РЕШЕНИЕ
№……………. 24.10.2019 г. гр.Балчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На двадесет
и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Миглена
Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело
№ 302 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от ”Енерго-Про
Продажби” АД, гр.Варна срещу К.Г.М. *** за
заплащане на сумата в размер на 842,13 лв., представляваща главница за
консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури издадени за периода
от 11.11.2014 г. – 11.08.2017 г., въз основа на
договор при Общи условия за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България
Продажби АД на потребителите; сумата в размер на 24,41 лв., представляваща представляваща
мораторна лихва върху главницата до 10.11.2017 г., за обект, находящ
се в гр. Балчик, ул. Самара № 10, ап. 15 с кл. № **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 19 лв.,
представляваща такса възстановяване на захранване.
Претендират се
и направените съдебно–деловодни разноски.
Ответникът
оспорва исковете като неоснователни.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните възражения и доводи, прие за
установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът
твърди, че между него и ответника има
сключен договор при Общи условия за предоставяне на
ел.енергия, по силата на които ищецът изпълнявал поетите договорни задължения. Ответникът
не заплатил така начислените суми за периода от 11.11.2014 г. –
11.08.2017 г. за обект, находящ се в гр. Балчик, ул. ул. Самара №
10, ап. 15 с
кл. № **********. Освен това ищецът претендира и заплащане на мораторна лихва
върху дължимата сума от падежа до датата на подаване на исковата молба, както и
такса за възстановяване.
Изложеното
мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Ответникът
оспорва исковете, оспорва наличието на облигационни отношения между страните,
обстоятелството, че СТИ е било технически и функционално изправно към процесния
момент; оспорва размера на претенцията. Прави възражение за погасителна давност.
Правната
квалификация на исковете е по чл.79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 21 от ОУ.
Обстоятелството,
че ищецът е доставял, а ответникът потребявал ел.енергия, налага извода, че
между страните е съществувало облигационно правоотношение при Общи условия за
доставка на ел.енергия, при цени, утвърдени от ДКЕВР.
С
молба от 22.04.2019 г., ищецът уточнява, че част от претендираната сума в общ
размер на 829,50 лв. за периода от 23.05.2016 г. до 22.07.2017 г. (според заключението на вещото лице) се претендира, в резултат на осъществена
корекционна процедура, на осн. чл. 50 от ПИККЕ. Установено било по възражение
на трето лице – М. Г. ООД, клиент на ответника, с адрес на потребление гр.
Балчик, ул. Самара № 10 ап. 13, наличие на разменени изходящи проводници между
електромера, измерващ консумираната ел.енергия на ответника и третото лице.
Фактурите, издадени на трето лице са сторнирани и издадени за плащане на
ответника.
С
оглед на уточнената от ищеца фактическа обстановка, съдът стига до правните
изводи, че по делото не се доказа, че претендираното количество ел. енергия в
процесния период действително е било доставено и консумирано от ответника. Яснота
в тоя смисъл не внасят и показанията на свидетеля И. Живков Ж., който
обективира впечатленията си към момента на съставяне на констативния протокол.
Според вещото лице по назначената и изслушвана в съдебно заседание съдебна
експертиза, заключението по която съдът приема като обективно и компетентно
изготвена количеството ел.енергия за периода от 23.05.2016 г. до 22.07.2017 г.
са служебно начислени и са на обща стойност 829,50 лв. По отношение на тази
сума съдът намира, че следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Искът
по отношение на сумата в размер на 12,61 лв. следва да се уважи. Същата се
потвърждава от изготвената от ищеца справка и е съобразена с направеното
възражение за погасителна давност, съобразно Тълкувателно решение №3/2012 г. на
ОСГК на ВКС.
По
отношение на сумата в размер на 0,02 лв. искът следва се отхвърли, поради
погасяването на вземането по давност.
По
отношение за иска за сумата в размер на 19 лв., представляваща такса за
възстановяване на ел.захранване:
С решение №
125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г., ВКС е изложил изводи, съгласно които клаузата
в ОУ за заплащане на такса за възстановяване на ел. захранването противоречи на
чл.122-124 ЗЕ, както и че ищцовото предприятие няма каквито и да е правомощия
да извършва действия по електропреносната мрежа вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, при което такава такса не му се следва. Освен това по повод ищецът
нито твърди нито доказва, при лежаща върху него
доказателствена тежест, да е извършил разходи във връзка с прекъсване или
възобновяване на захранването на ответника. Предвиденото изискване в ОУ
за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването, според съдебната практика не намира
опора и в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ „Преустановяване на
присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са
уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с ел. енергия от енергийните
предприятия. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора
за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия, а според чл. 124 от ЗЕ, енергийното
предприятие възстановява снабдяването и /или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването.
Т.к. в посочената
правна регламентация липсва законово основание за доставчика да изисква
заплащане на разноски за прекъсване и възстановяване на снабдяването, съдът
приема, че атакуваната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон. Клаузата на чл. 37 от ОУ в посочената част, е неравноправна и на
основание чл. 143, т. 18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика
едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването. Така и решение №1480 по гр.д. №13119/2015 г. на
ВнРС.
С оглед
установената съдебна практика и изложените по – горе съображения, съдът намира,
че клаузата на чл. 37 ал. 1 от ОУ, е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143
т. 2 от ЗЗП и нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП. Това налага извода относно
недължимост на такса за възстановяване на електрозахранването.
С оглед
изложените съображения, искът следва да се отхвърли.
Уважаването
отчасти на предявения главен иск, налага уважаването отчасти и на акцесорния
иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 12,61 лв.,
който се равнява на 3,26 лв., съобразно Апис калкулатор за изчисляване на
законната лихва.
Ищецът
претендира разноски, които следва да се му се присъдят съобразно уважената част
от исковете, като съдът при определяне на разноските, взема юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на ”Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258, Варна
Тауърс срещу К.Г.М. *** за заплащане на сумата в размер на 829,50 лв.(осемстотин
двадесет и девет лева и петдесет ст.), представляваща
главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.05.2016
г. до 22.07.2017 г., въз основа на договор при Общи условия за продажба на електрическа
енергия на Е.ОН България Продажби АД на потребителите; както и за сумата в
размер на 0,02 лв.(две ст.),
представляваща консумирана
и незаплатена електрическа енергия за месец октомври -ноември 2014 г., въз основа на
договор при Общи условия за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България
Продажби АД на потребителите.
ОТХВЪРЛЯ
иска на ”Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258,
Варна Тауърс срещу К.Г.М. *** за заплащане на сумата в размер на 19 лв. (деветнадесет лева),
представляваща такса възстановяване.
ОСЪЖДА К.Г.М. *** да
заплати на ”Енерго-Про Продажби” АД сумата
в размер на 12,61 лв.(дванадесет лева
и шестдесет и една ст.), представляваща
главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода от 7.08.2015
г. – 25.04.2016 г., въз основа на договор при Общи условия за продажба на електрическа
енергия на Е.ОН България Продажби АД на потребителите, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, за обект, находящ се в гр. Балчик, ул. Самара № 10, ап. 15
с кл. № **********.
ОСЪЖДА К.Г.М. *** да
заплати на ”Енерго-Про Продажби” АД сумата в размер на 3,26 лв.(три лева и двадесет и шест ст.), представляваща
мораторна лихва върху главницата до 10.11.2017 г., за обект, находящ
се в гр. Балчик, ул. Самара № 10, ап. 15 с кл. № **********, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от
24,41 лв.(двадесет и четири лева и
четиридесет и една ст.)
ОСЪЖДА К.Г.М. *** да заплати на ”Енерго-Про
Продажби” АД сумата в размер на 17,79 лв.(седемнадесет
лева и седемдесет и девет ст.), представляваща
направените по делото съдебно- деловодни разноски, съобразно уважената част от
исковете.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител
адв. П.Г. в размер на 200 лв. Да се издаде р.к.о.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: