Решение по адм. дело №123/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 53, ал .4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Образувано е по жалба на „З. – Е“ ООД [населено място], [ЕИК], подадена чрез пълномощник – адв. Л. Н. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Решение № Р-58/32-23811 от 23.01.2015 г. на директора на Агенция „Митници“ за отнемане и прекратяване на Лиценз № 618 за управление на данъчен склад BGNCA00145002.

В жалбата са направени оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че с искане peг. № 32-1109077 от 09.12.2024 г. жалбоподателят е подал искане за прекратяване на Лиценз № 618 за управление на данъчен склад BGNCA00145002, поради непроизнасяне на директора на Агенция „Митници“ по предходно негово искане с рег. № 32-1080573 от 15.11.2024 г. за промяна на вида и размера на обезпечението на данъчния склад и произтичащата от това невъзможност да предостави нова, актуална на дейността му банкова гаранция в срока по чл. 81, ал. 2 от ЗАДС – до 17.12.2024 г., както и че с молба-уточнение peг. № 32­1120151 от 17.12.2024 г е заявил, че поддържа искането си за прекратяване на лиценза, тъй като действащата банкова гаранция за данъчния склад е изтичала на 31.12.2024 г. и при липса на произнасяне по молбата му за промяна на обезпечението (рег. № 32-1080573 от 15.11.2024 г.) данъчният склад ще остане без обезпечение. Въпреки това обаче, директорът на Агенция „Митници“ не се произнесъл в срок по искането му с peг. № 32-1109077 от 09.12.2024 г., с което формирал мълчалив отказ за прекратяване на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС действието на процесния лиценз – № 618, който бил обжалван по съдебен ред и във връзка с обжалването му пред Административен съд (АС) Стара Загора било образувано адм. дело № 1105/2024 г. С оглед на това и по аргумент на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК обосновава недопустимост на административното производство, по което е издаден оспорения понастоящем административен акт за отнемане и прекратяване на процесния Лиценз № 618, или най- малкото наличието на основание за спирането му до приключване на преюдициалното за настоящия спор адм. дело № 1105/2024 г. на АС Стара Загора. Предвид това оспореното решение се явявало издадено при грубо нарушаване на процесуалните правила и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като по описания начин административният орган изкуствено създал (предизвикал настъпването) на визираните в решението му законови предпоставки за отнемане на лиценза и оттам за прекратяване на неговото действие. Поддържат се и допуснати нарушения на чл. 26, ал. 2 от АПК, доколкото жалбоподателят не е бил уведомен за започване на производството по инициатива на органа, и на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, тъй като и доколкото не са изложени мотиви за неприлагането на цитираните разпоредби съгласно чл. 34, ал. 4 от АПК, в резултат на неуведомяването му за започване на производството жалбоподателят е бил лишен от възможността да се запознае с преписката и да изрази становище. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспорения административен акт, като се претендират направените разноски по делото.

Ответникът – директорът на Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител в представено писмено становище оспорва жалбата като недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването, и като неоснователна по изложени съображения за законосъобразност на оспореното решение, поради което моли производството по нея да бъде прекратено и при условията на евентуалност – жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 50, ал. 1 от ЗАДС на жалбоподателя „З. – Е“ ООД, [ЕИК], е бил издаден Лиценз № 618 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки (л. 30 – 32), с адрес на склада – [населено място], [улица], Петролна база „З.“, с вписани в лиценза ИНДС (иднетифкационен номер на лицензиран складодържател) – BGNCA00145000, и ИНДС (идентифкационен номер на данъчен склад) – BGNCA00145002. В съответствие с изискванията на чл. 51, ал. 1, т. 8 от ЗАДС в лиценза са посочени видът и размерът на обезпечението по чл. 77, ал. 1 от ЗАДС – банкова гаранция в размер на 12 000 000,00 лв.

Определеното в лиценза обезпечение е било предоставено с Б. гаранция за режим отложено плащане на акциз № 961DGI116315CSHT от 10.11.2016, издадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД (л. 28), със срок на валидност до 31.12.2024 г. – съгласно Анекс № 11 от 23.11.2023 г. (л. 29).

С писмо рег. № 32-1080573 от 15.11.2024 г. жалбоподателят е направил искане с правно основание чл. 78, ал. 4 и чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗАДС за издаване на решение за промяна на размера и формата на обезпечението, поради промяна на обстоятелствата – изготвяне на нов бизнес план за дейността на данъчен склад BGNCA00145002 във връзка с настъпило значително намаление на обема на складираните стоки, а именно – поискано е обезпечението по Лиценз № 618 да се определи в размер на 300 000 лв., като същото бъде предоставено под формата на паричен депозит (л. 5 от приложеното АД № 1105/2024 г. на АС Стара Загора).

С искане вх. № 32-1109077 от 09.12.2024 г., поради липса на произнасяне по искането му за промяна на обезпечението от 15.11.2024 г., жалбоподателят е поискал от директора на Агенция „Митници“ да прекрати действието на Лиценз № 618 на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, считано от 13.12.2024 г., но не по-късно от 14 дни от получаване на настоящото искане (л. 5-гръб от приложеното АД № 1105/2024 г. на АС Стара Загора). В същото е посочено, че към искането за промяна на обезпечението от 15.11.2024 г. е било подадено допълнение с вх. № 32-1086436 от 20.11.2024 г.

С молба-уточнение изх. № 335 от 17.12.2024 г., заведена в Агенция „Митници“ с рег. № 32-1120151 от 17.12.2024 г. (л. 6 – 7 от приложеното АД № 1105/2024 г. на АС Стара Загора), жалбоподателят е заявил, че се отказва от искането си за промяна на обезпечението с рег. № 32-1086436 от 20.11.2024 г. (т. е. искането с рег. № 32-1080573 от 15.11.2024 г., тъй като с рег. № 32-1086436 от 20.11.2024 г. е било регистрирано подадено допълнение към него – според посоченото в искането на жалбоподателя с вх. № 32-1109077 от 09.12.2024 г.) и поддържа искането си за прекратяване действието на лиценза за процесния данъчен склад с вх. № 32-1109077 от 09.12.2024 г.

С Решение № Р-497/32-1128676 от 30.12.2024 г. на директора на Агенция „Митници“ (л. 16 – 19 от приложеното АД № 9/2025 г. на АС Стара Загора) на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 и 5 от АПК е спряно производството по искането на жалбоподателя с рег. № 32-1109077 от 09.12.2024 г., допълнено с молба-уточнение рег. № 32-1120151 от 17.12.2024 г., за прекратяване действието на Лиценз № 618 за управление на данъчен склад BGNCA00145002. Същото е оттеглено с Решение № Р-60/32-2324 от 23.01.2025 г. на директора на Агенция „Митници“ (л. 41 – 43 от приложеното АД № 1105/2024 г. на АС Стара Загора) на основание чл. 91 ал. 1 от АПК във връзка с постъпила жалба рег. № 3217653 от 17.01.2025 г.

„З. – Е“ ООД е оспорило по съдебен ред мълчаливия отказ на директора на Агенция „Митници“ да прекрати на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС Лиценз № 618 за управление на за управление на данъчен склад BGNCA00145002, с жалба, подадена директно в съда – вх. № 6287 от 30.12.2024 г., въз основа на която е образувано АД № 1105/2024 г. на АС Стара Загора, приложено към настоящото дело, като на същата дата жалбата е била подадена и чрез административния орган – рег. № 32-1128338 от 30.12.2024 г. Образуваното въз основа на последната АД № 9/2025 г. на АС Стара Загора е било прекратено, като по-късно образувано, и приложено към АД № 1105/2024 г. на АС Стара Загора.

Преди приключване на съдебното производство по АД № 1105/2024 г. на АС Стара Загора, с писмо рег. № 32-18806 от 18.01.2025 г. до директора на Агенция „Митници“ жалбоподателят е поискал отнемане и прекратяване на лицензиите му за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, в т. ч. и на Лиценз № 618 (л. 24 – 27). Посочено е, че на основание чл. 88в, ал. 1 от ЗАДС складът е бил запечатан на 31.12.2024 г. за срок от 1 месец, поради изтичане на срока на валидност на банковата гаранция, и в този срок дружеството не е в състояние да приведе дейността си в съответствие с изискванията на чл. 77 от ЗАДС – съгласно чл. 88в, ал. 5 от ЗАДС, като са изложени обстоятелствата, довели до това.

С Решение № 484 от 07.02.2025 г., постановено по АД № 1105/2024 г. на АС Стара Загора, оспореният мълчалив отказ е отменен, като незаконосъобразен. Същото е отменено с Решение № 544 от 27.05.2025 г. по АД № 3891/2025 г. на ВАС, I о., като жалбата на „З. – Е“ ООД е оставена без разглеждане, а съдебното производство по нея – прекратено. В мотивите към решението си ВАС е приел, че срокът за произнасяне на административния орган по искането на жалбоподателя с вх. № 32-1109077 от 09.12.2024 г. за прекратяване действието на Лиценз № 618 на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е изтекъл на 23.12.2024 г. и към тази дата е бил формиран мълчалив отказ, от оспорването на който жалбоподателят е имал правен интерес към датата на подаване на жалбата си, но този му интерес е отпаднал в хода на съдебното производство с оглед на постановеното от директора на Агенция „Митници“ Решение № Р-58/32-23811 от 23.01.2015 г., предмет на настоящото оспорване.

С оспореното понастоящем Решение № Р-58/32-23811 от 23.01.2015 г. на директора на Агенция „Митници“ (л. 19 – 20) издаденият на „З. – Е“ ООД Лиценз № 618 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, касаещ данъчен склад BGNCA00145002, е отнет на основание чл. 53, ал. 2, т. 4 от ЗАДС – обезпечението е престанало да бъде валидно, като е посочено, че предоставеното по лиценза обезпечение – банкова гарнация в размер 12 000 000,00 лв., е било със срок на валидност до 31.12.2024 г. – съгласно Анекс № 11 към Б. гаранция за режим отложено плащане на акциз № 961DGI116315CSHT от 10.11.2016, издадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, но в срока по чл. 81а, ал. 1 от ЗАДС – не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение, а и към датата на постановяване на решението, жалбоподателят не е предоставил ново обезпечение за данъчния склад, като това се установило при извършена служебна справка. Цитирано е и писмото на жалбоподателя с рег. № 32-18806 от 18.01.2025 г., с което е поискал отнемане и прекратяване на лиценза му. Поради отнемането на Лиценз № 618, действието му е прекратено със същото решение на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. В решението изрично е посочено, че административното производство е по реда на чл. 24, ал. 1, предложение първо от АПК – по инициатива на органа, както и законовото основание за упражненото административно правомощие (издаване на решението) – чл. 53, ал. 3 от ЗАДС.

Решение № Р-58/32-23811 от 23.01.2015 г. на директора на Агенция „Митници“ е съобщено на жалбоподателя на 23.01.2025 г. (л. 21 – 23), а жалбата е подадена както чрез административния орган – на 07.02.2025 г. (л. 13 и сл.), така и директно в съда – на 10.02.2025 г. (л. 2 и сл.).

При тази фактическа обстановка, като обсъди оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в нормативно установения срок по чл. 149, ал. 2 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност – чл. 53, ал. 4 от ЗАДС, е процесуално допустимо. Противно на твърдяното от ответника, не води до различен извод и в частност не обуславя извод за липса на правен интерес обстоятелството, че в хода на административното производство жалбоподателят изрично е направил и поддържал искания както за прекратяване на действието на процесния лиценз, така и за неговото отнемане – искане с вх. № 32-1109077 от 09.12.2024 г., допълнено с молба-уточнение рег. № 32-1120151 от 17.12.2024 г., и писмо рег. № 32-18806 от 18.01.2025 г. Фактът, че такива искания са били направени, не променя негативния за жалбоподателя характер на правните последици, разпоредени с оспорения акт, а и на следващите се в резултат на тях. Освен това, обжалваното решение не е издадено по нито едно от тези искания, а служебно – по инициатива на органа, доколкото по първото искане (вх. № 32-1109077 от 09.12.2024 г., допълнено с молба-уточнение рег. № 32-1120151 от 17.12.2024 г.) е бил формиран мълчалив отказ, който е влязъл в сила – поради недопустимост на подадената срещу него жалба и прекратяване на съдебното производство по оспорването му, а второто искане (направено с писмо рег. № 32-18806 от 18.01.2025 г.) е цитирано в оспорения акт не като сезиращо органа юридическо действие, в частност – като основание за прекратяване действието на лиценза в хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, а като обстоятелство, подкрепящо (с оглед на изложеното в писмото) наличието както на възприетото от органа материалноправно основание за отнемане на процесния лиценз, така и на други законови предпоставки за отнемането му (субсумиращи се в хипотезата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, ако и цитираната разпоредба да не е посочена като правно основание за разпореденото с обжалваното решение отнемане на лиценза).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗАДС – директорът на Агенция „Митници“, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК – издаден е в писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като не се установяват допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения и/или нарушения на приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗАДС лицензираният складодържател трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза. Обезпечението може да бъде учредено с депозит в пари и/или с банкова/и гаранция/и – чл. 80, ал. 1 от ЗАДС, а размерът му се определя така, че във всеки момент да покрива размера на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне – чл. 77, ал. 2 от ЗАДС, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 от ЗАДС. Видът и размерът на обезпечението се вписва в лиценза за управление на дънъчен склад – чл. 51, ал. 1, т. 8 от ЗАДС, като последният се връчва след представяне на обезпечението – чл. 51, ал. 2 от ЗАДС. При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на безпечението – чл. 79, ал. 1 от ЗАДС. За тази промяна (както и за всички други промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад) лицензираният складодържател е длъжен да уведоми писмено директора на Агенция „Митници“ в 14-дневен срок от настъпването й, като представи необходимите документи – чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, а директорът на Агенция „Митници“ издава решение в сроковете по чл. 49 (в едномесечен срок, ако уведомяването/искането е редовно) – чл. 52, ал. 4 от ЗАДС, с което променя вида или размера на обезпечението – чл. 81, ал. 1 от ЗАДС, или отказва промяната им – по силата на предоставената му от закона компетентност, упражняването на която предполага преценка за наличието на промяна в обстоятелствата, които са от значение за определяне вида и размера на обезпечението, поради което, ако от представените за това документи не се установява подобна промяна в обстоятелствата, органът безспорно разполага с правомощието да откаже да извърши промяна на вида и размера на обезпечението, независимо че възможността за подобен отказ не е изрично уредена в закона. При промяна на вида или размера на обезпечението лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решението за това, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение да предостави новото обезпечение – чл. 81, ал. 2 от ЗАДС. Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява с решение на директора на Агенция „Митници“ – чл. 53, ал. 3 от ЗАДС, в хипотезите на чл. 53, ал. 1, т. 1 – 4 от ЗАДС, в т. ч. при отнемане на лиценза – т. 3, който пък се отнема на основанията по чл. 53, ал. 2, т. 1 – 5 от ЗАДС, в т. ч. когато обезпечението е престанало да бъде валидно – т. 4.

В случая между страните няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че обезпечението, предоставено от жалбоподателя по издадения му Лиценз № 618 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки BGNCA00145002 – банкова гаранция в размер 12 000 000,00 лв., е било със срок на валидност до 31.12.2024 г., както и че в срока по чл. 81а, ал. 1 от ЗАДС – не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на обезпечението, а и до 31.12.2024 г. включително, когато срокът на обезпечението е изтекъл, жалбоподателят не е предоставил ново обезпечение за данъчния склад, съответно след 31.12.2024 г. предоставеното по лиценза обезпечение е престанало да бъде валидно, т. е. налице е възприетата от органа в оспореното решение материалноправна предпоставка по чл. 53, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за разпореденото отнемане на лиценза, обусловило от своя страна разпореденото с решението прекратяване на действието на лиценза на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че обжалваният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като административният орган изкуствено е създал (предизвикал настъпването) на визираните в решението му законови предпоставки за отнемане на лиценза и оттам за прекратяване на неговото действие, доколкото не се е произнесъл в срок по искането му за промяна на вида и размера на обезпечението с вх. № 32-1080573 от 15.11.2024 г., както и по искането му с вх. № 32-1109077 от 09.12.2024 г. за прекратяване действието на лиценза, и по аргумент на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК не е прекратил административното производство, поради висящ идентичен спор между същите страни – приложеното АД № 1105/2024 г. на АС Стара Загора, нито го е спрял до приключване на цитираното дело с оглед на неговия преюдициален характер за настоящия спор. Съображенията, поради които съдът намира тези доводи за неоснователни, са следните:

по искането на жалбоподателя за промяна на вида и размера на обезпечението с вх. № 32-1080573 от 15.11.2024 г. директорът на Агенция „Митници“ е следвало да се произнесе в едномесечен срок – чл. 49 във връзка с чл. 52, ал. 4 във връзка с чл. 81, ал. 1 от ЗАДС, но е бил десезиран по него преди изтичането на този срок и съответно преди произнасянето му – имплицитно, чрез подаване на искането за прекратяване действието на лиценза с вх. № 32-1109077 от 09.12.2024 г., в подкрепа на който извод е направеното впоследствие от жалбоподателя изрично волеизявление с молба-уточнение изх. № 335 от 17.12.2024 г., заведена в Агенция „Митници“ с рег. № 32-1120151 от 17.12.2024 г.;

по искането за прекратяване действието на лиценза с вх. № 32-1109077 от 09.12.2024 г. директорът на Агенция „Митници“ е следвало да се произнесе в 14-дневен срок съгласно общото правило на чл. 57, ал. 1 от АПК – до 23.12.2024 г., към която дата е бил формиран мълчалив отказ, жалбата срещу който е била оставена без разглеждане с окончателен съдебен акт (вж. Решение № 5454 от 27.05.2025 г. по АД № 3891/2025 г. на ВАС, II о., постановено във връзка с оспорването му, и мотивите към него), т. е. налице е валиден и влязъл в сила индивидуален административен акт, доколкото законът не прави разлика между мълчалив и изричен отказ от гл. т. на юридическата им природа като административни актове и породените от тях правни последици, съответно, макар органът да не е издал в срок изричен акт, на това му бездействие е придаден същия правен ефект – като да се е произнесъл с изричен акт, по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК;

дори да се приеме, че директорът на Агенция „Митници“ е допуснал процесуално нарушение, като е издал оспореното понастоящем решение при наличието на висящ идентичен спор между същите страни или най-малкото на такъв с преюдициален характер (спорът, предмет на приложеното АД № 1105/2024 г. на АС Стара Загора, разрешен окончателно с решението по АД № 3891/2025 г. на ВАС), вместо да прекрати производството като недопустимо или да го спре до приключването на АД № 1105/2024 г. на АС Стара Загора, то това процесуално нарушение не е съществено, тъй като спорът по цитираното дело към настоящия момент е разрешен с окончателен съдебен акт по начин, който не се явява пречка за издаването на акт с правни последици като разпоредените с обжалваното понастоящем решение и следващи се от посочените в него фактически и правни основания, съответно отмяната му към момента би била безпредметна – от една страна пречките за надлежно образуване, развитие и приключване на административното производство вече са отпаднали, а от друга страна, доколкото са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения акт, при новото произнасяне от органа не би се стигнало до друг краен резултат – неиздаване на акта или издаване на акт с различно съдържание.

Неоснователни са и наведените доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателят не е бил уведомен за започване на производството по инициатива на органа и в резултат на това е бил лишен от възможността да се запознае с преписката и да изрази становище. Нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК вменява задължение на административния орган да уведоми заинтересованите лица за започване на административното производство. Функцията й е да осигури право на участие на адресата на акта в производството по издаването му и да даде възможност на страната в административното производство да прояви активност за защита на правата си съгласно чл. 34 от АПК. Целта на цитираните процесуални норми е да гарантират спазване на изискването на чл. 35 от АПК преди издаване на индивидуалния административен акт да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. С оглед на това неуведомяването за започване на производството и произтичащите от това последици би било съществено нарушение, ако и доколкото се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесното решение. Достатъчно за това е допускането, че ако административният орган е бил събрал и обсъдил обясненията и възраженията на участниците в административното правоотношение, в т. ч. представените във връзка с тях доказателства, те биха обосновали правен резултат, противоположен на възприетото решение. Разглежданият случай обаче, видно от гореизложеното, не е такъв. Отмяната на оспореното решение и връщането на преписката за ново произнасяне от органа, за да бъде дадена възможност на жалбоподателя да упражни правата си по чл. 34 от АПК, не би довело да постановяване на акт с различно съдържание с оглед на установените в съдебното производство релевантни факти за наличие на материалноправните предпоставки за разпоредените с него правни последици, още повече, че в съдебното производство жалбоподателят е имал възможност да изложи възраженията си и да ангажира доказателства за обстоятелствата, на които те се основават.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК за отмяна оспореното решение и жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед на изхода от делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Мтници“ юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „З. – Е“ ООД [населено място], [ЕИК], против Решение № Р-58/32-23811 от 23.01.2015 г. на директора на Агенция „Митници“, като неоснователна.

ОСЪЖДА „З. – Е“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.