№ 6582
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110105421 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Й Б“ ЕАД (с предишно наименование „Т
Б“ ЕАД) срещу Й. Г. Н..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна имало сключени договори за следните
услуги: 1) договор за мобилни услуги с клиентски № ********* от 23.12.2016г., съгласно
който договор е предоставен за ползване мобилен номер **********, с избрана абонаментна
програма Интернет 24.99 лв./промо; 2) договор за лизинг на устройство TABLET LENOVO
Tab3 7 4G Black от 23.12.2016г.; 3) договор за мобилни услуги от 23.12.2016г., съгласно
който договор е предоставен за ползване мобилен номер **********; 4) договор за мобилни
услуги от 28.06.2017г., съгласно който договор на клиента е предоставен за ползване
мобилен номер **********, с избрана абонаментна програма Интернет 24.99 лв./промо; 5)
договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2016 Black от 28.06.2017г.
Твърди, че ответникът не изпълнявал договорите, поради което моли да признато по
отношение на последния, че дължи следните суми, за които имало издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК:
- 44,97 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен
номер ********** от 23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 11,57 лв. -
абонаментни такси за ползване на устройство /лизинг/ за периода от 05.02.2018г. до
04.05.2018г.,
- 53,97 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен
номер ********** от23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 19,93 лв. -
потребление извън месечния пакет за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г.
- 68,35 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен
1
номер ********** от 28.06.2017г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., 17,37 лв. -
абонаментни такси за ползване на устройство /лизинг/ за периода от 05.02.2018г. до
04.05.2018г. и 1,39 лв. - потребление извън месечния пакет за периода от 05.02.2018г. до
04.05.2018г.
- 19,95 лв. - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство Tablet
Lenovo Tab3 7 4G Black от 23.12.2016г. за периода от м. 07.2018г. до м. 11.2018г. и 3,99 лв. -
задължение по чл. 1, ал. 2 от договора.
- 63,69 лв. - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство
Samsung Galaxy J5 2016 Black от 28.06.2017г. за периода от м. 07.2018г. до м. 05.2019г. и
5,79 лв. - задължение по чл. 1, ал. 2 от договора.
Ответната страна е получила препис от исковата молба чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Отрича между страните да са налице твърдяните
облигационни отношения, като изрично оспорва автентичността на положените подписи.
Възразява да е получил мобилни услуги на твърдяната от ищеца стойност. Въвежда
възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че шрифтът на договорите не
съответствал на предвидения минимален размер 12. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
За да са основателни установителните искове, основани на твърдените от ищеца 3 бр.
договори за мобилни услуги е негова тежестта да докаже наличието на облигационно
правоотношение по валидни договори за предоставяне на мобилни услуги, размера на
вземанията за процесния период, както и предоставянето на процесните услуги.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че между страните е имало
сключени 3 бр. договори за мобилни услуги, както следва: 1) договор за мобилни услуги за
мобилен номер ********** от 23.12.2016г.; 2) договор за мобилни услуги за мобилен номер
********** от 23.12.2016г. и 3) договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
28.06.2017г.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-графическа експертиза се установява по
несъмнен начин, че процесните договори за мобилни услуги са подписани от ответника,
поради което оспорването на автентичността им следва да се отхвърли като недоказано.
От представения по делото договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
23.12.2016г. е видно, че по силата на същия страните са постигнали съгласие ответната
страна да заплаща стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв., от който ищецът
дължи приспадане на уговорената отстъпка в размер на 40 % за 24 месеца. Следователно
през процесния период от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., дължимият месечен абонамент се
2
равнява на 14,99 лв., поради което за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. в тежест на
ответника е възникнало задължение за месечни абонаментни такси в размер на 44,97 лв.
От представения по делото договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
23.12.2016г. (л. 63-гръб) е видно, че по силата на същия страните са постигнали съгласие
ответната страна да заплаща стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв., от който
ищецът дължи приспадане на уговорената отстъпка в размер на 40 % за 24 месеца.
Следователно през процесния период от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., дължимият месечен
абонамент се равнява на 17,99 лв., поради което за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. в
тежест на ответника е възникнало задължение за месечни абонаментни такси в размер на
53,97 лв.
От представения по делото договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
28.06.2017г. е видно, че по силата на същия страните са постигнали съгласие ответната
страна да заплаща стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв., поради което за
периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. в тежест на ответника е възникнало задължение за
месечни абонаментни такси в размер на 74,97 лв.
Заплащането на обсъдените по-горе месечни абонаментни такси не е уговорено да е в
зависимост от наличието на определено минимално месечно потребление от страна на
абоната, поради което следва да се приемат за доказани исковете на ищеца за следните суми:
44,97 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен
номер ********** от 23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., 53,97 лв. -
неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер
********** от 23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 68,35 лв. - неплатени
месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
28.06.2017г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г.
За разлика от задълженията за месечни абонаментни такси, задълженията за потребление
извън месечния пакет зависят от фактическото предоставяне на услуги, които не са
включени в месечния абонамент на потребителя. Фактическото предоставяне/ползване на
такива допълнителни услуги е технически въпрос, който налага специални знания, поради
което за установяването му е назначена съдебно-техническа експертиза. Същата не е
оспорена от страните и при липсата на други доказателства, които да поставят под съмнение
нейната достоверност, съдът намира, че същата следва да бъде кредитирана като обективна
и правилна. От същата се установява, че през процесния период от 05.02.2018г. до
04.05.2018г. по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г. са
предоставени допълнителни услуги на стойност 5,38 лв. без ДДС или 6,45 лв. с ДДС, а по
договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 28.06.2017г. – на стойност 1,53
лв. без ДДС или 1,83 лв. с ДДС.
Следователно се явяват доказани претенциите за потребление извън месечния пакет по
договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г. до сумата от 6,45
лв. (като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 19,93 лв. искът подлежи
на отхвърляне като недоказан) и по договор за мобилни услуги за мобилен номер
3
********** от 28.06.2017г. за сумата от 1,39 лв.
Недоказано е съществуването на вземания на ищеца за абонаментни такси за ползване на
устройство /лизинг/, които да са възникнали по твърдените от ищеца договори за мобилни
услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г. и за мобилен номер ********** от
28.06.2017г. По твърдения на самия ищец, ползването на посочените в тези договори
устройства (Tablet Lenovo Tab3 7 4G Black и Samsung Galaxy J5 2016 Black) е било уредено с
2 бр. договори за лизинг, поради което няма основание да се смята, че ответната страна
дължи възнаграждение и по договорите за мобилни услуги, както е формулирал
претенциите си за сумите от 11,57 лв . и 17,37 лв. (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По изложените съображения следва да се приеме, че в тежест на ответника са възникнали
следните задължения по договорите за мобилни услуги: 44,97 лв. - неплатени месечни
абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., 53,97 лв. - неплатени месечни
абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 6,45 лв. - потребление извън
месечния пакет за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., 68,35 лв. - неплатени месечни
абонаментни такси по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от
28.06.2017г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 1,39 лв. - потребление извън
месечния пакет за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. В останалата част – за сумата от
11,57 лв. - абонаментни такси за ползване на устройство /лизинг/ за периода от 05.02.2018г.
до 04.05.2018г., претендирана по договор за мобилни услуги за мобилен номер **********
от 23.12.2016г., за сумата над 6,45 лв. до пълния предявен размер от 19,93 лв., претендирана
за потребление по договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г.
и за сумата от 17,37 лв. - абонаментни такси за ползване на устройство /лизинг/ за периода
от 05.02.2018г. до 04.05.2018г., претендирана по договор за мобилни услуги за мобилен
номер ********** от 28.06.2017г., исковете на ищеца се явяват неоснователни и като такива
следва да се отхвърлят.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съгласно чл.
114 ЗЗД давността тече от датата на изискуемостта, която при срочните задължения
настъпва на уговорения от страните срок (чл. 68 ЗЗД). В случая, съгласно т. 27 от общите
условия към договорите за мобилни услуги, плащането се извършва в срока указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като в договорите е
посочено, че фактурата се издава на 5-то число всеки месец. В случая във фактурите,
касаещи процесния отчетен период е посочен срок за плащане до 20-то число като
задължението за отчетния период от 05.02.2018г. до 04.03.2018г. е със срок за плащане до
20.03.2018г. В същото време от отбелязването върху подаденото заявление по чл. 410 ГПК е
видно, че същото е постъпило в съда на 05.03.2021г., поради което към този момент не е
била изтекла 3-годишната давност по чл. 111 ЗЗД.
4
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
За да са основателни установителните искове, основани на твърдените от ищеца 2 бр.
договори за лизинг е негова тежестта да докаже наличието на облигационно
правоотношение по валиден договор за лизинг на цитираното устройство, предоставяне на
обекта на лизинговия договор и уговорената цена.
В случая от приложения договор за лизинг на мобилно устройство Tablet Lenovo Tab3
7 4G Black от 23.12.2016г. е видно, че ищецът е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване мобилно устройство Tablet Lenovo Tab3 7 4G Black последното с обща
лизингова цена от 91,77 лв., разсрочена на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 3,99 лв.
(съгласно лизинговата схема, обективирана в чл. 6 от договора за лизинг). Следователно за
периода от м. 07.2018г. до м. 11.2018г. в тежест на ответника е възникнало задължение за
претендираната сума от 19,95 лв., което обуславя и основателността на предявения иск.
От приложения договор за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016
Black от 28.06.2017г. е видно, че ищецът е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black последното с обща
лизингова цена от 133,17 лв., разсрочена на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 5,79 лв.
(съгласно лизинговата схема, обективирана в чл. 6 от договора за лизинг). Следователно за
периода от м. 07.2018г. до м. 05.2019г. в тежест на ответника е възникнало задължение за
претендираната сума от 63,69 лв., което обуславя и основателността на предявения иск.
Неоснователни са претенциите на ищеца за сумата от 3,99 лв. - задължение по чл. 1, ал.
2 от договор за лизинг на мобилно устройство Tablet Lenovo Tab3 7 4G Black от 23.12.2016г.
и за сумата от 5,79 лв. - задължение по чл. 1, ал. 2 от договор за лизинг на мобилно
устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black от 28.06.2017г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от цитираните
договори, лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното
за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с
лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора след изпълнение на
условията за придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите условия и
след като заплати допълнителната сума от 3,99 лв. От съдържанието на цитираната клауза е
видно, че заплащането на тези суми (3,99 лв. по първия договор, респ. 5,79 лв. – по втория)
не е уредено като задължение за лизингополучателя, а представлява правна възможност,
която същият може да прецени дали да упражни или не, с което да изпълни и едно от
предвидените в договорите условия за придобиване на собствеността върху лизинговата
вещ.
По изложените съображения предявените искове за сумите от 19,95 лв. - неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство Tablet Lenovo Tab3 7 4G
Black от 23.12.2016г. за периода от м. 07.2018г. до м. 11.2018г. и 63,69 лв. - неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016
5
Black от 28.06.2017г. за периода от м. 07.2018г. до м. 05.2019г. следва да се уважат като
основателни, като се отхвърлят претенциите за сумите от 3,99 лв. - задължение по чл. 1, ал. 2
от договор за лизинг на мобилно устройство Tablet Lenovo Tab3 7 4G Black от 23.12.2016г. и
5,79 лв. - задължение по чл. 1, ал. 2 от договор за лизинг на мобилно устройство Samsung
Galaxy J5 2016 Black от 28.06.2017г.
Неоснователно е оспорването на ответника, че не е подписал договорите за лизинг,
като същото е напълно опровергано от приетата и неоспорена съдебно-графическа
експертиза. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, тъй като към
датата подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2021г. не е бил изтекъл срока по чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Следва да се отхвърли и позоваването на чл. 5, ал. 4 ЗПК. Действително съгласно чл. 3,
ал. 3 ЗПК разпоредбите на ЗПК се прилагат и за договорите за лизинг, при които се
предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора, но същата следва да
се тълкува систематично с чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗПК, в който е предвидено, че ЗПК не се прилага
за договори за лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на стоката -
предмет на договора. В цитираната разпоредба изрично е пояснено, че задължение за
закупуване е налице, ако в договора е предвидена възможност кредиторът едностранно да
вземе решение да прехвърли собствеността. В конкретния случай от обсъдените по-горе
клаузи е видно, че страните не могат да вземат решение за едностранно прехвърляне на
собствеността, поради което не е налице уговорено задължение за закупуване на стоката.
След като не е предвидено такова задължение, на основание чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗПК, правилото
по чл. 5, ал. 4 ЗПК не намира приложение по отношение на процесните договори. Съвсем
отделен е въпроса дали нарушаването на това нормативно изискване би довело до
нищожност на договорите, при положение, че съдържанието на същите е достъпно и
разбираемо за потребителя, с което са постигнати в достатъчна степен и целите по чл. 2
ЗПК.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски, определени съобразно уважената част от предявените искове.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като същото се претендира в размер по-нисък от установения с
Наредбата за адвокатските възнаграждения минимум. Следователно, в полза на ищеца
следва да се присъдят следните разноски, определени съобразно уважената част от
предявените искове: 20,80 лв. - държавна такса за заповедното производство, 149,78 лв. –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 187,23 лв. – държавна такса за
исковото производство, 149,78 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство,
665,71 лв. – разноски за експертизи и 249,64 лв. – разноски за особен представител. Разноски
в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като същата не е навела
своевременно искане в тази посока, а и не е ангажирала доказателства за действителното им
6
извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Й. Г. Н., с
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. С............... ДЪЛЖИ на „Й Б“ ЕАД (с предишно
наименование „Т Б“ ЕАД), с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к........... следните суми:
- 44,97 ЛЕВА - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за
мобилен номер ********** от 23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г.,
- 53,97 ЛЕВА - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за
мобилен номер ********** от 23.12.2016г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 6,45
ЛЕВА - потребление извън месечния пакет за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г.,
- 68,35 ЛЕВА - неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за
мобилен номер ********** от 28.06.2017г. за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. и 1,39
ЛЕВА - потребление извън месечния пакет за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г.
- 19,95 ЛЕВА - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство
Tablet Lenovo Tab3 7 4G Black от 23.12.2016г. за периода от м. 07.2018г. до м. 11.2018г.
- 63,69 ЛЕВА - неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство
Samsung Galaxy J5 2016 Black от 28.06.2017г. за периода от м. 07.2018г. до м. 05.2019г.
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за абонаментни такси за ползване на устройство
/лизинг/ за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. в размер на 11,57 лв., дължими по
договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г.; иска за
потребление извън месечния пакет за периода от 05.02.2018г. до 04.05.2018г. за разликата
над уважения размер от 6,45 лв. до пълния предявен размер от 19,93 лв., дължими по
договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от 23.12.2016г.; иска за
абонаментни такси за ползване на устройство /лизинг/ за периода от 05.02.2018г. до
04.05.2018г. в размер на 17,37 лв., дължими по договор за мобилни услуги за мобилен
номер ********** от 28.06.2017г.; иска за потребление извън месечния пакет за периода от
05.02.2018г. до 04.05.2018г. в размер на 1,39 лв., дължими по договор за мобилни услуги за
мобилен номер ********** от 28.06.2017г.; иска за задължение по чл. 1, ал. 2 от договор за
лизинг на мобилно устройство Tablet Lenovo Tab3 7 4G Black от 23.12.2016г. в размер на
3,99 лв. и иска за задължение по чл. 1, ал. 2 от договор за лизинг на мобилно устройство
Samsung Galaxy J5 2016 Black от 28.06.2017г. в размер на 5,79 лв., за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13436/2021г. по описа на СРС,
II ГО, 63 с-в.
7
ОСЪЖДА Й. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. С............... ДА ЗАПЛАТИ на
„Й Б“ ЕАД (с предишно наименование „Т Б“ ЕАД), с ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к........... сторените по делото разноски, а именно: 20,80 ЛЕВА -
държавна такса за заповедното производство, 149,78 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, 187,23 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 149,78
ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за исковото производство, 665,71 ЛЕВА – разноски за
експертизи и 249,64 ЛЕВА – разноски за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8