№ 903
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100501761 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба от Х. Б. О., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Роза“, № 20, вх. Б, ет. 4, ап. 36, чрез адв. Б.Д. против решение
№ 190/17.10.2019г., поправено с решение № 51/10.03.2020г., двете постановени по гр.д. №
692/2017г. на РС-Девня, с което е допусната съдебна делба между Ф. А. А. ЕГН **********,
П. Р. Я., ЕГН **********, Г. Й. Я., ЕГН **********, Е. Х. Б. ЕГН ********** и Б. Ю.
Б.,ЕГН ********** на следните имоти : 1/ поземлен имот с идентификатор 70175.157.24 /
седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка сто петдесет и седем точка двадесет и четири
/ с адрес гр. Суворово, местност Г.С., предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване нива, площ 18008 кв. м., номер по предходен план 157024, съседи
70175.157.25, 70175.166.34, 70175.157.23, 70175.157.8, 70175.157.7, 70175.157.6; 2/ поземлен
имот с идентификатор 70175.195.5 / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка сто
деветдесет и пет точка пет / с адрес гр. Суворово, местност И., предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване нива, площ 7005 кв. м. , номер по
предходен план 195005, съседи 70175.195.23, 70175.195.19, 70175.195.17, 70175.195.6 и 3/
поземлен имот с идентификатор 70175.60.15 / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка
шестдесет точка петнадесет/ с адрес гр. Суворово, местност Яйлата, предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване нива, площ 16346 кв. м. , номер по
предходен план 060015, съседи 70175.60.19, 70175.60.18, 70175.60.14, 70175.60.22, между
съсобствениците и при квоти, както следва: за Ф. А. А., ЕГН **********– 3/18 идеални
части, за П. Р. Я. ЕГН ********** и Г. Й. Я. ЕГН **********– 10/18 идеални части в режим
на СИО, за Е. Х. Б., ЕГН ********** – 4/18 идеални части и за Б. Ю. Б. -1/18 идеални части,
като от делбата са изключени Ф. А. Г. ЕГН **********, И. С. К., р. 26.04.1935г., Н. Б. Ю.
1
ЕГН **********, Х. Б. О. ЕГН **********, Ф. Н. Р. ЕГН **********, Илкай Д.ов Реджебов
ЕГН **********, М. Д. М. ЕГН ********** и В. М. А. ЕГН **********.
Моли се за отмяна на обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и за допускане до делба
на процесните имоти по отношение на всички наследници по закон на общия наследодател
А. И.К. при съответните квоти. Правилно е приел ДРС, че Ф. Н. Р., в качеството й на
наследник но починалия си съпруг Д.М.Р. се явява само държател на ид.ч. на останалите
сънаследници. Не е изтекла в нейна полза придобивна давност- не е владяла имотите лично,
не е заявила претенциите си по отношение на останалите съсобственици и сънаследници на
нейния съпруг. Липсва и добросъвестно влрадение от страна на приобретателите П. и Г. Я.и.
Те са знаели, че нивите са възстановени на наследниците на А. И.К. с решение на ПК от
1998г. За сделката е следвало да бъдат издадени от ОСЗГ скици, в които вероятно са
вписани всички наследници, а не само Ф.Н.. Нито отдаването под наем на съсобствените
имоти, нито снабдяването с КНА за собственост следва да се възприемат като проява на
своене на съсобствените имоти, спрямо останалите съсобственици. Неправилно е прието от
съда, че приобретателите са придобили по давност имотите. Я.и са били наясно, че купуват
от несобственик. Неправилно са възприети и свидетелските показания, на водените от
страните свидетели. Купувачите знаят, че земята е възстановена на наследниците на А. К. и
рентата се получава от всички тях. Ф.Р. е придобила само наследените от нея ид.ч. и не е
имала право да отчуждава имотите. Установено е, че не е изтекла в нейна полза придобивна
давност, нито приобретателите са били добросъвестни. Позовава се на разпоредбата на чл.
76 от ЗН. Недействителен е КНА № 4, т. 1, рег. № 54, д. № 3 от 12.01.2010г. на нотариус
В.М., с който Ф.Р. е призната за собственик на процесните имоти. Срещу Ф. и Г. и П.Я.и
част от наследниците са водили дело през 2014г., така, че не може да се приема, че
владението им е било добросъвестно. В периода от 2010г. до 2014г., когато давността е била
прекъсната не е изтекъл изискуемия се 5-годишен срок. От влизане в сила на съдебното
решение през 2015г. до датата на завеждане на иска за делба през 2017г. също не е изтекъл
необходимия давностен срок при условията на недобросъвестно владение. За трите имота е
установнена съсобственост и делбата им следва да бъде допусната при посочените в
отговора на исковата молба квоти. Факт е, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но е
недействителна по отношение на действителния собственик. С договорът не се прехвърлят
права. Наследниците на А. К. не са загубили правата си.
В писмен отговор от Ф. А. А., чрез адв. Г.К. оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Намира, че от приобщеното като доказателство гр.д. № 6/2018г. на ДРС се
установява, че Х.Б. О. е бил предявил иск с правно осн. чл. 108 от ЗС срещу съделителите Ф.
Н. Р., П.Р. Я. и Г. Й. Я. за признаване за установено ,че е собственик на 1/18ид.ч. от
земеделските имоти, предмет на настоящата делба. С влязло в сила на 27.11.2018г. решение
исковата му претенция е отхвърлена. Х.Б. О. не е носител на правото на собственост.
Делбеният съд следва да зачете влязлото в сила решение по гр.д. №6/2018г. на РС-Девня.
Позоваването на разпоредбата на чл. 76 от ЗС би било от значение, само ако воденото
2
исково производство бе завършило с положителен за въззивника резултат, но не е. Моли се
за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Писмен отговор е постъпил и от П. Р. Я. и Г. Й. Я., чрез адв. К.М., с който поддържат
становище за неоснователност на въззивната жалба. Решението е правилно, законосъобразно
и обосновано. Продавачката им се е легитимирала като собственик на процесните имоти и
правото й е било изследвано от нотариуса, изповядал сделката. Предала им владението в
деня на сключване на договора, както е посочено в т. 2 от НА № 187/2010г. на Сл.по
вписванията-Девня. Установеното към него момент владени е добросъвестно. Узнаването
след четири години, че праводателката им не е била единствен собственик не превръща
добросъвестното владение в недобросъвестно. От завеждане на гр.д. № 541/2014г. давността
е била прекъсната, но само за частта от съсобствениците на Ф. Н. Р., които са предявили
иска. От датата на договора за продажба през 2010г. с изтичане на 5- годишната придобивна
давност, на 05.10.2015г. те са придобили собствеността по отношение на 9/18ид.ч. по
давност, а 1/18ид.ч. са придобили от праводателката си, като купувачи. Правилен е извода
на ДРС за обема на правото на собственост, което притежават и ид.ч., които се следват на
съделителите, както и за изключването от делбата на лицата, които са загубили
собствеността, следствие от добросъвестно упражняваното владение от тяхна страна. Моли
за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
В писмена молба вх. № 23843/09.11.2020г. въззивникът Х.Б. О., чрез адв. Б.Д.
поддържа въззивната си жалба и претендира присъждане на сторените разноски. В о.с.з. на
10.11.2020г. въззиваемите Ф. А. А., чрез адв. Г.К. и, П. Р. Я. и Г. Й. Я., двамата чрез адв.
К.М. поддържат от своите становища и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. И.
С. К., чрез особения представител адв. Д Х. и В. М. А., чрез особения представител адв. Г.М.
