№ 584
гр. Варна, 27.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Деспина Г. Г.а
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500465 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 127/29.05.2025г., постановено по гр.д. № 39/2025г. ОС –
Шумен е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. И.
К., ЕГН ********** сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди: претърпени душевни болки и
страдания, в следствие от воденото срещу него наказателно преследване по
ДП №90/2016г. по описа на ОД на МВР Шумен и повдигнатите и поддържани
обвинения за извършени престъпления по чл.255, ал.4, вр.ал.1, т.2,6 и 7,
вр.чл.20, ал.4, вр.чл.26 НК и чл.255, ал.4, вр.ал.1,т.2 и 6, вр.чл.20, вр.чл.26 НК,
за които е оправдан с влязла в сила на 08.04.2020г- присъда №4/30.05.2019г. по
ВНОХД № 136/2019г. по описа на Апелативен съд Варна, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 22.01.2022г. до
окончателното изплащане на задълженията и е отхвърлил предявените от И.
И. К. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над присъдената сума от 10 000 лева до предявения размер от
50 000 лева и за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от
10 000лв. за периода от образуване на ДП №90/2016г. – 18.07.2016г. до датата
на постановяване на решение №10/08.04.2020г. по НД № 1103/2019г. по описа
на ВКС и обезщетение за забава за периода от датата на постановяване на
решение №10/08.04.2020г. по НД № 1103/2019г. по описа на ВКС до
21.01.2022г.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищецът И. И. К., обжалва решението в частта, в която са отхвърлени
исковите му претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди
и обезщетение за забава. В жалбата си излага оплаквания за неправилност,
1
незаконосъобразност и необоснованост на решението в тези му части. Твърди
се, че макар съдът правилно да е посочил критериите, съобразно които следва
да се определи справедливия размер на обезщетението за претърпените от
него неимуществени вреди, не е извършил правилна преценка на същите,
отчитайки установеното по настоящия казус. Оспорва се приетата от съда
продължителност на наказателното производство като счита, че е търпял
вреди още с образуването на същото през 2016г. Твърди, че съдът, не е
извършил преценка на цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване, в резултат на което присъденото обезщетение се
явява несъответно на характера и интензитета на претърпените вреди. Сочи
се, че неправилно съдът е определил момента, от който се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва, като счита, че същото се дължи от
датата на увреждането – датата на образуване на НД № 90/2016г. до
окончателното изплащане на сумата и относно същото е неприложима
разпоредбата на чл.11, б“В“ ЗЗД. Изложени са доводи по съществото на спора.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване изцяло на
предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна –
Прокуратурата на РБ.
Прокуратурата на РБ от своя страна обжалва първоинстанционното
решение в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за
неправилност на решението, основани на доводи за липса на мотиви относно
това кои неимуществени вреди съдът е приел за доказани и подлежащи на
обезвреда, какъв е извода на съда относно разумния срок вр.
продължителността на наказателното производство, както и за необсъждане на
всички възражения, с които исковете са оспорени. Твърди се, че от
ангажираните по делото доказателства претендираните от ищеца вреди и
причинната им връзка с воденото наказателно производство са недоказани,
съдът не е отчел наличието и на други обстоятелства, от които ищецът е
търпял вреди, че интензитетът на претърпените вреди е обичаен за характера и
вида на повдигнатите обвинения. Счита също така, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, ако такова се дължи е прекомерно. Иска
се отмяна на оспорвания съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените
искове, а в условията на евентуалност да се определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съответен на конкретно установените
по делото вреди и на съдебната практика по аналогични казуси.
Страните не са депозирали отговори на подадените въззивни жалби.
Така докладваните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и
отговарят на изискванията за редовност. Същите следва да бъдат насрочени за
разглеждане в о.з.с.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотези, изискващи даване на указания от съда по
правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и
възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на
такива.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.11.2025г. от 9:30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3