Присъда по дело №16/2022 на Районен съд - Перник

Мотиви към присъда № 12 от 16.03.2022г. по нохд № 00016/2022г. на Районен
съд П.:
С обвинителен акт на Районна прокуратура П. на ЛЮБ. Р. М. е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за
периода от месец ноември 2016г. до месец септември 2021г., включително, в
гр. П., след като е осъден с Решение № 187 от 18.11.2016г. по гр. д. №
750/2016г. по описа на Районен съд Радомир, влязло в законна сила на
18.11.2016г., да издържа свой низходящ, а именно сина си – АНТ. ЛЮБ. М. на
16 години, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 59 (петдесет и девет) месечни вноски.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура П.
поддържа повдигнатото обвинение. Предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено наказание „пробация” с пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес”, с продължителност от десет
месеца, с периодичност на изпълнение два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от десет
месеца.
В хода на съдебното производство подсъдимият ЛЮБ. Р. М. дава
обяснения чрез които не отрича, че в посочения инкриминиран период не е
плащал дължимата издръжка за своя низходящ. Изразява критичност към
деянието.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, прие за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият ЛЮБ. Р. М. е роден на 19.06.1977г. в гр. П., където и
живее. Не е осъждан.
Подсъдимият М. и св. Н. СЛ. СТ. са бивши съпрузи, като по време на
техния брак е роден на 23.03.2005г. сина им АНТ. ЛЮБ. М..
С Решение № 187 от 18.11.2016г. по гр. д. № 750/2016г. по описа на
Районен съд Радомир, влязло в законна сила на 18.11.2016г., подсъдимият бил
осъден да заплаща за сина си А.М., чрез неговата майка и законен
представител Н. СЛ. СТ., ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, която
била дължима в гр.П., където св. С. и низходящия живеят. Въпреки
задължението за което е бил осъден, Л.М. не плащал редовно определената
месечна издръжка за своето дете за нито един от месеците, включени в
периода от месец ноември 2016г. до месец септември 2021г., включително
или в общ размер на 59 месечни вноски, тъй като в този времеви интервал, в
изпълнение на задължението си, превежда на св. С. сумата от 800лв (на
08.11.2017г.) и сумата от 600 лв (на 01.10.2018г.).
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка настоящият състав прие за
1

безспорно доказана на базата на свидетелските показания на Н. СЛ. СТ.,
които кореспондират с обясненията на подсъдимия и с приетите в съдебно
заседание на 16.03.2022г. писмени доказателства, съдържащи се в досъдебно
производство № 136/2021г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-П..
Задължението на подсъдимият за ежемесечна издръжка на
непълнолетния низходящ А.М. по несъмнен начин се доказва от приетия като
писмено доказателство препис на Решение № 187 от 18.11.2016г. по гр. д. №
750/2016г. по описа на Районен съд Радомир, влязло в законна сила на
18.11.2016г.
Съдът прие като безспорно доказано, с оглед свидетелските показания
на С., обясненията на М. и приложените извлечения за движението на
парични средства по сметка на С. в Банка ДСК, че през инкриминирания
период подсъдимият е извършил само две плащания във връзка с дължимата
от него издръжка (съответно на 08.11.2017г. сумата от 800лв, а на 01.10.2018г.
сумата от 600 лв), въпреки естеството на това му задължение, което цели
задоволяване на ежедневни нужди на детето, поради което същото е
периодично, ежемесечно дължимо и цели да гарантира участието на
подсъдимият в издръжката на своя низходящ.
От правна страна:
Съдът намира, че подсъдимият ЛЮБ. Р. М. е осъществил от обективна
и субективна страна фактическия състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като за
периода от месец ноември 2016г. до месец септември 2021г., включително, в
гр. П., след като е осъден с Решение № 187 от 18.11.2016г. по гр. д. №
750/2016г. по описа на Районен съд Радомир, влязло в законна сила на
18.11.2016г., да издържа свой низходящ, а именно сина си–АНТ. ЛЮБ. М. на
16 години, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 59 (петдесет и девет) месечни вноски.
От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие–
подсъдимият не изпълнявал задължението си да издържа своя низходящ
А.М., като съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно в размер на 59 такива.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Този
извод се налага, с оглед обективните му действия, тъй като М. е съзнавал
характера на задължението си, защото е бил наясно със съдържанието на
Решение № 187 от 18.11.2016г. по гр. д. № 750/2016г. по описа на Районен съд
Радомир, но въпреки това не е осъществил дължимото според закона
поведение.
Причина за извършване на деянието е заниженото правно съзнание на
подсъдимия.
По вида и размера на наказанието:
2

С оглед изложените по-горе правни изводи съдът призна подсъдимият
ЛЮБ. Р. М. за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК. Преценявайки визираните в разпоредбата на чл.54 от НК
предпоставки, както и тези посочени в чл.57, ал.1 от НК, настоящият състав
намери, че най-подходящо по вид и размер е да наложи на подсъдимия
наказание „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес” с продължителност от десет месеца, с периодичност на
изпълнение два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” с продължителност от десет месеца, като счете, че не
би било оправдано да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”,
което би било прекалено тежко, предвид невисоката степен на обществена
опасност на М., който не е осъждан. Ето защо и настоящият състав счита, че
съответстващо на целите на наказанието по чл. 36, ал.1 от НК се явява по-
лекото от двете алтернативно предвидени наказания, а именно наложената
„пробация” със съответния срок на визираните по-горе пробационни мерки.
При определяне на вида и размера на същите съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия и
проявената критичност към извършеното, а като отекчаващо такова
продължителния инкриминиран период през който не е изпълнявал
задължението си. Същевременно и целите на наказанието по чл. 36 от НК, а
именно индивидуалната и генерална превенция биха се постигнали с налагане
на такова по вид и размер наказание, тъй като настоящият състав намира, че
определените пробационни мерки ще дисциплинират подсъдимия и ще му
позволят да работи, за да изпълнява задължението си да изплаща дължимата
издръжка на детето си.
Мотивиран от горното и в същият смисъл, съдът постанови
диспозитива на присъдата си.

Председател:

3

Номер на акта:	12
Дата:	16 март 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20221720200016
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 януари 2022 г.

Присъда по дело №16/2022 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите