Решение по дело №3869/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,03.05.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на единадесети април  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.СТОЙЧО  ПОПОВ                                                   

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 3869 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение № 82372 от 30.04.2020 г. по гр.д. №69176/16 г., СРС, ГО, 52 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, искове по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че И.А.П., ЕГН ********** и Б.Л.П., ЕГН ********** ***, дължат солидарно на „Т.С." ЕАД сумата 1215.97 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 30.06.2015г., до окончателното изплащане и сумата 202.98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.06.2013г. до 22.06.2016г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.149 ЗЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1262.79 лева и предявения иск по чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 216.17 лева.

ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН ********** и Б.Л.П., ЕГН ********** ***, да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата 768.03 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „П.И." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, корпус А, офис 301.

              Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците ,с която се твърди,че решението е  неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.Неправилно съдът приел,че съществуват договорни отношения между страните.Не използват услугите на Топлофикация.ПМУ И.ЕАД извършвала услугата дялово разпределение в топлофицирания имот,а в Протокола на ОС на ЕС била посочена фирма ПМУ София ООД.Протоколът на ОС на ЕС не бил подписан,липсвала дата,от колко души е подписан.За периода 11.2014 г.до 04.2015 г.била начислявана енергия за отопление в размер на 135.11 лв.при положение ,че топломерите сочели нула.

           Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатила дължимата цена.

                     Ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  .

           Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

            Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., съгласно което физическо лице е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в новата редакция, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

            По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също така, че ответниците са  собственици на процесния имот По делото няма данни за погасяване на правото на собственост на ответниците, поради което въззивният съд намира, че правилно е било прието от първостепенния съд, че именно ответниците, като носители на правото на собственост са потребители на топлинна енергия за топлоснабдявания имот и съответно са страна по облигационното отношение с ищеца, съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ.

              Доказано е , че в процесната сграда е била въведена услугата дялово разпределение - видно протокол от Общо събрание на етажните собственици , ведно със списък, на което е било взето решение за сключването на договор с "ПМУ София" ООД.Приложен е списък с 86 бр.собственици подписали протокола. Няма доказателства такъв договор да е бил сключен впоследствие . Същевременно по делото са представени изготвени от третото лице-    помагач „ПМУ И.“ЕАД документи за главен отчет, които са подписани от ответника и от които е видно, че до процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет за 2014-2015 г. /авторството им не е било оспорено и надлежно опровергано в процеса/ и индивидуални справки за отоплителните сезони, включени в исковия период което, води до извода, че фирмата топлинен счетоводител е извършвала услугата дялово разпределение . А отделно от това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия има право да извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно, дори да не е налице договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ.

                   Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по реда на чл. 202 ГПК на писмените доказателства по делото, както и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза,се налага извод, че същата правилно е била кредитирана от първоинстанционния съд. В тази връзка, експертизата е била допусната в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в съответните области на науката. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице , съдът приема за установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището на ответниците е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане обема на ползваната ТЕ като  е осигуряван достъп до  ИРРО.

            По делото са представени известия към издавани фактури . Правно обосновано СРС е кредитирал и заключението на приетата по делото техническа експертиза  във връзка с чл. 182 ГПК и е приел за доказани количествата доставена на ответника топлинна енергия. В този смисъл приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния  закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие.  При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата по делото съдът дава вяра на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй като верността на удостоверяванията в тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК). При работата си вещото лице е направило документална проверка в счетоводството на „Т.С.” ЕАД, което е достатъчно съдът да възприеме изводите по експертизата, още повече, че същите не се опровергават и от никакви други обстоятелства и доказателства по делото.

     Видно от Протокол за проверка на водомер топла вода се установява,че на 27.11.2014 г. водомерен възел за топла вода е затапен.Видно от ССЕ за периода 11.2014 г.-04.2015 г.сума БГВ не е начислявана.Задължението за заплащане на суми за ТЕ за сградна инсталация следва да остане.Суми за сградна инсталация не са начислявани за целия исков период ,а само за периода м.11.13-м.04.14 г.Експертизата е отчела тези факти,поради което и съдът е възприел правилно задължението за процесната главница за ТЕ.  

              Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.            

              Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то  следва да бъде потвърдено.

              Водим от гореизложеното, съдът

              

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА  решение 82372 от 30.04.2020 г. по гр.д. №69176/16 г., СРС, ГО, 52 с-в в обжалваната част.

   РЕШЕНИЕТО не  подлежи на обжалване .

                   ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.           

 

 

 

                                           2.