Р Е Ш Е Н И Е
№ 1524/19.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Х.К.
при секретаря Ц.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9159 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124 ГПК от И.В.П., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът
не дължи сумата в общ размер 551.56 лева,
представляваща стойността на начислена за периода от ***г. до ***г. без правно
основание електроенергия за обект на потребление в с. ***, кл. № ***, абонатен
№ ***, за която сума има издадена фактура № ***г..
Ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена
посочената сума. През
периода на корекцията е заплащал дължимата ел. енергия. Излага се в
исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на
корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с
него „Е.С.” АД за извършване на периодични проверки,
не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е
определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в
ПИКЕЕ корекционни процедури. Навежда доводи, че липсва нормативна възможност
даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите.
Моли за положително решение по предявения иск.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Сочи, че
между страните е била налице облигационна връзка, като в изпълнение на
задълженията си по нея е доставял непрекъснато ел. енергия в обект на
потребление, находящ се в с. ***, кл. № ***, абонатен № ***. Твърди се, че
фактурата е издадена за реално потребена ел. енергия в периода от ***г. до ***г..
При извършената на ***г. проверка електромерът е демонтиран и изпратен за
експертиза в БИМ. На обекта е монтиран нов електромер. При съставяне на КП са
спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. При извършената от БИМ експертиза е
констатирано неправомерно въздействие върху СТИ – при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала
енергия на тарифа 1.8.3 – 003170.3 квтч., която не е визуализирана на дисплея.
Твърди се законосъобразно извършена проверка, както и извършено изчисляване на
неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл. 50 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ
бр.98/12.11.2013г./. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е по
делото Констативен
протокол № ***г.,
от който се установява, че е извършена проверка на
електромер с фабричен № ***, обслужващ обекта на ищеца. В протокола е отразено, че електромерът е
демонтиран от служителите на дружеството, съхранен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба *** и е подменен с нов.
От Констативен протокол на БИМ № ***г. се
установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера. Констатирано е
наличие на преминала енергия в тарифа 3 – 003170.3 квтч, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия. Електромерът не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа на
констатациите от проверката ответното дружество е съставило Становище за
начисляване на електрическа енергия от ***г., като за периода от ***г. до ***г. е начислено допълнително
количество енергия от 3170 квтч. Издадена е Фактура № ***г. на стойност 551.56 лв. с ДДС.
Представен е Протокол № ***г., в който е отразено, че електромерът
е монтиран с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ,
кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че в настоящия
случай не е извършена корекционна сметка. Наличието на данни, записани в
регистър 1.8.3 на електромера се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в
програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема
на СТИ. Начисленото количество от 3170 квтч не е от редовен отчет, не е
изчислено по методика за корекция на сметка. Липсват доказателства /прочетена
информация/ за наличието на показания в регистър 1.8.3 на хартиен носител и
точно в коя часова зона е отчетено това количество енергия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК. При действащия ГПК образуването на изпълнителен процес срещу ищеца не
е предпоставка за допустимост на иска. Условие за надлежното му упражняване е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните
суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното
събиране. В настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му
на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника,
регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в
имота му. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е
процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на
спора.
В процесния случай между страните не е налице
спор, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че е начислена процесната сума като потребена ел.
енергия. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за
едностранно извършеното начисляване на процесното количество ел. енергия за
релевирания период.
В настоящия случай от
приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични
повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или
схемата на измерване на електромера - тоест не е установена грешка при
измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния
превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на
която количествата ел. енергия са отчитани освен по дневна, нощна и върхова, и
по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3. При тези
фактически данни корекционните основания по чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ са неприложими,
защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на
самия електромер или схемите му на свързване и измерване, а хипотезата на чл.49
ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на часовника (тарифния
превключвател) на СТИ.
В чл.50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта
на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай
обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа „Смарт” при който
данните от преноса да се записват директно в информационните масиви на
дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е извършван отчет
на място, показателите от който да са различни от тези на електромера. Ето защо
разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.
От изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото
корекционните правомощия на ответното дружество по правилата на чл.48, чл.49 и
чл.50 СК са неприложими, а нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ имат процесуален
характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето
защо начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила
следва да се отрече.
По редовния отчет: За пълнота следва да бъде разгледана и възможността
исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази
връзка обаче е от значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ,
задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия,
възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален
софтуер, с който разполагат само
неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество,
очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана.
На следващо място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с
нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване
за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е
възможно, както в случая.
Нещо повече - напълно
неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани
натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остана освен това дали енергията по тарифа
1.8.3 е потребена от ищеца - абонат за процесния период и дали изобщо е
потребена от него.
Отделно от горното, следва да се съобрази, че
корекцията е извършена от енерго-снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и
действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ,
частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е обнародвано в ДВ, бр.15,
Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г.
на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по
адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта,
с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен
съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май
Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47
и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта
й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа
енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от
12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от
1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се
отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК
*********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от
12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ,
действие запазват само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които посочват
предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на
допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на
предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и
процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма,
обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и
действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи
използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и
допустимите граници на грешката. Изложеното мотивира настоящият състав да
направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ към настоящия момент, не отговаря
на изискванията на чл. 83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката
предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количествата
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно, съгласно
правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1
ЗНА, е приемането на посочените в чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР
по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от
16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов нормативен акт,
задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва,
че корекционните процедури следва да са предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на
договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че корекционните процедури
/принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на
сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на
доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/
следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са
и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр.
54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според които общите условия съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2,
т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че корекционните процедури /принципите,
условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са
регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид това и безспорно се налага изводът, че
единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми, задължителни по своя характер
за потребителите, които да уреждат не само методиката, но и условията, редът и
принципите за извършване на корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче
действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на
корекционните процедури. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в
присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи
неточно измерване, липсват и правила кой е компетентният орган да извърши
проверката, в какъв акт следва да я обективира. При липса на такива правила
доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция не би могло да
бъде осъществено. Недопустимо е приложение на общите правила за доказване на
определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел.енергия
се регулират от специален закон - ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством
предвидените в ГПК доказателствени средства - свидетелски показания напр., да
бъде установяван факта на констатираното неточно измерване. Същото е и
невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на
специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр.,
съдържащи показатели за понятието обща точност, нито пък за допустими граници
на грешката. Няма как и общите закони да намерят приложение в отношения, които
се регулират по специален ред и в регулирането на които Държавата чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би било
регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на
специален закон и орган, да се осъществява смесено- както в специалния закон,
така и в общите граждански закони.
По всички изложени съображения съдът приема, че
липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за
установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до
невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при
начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и може да бъде
направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща
условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и
потребена от абоната ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно
уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание.
При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна
промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките
за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на
чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника.
За пълнота следва да се посочи,че към дата на
настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год., са отменени и чл. 48 - 51 от
ПИКЕЕ.
В заключение по
изложените групи съображения съдът намира, че по делото не се установи по
надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното
„начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от
ответната по иска страна, че процесна сума му се следва.
Поради това искът е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на производството, на
основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски. Претендират се в общ размер от 410 лева /50 лева
заплатена държавна такса и 360 лева с ДДС възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат/.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.В.П., ЕГН **********,
адрес: *** не
дължи на „Е.п.” АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата в размер 551.56 лева, представляваща стойността
на начислена за периода от ***г. до ***г. без правно основание електроенергия
за обект на потребление в с. ***, кл. № ***, абонатен № ***, за която сума има
издадена фактура № ***г., на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.В.П., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 410
лева
/четиристотин и десет/ разноски по
делото за държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: