№ 1303
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502077 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1606/20.03.2024 г. постановено по гр.д. № 13485/2021г. по описа на
СГС, ГО, 6 състав е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България да заплати в полза на Б. Д. Б., сумата от 4500 (четири хиляди и петстотин) лева -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 НК, приключило с влязла в сила на
18.10.2021г. оправдателна присъда по н.д.№ 755/2021г. на ВКС, ведно със законната лихва
върху глаавницата, считано от 08.11.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 25
лв. разноски на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 4500 лева до
пълния му размер от 27000 лева, като неоснователен.
С решение от 28.05.2024г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решение №
1606 от 20.03.2024г, като посочената в първия осъдителен диспозитив сума от 4500лв да се
чете: 4300лева.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец Б. Д. Б. оспорва решението в неговата отхвърлителна част,
за разликата над присъдената сума от 4300 лв. до пълния претендиран размер от 27 000 лв.
неимуществени вреди. Посочва, че определеният размер на обезщетението за претърпените
1
неимуществени вреди е многократно занижен, тъй като наказателното производство срещу
него е продължило повече от четири години. Изтъква факта, че на 28.06.2016г. забелязал на
терасата на партерния етаж от жилищен блок № * в ж.к. ***, гр. *** кучето на своя познат
П. Д.. Там го срещнал познатият на П. Д. С. С., който разхождал кучето си. Б. му обяснил, че
е решил да спаси бедстващото животно като се качил на терасата. Успял с ръце да извие част
от решетката и да се промуши под нея. Качил се на балкона, взел малкото животно и го
подал на С., за да се грижи за него до излизането на Д. от ареста. За тази постъпка е
привлечен към наказателна отговорност за взломна кражба на кучето и на сумата 480 лв. от
дома на Д.. Въпреки липсата на конкретни и убедителни доказателства за извършени
престъпни деяния прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт срещу него за двете
престъпления по чл. 195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1 НК. В последвалото съдебно
производство той е оправдаван за кражбата на парите, но е осъден за кражбата на кучето на
година лишаване от свобода условно. Въпреки липсата на каквито и да са доказателства в
подкрепа на обвиненията прокуратурата подала въззивен протест с искане за отмяна на
оправдателната присъда и завишаване на наказанията за двете престъпления. По
образуваното въззивно дело бил напълно оправдан и по двете обвинения. Последвал нов,
напълно лишен от фактически и правни доказателства прокурорски протест, по който ВКС
окончателно потвърдил оправдателната присъдата.
Образуваното срещу него наказателно производство е било за него стресогенен фактор
с висока интензивност. Повдигнатите обвинения за тежки умишлени престъпления,
предвиждащи наказание повече от 5 г. лишаване от свобода, формирало перманентно
състояние на стрес. Този извод бил потвърден и при личния преглед на Б.. Вещото лице е
категорично, че явяването на разпити и участието в съдебни заседания също се е отразило
неблагоприятно на психиката и е провокирало постоянен страх от неизвестността и реални
опасения за пребиваване в затвора. Тревогата му за осъдителна присъда с лишаване от
свобода се усилила и от предишно негово осъждане с условна присъда. Съзнанието му било
затормозено от несправедливостта на обвинението, че той е искал да открадне кучето, а не
да го спаси. Индивидуалното отношение към случващото се е преценено от експерта като
хронично, продължително, заплашващо събитие. То е довело до притеснения от бъдещо
наказание и опит за справяне със стреса чрез повишена консумация на алкохол и наркотични
вещества, които вместо да помогнат, задълбочили стреса му. Според вещото лице събитията
са се случили при лице, отличаващо се с лабилна, неустойчива, раздразнителна и реактивна
психика. В резултат на продължилото по вина на ответника 4 години, 3 месеца и 6 дни
наказателно преследване са му причинени сериозни психически травми поради
обстоятелството, че благородните му действия по спасяване на бедстващо животно били
оценени незаконосъобразно от прокуратурата като престъпление. Тежки душевни страдания
поради обстоятелството, че той бил вече осъждан на една година лишаване от свобода с три
години изпитателен срок. Той разбирал, че ако бъде признат за виновен и осъден по новото
наказателно дело, то той следвало да изтърпи в затвора ефективна присъда с прибавяне на
условната присъда. При това обвиненията за двете тежки, умишлени, престъпления по чл.
195 ал.1, т.З, вр.чл. 194 ал.1 НК предвиждали наказание от една до десет години лишаване от
2
свобода и съществувала реална опасност той да прекара в затвора следващите няколко
години. Тази надвиснала над него угроза променила изцяло живота му. Той загубил сън и
спокойствие и заживял в постоянен стрес. Наред с това с несправедливите обвинения били
поругани честта и достойнството му. Неговите близки и познати, които узнали, че той е
отново обвиняем, започнали да странят от него. По време на наказателното производство Б.
Б. бил сравнително млад - на около 30 години, интелигентен човек завършил виеше
образование - архитектура и благоустройство и това незаконно разследване се отразило
отрицателно освен на психиката му и на кариерата. Разглеждането на делото на три съдебни
инстанции е в резултат на безотговорното и непрофесионало отношение на ответника към
анализа на събраните доказателства. Моли за увеличаване размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, не изразява
становище в писмен вид.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и
чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът Б. Д. Б. твърди, че на 28.06.2016г. проникнал през метална решетка на тераса,
ограждаща жилището на негов приятел, за да вземе кучето му, порода питбул, тъй като
същото виело от жажда и глад, поради обстоятелството, че неговият стопанин бил задържан
под стража и не бил вкъщи. Сочи, че при преодоляване на терасата бил с познат, на който
предал кучето да го обгрижва, тъй като сам не можел да се грижи за него. Твърди, че по
случая му било повдигнато обвинение за извършено престъпление взломна кражба, при
която противозаконно бил отнел чужди вещи с намерение да ги присвои - куче и парична
сума в размер на 480 лв. Заявява, че с постановената от СРС присъда бил оправдан да е
отнел противозаконно парична сума, но бил признат за виновен за кражба на кучето и
осъден на лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок.
Сочи, че по протест на прокуратурата делото било разгледано от въззивен състав на СГС,
който го оправдал изцяло по така повдигнатото обвинение. Уточнява, че по протест на
ответника било образувано дело и пред касационната инстанция, която потвърдила
оправдателната му присъда. Поддържа, че по време на протеклото повече от четири години
наказателно производство изпитвал силно безпокойство от развоя на делото, притеснения от
неясния му изход, наложено от факта, че първоинстанционният съд го признал за виновен за
кражба на куче, който стрес бил постоянен и интензивен и свързан с обстоятелството, че
вече бил осъждан на лишаване от свобода с изпитателен срок, поради което бил застрашен
от ефективна присъда. Твърди, че в резултат на стреса и появилата се раздразнителност,
напрежение и недоспиване се разделил с приятелката си, а близките му го изолирали, което
довело до употреба на алкохол и наркотици. Претендира обезщетение в размер на 27000
лева за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на
3
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 НК, по което е бил оправдан, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва иска изцяло - както
по основание, така и по размер. На първо място счита, че отсъстват доказателства органите
на ПРБ да са извършвали други действия освен правно регламентираните в НК. В тежест на
ищеца е да докаже твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с
процесното обвинение, както и техния размер. Заявява, че не са налице доказателства, които
да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди като прекомерен по
размер, несъобразен с икономическия стандарт в страната, както и с принципа на чл. 52 ЗЗД
и трайната съдебна практика.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че с постановление от
21.06.2017г. по ДП № 1917/2016г. на 06 РУ-СДВР ищецът Б. Д. Б. е бил привлечен като
обвиняем за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 НК за това,
че на 28.06.2016г. в гр.София, е проникнал от тераса на ап.96, находящ се в ж.к. „***“, бл.*,
вх.*, ет.*, в холно помещение на жилището, чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот, и противозаконно отнел чужди движими вещи с намерение да ги свои от
владението на Д. П. Д., а именно - куче порода питбул и парична сума на стойност 480 лв.
С присъда от 25.02.2021г. ищецът е признат за виновен в извършено престъпление кражба
на куче и оправдан за това противозаконно да е присвои парична сума от пострадалия.
Определено било наказание лишаване от свобода за 1 година и 6 месеца, изтърпяването на
което било отложено за изпитателен срок от 4 години. С присъдата са кумулирани
наказанията по тази присъда и постановената по н.о.х.д. № 7088/2016г. на СРС присъда, като
определеното по реда на чл.25 вр.чл.23 НК общо наказание е 1 година и 6 месеца,
изтърпяването на което било отложено за същия изпитателен срок. По протест на СРП е
образувано в.н.о.х.д. № 1445/2021г. на СГС, XV въззивен състав, който с присъда от
19.05.2021г. е потвърдил присъдата на СРС в оправдателната част и е оправдал подсъдимия
Б. да е извършил кражба на куче. С решение от 18.10.2021г., постановено по н.д.№
755/2021г. на ВКС, II НО, образувано по протест на СГП срещу присъдата на СГС,
присъдата е потвърдена, а като краен резултат подсъдимият бил окончателно признат за
невиновен. /видно от приобщеното н.о.х.д.№ 15202/2017г. на СРС, НО, 1 състав/
Общата продължителност на цялото наказателно производство е 4 години, 3 месеца и 24
дни, видно от материалите по делото и от констативен протокол на ИВСС от 20.01.2022г.
САС намира цялото обвинение за абсурдно и споделя напълно доводите на въззивния
наказателен съд, който е оправдал подсъдимия Б., след като се е доверил на тезата му, че не
е откраднал чуждото куче, а е искал да го нахрани и напои, защото било затворено на
заградения балкон, а стопанинът му бил задържан под стража. Намерил е подкрепа в
показанията на св.С., който поел подаденото му от подсъдимия куче и го завел у дома си за
няколко дни, след което го върнал на неговия собственик при освобождаването му от ареста.
4
Така разкритите от съда факти не подкрепят категорично обвинителната теза, поради което
оправдателната присъда е закономерен и логичен резултат на съдебното производство.
Въззивният съд е разкрил по убедителен начин отсъствието на умисъл към кражба на
малкото животно, потвърждение на което е намерил в инкриминираното поведение на
подсъдимия, опровергаващо намерението за своене. Кучето е подадено веднага на свидетеля
след покачването на подсъдимия на балкона, а свидетелят е завел животното у дома си, за да
се грижи за него, докато собственикът отсъства. Подсъдимият не е могъл да знае, че за
животното се е грижел братът на задържания под стража стопанин, който същата сутрин
оставил малкия питбул на балкона, докато отсъства по работа.
От заключението на депозираната на л.127 от делото съдебно-психологична експертиза,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че образуваното наказателно производство е бил стресогенен фактор за ищеца с
висока интензивност, което произтича както от факта, че му е било повдигнато обвинение за
тежко умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода,
така и от установената при прегледа лабилност на неговата психиката, способствала за това
наказателното преследване да формира перманентно състояние на стрес. Вещото лице
уточнява, че явяването за разпити и в съдебни заседания се е отразило неблагоприятно на
психиката на ищеца, като провокирали страх от неизвестността и опасения за пребиваване в
затвор. Ищецът се чувствал обиден, че заради желанието му да помогне на едно беззащитно
животно е бил набеден в престъпление, както и потиснат от несправедливостта на това
обвинение. Експертът е посочил, че като начин за справяне със стреса ищецът е повишил
консумацията на алкохол и употребата на наркотици, каквито данни има, че е приемал и
преди случая.
Досежно обема неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства, а именно - разпит на св.Г., разпитани в о.с.з. на 24.10.2023г., които съдът кредитира
напълно. Същият заявява, че познава ищеца, тъй като живее на семейни начала с неговата
майка, има впечатление, че е добър човек, но с лабилна психика. Уточнява, че знае за случая
с кучето, тъй като е разговарял за това с Б., който се е разплакал, като казал, че го е взел, но
за да се погрижи за него, а не да го краде. Признава, че той е злоупотребявал с алкохол.
От показанията на разпитания по делото свидетел и заключението на вещото лице,
анализирани в тяхната съвкупност, се доказва пълно и главно, че именно заради воденото
наказателно производство ищецът изпитвал притеснение и страх най-вече да не бъде
приведена в изпълнение предходна негова присъда и да не попадне в затвора, появило се
постоянно напрежение, вследствие което се влошило психичното му състояние, изпитвал
чувство на объркване, т.е. действително е преживял значителна психосоматична реакция на
стресовите събития и загуба на контрол върху живота, изразяваща се в употреба на
прекомерно количество алкохол. Налице е причинно-следствена връзка между негативните
преживявания в процесния период и емоционалните състояния, които е преживял ищецът.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция, освен служебно
изисканото свидетелство за съдимост от съдържанието на което е видно, че на 02.02.2017г. е
5
влязла в сила предходна присъда на Б., с която му е наложено наказание 1 г. Лишаване от
свобода с изпитателен срок от 3 г. Към момента е реабилитиран по чл.86 НК.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на ОС за
правилно по същество по следните съображения:
Първо - основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на
прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а
наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание -
несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават
основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
в рамките на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и
на указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само
ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е налице
повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца, като
наказателното производство е продължило повече от 4 години, за престъпление, което е
тежко умишлено, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са причинени
неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения, обстоятелства, които обуславят
кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални
правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от
общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен
статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство,
претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията
му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като
обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем
/подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито
може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се
претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма
как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки случай
факти и обстоятелства.
6
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността не се
намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е 4 г. От друга на първа
инстанция е бил признат за виновен и осъден. Направена е кумулация с предишна присъда,
поради което ищецът се страхувал, че ще влезе в затвора, а предишната присъда ще бъде
приведена в изпълнение. САС отбелязва, че производството е преминало през три
инстанции, вкл.ВКС. При положение, че именно прокуратурата е протестирала
(неоснователно) оправдателните съдебни актове, то не може да се обоснове извод, че след
като ищецът е бил оправдан на въззивна инстанция, то е спаднал осезаемо интензитетът на
търпените от него неимуществени вреди. Напротив, наказателното производство срещу него
е било висящо, докато е влязло в сила решението на ВКС. В този смисъл не е налице принос
на пострадалия по смисъла на чл.5 ЗОДОВ, тъй като неговото поведение не се намира в
пряка причинно-следствена връзка със забавяне на производството.
САС отчита факта, че във връзка с повдигнатото обвинение близките го подозирали, че
наистина е извършил престъпление, притеснението относно евентуално кумулиране на две
присъди и възможността да търпи ефективно наказание лишаване от свобода. От друга
страна константна е съдебната практика, че човек поначало се ползва с презюмирано добро
име в обществото, което неминуемо бива накърнено, ако срещу него бъде повдигнато и
поддържано незаконосъобразно обвинение. Респективно това неминуемо води до вреди за
ищеца, които следва да бъдат репарирани, чрез присъждане на парично обезщетение в полза
на пострадалото лице. Тук обаче съдът отчита факта на предходните осъждания, видно от
служебно изисканото свидетелство за съдимост т.е. няма как това обвинение да е накърнило
доброто му име в обществото, доколкото преди него вече е бил съден.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по
отношение на размера на обезщетението намира, че същият правилно е определен т.е.
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 23 000 лв., като жалбата е неоснователна.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна
направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, но такива няма направени и не
се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1606/20.03.2024 г. постановено по гр.д. № 13485/2021г. по
описа на СГС, ГО, 6 състав и решение от 28.05.2024г. за поправка на ЯФГ в диспозитива на
решение № 1606 от 20.03.2024г. /неразделна част от него/ в обжалваната отхвърлителна част.
Решението като необжалвано е влязло в сила в осъдителната му част до 4300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8