РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Белоградчик, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20251310200056 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Й. С. от с. Д., обл. В., ул. ”В. Л.” № 1, с
ЕГН **********, срещу НП № 24-0242-000670/16.01.2025 г. на Началник РУ-
Белоградчик към ОД-МВР-В., с което е санкциониран за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП
му е наложено наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено
лишаването му от правоуправление за срок от 6 месеца, също така – на осн.
Наредба № Із-2539 на МВР на водача са отнети 10 контролни точки.
В жалбата, депозирана от упълномощен представител по делото, се
излагат оплаквания за необоснованост и не законосъобразност на НП, като
съдът е сезиран с молба да отмени НП. По делото впоследствие
жалбоподателят се явява лично и с представителя си, който поддържа жалбата
и моли същото - за отмяна на НП, като се излагат аргументи по същество на
казуса – а именно липса на умисъл за извършеното деяние, незнание за
прекратената регистрация, като по същата причина е било прекратено и
воденото досъдебно производство по чл.345 ал.2 от НК. Претендират се и
направени разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо препис акта, въззиваемата страна моли НП да бъде
1
потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 28.02.2024 г., около 14.10 ч., жалбоподателят В. Й. С., управлявал т.
а. м.”ГАЗ-53 А ” с регистрационен номер М 5196 ВА, в с. В., обл. В. / по
ул.“С.“ до дом №..., с посока на движение към центъра на селото/. При
рутинна полицейска обиколка по селото, с оглед контрол на обществения ред,
В. С. бил забелязан и спрян за проверка от свид. М. Ж. – полиц. служител в
РУ-Белоградчик. До водача имало и друг лице, неустановено по делото. След
извършена документална проверка от Ж., се оказало, че С. има надлежно
СУМПС, но не представил договор за задължителна застраховка „ГО“.
Автомобилът между другото не бил негов, а на ЕТ. С оглед евентуално
нарушение на ЗДвП, Ж. поискал съдействие и на място били пратени
служители на сектор „ПП“ – мл. автоконтрольор Т. Т. и колегата му В. В. Те,
след справка в системата на „ПП“ констатирали, че регистрацията на спряното
МПС е прекратена от ОД-МВР-М., сектор „ПП“ – на 05.04.2017 г., като то
било собственост на друго ЕТ „Джошуа-Красимир Трифонов“ гр. М., обл. М.,
и което МПС към момента на спирането му за проверка от Ж. - било
управлявано от С.. Прекратяването на регистрацията било извършено на осн.
чл.143 ал.10 от ЗДвП - „Служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането“ , т.е. поради липса на сключена
задължителна застраховка „ГО“. Поради така установеното нарушение –
управляваното от С. МПС не било регистрирано по надлежния ред, св. Т.
съставил акт на провереното лице - АУАН бланков № GA 1245152/ за
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а като свидетел-очевидец на установяване
нарушението по акта бил вписан М. Ж.. Самият нарушител подписал
съставения му цитиран по-горе акт и получил копие от него, като обяснил на
проверяващите още тогава, че не е знаел, че МПС е с прекратена регистрация.
На 13.03.2024 г., въпреки съставения АУАН, жалбоподателят и
представител на ЕТ „Джошуа-Красимир Трифонов“ гр. М., обл. М., посетили
нотариална кантора в гр. М., и по надлежния ред – със заверени подписи и
дата на писмен договор, извършили прехвърляне собствеността на МПС - т. а.
м.”ГАЗ-53 А ” с регистрационен номер М 5196 ВА, като същото било
закупено от В. С..
По повод посочения АУАН , за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП –
управление на нерегистрирано МПС по надлежния ред, поради евентуални
наличие и на състав и по НК – чл.345 ал.2 от НК, била сезирана РП-В..
Последната, в рамките на своята компетентност – наредила извършване на
предварителна проверка за евентуално осъществено деяние по чл.345 ал.2 от
НК. От прокуратурата събрани според нея /конкретен прокурор/ достатъчно
данни, от които да следва заключение за извършено престъпление от общ
2
характер, но наблюдаващият прокурор при РП-В. е отказал образуваното на
досъдебно производство по случая и е прекратил преписката, с постановление
от 08.01.2025 г. по преписка № 3/2025 г. на РП-В., приемайки наличието на
чл.9 ал.2 от НК – малозначителност на деянието.
Предвид преценката на прокуратурата – че престъпление по НК все пак
няма, въз основа на горепосоченото постановление на прокурор и съставения
АНАН от свид. Т., Началникът на РУ-Белоградчик при ОД-МВР-В. решил да
санкционира В. С. за админ. нарушение – на чл.140 ал.1 от ЗДвП, и издал НП
№ 24-0242-000670/16.01.2025 г., с което му наложил “глоба” и “лишаване от
правото да се управлява МПС” за срок то шест месеца - на осн. чл.175 ал.3
предл.1 от ЗДвП и разпоредил отнемането на 10 контролни точки на осн.
Наредба Із-2539 на МВР.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които налагат отмяната на наказателното
постановление.
Съдът не приема за доказано, че жалб. В. С. е извършил нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба на закона вменява на участниците в
движението по пътищата – по тях именно да управляват само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
показанията на разпитаните свидетели по делото Т. Т. и М. Ж., безспорно се
установява, че спряното за проверка МПС е имало поставени принципно
валидни за Р. България регистрационни табели – те са и отразени в АУАН и НП
“М № 5196 ВА”, но фактически регистрацията на управляваното МПС е била
прекратена “служебно” от МВР – което, ноторно известно на съда, става след
получено уведомление от Гаранционния фонд за липсата на договор за
задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите / указано и в закона като
процедура /, което те /свидетелите/ установили след справка в
информационната система за КАТ. Системата на Сектор “ПП”-КАТ показвала,
че Сектор “ПП”-КАТ-М., очевидно е бил известен от ГФ за не сключения
договор за застраховка относно т. а. “ГАЗ 53 А“ с рег. № М 5196 ВА, и на
05.04.2017 г. регистрацията на това МПС – е прекратена от органа на МВР. И
така според Т., МПС не е било регистрирано по надлежния ред в България към
момента на извършената от свидетелите проверка на пътя – 28.02.2025 г.,
затова и приели наличието на нарушение.
Съгласно обаче, чл.143 ал.10 от ЗДвП "служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. "
3
От материалите по делото обаче, не се установява собственикът на
автомобила – ЕТ „Джошуа Красимир Трифонов“ гр. М., с ЕИК *********,
камо ли жалбоподателят В. С., да е бил уведомен по някакъв начин за
обстоятелството, че регистрацията на посоченото МПС е прекратена
служебно, и от кога - точно обратното дори. От разпита в съдебно заседание
на свидетелите Т. и Ж. се изяснява, че самият жалбоподател още тогава – на
28.02.24 г. при извършената му проверка в с. В., и пред двамата, е заявил, че не
е знаел управлявания от него автомобил да е с прекратена регистрация.
Същите показания дава и свид. Миладинов, който макар и осигурен от самия
жалбоподател, свидетелства в насоката, излагана и от Т. и Ж. – че С. не е знаел
за прекратената регистрация, и то при надлежни иначе и регистрационни
табели върху МПС и документи за същото – СРМПС – част I и II. Иначе, този
свидетел – Миладинов указва, че жалбоподателят е посетил трето лице –
„майстор“ – в с. В., с глед проверка технич. изправност на автомобила и
бъдещо закупуване. Което е и станало – видно от представения по делото
договор за покупко-продажба. Всичко това мотивира съда да приеме за
достоверни и думите на свид. Миладинов.
От прочита на законовата разпоредба – чл.143 ал.10 от ЗДвП, следва
извод за поредността на подлежащите на извършване действия при не сключен
договор за задължителна застраховка “ГО”, и за институциите, които трябва
да извършат тези действие. За съда този запис безспорно указва, че при
констатираните обстоятелства относно застраховката, ГФ следва да уведоми
съответният контролен орган – Секторът “ПП” при ОД-МВР, към който е
извършена регистрацията на МПС, този пък контролен орган следва да
прекрати служебно регистрацията на МПС и едва след това – да се уведоми
собственика на автомобила, респ. последното действие – следва да се
осъществи именно от Сектор “ПП” при съответното ОД-МВР, тъй като той се
явява контролиращ регистрацията на МПС – прекратяващ и възстановяващ
същата.
Съдът, още при насрочване на с. з. по делото, изрично изиска от сектор
„ПП“ при ОД-МВР-М. / където е била регистрацията на процесния автомобил/
да представи доказателства за обстоятелствата : уведомяван ли е, кога и как,
собственикът на МПС, предмет на обжалваното НП, за факта на прекратената
регистрация на неговото МПС. Такива доказателства не можаха да бъдат
представени до приключване на съдебното следствие по делото, тъй като
видно от писмения отговор до съда от сектор „ПП“ при ОД-МВР-М.- писмо
техен изх. № УРИ 996000-1023/21.03.25 г. към момента на изискването –
подобни данни /архив за уведомени собственици на МПС относно прекратена
регистрация на превозните им средства/ - не се съхранява вече в
институцията. Безспорно, именно АНО, като обвиняваща жалбоподателя
страна - следва да докаже обвинението си към него, а това не се случи по
казуса, поради което съдът приема, че издирваните доказателства липсват,
респ. липса и на направено надлежно уведомяване на собственика на МПС за
извършеното действие от страна на сектор „ПП“ при ОД-МВР-М.. Така
4
незнанието на притежателя на едно МПС за подобен факт, не може да
обуслови вина у него самия, камо ли у трето лице – на което собственикът
предоставя за ползване /без значение на какво правно основание и за колко
време/ автомобила, респ. вина за извършено админ. нарушение, изразено в
управлението на такъв автомобил. Или пред съда не бе доказано безспорно
като цяло, че В. С., у когото на 28.02.24 г. се е намирал , като фактическо
държане, тов. а. м. “ГАЗ 53 А“ с рег. № М 5196 ВА, е имал информацията за
прекратена регистрация на този автомобил от съответния компетентен орган
на МВР – да е знаел или дори само предполагал за прекратената регистрация и
умишлено или непредпазливо – да е предприел управление на такъв
автомобил, за да може да му се припише нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В
същия смисъл е наведеното като аргументи от страна на жалбоподателя –
пълномощника му по делото – ТП № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОССНК на ВКС
и I и II колегии на ВАС по тълк. дело №3/2022 г.
/ съдът не може да обсъжда тук правилността на изводите на прокурора
по проведената прокурорска проверка – относно установено от прокуратурата
или не престъпление по чл.345 ал.2 от НК или само адин. нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, респ. ако прокурорът е приел, че доказателства за деяние
, но то е малозначително, тъй като протичащото сега пред съда админ. нак.
производство е друго, различно от предварителната проверка на
прокуратурата, съдът го осъществява самостоятелно – непосредствено и
прави своите изводи по представените му доказателства /.
Предвид приетото от съда, така както го изложи, и събраните
доказателства в настоящето производство, не може да се направи извод, че
към датата на извършване на проверката водачът В. С. е знаел, че
управлявания от него чужд автомобил е със служебно прекратена
регистрация, респективно – не може да се приеме, че жалбоподателят е
осъществил - от субективна страна, виновно, състава на посоченото от АНО
по чл.140 ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени, като неправилно и не законосъобразно.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 500,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението, и то в този размер, е
платено, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени
от жалбоподателя, а съдът не намира същите за прекомерни.
5
При тези обстоятелства възражение за прекомерност размера на
разноските, от страна на въззиваемата страна, е необосновано.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0242-000670/
16.01.2025 г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-В., с което В. Й. С. от
с. Д., обл. В., ул. ”В. Л.” № 1, с ЕГН **********, е санкциониран за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП
му е наложено наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено
лишаването му от правоуправление за срок от 6 месеца, също така – на осн.
Наредба № Із-2539 на МВР на водача са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – В. / към която е РУ-Белоградчик/, с адрес гр.
В., обл. В., ул. „Цар Симеон Велики” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. С. от с. Д.,
обл. В., ул. ”Васил Левски” № 1, с ЕГН **********, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-В. в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6