито достатъчно условие за
развитие на психично разстройство, в случая не се установяват данни за наличие на
фамилна обремененост. Според материалите по делото, наличната медицинска
документация и проведеното експертно изследване освидетелствания провежда
антидепресивно лечение от края на месец август 2023 г. Към настоящия момент провежда
лечение със Золофт 100 мг/дневно. Не се установяват данни за прием на подобно лечение
преди 28.02.2022 г. Към настоящия момент психичното състояние на освидетелствания е
възстановено в по-голяма степен на фона на редовен прием на антидепресант. Наблюдава се
повишено психично напрежение при подсещане или обсъждане на психотравменото
събитие.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетели В.И. и М.М.,
първата приятелка, втората майка на ищеца. От показанията на разпитаната по делото
приятелка на ищеца В.И. се установява, че Д. К. се променил за много кратко време, станал
съвсем различен човек, затворил се в себе си, започнал да избягва контакти с всички, просто
му било тежко. Не искал да контактува с абсолютно никой. Споделял е, че е търпял
многократни подигравки от бившите му вече колеги в полицията. Избягвал дори приятелите
си. Кръгът му от приятели намалял драстично. Посещавал няколко пъти психиатър, били му
назначени медикаменти. Имал моментно подобрение, но пак изпадал в депресивни
състояния. Свидетелката М.М. потвърждава състоянието на ищеца, които се сринал
психически и физически след повдигнатото обвинение. От един млад, весел човек, се
превърнал в един затворен, депресиран, не желаещ да комуникира с никого. Посещавал
психиатър, бил с тежка депресия, която лекува и към момента. Драстично отслабнал.
3
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние
не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер,
какъвто орган се явява ответникът по иска – Прокуратурата на Република България.
В случая е установено, че по отношение на ищеца е било повдигнато и поддържано
обвинение за престъпление по по чл. 131 ал.1 т.5а вр.чл. 130 ал.1 от НК, както и че с
Постонваление изх.№10995/21г. на ОСлО-ОП-Варна е прекратено частично ДП № 154/2021
г. по описа на ОСлО-ОП- Варна, водено срещу Д. З. К. за престъпление по чл. 131 ал.1 т.5а
вр.чл. 130 ал.1 от НК и спряно досъдебно производство по ДП № 154/2021 г. по описа на
ОСлО-ОП- Варна за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като уведомява пострадалата Р.Т.К.
за правото и да повдигне и поддържа обвинение пред съда като частен тъжител.
Съобразявайки всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищеца са
произтекли логични и значителни морални болки и страдания, които следва да бъдат
репарирани от ответника.
Същевременно, взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение - подписка, не
е годна реално и обективно да накърни упражняване на правата му в периода на разглеждане
на делото в рамките на година.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства:
продължителността на периода, през който срещу ищеца е водено наказателно производство
и същият е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление, тежестта на
престъплението, в които е бил обвинен - престъпление от общ характер; обстоятелството, че
по отношение на него е взета мярка за неотклонение "подписка"; възрастта.
Изложеното налага извода, че производството не е продължило значително дълго,
както и не се установяват множество процесуални действия и проведени съдебни заседания,
на които ищецът е бил задължен да присъства. Същото е приключило в рамките на
разумните срокове, съобразени с разпоредбите на чл.22 ал.1 и ал.2 НПК и чл.234 НПК, както
и съобразно установената от ЕСПЧ практика досежно понятието “разумен срок”. В
последната, макар да не е обвързана с фиксиран период, в отделни решения варира от 15
месеца до 8 години. Това обосновава извод, че не допуснато нарушение на изискването за
разследване в разумен срок по чл.6 ЕКПЧ. 3/ на сл.място съдът съобразява и личността на
увредения-предишни осъждания, начин на живот, ценностна система и обичайната среда.
4
В настоящия случай съдът съобразява приетото от наказателния съд, че извършеното
деяние не е престъпление от общ характер и делото се разглежда по реда на глава 28 от
НПК.
Така в настоящия случай се установява, че обвинението се е отразило негативно
върху ищеца с оглед неговата личност и начин на живот. Отразило се е негативно върху
психическото здраве на Д. К., което се установява от назначената по делото СПЕ. Не се
установи така повдигнатото обвинение да се е отразило върху професионалната сфера на
ищеца, доколкото липсват твърдения същият да е бил уволнен от заеманата от него работа
именно поради повдигнатото обвинение.
Независимо, че образуваното АНД 1852/22г на ВРС е прекратено с протоколно
определение от 20.02.2023г., то съставомерното деяние се преследва по тъжба на
пострадалия.
Предвид на това и предвид на тежестта на повдигнатото обвинение, изминалия
период от време, през който наказателното преследване е продължило, възрастта и
социалното положение на ищеца и данните за личността, в т. ч. и съдебното минало (Р-156-
2017, ІV г. о.; Р-150-2018, ІV г. о.; Р-162-2018, ІV г. о.), както и преди всичко на
обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото
психологично състояние на ищеца не надхвърля рамките на обичайното, прилагайки
обществения критерия за справедливост, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира,
че за репариране на неимуществените вреди, които ищеца е претърпял от
незаконосъобразното наказателно преследване справедливият размер на обезщетението не
би могъл да бъде по-висок от 2000 лв.
При определянето на справедливия размер на обезщетение според съдебната
практика следва да се има предвид и обществено-икономическите условия и стандарта на
живот в страната към периода на увреждането (Р-199-2018, ІV г. о.; Р-162-2018, ІV г. о.).
Размерът на така определеното обезщетение от 2 000 лв. е съпоставим и с присъжданите от
ЕСПЧ обезщетения в подобни случаи.
Според практиката на ВКС отговорността за съдебни разноски в гражданския
процес е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и
е уредено в него. В рамките на съдебното производство по гражданско дело, страната, в
чиято полза съдът е решил делото разполага с правото да претендира от насрещната страна
направените в хода на процеса съдебни разноски - чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски в
наказателното производство е уредена в Наказателно процесуалния кодекс /НПК/ – чл. 301,
т. 12 НПК. В НПК не е предвидена възможност за лицето, което е признато за невинно или
наказателното производство срещу него е прекратено да претендира направените в хода на
наказателното преследване съдебни разноски.
Според чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер остават за
сметка на държавата - т. е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета
5
на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът за
разноските, извършени от подсъдимия.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното
преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана
наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.
С ТР № 6/2012 гр.София, 6 ноември 2013 год. на ВКС на ОСГТК, по т.1 е прието, че
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка.
В случая липсват ангажирани доказателства за заплащане на разноски както в
досъдебното производство, така и в производството по АНД №1852/22г. на ВРС. Поради
което искът за сумата от 700 лв. следва да се отхвърли.
В обобщение следва, че при установена причинно-следствена връзка между
действията на ответната страна и увреждането на ищеца, което се извежда от общите
правила на чл.51 ЗЗД и чл.4 ЗОДОВ, следва да бъде присъдено обезщетение в полза на
ищеца, явяващо се паричен еквивалент на претърпените болки и страдания, чийто размер се
определя на 2000 лв. За разликата над посочената сума искът като недоказан по основание и
размер до претендираните 20 000 подлежи на отхвърляне.
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е неоснователен в размер от 700 лв. и следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
Така определената сума от 2000 лв. се дължи, заедно със законната лихва, считано от
датата на постановлението на ОСлО – 16.03.2023 г. (ТР № 3/2004 г. ОСГК, т. 4).
По разноските в процеса: С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане
и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Следва да бъде
присъдена в полза на ищцата внесената държавна такса от 0,96 лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. М. К. Д. следва да
се присъди минималния адвокатски хонорар определен по чл.7,ал.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за сумата от 500 лв. по иска за
неимуществени вреди .
На осн.чл.78,ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден ад заплати направените
разноски от бюджета на съда съразмерно с отхвърлените искове или сумата от 411 лв.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Д. З. К., ЕГН **********, с адрес
в гр.В. сумата от 2000 лв. (двехиляди лева) представляващи обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на повдигнатото обвинение,
последвано от прекратяване на съдебното производство по АНД №1852/2022г. по описа на
ВРС и частично прекратяване наказателното производство по ДП №154/2021г. по описа на
ОСлО-ОП-Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск в
останалата му част – над присъдените 2000 лв. до претендираните 20000 лв., на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. З. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ иск за заплащане на сумата от 700 лв. представляващи
имуществени вреди, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, във връзка със
защитата по пр. пр.№10995/2021г. по описа на РП-Варна и образувано АНД №1852/2022г. по
описа на ВРС, 6 с-в., което е прекратено с протоколно определение на 20.02.2023г., ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на адвокат М. К. Д. от АК-Варна
сумата в размер на 500 лв. (петстотин лева), възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Д. З. К., ЕГН **********, с адрес
в гр.В. сумата от 0,96 лв. (деветдесет и шест стотинки), представляваща сторени по делото
разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Д. З. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати по сметка на
Варненски районен съд, сумата от 411 лв. (четиристотин и единадесет лева) разноски от
бюджета на съда, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7