Решение по дело №1713/2014 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 262
Дата: 1 август 2017 г. (в сила от 19 януари 2018 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20144310101713
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. ***, 01.08.2017г.

                 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав  в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА 

при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА, като разгледа докладваното от съдията   гр. дело №1713 по описа за 2014 год,за да се произнесе съобрази:  

ОСИ с правно основание по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.232,ал.1 от ЗЗД и по чл.92,ал.1 от ЗЗД:

 

Постъпила е искова молба вх.№9209/28.10.2014 г. от ***” – гр. ***, със седалище и адрес на управление : гр. ***, *** №2 представлявано от Председателя на Управителния съвет - С.И.Г., чрез пълномощник адвокат С.С., против *** ЕООД –, със седалище и адрес на управление : гр. ***, жк. ***  представлявано от управителя С.Г.Т., като в хода на производството е променено седалище и адрес на управление : гр. *** , ул. „***“ , бл.73,вх. „А“ , ет.4, ап.10, за заплащане на сумите: 14 140.00 лева – неиздължени месечни вноски по договор за наем на недвижим имот, 317.36 лева – стойност на данък сгради и такса битови отпадъци и 6 245.00 лева – неустойка, частичен иск от 43 820,00 лева, по което се излага , че е сключен договор от 20.02.1996 г. за наем на ресторант ***, плувният басейн срещу ***и прилежащият район около тях, собственост на сдружението с обща квадратура около 9 дка като същия е сключен с ***“, представляван от *** Т.И. като е налице и сключен анекс към горепосочения от 31.08.2007г. между дружеството и “*** - *** Т. ” ЕООД  за срок от 10 год. , считано от 31.08.2007г. като в него е посочено ,че наемодателя предоставя на наемателя ресторант ***, плувен басейн и прилежащ терен на площ от 5,2 дка с всички съоръжения и имущество като уговорената цена на наема е две минимални работни заплати като е предвидена и неустойка при забава на плащането от страна на наемателя в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден , считано от датата на забавата до окончателното издължаване като плащането на наемната цена да се извършва до 30 число на текущия месец. Твърди се ,че за периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014 г., ответника не е заплащал дължащия се наем по горецитирания договор и към настоящия момент неговите задължения за наем възлизат на 43 820 ,00 лева.Поради тази причина сдружението предявява частичен иск за неустойка в размер на
6 245лв. частично от сумата 43820лв. Твърди още ,че освен така изброените задължения за посочения период, ответникът дължи и сума в размер на 317.36 лв. за данък сгради и такса смет за 2011г., 2012г. и 2013г., която също до настоящия момент не е изплатил. За установяване конкретния размер на тези задължения и начина, по който те са изчислени представят и моли да се приемат като доказателства извлечения от счетоводните сметки на сдружението - справка за задълженията на "***"- ЕООД за периода от 12.12.2012г. до 06.10.2014г., справка за дължимата неустойка по договор на "***"- ЕООД за периода от 12.12. 2012 г. до 06.10.2014г.. както и фактура № **********/07.12.2012г., фактура № **********/13.02.2013г., фактура № **********/14.03. 2013г., фактура № **********/11.04.2013г„ Фактура № **********/07.06.2013г., фактура № **********/13.08.2013г„ фактура № **********/16.10.2013г.. фактура № **********/14.12.2013г.,фактура № **********/07.02. 2014г„ фактура № **********/16.05.2014г. фактура № **********/15.09.2014г. Твърди ,че многократно сдружението канило ответника да заплати паричните си задължения по договора, но до настоящия момент това не е сторено.Затова и тази искова молба има характер на поредна покана от сдружението за изпълнение на паричните задължения по договора от страна на ответника.Ето защо за ***- гр. ***, със седалище и адрес на управление : гр. ***,ул. "Д-р ***" №2, представлявано от председателя на Управителния съвет на сдружението С.И.Г. се поражда правен интерес да подаде настоящата молба със следните искания: да се призове ответника на съд със ***- гр. *** и след като се убеди съда в основателността на изложеното да се постанови решение, с което да се осъди  „***" ЕООД - гр. *** :

1.да заплати сумата 14 140,00 лв., представляваща неиздължени месечни вноски за периода от 12.12.2012 г. до 15.09.2014г. по договор за наем на недвижими имоти от 31.08.2006г.;

да заплати сумата 317.36лв., представляваща стойността на данък сгради и такса битови отпадъци съгласно раздел III т.10 от договора за 2011г., 2012г. и 2013г. ;

да заплати сумата 6245лв. представляваща неустойка, предявена като частичен иск от дължаща се неустойка в размер на 43 820, 00 лв. за периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014г.;

4.да заплати съдебно - деловодните разноски.

Съобщението по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ведно с препис от исковата молба и приложенията, е връчено на ответника на 21.11.2014 г.

В законоустановения едномесечен срок, ответникът е подал писмен отговор с вх.№ 11076/22.12.2014 г. /първият следващ присъствен ден, тъй като последният ден от срока - 21.12.2014 г. е бил неприсъствен/, с който е направил редица възражения:

Обектите - предмет на иска, не са надлежно индивидуализирани. Съществува неяснота и очевидно разминаване в индивидуализацията на имота, предмет на иска и този, за който е възникнало наемното правоотношение, като всъщност те не съвпадат и ищецът претендира наеми за обекти, които не са включени в договора. С договора от 1996 г. се сочи като нает, и то не от ответника, „ресторант ***та", който към този момент е с площ от 36 кв.м., плувен басейн, който към този момент е имал различни от настоящите размери и място, чиято квадратура „9 дка" е попълнена на ръка на мястото на оставеното от страните многоточие. Представят техния екземпляр от договора за наем (Приложение № I към настоящия отговор), от който е видно, че договорът е подписан без посочване на конкретна квадратура - в т. I на договора е оставено многоточие след „около". Оспорват съществуващата добавка (направена на ръка, ръкописно) в представения от ответника договор „9 дка", като добавена от него впоследствие за целите на настоящото производство, и молят съда да задължи ответника по реда на чл 183 ГПК да представи Договора за наем в оригинал. От друга страна, имотът, предмет на договора за наем и т.нар. Анекс, не съвпада и не е индивидуализиран идентично с обектите, предмет на исковата молба. В този смисъл тя е нередовна, тъй като не е ясен предмета на иска - за какви точно обекти се искат процесите наеми;

-Оспорват иска по основание и размер, както и правото на собственост на ищеца върху процесиите имоти, поради следните съображения: ищецът не представя документ, с който да се легитимира като собственик на който и да било от процесиите имоти, ищецът не е собственик на процесиите имоти. Не са представени доказателства за собствеността му. След евентуално представяне на документи за собственост биха могли да вземат подробно становище по претенциите му, но към настоящия момент отбелязват, че за имота е съставен Акт за общинска собственост № 53210/01.07.2011 г., установяващ, че правата върху процесиите имоти се претендират от Община ***. Отделно имотът, във вида в който той е бил преди да построят останалите обекти в него, е бил актуван за държавен през 1963 г. с Акт 273/2.07.1963 г. До настоящия момент липсват данни собствеността на имота да е преминала по някакъв начин към ищеца. При това положение плащане на наем за това, което дружеството е наело съгласно Анекс от 2007 г. не е възможно, тъй като би било направено на несобственик. Между ищецът и Община - *** съществува и правен спор за собствеността върху процесния имот, който спор намират за преюдициален за настоящия. Заявяват готовността си да заплатят задълженията на дружеството, доколкото те съответстват на обектите - предмет на евентуалното наемно отношение, след окончателно уреждане на сметките по подобренията, за тези от имотите, които принадлежат на надлежен собственик, след като това бъде установено със сила на пресъдено нещо. Поради горното и поради изложеното в настоящия отговор, ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, в т.ч. и задължението да им предаде обектите, за които твърди, че е налице наемно правоотношение.

- твърдят ,че те са собственици, на основание владение и придобивна давност, текла за периода от 1997 най-рано до 2007, на следните обекти в мястото, построени от нас, а именно: Сграда - пристройка и надстройка, находища се в землището на гр.***, местността „***" („***", „***"), със застроена площ от 205.10 кв.м., пристроени към съществуващ ресторант ***със з.пл. от 36.28 кв.м. (частна държавна собственост), в поземлен имот 00323 по картата на землището на гр.***, с площ 5,202 кв.м., с начин на трайно ползване - спортен терен, при съседи на мястото: имоти 212012, 00321, 00869, 00521. Владението им тече от създаването на дружеството до настоящия момент, включително с присъединяване и предаване на предходно владение, без да е било прекъсвано, като е включвало и владение на правото на строеж до изграждане на обектите в надлежен завършен вид.

- Претенциите, или част от тях, са погасени по давност, тъй като някои от посочените падежи са настъпили преди изтичането на тригодишния срок на погасителната давност.

- Претенцията за неустойка е завишена, като неустойката е прекомерна поради нарушаване на добрите нрави. Клаузата за неустойка е изцяло нищожна, на основание противоречие с добрите нрави, тъй като е прекомерна в много висока степен, както и се правят и други възражения.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се представлява от Председателя на УС на Д-вото Св. Г. и чрез адв.С. , която моли да се уважи иска ведно със законните последици и представя и писмена защита.

Ответникът , редовно призован се представлява от адв. Иванчев от АК - Перник, който моли да се отхвърли иска и развива доводи в този смисъл и в писмени бележки. В о.с.з на 01.03.2016г. ,заявява ,че в исковия период и до днес осъществява дружеството фактическа власт върху имота. Спорят, че за частите които са обект на наемно правоотношение не им се осигурява спокойно ползване. Твърдят, че такова не се осигурява и възраженията в този смисъл доразвива и в Молба вх. №2244 /15.03.2016г. към която се прилагат и писмени доказателства.

Съдът като съобрази приетите и вложени по делото писмени доказателства: справка от 06.10.2014 г. за дължимата неустойка по договор на *** ЕООД; справка от 06.10.2014 г. за задълженията на *** ЕООД; заверени копия от: Договор от 20.02.1996 г.; Анекс от 31.08.2007 г. към Договор от 20.02.1996 г.; фактури с №№ **********/07.12.2012 г., **********/13.02.2013 г., **********/ 14.03.2013 г., **********/11.04.2013 г., **********/07.06.2013 г., **********/ 13. 08.2013 г., **********/16.10.2013 г., **********/17.12.2013 г., **********/ 07.02.2014 г., **********/16.05.2014 г. и **********/15.09.2014 г.; Решение № 37/ 06.04.2012 г. по ф.д.№ 541/1991 г. на Ловешки окръжен съд; справка от Търговския регистър за общ статус на ответника; Протокол №4 /2 , представените с молба вх. № 4487/12.04.2017 г. от ответника: Удостоверение изх. № 70 00 – 503 – 001/11.04.2017 г. на Община ***;Протокол за установяване извършването и за заплащането на натурални видове строителни работи и услуги от 08.07.20111 г. и Договор № ДВ – 58/03.02.2011 г., от заключението на в.л. Н. Р. , от становищата на страните и техните процесуални представители ,преценени поотделно и в съвкупност ,намира от правна и фактическа страна следното:

Процесния период се отнася към действието на Анекса от 31.08.2007 г. В него е конкретизирано ,че наемодателя предоставя на наемателя ресторант „***” с н.а за собственост №75 , том Х , рег. №10364 по д.№825 /2003 г. , плувен басейн  и прилежащия на площ от 5,2 дка ,собственост на дружеството за срок от 10 години/ считано от 31.08.2007 г. до 31.08.2017 г.

 В анекса от 31.08.2007 г., е вписано ,че наемодателя предоставя на наемателя ресторант „***” , плувен басейн и района около тях със всички съоръжения и имущество/ по опис подписан от двете страни/. Уговорена е цена на наема от две минимални работни заплати с възможност за ежегодно индексиране в зависимост от минималната работна заплата, като е предвидена и неустойка при забава на плащането от страна на наемателя в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, считано от деня на забавата до окончателното издължаване. Предвидено е плащането на наемната цена да се извършва до 30 число на текущия месец.

Наемателят е следвало да заплаща ел.енергия , телефонни разходи , такса смет и др. общински данъци.

Претенцията на ищеца обхваща периода от 12.12.2012 г. до 15.09.2014 г., като задълженията на "***"- ЕООД - гр. *** към момента възлизат на 14 140,00 лева по Анекса от 31.08.2007 г.  към договор за наем на недвижим имот от 20.08.1996 г. Сочи се, че се дължи сумата от 6 245,00 лв. представляваща неустойка, предявена като частичен иск от дължаща се неустойка в размер на 43 820,00 лв. за периода от 12.12.2012 г. до 15.09.2014 г , както и сума в размер на 317,36лв. за данък сгради и такса смет за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., която също до настоящия момент не е изплатена, във връзка с молба уточнение на петитума вх. № 9635/12.11.2014 г.

Искът се обосновава на издадени фактури приложени към исковата молба и справки ,изготвени от  „Туристическо дружество „***” за размера на наема и размера на неустойката за процесните периоди. Ангажирана е съдебно – икономическа е-за , която потвърждава твърденията на ищцовата страна за липсата на плащане на дължимите наемни суми размера им и съответното им осчетоводяване при ищеца и липсата на такова при ответника.

Исковете – обективно съединени , съдът е квалифицирал по чл. 232 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД.

Ответникът оспорва иска със следните главни възражения:

- Разлика в индивидуализирането на обектите отдадени под наем, размерите им и квадратурата.

- Ищецът не представя в процеса акт за собственост, поради което те считат, че плащайки могат да платят на несобственик. Посочва в този смисъл Акт за общинска собственост и акт за държавна собственост № 273/02.07.1963 г..

- Ответникът твърди, че е собственик на основание владение и придобивна давност, текла за периода от 1997г. най - рано до 2007, на следните обекти в мястото, построени от тях, а именно: Сграда - пристройка и надстройка, находища се в землището на гр.***, местността „***" („***", „***"), със застроена площ от 205.10 кв.м., пристроени към съществуващ ресторант ***със з.пл. от 36.28 кв.м. (частна държавна собственост), в поземлен имот 00323 по картата на землището на гр.***, с площ 5,202 кв.м., с начин на трайно ползване - спортен терен, при съседи на мястото: имоти 212012, 00321, 00869, 00521.

Договора за наем се характеризира като двустранен , възмезден и основното задължение на ищеца е да предаде наетия обект , което задължение съдът приема ,че е изпълнено за процесния период като е отделено като безспорно по делото, че през процесния период ответникът е упражнявал фактическа власт върху отдадения му под наем обект – Ресторант „***”, но не го е ползвал по предназначението му съгласно сключения договор.

Съответно на ответника - да му заплати уговорената цена , по следния начин :„Наемателят е длъжен да изплаща наемната цена в уговорения размер и указания в договора ред – в случая в Анекса е уредена наемна цена , начин на плащане и др..

Не се спори от ответника ,че към датата на завеждане на иска, той е дължал наем. Няма доказателства в счетоводството на ответника съгласно справките ,че е платена претендираната сума, а ответника и не твърди обратното.

Спори се за обектите , за който се дължи наем и досежно неосигуряването на спокойното ползване на вещта според предназначението й както и в липса на съдействия в този смисъл от ищеца.

По отношение на оспореното доказателство - договора за наем от 1996 г., е изпълнено производството по чл. 193 ,ал.2 и ал.3 от ГПК , допуснато производство по чл. 193 от ГПК, досежно оспорване на съдържанието на Договор от 20.02.1996 г. в частта му - точка І , предмет на договора:  трети ред в дясно „ с обща квадратура около – 9 дка” като се твърди от ответника ,че в техния екземпляр такова записване няма.

Съдът приема ,че производството е неотносимо към процесния период , през който действа Анекса , сключен между страните и относим към периода и затова не се произнася по оспорването на договора за наем от 1996г. в оспорената му част.  

По отношение на възражението и оспорването на собствеността върху процесния имот , ответника представя Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 53210/01.07.2011 г. , в който имотът е описан, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***18 /единен класификатор на населените места - четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две, кадастрален район-двеста и дванадесет, имотосемнадесет/ по кадастралната карта на гр. *** с площ от 5202 /пет хиляди двеста и два/ кв; начин на трайно ползване: за спортен терен; граници на имота: поземлени имоти с идентификатори ***19; ***21; ***29; ***25 и ***12 по кадастралната карта на гр. ***, както и построените в него:         1. 108.90/314 идеални части от сграда - РЕСТОРАНТ, надстроен с жилищен етаж с идентификатор ***18 - 108.90/314 идеални части от него в собственост на Община *** - цялата със застроена площ от 157 кв и 314 кв.м разгъната застроена площ, двуетажна, масивна. Година на построяване: 1960 г. , пристроена 1999 г.;

2. СГРАДА - тоалетна с идентификатор ***18.3, със застроена площ 20 /двадесет/ кв, едноетажна, масивна. Година на построяване 1970 г.;

3. СГРАДА-НАВЕС с идентификатор ***18.4 със застроена площ от 59  /петдесет и девет/ кв, едноетажен, полумасивен. Година на построяване: 1970 г.;

4. СГРАДА ОБСЛУЖВАЩА с идентификатор ***18.5 със застроена площ 4 /четири/ кв, едноетажен, полумасивен. Година на построяване: 1970 г.;

 5. СГРАДА-НАВЕС с идентификатор ***18.6 със застроена площ от 98 /деветдесет и осем/ кв, едноетажен, полумасивен. Година на построяване: 1970 г..

В т.7 са посочени съсобственици : ТД „***" е собственник на 205,10 /314 ид. от сградата с идентиф. ***18.1 – ресторант , надстроен с жилищен етаж , двуетажна , массивна със ЗП от 157 кв.м. и РЗП от 314 кв.м. , съгласно Нотариален акт № 75, том ХІ, рег. № 10364, д. 825 от 2003 г..

Приложено е ответника Решение №375 от 24.03.2005 г. на Общински съвет – гр. *** , за учредяване безвъзмездно право на собственост върху имот ЧОС /СТР.114/ и Договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху имот частна общинска собственост от 29.04.2005г. , с който ОБЩИНА – *** учредява безвъзмездно право на ползване на ищеца за срок от 10 години върху земя 5 202,00 дка , 159,14 идасти от общо 364,24 ид.ч. разгърната застроена площ , ресторнт «***та» и плувен басейн ,находящи се извън регулацията  в м. «***» имот №000323.

От мотивите на Решението от 08.07.2015 г. на РС – *** /стр.178/ е видно , че е сключен и Анекс от 10.01.2006 г. към договор за учредено право на безвъзмездно ползване на недвижим имот от 29.04.2005 г. и с Решение № 508/21.07.2008 г. , постановено по гр.д. № 1014/2007 г. по описа на Ловешкия районен съд е развален , на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД, Договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху имот ЧОС от 29.04.2005 г..Същото е влязло в закила като необжалвано в законоустановения срок.

Горното следва да се съобрази и във връзка с писмо – ПОКАНА от Кмета на ОБЩИНА – *** до ответника изх. №70 00 – 45 от 25.05.2015г. , в което се посочва ,че въпреки многократните покани да се напусне процесния имот , той не е предаден и се предоставя двуседмичен срок за предоставянето му във владение на първия както и са от значение във връзка с констатациите на в.л. Н. Р. ,че до м. 12.2012г. наема на процесния имот е заплащан редовно макар и със значителна забава.

Съдебно производство между ОБЩИНА – *** и ищеца е водено и е постановено влязло в сила Решение от 08.07.2015г. по гр.д. №2125 /2012г. , с което са отхвърлени ,предявените от ОБЩИНА ***,представлявана от Кмета *** Булстат *** ,чрез адв. ***, гр. *** ,ул. ”Търговска” №22 , обективно съединени искове против*** ***” ЕФН ***със седалище и адрес на управление : гр. *** , ул. "*** " №2 , представлявано от С.И.Г. , ЕГН ********** ***, за сумата в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева - като частичен иск от сумата в размер на 31 249.86 лева, представляваща обезщетение за ползване ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***18 /единен класификатор на населените места - четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две, кадастрален район-двеста и дванадесет, имотосемнадесет/ по кадастралната карта на гр. *** с площ от 5202 /пет хиляди двеста и два/ кв.м; начин на трайно ползване: за спортен терен; граници на имота: поземлени имоти с идентификатори ***19; ***21; ***29; ***25 и ***12 по кадастралната карта на гр. ***, както и построения в него РЕСТОРАНТ, надстроен с жилищен етаж с идентификатор ***18.1 -108.90/314 идеални части от него в собственост на Община *** - цялата със застроена площ от 157 кв.м и 314 кв. м разгъната застроена площ, двуетажна, масивна. Година на построяване: 1960 , пристроена 1999 г., за периода от м. август 2008 г. до 31.10.2012 г. и за сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева - като частичен иск от сумата в размер на 15 624.93 лева, представляваща обезщетение за ползване СГРАДА - тоалетна с идентификатор ***18.3, със застроена площ 20 /двадесет/ кв.м, едноетажна, масивна. Година на построяване 1970 г.; СГРАДА-НАВЕС с идентификатор ***18.4 със застроена площ от 59 /петдесет и девет/ кв.м, едноетажен, полумасивен. Година на построяване: 1970 г.; СГРАДА ОБСЛУЖВАЩА с идентификатор ***18.5 със застроена площ 4 /четири/ кв.м, едноетажен, полумасивен. Година на построяване: 1970 г. и СГРАДА-НАВЕС с идентификатор ***18.6 със застроена площ от 98 /деветдесет и осем/ кв.м, едноетажен, полумасивен. Година на построяване: 1970 г., за периода от м. август 2008 г. до 31.10.2012 г. и за сумата в размер на 700 /хиляда/ лева, представляваща частична мораторна лихва от сумата в размер на 6 000,00 лева върху главница в размер на 31 249.86 лева за периода от м. август 2008 г. до 31.10.2012 г. и 300 /триста/ лева, представляваща частична мораторна лихва от сумата в размер на 3 000 лева върху главница в размер на 15 624.93 лева, като неоснователни и недоказани.

Процесния период не съвпада с горепосочения - период от м. август 2008 г. до 31.10.2012 г.

В решението е обсъждан съставения в полза на ищеца Нотариален акт № 75, том ХІ, рег. № 10364, д. 825 от 2003 г. за собственост върху недвижим имот , с който е признато ТД”***”- *** за собственик върху недвижим имот , а именно : сграда – пристройка и надстройка , находяща се в земл. на гр. *** , м. ”***”/ „***", „***”/ със застроена площ 205,10 кв.м. , построени към съществуващ ресторант ***със застроена площ 36,28 кв.м. / частна държавна собственост / , находящ се в ПИ № 000323 по картата на земл. на гр. ***, с площ 5,202 кв.м. , държавна собственост , начин на трайно ползване – спортен терен , при г-ци : №212012 – храсти , №00321 – др. произв.тер., №000869 – улица , алея , №000521 – др. произв. тер. , а съдът го сочи за да определи какво е отдадено под наем по Анекса – т.1 -  ..ресторант ***с нот.акт за собственост №75,том Х, 825/2003г., плувен басейн и прилежащия на площ от 5,2 дка  като обектите се използват по предназначението си – ресторантъорство , туристическа и спортна дейност.

Във връзка с възражението досежно индивидуализацията на обектите по наемното правоотношение , съдът приема ,че то също е основателно – те са  следвали да се предоставят по опис , подписан от двете страни т.2 и т.24 – „обектът , предмет на настоящия анекс се приема и предава с приемо – предавателен протокол , който е неразделна част от договора , но такъв не е представен на съда с исковата молба и съдът не може да установи какво точно е предадено на ответната страна по Анекса“.

Или, анализирайки възражениято за легитимационните документи на ищеца , установяващи собствеността му и обстоятелството ,че се касае за предявен облигационен иск за наем, при който съдът не следва да разглежда подробно дали ищеца е собственик на процесния обект по т.1 от Анекса , тъй като не е сезиран с преюдициален иск за това , приема ,че иска следва да бъде уважен само за следния обект - 205,10 /314 ид.ч. от сградата с идентиф. ***18.1 – ресторант , надстроен с жилищен етаж , двуетажна , массивна със ЗП от 157 кв.м. и РЗП от 314 кв.м. , съгласно Нотариален акт № 75, том ХІ, рег. № 10364, д. 825 от 2003 г., който легитимира ищеца като собственик на тази част.

Във връзка с възраженията на ответната страна , че ищецът не е осигурил възможност за спокойно ползване на имота , че не е възможен автомобилен достъп до имота след като е актуван за общински , затруднило и самата дейност по зареждане и поддържане на обекта , като се твърди и бездействие на ищеца по повод изграждането на канализация , а липсата на канализация и замръзване на тръби правило невъзможно ползването на имота през зимата както и в във връзка с бездействието му по проекта за изграждане на басейн и премахването на далекопровод, съдът счита , че въпреки ,че са подкрепени с писмени доказателства по делото / стр. : 92, 105 – 176, стр.4 от з-ето на в.л. по год. счетовдни отчети през процесния период на ответника/ ,232 – 236,  съдът заключава, че те не могат да повлияят на изводите му по - горе, тъй като отношенията с ответника, под различните му правно организационни форми, са дългогодишни , повече от 10 години преди сключване на Анекса , в някои аспекти с участието на Община ***, и ответната страна не е направила каквито и да е възражения в хода на наемното правоотношение за наличността на трудностите и препятствията си по ползване на имота и не се е възползвала от чл.230, ал.2 от ЗЗД в този смисъл.

Неоснователно е възражението на ответното дружество за изтекла давност – кратка по чл.111, ал.1 ,б.”в” от ЗЗД,  с оглед з-ето на в.л ,че тригодишния период до дата на предявяване на иска – 28.10.2014г. , започва да тече от 28.10.2011г. , а претенциите на ищеца са с начало 07.12.2012г. – датата на първата неплатена фактура за наем.

По размера на иска съобрази ,че от приложените фактури и справки тази дължима според съда горепосочената част от наема за посочения обект няма как да бъде отделена и пресметната без специални знания , поради което иска по чл. 232 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска за неустойка съдът счита ,че следва да се преповторят горните съображения за неоснователност и недоказаност и на този иск и затова не следва да разглежда и отделно възражението за нищожност на клаузата за неустойка по т.19 - 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден , считано от деня на забавата до окончателното й изплащане поради нарушение на добрите нрави .

Или обективно съединените искове следва да се отхвърлят като неснователни и недоказани.

По разноските :

При този изход на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответникът всички направени по делото разноски , включая и  по обжалване на определение или общо сумата 169,80 лева като съобрази ,че в приложените пълномощника на ответника не е вписан платен хонорар и същия не е приложил списък по чл.80 от ГПК.

Воден от горните съображения ,съдът

                                      

                                         Р   Е   Ш   И   :

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***” – гр. ***, със седалище и адрес на управление : гр. ***, *** №2 представлявано от Председателя на Управителния съвет - С.И.Г., чрез пълномощник адвокат С.С., против *** ЕООД –, със седалище и адрес на управление : гр. ***, жк. ***  представлявано от управителя С.Г.Т., в хода на производството е променено седалище и адрес на управление : гр. *** , ул. „***“ , бл.73,вх. „А“ , ет.4, ап.10, на осн. чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.232,ал.1 от ЗЗД и по чл.92,ал.1 от ЗЗД , обективно съединени искове , да се осъди  „***" ЕООД ,с горните данни , да му заплати: сумата 14 140,00 лв., представляваща неиздължени месечни вноски за периода от 12.12.2012 г. до 15.09.2014г. по договор за наем на недвижими имоти от 31.08.2006г.;да заплати сумата 317.36лв., представляваща стойността на данък сгради и такса битови отпадъци съгласно раздел III т.10 от договора за 2011г., 2012г. и 2013г. ; да заплати сумата 6245,00 лв. представляваща неустойка, предявена като частичен иск от дължаща се неустойка в размер на 43 820, 00 лв. за периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014г. и съдебно - деловодните разноски, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ***” – гр. *** , с горните данни, да заплати на *** ЕООД – гр. *** ,  с горните данни, разноските по делото пред настоящата инстанция или сумата общо169,80 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: