№ 100
гр. Пазарджик, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20245220200818 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Сезариа“ ООД, гр. В., ЕИК: ********* срещу
наказателно постановление № 13-... от ... г. на директор на Дирекция „И.Т.”
Пазарджик, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1800 лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от
КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от
„Сезариа“ ООД, в която се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното постановление и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
допълнителни доводи по отношение незаконосъобразността на НП,
включително и в писмени бележки.
Ответникът по жалбата - директор на Дирекция „И.Т.” Пазарджик - чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на
постановлението, като излага доводи, включително и в писмени бележки.
1
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На ... часа служители на Дирекция „И.Т.” Пазарджик, между които и
свидетелят Ф. А. А., извършили проверка в обект на дружеството-
жалбоподател - Птицеферма за отглеждане на патици, находяща се в гр. В.,
бившия стопански двор на ТКЗС В.. Извършената проверка всъщност била
втора на обекта, като първата била на ... г.
На място на ... г. били заварени да полагат труд няколко лица. Част от
тях работили по отглеждането на патици. Друга част – три лица – разчиствали
сграда, в която към момента на проверката не се отглеждали патици - бивш
обор. Лицата били монтирали подвижно скеле и работили на него с моторен
трион. Между тях бил и лицето Ж. С. А. с ЕГН: ********** от гр. С., който
бил заварен да извършва дейности по разчистване на сградата с оглед
последващ ремонт на покрива. На заварените да работят лица били
предоставени за подписване декларации по чл.402 КТ. Декларацията била
попълнена лично от Ж. С. А., който записал в графата работещ в „Птицеферма
ТКЗС В.“ от „14“ като „общ работник“ с работно време „8 ч.“, почивни дни
„СИН“, почивки в работния ден „12,00 ч.“ и възнаграждение „70 надник“.
Отбелязал, че не е получавал копие от уведомление, регистрирано в ТД на
НАП и екземпляр от трудов договор.
С оглед установеното в хода на проверката инспекторите при ДИТ
Пазарджик приели, че „Сезариа“ ООД се явява работодател на лицето Ж. С. А.
и не е уредил като трудови отношенията по предоставяне на работна сила,
като не е сключил трудов договор в писмена форма с него. За установеното
свидетелят А. съставил АУАН на „Сезариа“ ООД на ... г. в отсъствие на
представител на дружеството-жалбоподател, след надлежно изпратена покана.
Съставеният АУАН е изпратен и връчен на дружеството-жалбоподател по
пощата. Не е постъпило писмено възражение в срок. Въз основа на съставения
АУАН, директорът на Дирекция „ИТ“ Пазарджик издал атакуваното
наказателно постановление. Подадена е жалба против издаденото НП и е
образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство бе разпитан в качеството на свидетел
2
Ж. С. А., като се установи, че управителят на дружеството-жалбоподател Л. Р.
е постигнал устна договорка със свидетеля А. за разчистване на стари сгради в
стопанския двор и ремонт на покрив с оглед подготовка на сградите за
отглеждане на патици. Уговорката била за свършена определена работа за
определено време срещу определено заплащане. Срещу определената
уговорена сума А. и негови работници, с които работили заедно като
строителна бригада (общо 4 човека), бил длъжен да разчисти сградата и да
ремонтира покрива. Сумите за извършената работа А. получавал на ръка от Р.
или неин колега, като А. на свой ред плащал на останалите от бригадата. А. и
Р. се уговорили, че организирането и извършването на ремонта ще се изпълни
изцяло от А.. Р. дори не идвала всеки ден в стопанския двор. В изпълнение на
устната договорка с Р., Ж. А. и неговата бригада, всички от гр. С., започнали
работа. Работили няколко дни, като първоначално А. смятал да сключат
писмен договор с Р., но към момента на проверката такъв така и не бил
сключен. С оглед устно уговореното А. възлагал и организирал работата на
останалите три лица, контролирал и следял за изпълнението, като заплащал на
наетите лица според уговореното помежду им с оглед времето, през което са
работили и извършената работа. Парите за заплащането получавал от Р. или от
неин колега с оглед уговорените суми с управителката на дружеството-
жалбоподател на всеки етап от свършената работа. Бригадата сами си
определяли колко да работят и почиват всеки ден. При извършената проверка
от служителите на ДИТ Пазарджик, А. сам попълнил декларацията си, като
служителите на ДИТ само казали на него и бригадата му да пишат едни и
същи обстоятелства, за да няма разминаване в декларациите. Към момента на
проверката вече били работили 14 дни.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в
показанията на свидетелите Ф. А. А. и Ж. С. А.. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите. Те са ясни, категорични, логични и взаимно се
допълват.
При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:
3
Няма съмнение, че съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията по
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения от каквато гледна точка са подходили служителите на ДИТ
Пазарджик при извършване на проверката. Съгласно обаче ал.1 на чл.1 от КТ:
„Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и
работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях“, т.е.
първо условие е, за да са налице трудови отношения е те да са възникнали
между лица, които имат качеството на работодател от една страна и между
работник/служител – от друга. Съгласно § 1, т.1 от ДР на КТ: „Работодател“ е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие ползвател“. Видно е, че за да се явява работодател на Ж.
С. А., дружеството-жалбоподател следва да е наело последния за извършване
на определена работа, на определена длъжност, за определено работно време,
за която след това му дължи възнаграждение. В случая подобни отношения
между Ж. С. А. и „Сезариа“ ООД въобще не са възниквали преди проверката
на контролните органи, тъй като по делото се установи по безспорен начин, че
дружеството-жалбоподател чрез своя управител Л. Р. е сключило устен
договор за изработка със свидетеля Ж. С. А.. Този вид договор е неформален и
не изисква писмена форма, която да се спазва с оглед неговата действителност.
Ето защо дори да е налице писмен договор, за какъвто се твърди, това се явява
ирелевантно за спора, тъй като по безспорен начин и без него се установява
сключването на устен договор за изработка. Като се има предвид
характеристиките на договора за изработка, уговорката между Ж. С. А. и
дружеството-жалбоподател чрез неговия управител е довела до сключване
точно на такъв вид договор. Тя е била постигната преди започването на
работата. Цената за всеки от етапите на ремонта била само за труд. От
определената цена Ж. С. А. следвало да задържи за себе си като
възнаграждение за извършената работа по възмездната сделка, но и да
заплаща на работниците, които да му помагат да изпълни работата по ремонта
и които той лично е бил осигурил. Именно Ж. С. А. трябвало да организира и
4
прецени колко и какви лица да наеме, за да изпълнят ремонта, както и колко да
им заплаща. Точно такава е била и конкретната му уговорка с Л. Р., за която
заяви в съдебно заседание, че именно лично с нея, с която се познавали
отпреди, се е договорил за работата и размера на заплащането, а парите за
извършеното А. е получавал от нея или неин колега.
От събраните доказателства по безспорен начин се установи, че именно
Ж. С. А. е трябвало да организира и следи за изпълнението на работата на
наетите от него лица, като Р. не е имала никакви отношения с тях, дори и не е
и взимала отношение по изработено на място и неговата точност и качество.
Тя само е заплатила договорените суми на Ж. С. А. въз основа на постигнатата
между тях договорка за извършената работа. Строителните работници на
обекта са били наети от самия Ж. С. А. и именно последният като физическо
лице, се явява техен работодател по смисъла на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР
на КТ - той ги е наел по трудово правоотношение, защото точно такова е
възникнало за престирането на труда им. Липсват доказателства, че между
дружеството-жалбоподател и Ж. С. А. преди проверката от служителите на
ДИТ Пазарджик са били възникнали трудови правоотношения с всички
елементи на такова. Трудовото правоотношение не възниква само с
престирането на труд в полза на някого. Трябва и лицата да имат воля и
намерение да създават трудово правоотношение помежду си с всичките му
присъщи елементи. Естествено няма пречка подобни отношения, свързани с
ремонт и строителство, да бъдат уредени като трудови, но само след
постигане на съгласие на лицата между тях за това – с уговаряне на всички
елементи на трудовото правоотношение – задължения на страните, работно
време, месторабота, възнаграждение, отпуски и почивки и т.н. Всяко едно
правоотношение възниква след съвпадане на насрещни воли на два
самостоятелни правни субекта, насочени към създаването на конкретното
правоотношение. В случая очевидно между дружеството-жалбоподател от
една страна и лицето Ж. С. А. от друга не налице такива между работодател и
работник. По делото АНО е този, който твърди и следва да докаже, че между
дружеството-жалбоподател и Ж. С. А. е било налице трудово правоотношение
с всички белези на такова, посочени по-горе. Подобни доказателства не бяха
ангажирани по делото от АНО. Тъкмо обратното – събраха се достатъчно
такива, че отношенията между дружеството-жалбоподател и Ж. С. А. не са
такива като на отношения между работодател и работник/служител.
5
Основният извод на контролните органи, че са налице трудови
правоотношения между последните два субекта, АНО извежда от
попълнената лично от А. декларация по чл.402 КТ. На първо място обаче
актосъставителят А. въобще не успя да посочи в съдебно заседание какъв
точно труд е полагал конкретно А. на обекта, но сочи най-общо, че били
строителна бригада, които работили на скеле и почиствали. Тук следва да се
отбележат и няколко други обстоятелства във връзка с попълнената
декларация. А. например въобще не е посочил, че работи в дружеството-
жалбоподател. Сочи като месторабота „Птицеферма ТКЗС В.“ (не „Сезариа“
ООД), от „14“ (явно е имал предвид дни), като „общ работник“ с работно
време „8 ч.“, почивни дни „СИН“ (явно събота и неделя), почивки в работния
ден „12,00 ч.“ (така посоченото сочи, че почива повече часове, отколкото
работи в деня) и възнаграждение „70 надник“ (даже не се сочи за 70 лева ли
става въпрос или друга валута). Дори така посоченото възнаграждение
поставя и резонния въпрос за какъв период е то – за час, ден, месец, година.
Дали същото обаче е трудово възнаграждение е относително не само заради
размера му, а и защото самата бланка на декларацията го определя като
„трудово“, а не собственоръчно лицето, което я е попълнило. Тъй като
показанията на А. какво е работил А. са в насока, че строителната бригада са
нямали никакво отношение към дейността по отглеждане на патици в
птицефермата, което се явява основната дейност на „Сезариа“ ООД в обекта,
то съдът счита, че въз основа на събраните по делото доказателства
дружеството-жалбоподател не е осъществило състава на нарушение на чл.62,
ал.1 от КТ и неправилно и незаконосъобразно му е наложено
административно наказание. Видно е, че дори така попълнената от А.
декларация не само не разкрива основните белези на трудово правоотношение
между него и дружеството-жалбоподател, но и съдържанието й подлежи на
доста свободна интерпретация, тъй като изложеното в нея е неясно и поставя
съмнение дали лицето, което я е попълнило, изобщо е било наясно какво се
цели с попълването на подобна декларация. Нещо повече – изложено в
декларацията не само е неясно и съответно не може да докаже
съществуването на трудово правоотношение между А. и дружеството-
жалбоподател, но и подобен извод категорично беше опроверган от самия А. в
дадените от него показания пред съда.
Следва да се отбележи и още нещо, което е важно в случая - в самия
6
АУАН и в издаденото въз основа на него НП не е точно посочено какъв труд е
извършвал лицето А., а само, че е заварено да работи като „общ работник“.
Каква обаче точно работа е извършвал, за кого и дали за „Сезариа“ ООД по
делото не се установи по категоричен начин. В тази връзка резонни са и
доводите на дружеството-жалбоподател за отмяна на постановлението поради
допуснати процесуални нарушения. Видно е в случая, че в наказателното
постановление нарушението не е описано съгласно изискванията на чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН, като не са посочени съставомерни обстоятелствата, при които
е извършено нарушението. В АУАН също не е посочено какво точно е работил
А..
В крайна сметка съгласно чл.1, ал.3 от КТ: „Този кодекс цели да осигури
свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд,
както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците,
служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите
и непосредствено свързаните с тях отношения“, т.е. контролните органи
следва да се намесват тогава, когато са налице данни, че тези цели, свързани
със свободата и закрилата на труда, справедливите и достойни условия на труд
са застрашени, а не да заместват свободната воля на правните субекти и да ги
принуждава да уреждат правоотношенията помежду си по какъвто и да е
начин, включително и като трудови, след като последните изначално не са
имали подобно намерение. В случая трудови правоотношения не са налице
между дружеството-жалбоподателя и Ж. А., а евентуално са били налице
такива по сключен устен договор за изработка – почистване и ремонт на стара
сграда.
С оглед изложеното, съдът счита, че въз основа на събраните по делото
доказателства дружеството-жалбоподател не е осъществило състава на
нарушението на чл.62, ал.1 от КТ и неправилно и незаконосъобразно му е
наложено административно наказание. По изложените съображения
въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
По делото е налице своевременно искане за заплащане на разноски от
страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева,
като са налице и доказателства за извършването им. Така определено
7
възнаграждение не е явява прекомерно с оглед извършените процесуални
действия от страна на процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател – изготвяне на жалба, проведените четири съдебни заседания с
негово участие, без да е ставал причина за отлагане на делото, активната му
позиция и изготвянето на писмени бележки, поради което и така заплатеното
възнаграждение не следва да бъде намалено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 13-...
от ... г. на директор на Дирекция „И.Т.” Пазарджик, с което на „Сезариа“ ООД,
гр. В., ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1800
лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „И.Т.” Пазарджик да заплати на „Сезариа“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., общ. Септември,
ПК 4480, Стопански двор на ТКЗС – В., сторените по делото разноски в
размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8