№………./………2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 318 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез
адв. Н.Б., против решение № 5509/09.12.2019г. по гр.д. № 10082/2019г. на IХ състав на ВРС, с което е прието за установено, че Н.М.К., ЕГН**********,
не дължи сумата 2265.14лв. –
стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за
периода 13.06.2017г. – 12.06.2018г.
за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Н. Бозвели“ №28, ап.7, с абонатен
№********** и клиентски №**********, на осн. чл.124, ал.1 ГПК и „Енерго – про
продажби” АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Н.М.К., ЕГН**********, сумата 495.61лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Считайки
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно по изложените във
въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата
претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, Н.М.К., ЕГН**********, чрез адв.
Кр.Т. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.
Прави възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минималния
размер, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В с.з. на 25.02.2020г. „Енерго Про Продажби”
АД, чрез адв. Н.Б. поддържа
въззивната си жалба, а Н.М.К., ЕГН**********, чрез адв. Ив.Ганчев я оспорва, като отстоява становището си,
залегнало в писмения отговор.
В исковата си молба Н.М.К., ЕГН**********,***,
чрез адв. Кр.Т. моли да бъде прието за
установено, че не дължи на „Енерго про Продажби” АД сумата
2265.14лв. – стойност на служебно
начислена ел.енергия за периода 13.06.2017г.
– 12.06.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Н. Бозвели“ №28,
ап.7, с абонатен №********** и клиентски №**********, на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
Претендира сторените разноски. Оспорва
дължимостта на посочената сума, понеже не е било доставено и не е потребено в обекта такова количество
ел.енергия. Оспорва констатациите, въз основа на които е коригирана сметката.
Смята, че е налице незаконосъобразно протичане на корекционната процедура.
В
срока за отговор ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Г.
оспорва иска. Излага подробни съображения за
неоснователността на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че
страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 12.06.2018г.
е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във
връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата
на чл. 50 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е извършена проверка на средството за
измерване при която е снето и изпратено за експертиза в БИМ. Установено е, че
електромерът е отчел преминала ел.енергия в повече от отчетената на дисплея,
равняваща се на отчетеното в невизуализиране регистър количество. След
прочитане на регистъра е установено количество ел.енергия по тарифи 1.8.3 в
размер на 12232кВтч. Приложена е корекционна процедура. Процесното вземане се
дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Моли се исковата
претенция да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторени разноски.
За да се произнесе съдът им предвид следното
от фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1104523/12.06.2018г.
служители на „ЕРП Север“
са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо
електроенергията доставяна на адрес гр. ******. Електромерът,
отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия е демонтиран и изпратен
за проверка в БИМ в
индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 508103. Протоколът е подписан от съставителите
и двама свидетели.
За резултатите от
метрологичната проверка е съставен констативен протокол № 1030/04.06.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Русе, в който е отразено, че изследваният електромер е
получен в плик, пломбиран с пломба № 508103. При софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
ел.енергия на тарифа 1.8.3 от 12292кВтч.
Със становище от 12.06.2019г. е начислена допълнителна
ел.енергия в размер на 12292кВтч. за периода от 13.06.2017г. до 12.06.2018г, въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 1030/04.06.2019г. и
извършената техническа проверка. В становището не е посочено на
какво правно основание е извършена корекцията.
По делото липсват
доказателства да е извършвано софтуерно прочитане на паметта на електромера и
как точно е извършено определянето на допълнителното количество електроенергия,
която да се начисли и подпериодите за това.
Ответното дружество е
остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало фактура № **********/17.06.2019г.
за сумата от 2265.14лева, с
получател Н.М.К..
Пред първоинстанционният
съд е изслушано
заключение по допуснатата СТЕ. В заключението е посочено, че според КП № 1030/04.06.2019г. на БИМ-Русе през процесния електромер е
преминала ел.енергия през различни тарифи, включително през 1.8.3 в размер на 12292кВтч,
въпреки ,че е параметризиран да отчита по две тарифи-дневна и нощна. Вещото
лице е посочил, че не може да се даде отговор дали натрупаното в този регистър
колчество е преминало точно в процесния едногодишен период. При софтуерно четене е установена външна
намеса, което позволява част от ел.енергията да не е визуализирана на дисплея. Чрез
софтуерното препрограмиране, въпреки, че процесното СТИ отчита изцяло
потребената ел.енергия, част от нея се записва в тарифа, показанията по която не
се отчита на дисплея и не се инкасира и заплаща.
В протокол № 11202486/07.02.2017г., съставен при монтажа на
проверяваното СТИ, видно липсва удостоверяване относно показанията в регистър
1.8.3., но и в сумарния регистър 1.8.0.
Предвид така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, „Енерго про Продажби” АД следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване на валидно правоотношение по
доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в
повече от отчетеното, както и че е спазен реда за извършване на проверката,
периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за определяне на
стойността на така потребеното количество ел.енергия, дължимо на посоченото от
страната основание.
Безспорно е, че ищецът е потребител
на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите
условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при
които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на
потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт.
За извършената от „Енерго-Про Продажби“ АД корекция, представляващият дружеството е посочил, че намира правното си основание в разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. В случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Може да бъде прието, че не е налице
тази хипотеза. СТИ не е било
параметризирано да отчита по повече от две тарифи, като при положение,
че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството за начина и причината, в
резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3. Вещото лице по изслушаната СТЕ поддържа, че
това се дължи на неправомерно вмешателство в препрограмиране в параметризацията
на електромера, но по делото не се установява това, още по-малко да е следствие
на виновното поведение на абоната. Липсват доказателства и за софтуерно
прочитане на данните на електромера в БИМ, съответно установяване, че има
извършено препрограмиране на електромера след монтирането му. Не се установява
със сигурност, че в БИМ е извършено натоварване на изследвания електромер, при
което да е проверено по кой регистър/кои регистри се отчита протеклата ел.енергия.
Електромерът не е и тип „SMART“ и не е
включен в системата за дистанционен отчет, не е възможно да
се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея.
В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани както
процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците при
констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на
проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила
за коригиране на сметките съобразно причината, довела до неизмерване/неточно
измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на
потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на потребената
ел.енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение
от тяхна страна. Но разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание
чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение-в случая 14.02.2017г.
Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47 са
неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 12.06.2018г., тоест след тяхната отмяна. В
същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата
по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Това
обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които
да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ
/чл.48-чл.51/. Същевременно не се установи при какви показатели в тарифа 1.8.3
е било монтиран процесното СТИ.
С оглед на изложеното, настоящият
състав намира, че заплащане на допълнително начислената ел.енергия не се дължи.
Предявеният иск е основателен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС
с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
При този изход на спора в тежест на
въззивното дружество следва да бъдат възложени разноски за въззивното
производства, на осн.чл.78 ал. 1 ГПК в размер на 400.00лв., представляваща размер на заплатеното от К. адвокатско
възнаграждение, видно от договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК на
л. 23 и 24 по делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 5509/09.12.2019г. по гр.д. № 10082/2019г. на IХ състав на ВРС, с което е прието за установено, че Н.М.К., ЕГН**********,
не дължи сумата 2265.14лв. –
стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за
периода 13.06.2017г. – 12.06.2018г.
за обект, находящ се в гр. ****, с абонатен №********** и клиентски
№**********, на осн. чл.124, ал.1 ГПК и „Енерго – про продажби” АД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на Н.М.К.,
ЕГН**********, сумата 495.61лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*****”, представлявано от П.С.С., ***** и ****, да заплати на Н.М.К., ЕГН**********,***
сумата от 400.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 1.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: