№ 528
гр. Пещера, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20255240100714 по описа за 2025 година
Предявен е иск от В. Р. В., ЕГН: **********, от с. Нова махала, ****,
чрез адв. Е. И., против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София , Бул. „България“,
№49, по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че е страна по Договор за потребителски
кредит № 40027743456, сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
ЕИК: *********.
Съгласно Договора за кредит Кредитодателят се задължава да
предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 3500 лева, а
Кредитополучателят се задължава да върне сумата, съгласно условията на
договора.
Съгласно Договора ГПР по кредита е в размер на 49,16%, а ГЛП в
размер също на 41,00%, при срок на кредита от 30 вноски, като общата
дължима сума по кредита в края на периода е 5 631,00 лева
В раздел VI от договора е предвидено, че кредитополучателят
закупува пакет от допълнително , като в края на договора е следвало да върне
сумата от 7 731,00лева.
Твърди, че така предвидените клаузи за закупуване на пакет от
допълнителни услуги в договора за кредит са нищожни на основание чл.
26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и това, че са
сключени при неспазване на нормите на чл. 11,чл.19ал. 4 от ЗПК във вр.чл. 22
ЗПК и чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
1
Твърди че допълнителните услуги по Договор за кредит са нищожни
като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като не са
индивидуално уговорена, поради нарушаване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди
че е нарушена разпоредбата чл. 10 а ал. 2 от ЗПК като пакетът от
допълнителни услуги по своята същност представлявал дейност п
управлението на кредита. Твърди и че заобиколена разпоредбата на чл. 19 ал.
4 от ЗПК , т.к. годишен процента на разходите не е реално прилагания, т.к.
сумата за пакета от допълнителни услуги не е включена в ГПР. Сочи
практика.
Формулира петитум да се приеме за установено, че Договор за
потребителски кредит № 40027743456 сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: *********, е нищожен на основание чл. чл. 26
от ЗЗД.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: *********. Оспорва твърденията в исковата молба
, сочи практика, не оспорва че посочените допълнителни услуги не са част
от предвижданията в ГПР и поради това не са включени. Сочи практика.
Моли искът да се отхвърли и да се присъдят разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с
чл. 22 ЗПК във вр. чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Между страните е Обявено за безспорно - сключения Договор за
потребителски кредит Стандарт № 40027743456 от 19.08.2024г., сключен с
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: *********., посочения ГПР
по кредита в размер на 49,16%, а ГЛП в размер на 41,00%, при срок на
кредита от 30 вноски, като общата дължима сума по кредита в края на периода
е 5631,00 лева, изявлението че допълнителните услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ не са
част от предвижданията в ГПР и поради това не са включени.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Според дефиницията, дадена в раздел VI от договора за кредит и чл. 15т.
1 и т. 2 от ОУ към договора, посочената такса представлява такса за
приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит –
допълнителна слуга Фаст и такса за упражняване на право за промяна на
погасителния план – допълнителна услуга Флекси.
От така заложената дефиниция на процесните допълнителни услуги
може да се направи несъмнен извод, че разглеждането на заявка за отпускане
2
кредит, като начален етап от сключването на договора представлява дейност
по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за
„допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност е
предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни
такси. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е от императивен порядък, поради
което същата не може да бъде дерогирана от страните по договора, а от друга
страна наличието на клаузи от договора, които са в противоречие с
императивните й предписания, то същите се явяват нищожни поради
противоречие със закона.
От друга страна, таксата за разглеждане по съществото си представлява
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита
– чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
В този смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение
от 21.03.2024 г.по дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите
за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на
3
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент, който
към момента на сключване на договора е бил 0.0 %, плюс 10 %), което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от
взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. В договора е посочено, че размерът
на ГПР по кредита е 49,16 %, а съгласно дефиницията на ГПР в общите
условия към договора в него не се включват разходите по допълнителни
незадължителни услуги, към които се числи и процесната. Така включвайки ги
към приложимия по договора размер на ГПР несъмнено води до превишение
на посоченото ограничение в размера на ГПР поради което клаузите, с които
то е уговорено са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради
противоречието им със закона.
Отделно от това самият ответник не оспорва че клаузата за
допълнителна услуга Фасти и Флекси не е включена в ГПР. Последното води
на извода, че прилаганият между страните ГПР не е действителният, поради
което след като потребителят не е наясно с всички разходи по кредита и е
въведен в заблуждение относно какви разходи следва да плати по договора, то
същият се явява недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Предвид на гореизложеното искът се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който е
направил своевременно искане за присъждане. Процесуалният представител
на ищеца е направил искане за определяне и присъждане в полза на адв. Е. И.
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца.
Съдът намира за съответно на фактическата и правна сложност на
делото, защитавания материален интерес и процесуалната активност на
адвоката,адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за оказана безплатна
правна помощ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
образуване на настоящето производство.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40027743456
/19.08.2024 г., сключен между В. Р. В., ЕГН: ********** и „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: *********
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: ********* да
заплати на адвокат ЕАД Е. И. Булстат № ********* на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА сумата от 500 лв.– адвокатско възнаграждение за оказана
4
безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: ********* да
заплати в полза на Районен съд Пещера държавна такса в размер на 309,24
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5