Р Е Ш Е Н И Е
№ 79 04.07.2019
г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 19 юни 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова
ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова
Ив.И.
Секретар: Ив.Златева
Прокурор: Д.Люцканов
Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД №111 по описа на ЯОС за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
С Присъда №39/20.03.2019 г. постановена по НОХД
№325/2019 г. ЯРС е признал подсъдимия Г.И.Г. за виновен в това, че на
26.02.2019 г. около 03.00 часа в гр.Ямбол по ул."Индже войвода" до
№50, в посока към околовръстен път "Юг" управлявал МПС - лек
автомобил марка и модел "Крайслер Ц 300" с рег.№ *******, след
употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по
надлежния ред с техническо средство - еднократен тест "Dreger Drugcheck
3000"/Дрегер Дръг Чек 3000/, с инв.№ АRTF 0361, REF № 8325554,
поради което и на осн. чл.343б ал.3 и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в
размер на 500 лева.
На осн. чл.66 ал.1 от НК съда е
отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от три години.
На осн. чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК е
лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл.59
ал.4 от НК при изпълнението на това наказание е приспаднал времето, през което
е бил лишен от това право по административен ред, считано от 26.02.2019 г.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Г.Г. и я е
обжалвал в установения за това срок като незаконосъобразна, необоснована и несправедлива
В жалбата не се излагат конкретни съображения. Прави се искане за изменение на
обжалваната присъда и намаляване на наложените наказания, при приложение на
разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.3 от НК, както и намаляване на срока на лишаване
от право на въззивника да управлява МПС.
В съдебно заседание въззивника Г.
участва лично и с редовно упълномощен защитник. Излагат се съображения за
неправилен анализ от първоинстанционния съд на доказателствата по делото,
възведени в наказания, които не са съобразени с личността на въззивника и
действително осъщественото деяние. Излагат се съображения, че от показанията на
разпитаните по делото свидетели - полицейски служители се установява, че
спирането на въззивника не е било защото е направило впечетление поведението
му, а в резултат на специализирана полицейска проверка, като се касае за
управление на автомобила след вероятна употреба на наркотични вещества във
времето назад, а не под въздействието им. Не се оспорва обстоятелството, че
техническото средство е отчело наличието на наркотични вещества, като се
излагат съображения, че когато е управлявал автомобила въззивника не е бил под
въздействието им, което е в пряка връзка със степента на обществена опасност на
личността му и на осъщественото, като въззивника не е лице с висока степен на
обществена опасност, с чисто съдебно минало е и няма прояви. Прави се искане за
изменение на постановената присъда и намаляване на наложеното наказание.
Участващия по делото прокурор изразява становище, че не са налице основания
за изменение на обжалваната присъда и прави
искане за потвърждаването и като обоснована и законосъобразна.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на
страните и атакувания съдебен акт намира
следното:
Жалбата като подадена в срок и от страна имаща право, а и интерес от
обжалване е процесуално допустима. Разгледана
по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:
За да постанови присъдата си съдът е
събрал всички възможни и достатъчни за установяване на фактическите
обстоятелства по осъществяване на деянието
доказателства. На базата на анализ на същите правилно е приел за установена изложената
фактическа обстановка, която изцяло се споделя от въззивния съд.
Безспорно установено от
доказателствата по делото е, че на визираната дата - 26.02.2019 г. около 03.00
часа въззивника Г. с управлявания от него автомобил "Крайслер Ц 300"
с рег.№ ******* е осъществявал движение
по ул."Индже войвода" в посока към околовръстен път "Юг" в
гр.Ямбол, като до №50 на същата улица бил спрян за проверка от свид.С.К. и А.Е.
- полицейски служители към ОД МВР Ямбол. При проверка на документите и
проведения с въззивника Г. разговор свидетелите се усъмнили, че е употребил
наркотични вещества, тъй като бил притеснен и неспокоен, поради което потърсили
съдействие от свои колеги за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества. Пристигналия на място свидетел
М.Г. - полицай при ОД МВР Ямбол извършил на въззивника Г. проверка за
употреба на наркотични вещества с техническо средство еднократен тест "Dreger Drugcheck
3000"/Дрегер Дръг Чек 3000/, с инв.№ АRTF 0361, REF № 8325554,
като уреда отчел положителен резултат за употреба на наркотично вещество амфетамин и метамфетамин.
Свид.Г. съставил на въззивника АУАН №927896/26.02.2019 г. и му издал талон за
изследване №000738. От началник група към ОД МВР Ямбол с-р ПП била издадена на
въззивника Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0813-000076/26.02.2019 г. по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП - двременно отнемане
на СУМПС на въззивника Г. до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на осн. чл.60 ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта считано от 03.00 часа на
26.02.2019 г. Въззивника Г. отказал да даде проби за кръв и урина за медицинско
и химико токсикологично лабораторно изследване и в указания в талона период от време не се явил в ЦСМП Ямбол да му
бъдат взети такива проби.
Приетите за установени от решаващия съд фактически обстоятелства, приети и
от настоящия състав на въззивния съд, след собствен анализ на доказателствата
по делото, се установяват от събраните и проверени доказателства по делото, а
именно показанията
на разпитаните в хода на съдебното
следствие свид.А.Е. и М.Г., а и от събраните и приложени по делото писмени
доказателства подробно описани от решаващия съд. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е
кредитирал в пълнота показанията на визираните свидетели относно известните им
съставомерни факти. Същите са вътрешно и едни спрямо други непротиворечиви, а и
съответни на установеното от писмените доказателства по делото. Свид.Е.и Г.
сочат на обстоятелствата поради което са били на местопроизшествието в
качеството на служители на МВР, управлението на автомобила от въззивника и установеното
на място, а и на установеното при извършена проверка на въззивника Г. касателно
положителна за амфетамин и метамфетамин с техническо средство.
На базата на правилно установените
фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и
законосъобразни правни изводи за осъществяване от въззивника от обективна и субективна страна на състава
на чл.343 б ал.3 от НК, които въззивният
съд приемайки изцяло счита за ненужно да приповтаря. Безспорно е налице управление на автомобила след употреба на
наркотично вещество - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с
техническо средство, като въззивника Г. е съзнавал това обстоятелство. За това и правилно решаващият съд е признал въззивника Г. за виновен в осъществяване на визираното деяние
съставомерно по чл.343б ал.3 от НК.
За да определи наказанието на въззивника Г. по вид, размер и начин на
изтърпяване, при условията на чл.54 от НК решаващият съд е взел предвид от една страна
степента на обществена опасност на осъщественото деяние, предвид динамиката
на този вид престъпления, вида на
установеното наркотично вещество- амфектамин и метамфетамин и от друга
степента на обществена опасност на личността на въззивника, която е относително
ниска предвид чистото му съдебно минало, с оглед на съдебната реабилитация,
вида на наркотичното вещество, като е определил наказанието на същия при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, на минимума предвиден в текста, а именно лишаване от свобода в
размер на една година и глоба в размер на 500 лв. Настоящия състав на въззивния
съд намира така определеното наказание като справедливо и съответно на
осъщественото и личността на въззивника Г.. Отлагането на изтърпяването му за
минимално предвидения в чл.66 от НК срок от три години при наличието на
обективните предпоставки на текста и възможността за изпълнение на целите на
наказанието и без ефективното му изтърпяване се споделят изцяло от въззивния
съд. В този си вид и начин на изтърпяване наказанието наложено на въззивника Г.
ще осъществи целите визирани в чл.36 от НК. Правилно, обосновано и
законосъобразно съда не е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне
на наказанието на Г.. В случая не са налице многобройни или изключително
смекчаващо отговорността му такова, а и най-ниското предвидено в текста
наказание не се явява несъразмерно тежко за осъщественото. При определяне на
наказанието на Г., при условията на чл.54 от НК, на минимума предвиден в текста
са взети предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е приложил и
разпоредбата на чл.343 Г от НК, като е определил лишаване от право на управление на МПС на въззивника за срок от
една година и шест месеца - достатъчен и необходим за изпълнение на целите на
чл.36 от НК, като на осн. чл.59 ал.4 от НК при изпълнението на това наказание е
приспаднал времето през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 26.02.2019
г.
Като несъстоятелни съда намира възраженията на въззивника за неправилен
анализ на доказателствата по делото в контекста на наложеното наказание. Както
вече бе посочено по делото не са налице доказателства сочещи на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и най-ниското предвидено
в текста наказание не се явява несъразмерно тежко, поради което и правилно съда
е определил наказанието на въззивника в съответствие с разпоредбата на чл.54, а
не на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Възражението на въззивника, че не е управлявал
автомобила под въздействието на наркотични вещества, а след употребата на
такива е несъстоятелно. По делото е безспорно установено, че въззивника е
управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества с което е осъществил
състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК. При определянето на наложеното
му наказание по вид, размер и начин на изтърпяване са съобразени всички
обстоятелства определящи степента на обществена опасност на личността му, а и
на осъщественото от него конкретно деяние.
Предвид на изложеното Я О С
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №39/20.03.2019 г. постановена по НОХД № 325/2019 г. по описа на РС Ямбол.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.