молят за уважаване на въззивната жалба.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Ф. А. А., чрез адв. Г.К. е предявил иск срещу П. Р. Я., Г. Й. Я.,
Ф. А. Г., Е. Х. Б. и Б. Ю. Б., с искане да бъде допусната и извършена делба на съсобствените
между тях недвижими имоти, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор 70175.157.24 /
седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка сто петдесет и седем точка двадесет и четири
/ с адрес гр. Суворово, местност Г.С., предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване нива, площ 18008 кв. м., номер по предходен план 157024, съседи
70175.157.25, 70175.166.34, 70175.157.23, 70175.157.8, 70175.157.7, 70175.157.6; 2/ поземлен
имот с идентификатор 70175.195.5 / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка сто
деветдесет и пет точка пет / с адрес гр. Суворово, местност И., предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване нива, площ 7005 кв. м. , номер по
предходен план 195005, съседи 70175.195.23, 70175.195.19, 70175.195.17, 70175.195.6 и 3/
поземлен имот с идентификатор 70175.60.15 / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка
шестдесет точка петнадесет/ с адрес гр. Суворово, местност Яйлата, предназначение на
3
територията земеделска, начин на трайно ползване нива, площ 16346 кв. м. , номер по
предходен план 060015, съседи 70175.60.19, 70175.60.18, 70175.60.14, 70175.60.22, при
квоти, както следва: за Ф. А. А., ЕГН **********– 3/18 идеални части, за П. Р. Я. ЕГН
********** и Г. Й. Я. ЕГН **********– 10/18 идеални части в режим на СИО, за Ф. А. Г.
ЕГН **********-3/18, за Е. Х. Б., ЕГН ********** – 1/18 идеални части и за Б. Ю. Б. -1/18
идеални части.
Изложил е, че той самият, Ф. А. Г., Е. Х. Б. и Б. Ю. Б. са наследници на общия
наследодател А. И. К., поч.на 16.05.1963г. С решение № 1/03.11.1998г. на ОСЗ-Суворово на
осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ са били възстановени с план за земеразделяне на наследниците на
А. И. К. посочените вече по-горе три делбени имота. Общият наследодател оставил трима
преки наследници: син С. А.ов К., поч.на 05.09.1964г., син А.А.Б., поч.на 01.04.1987г. и
дъщеря З. А.ова ХА.а, поч.на 16.03.1993г. С. А.ов К. е оставил преживяла съпруга Неджие
И.К.а, поч. на 03.05.1996г., син И.К., син Х. К., поч. на 17.05.1968г. и Ф. С. О., поч. на
08.10.2002г. Наследници по закон на Х. К. са преживяла съпруга Б. Ю. Б. и син Е. Х. Б.-
двама от ответниците. Наследници на Ф. С. О. са преживял съпруг Б. Ю. О., поч. на
23.10.2009г. и дъщеря Н. Б. Ю. и син Х. Б. О., последните двама конституирани
впоследствие като съделители по делото. Наследници по закон на А.А.Б. са син Ф. А. А.,
ищец по делото и дъщеря Ф. А. Г.. Починалата З. А.ова ХА.а е оставила за свои наследници
син В. М. А. и син Д. М. Р., поч. на 16.10.2005г. Последният има за наследници по закон
преживяла съпруга Ф. Н. Р., дъщеря И. Д. Р. и син М. Д. М., тримата също конституирани от
съда като съделители по делото.
Ф. Н. Р. се е снабдила с КНА за собственост № 4, т. 1, рег. № 54, дело №
3/12.01.2010г. на нотариус В.М., според който е призната за собственик, следствие от
извършена обстоятелствена проверка на трите делбени имота. С договор по НА № 144, т. 4,
рег. № 4311, дело № 613/05.10.2020г. е продала трите си собствени имота на П. Р. Я., по
това време в брак с Г. Й. Я..
С влязло в сила решение по гр.д. № 541/2014г. на РС-Девня , е признато за
установено, че Ф.Р. не е придобила на първично основание ид.ч. на ищеца Ф.А. и
ответниците П. и Г. Я.и, Ф.Г., Е.Б. и Б.Б. от тези имоти и по този начин е възниккнала
съсобственост между всички тях. Квотите им в съсобствеността са посочени, както следва:
за Ф. А. А., ЕГН **********– 3/18 идеални части, за П. Р. Я. ЕГН ********** и Г. Й. Я.
ЕГН **********– 10/18 идеални части в режим на СИО, за Ф. А. Г. ЕГН **********-
3/18ид.ч., за Е. Х. Б., ЕГН ********** – 1/18 идеални части и за Б. Ю. Б. -1/18 идеални части,
при каквито квоти е поискана да бъде допусната съдебната делба.
В писмен отговор от Е. Х. Б. ЕГН ********** и Б. Ю. Б. ЕГН ********** заявяват, че
исковата претенция е недопустима по отношение на Ф. А. Г., т.к. същата се явява наследник
на общия наследодател и е собственик на 1/6ид.ч. от процесните ниви, но на 29.11.2017г. тя
е отчуждила своите ид.ч. в полза на Е. Х. Б. с НА № 146, т. 4, рег. № 2041, дело № 640/2017г.
4
на нотариус Ал.Н.. Така той се явява собственик на 4/18ид.ч. от нивите. Считат иска за делба
за основателен и молят да бъде допусната при квоти, както следва: за Ф. А. А., ЕГН
**********– 3/18 идеални части, за П. Р. Я. ЕГН ********** и Г. Й. Я. ЕГН **********–
10/18 идеални части в режим на СИО, за Е. Х. Б., ЕГН ********** – 4/18 идеални части и за
Б. Ю. Б. -1/18 идеални части.
П. Р. Я. и Г. Й. Я., чрез адв. К.М. представят писмен отговор, с който молят да бъде
допусната делба на трите недвижими имота, описани в исковата молба, при квоти, както е
посочено в същата.
Х. Б. О., чрез адв. Б.Д. също е подал писмен отговор, след конституирането си като
ответник по спора, в която е изразил становище за допустимост и основателност на иска,
като е направил искане да бъде допусната делба на трите недвижими имота, предмет на
делба при квоти както следва: за И.С. Коджабучуклиев-2/18ид.ч., за Б. Ю. Б.-1/18ид.ч., за Е.
Х. Б.-1/18ид.ч., за Х. Б. О.-1/18ид.ч., за Н. Б. Ю.ова-1/18ид.ч., за Ф. А. А.-3/18ид.ч., за Ф. А.
Г.-3/18ид.ч., за Ф. Н. Р.-1/18ид.ч., за Илкай Д. Р.-1/18ид.ч., за М. Д. М.-1/18ид.ч. и за В. М.
А.-3/18ид.ч.
Сочи, че са заведени искове от Н. Б. Ю. и Х. Б. О., по които е образувано гр.д. №
6/2018г. на РС-Девня, за това да бъде установено по отношение на Ф. Н. Р., че двамата
ищци са собстевници на по 1/18ид.ч.; да бъде отменен на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК НА № 4,
т. 1, рег. № 54, дело № 3/12.01.2010г. до размера на 1/18ид.ч., собственост на Х. Б. О. и
1/18ид.ч., собственост на Н. Б. Ю..; да бъде прието за установено по отношение на П. и
Г.Я., че двамата ищци- Х. Б. О. и Н. Б. Ю. са собственици на по 1/18ид.ч. от трите имота,
както и Я.и да бъдат осъдени да им предадат владението на собствените им ид.ч.
Намира, че Ф. Н. Р. не е придобила по давност трите имота , не е могла да прехвърли
на купувачите П. Р. Я. и Г. Й. Я. и собствеността. Сделката сключена от Ф. Н. Р. и П. Р. Я.
и Г. Й. Я. е относително недействителна , позовавайки се на разпоредбата на чл. 76 от ЗН.
Поискал е да бъде спряно производството по делото за делба до приключване на гр.д.
№ 6/2017г. на РС-Девня, евентуално, да се вземе предвид от съда, че прави възражение за
недействителност на сделката, обективирана в НА № 144, т. 4, рег. № 4311, дело №
613/05.10.2010г. на нотариус В.М.. Недействителен е и НА № 4, т. 1, рег. № 54, дело №
3/12.01.2010г. на нотариус В.М..
Писмени отговори са постъпили и от И. С. К., чрез особения представител адв. Д.Х. и
от В. М. А., чрез особения му представител адв. Г.М., в които двамата ответници по иск за
делба поддържат изразеното от Х. Б. О., чрез процесуалния му представител становище. И.
С. К., чрез особения представител адв. Д.Х. моли да бъде отменен КНА № 4/12.01.2010г. до
размера на 1/18ид.ч., собствена на Х. Б. О. и 1/18ид.ч., собствена на Н. Б. Ю.. В. М. А., чрез
особения му представител адв. Г.М. е поискал от съда да бъде обявен за нищожен НА № 4, т.
1, рег. № 54, дело № 3/12.01.2010г. на нотариус В.М. до размера на 1/18ид.ч.
5
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установена следното от фактическа страна:
С решение № 1/03.11.1998г-. на ПК-гр.Суворово е възстановено правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.
Суворово на наследниците на А. С. К. Б., б.ж. на гр. Суворово, както следва:
1. НИВА от 16.347 дка, представляваща имот № 060015 по плана за земеразделяне,
находяща се в местност „Яйлата", с посочени подробно граници и съседи;
2. НИВА от 18.008 дка представляваща имот № 157024 по плана за земеразделяне,
находяща се в местност „Г.С.", с подробно посочени граници и съседи и
3. НИВА от 7.005 дка ,представляваща имот № 195005 по плана за земеразделяне,
находяща се в местност „И.", с подробно посочени граници и съседи.
Ищецът е подписал декларация, според която името А. С. К.Б. и А. И. К. са две имена
на едно и също лице-неговия наследодател.
Според представеното по първоинстанционното дело удостоверение за наследници №
117/04.08.2017г., изд. от Община Суворово, общият наследодател А. И. К. е починал на
16.05.1963г. и е оставил за свои наследници по закон С. А.ов К. – син, поч. на 05.09.1964. ,
А.А.Б. –син починал на 01.04.1987г. и З. А.ова ХА.а-дъщеря, починала на 16.03.1993г.
Видно от удостоверение за наследници № 137/30.08.2017г., изд. от Община Суворово,
С. А.ов К. е починал на 05.09.1964г. и е оставил за свои наследници по закон Н.И.К.-
преживяла съпруга, поч.на 03.05.1996г., съделителя И. С. К. -син, Х. С.ев К.–син, поч. на
17.05.1968г. и Ф. С. О. – дъщеря, поч. на 08.10.2002г.
А.А.Б. е починал на 01.04.1987г., видно от удостоверение за наследници №
112/03.08.2017г. , изд. от Община Суворово, като е оставил за свои наследници по закон
съделителя Ф. А. А.-син и съделителката Ф. А. Г.-дъщеря.
З. А.ова ХА.а е починала на 16.03.1993г. и е оставила за наследници Д. М. Р. - син ,
поч. на 16.10.2005г. и съделителя В. М. А. – син.
Х. С.ев К., според удостоверение за наследници № 344/04.08.2017г., изд. от Община
Нови пазар е починал на 17.05.1968г. и е оставил за свои наследници по закон
съделителката Б. Ю. Б. - съпруга и съделителя Е. Х. Б. -син.
Н.И.К. е починала на 03.05.1996г., видно от удостоверение за наследници №
171/12.10.2017г., изд. От Община Суворово и нейни наследници по закон са дъщеря Ф. С.
О., поч.на 08.10.2002г.
Ф. С. О. е починала на 08.10.2002г. г., видно от удостоверение за наследници №
6
137/30.08.2017г., изд. от Община Суворово и е оставила за свои наследници по закон Б. Ю.
О.-преживял съпруг, поч.на 23.10.2009г., съделителката Н. Б. Ю.-дъщеря и съделителя Х. Б.
О.-син.
Б. Ю. О., според удостоверение за наследници № 169/12.10.2017г., изд. от Община
Суворово е починал на 23.10.2009г. и негови наследници по закон са съделителката Н. Б.
Ю.-дъщеря и съделителят Х. Б. О.-син.
Д. М. Р. е починал на 16.10.2005г., видно от удостоверение за наследници №
111/03.08.2017г., изд. от Община Суворово и като негови наследници по закон се
легитимират съделителката Ф. Н. Р. – преживяла съпруга, съделителката И. Д. Р. -дъщеря и
съделителя М. Д. М. - син.
С КНА за собственост на недвижим имот № 4, том І, рег.№ 54, дело № 3 от
12.01.2010г. на нотариус В.М., Ф. Н. Р. е призната за собственик на 1/ НИВА от 16.347 дка,
представляваща имот № 060015, находящ се в местност „Яйлата" по плана за земеразделяне
землището на гр.Суворово 2/ НИВА от 18.008 дка представляваща имот № 157024,
находящ се в местност „Г.С." по плана за земеразделяне землището на гр.Суворово 3/ НИВА
от 7.005 дка ,представляваща имот № 195005, находящ се в местност „И." по плана за
земеразделяне землището на гр.Суворово.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № № 144, том
ІV, рег. № 4311, дело № 613 от 05.10.2010г. на нотариус В.М., Ф. Н. Р. е продала на
ответника П. Р. Я. НИВА от 16.347 дка, представляваща имот № 060015, находящ се в
местност „Яйлата" по плана за земеразделяне землището на гр.Суворово 2/ НИВА от 18.008
дка представляваща имот № 157024, находящ се в местност „Г.С." по плана за
земеразделяне землището на гр.Суворово 3/ НИВА от 7.005 дка, представляваща имот №
195005, находящ се в местност „И." по плана за земеразделяне землището на гр.Суворово.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, П. Р. Я. е сключил брак с Г.Й.
Алексиева, за което е съставен акт за граждански брак № 1546/23.10.1993г. на длъжностното
лице по гражданско състояние в гр. Варна.
С договор, обективиран в НА № 146, том ІV, рег. № 2041, дело № 640/29.11.2017г. на
нотариус Ал. Н., Ф. А. Г. е продала на Е. Х. Б. следните недвижими имоти в гр. Суворово, а
именно: 1. 1/6 ид. ч. от нива с площ от 7,005 дка, съставляваща поземлен имот с
идентификатор 70175.195.5 по КК и КР на гр. Суворово, местност “ И.“, с номер по
предходен план 195005, при граници и съседи : имоти с идентификатори 70175.195.23,
70175.195.19, 70175.195.17 , 70175.195.6; 2. 1/6 ид. ч. от нива с площ от 18,008 дка,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 70175.157.24 по КК и КР на гр. Суворово,
местност “Г.С.“, с номер по предходен план 157024, при граници и съседи : имоти с
идентификатори 70175.157.25, 70175.166.34, 70175.157.23, 70175.157.8, 70175.157.7,
70175.157.6 и 3. 1/6 ид. ч. от нива с площ от 16,346 дка, съставляваща поземлен имот с
7
идентификатор 70175.60.15 по КК и КР на гр. Суворово, местност “ Яйлата“, с номер по
предходен план 060015, при граници и съседи : имоти с идентификатори 70175.60.19,
70175.60.18, 70175.60.14, 70175.60.22.
Видно от договори от 28.03.2008г. , 16.04.2009г и 25.01.2010г. Ф. Н. Р. е отдала под
наем на Янка А. Михайлова – регистриран земеделски производител, ниви № 060015 от
16,347 дка , №157024 от 18,008 дка и № 195005 с площ от 7,005 дка.. Представени са РКО за
изплатен наеми за 2008г, 2009 г и 2010 г. и анкетни карти за регистрация на ЗП Янка А.
Михайлова с приложени към тях анкетни формуляри за стопанските 2007/2008г. , 2008/2009
г., 2009/2010г.
Видно от удостоверение изх. № АУ-42-118/09.05.2018г. на ОСЗ гр. Суворово,
съделителят Г. Й. Я. е подавала заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ за участие в споразумение по
чл. 37в ЗСПЗЗ за имоти с №060015 с площ 16,147 дка, №157027 с площ 18,007 дка и
№195005 с площ 7,005 дка по КВС, ноходящи се в землището на ********** за стопанските
2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г., 2014/2015г., 2015/2016г. 2016/2017г. и 2017/2018г.
С решение № 111/29.06.2015г. по гр. д. № 541/2016г. на РС-Девня, влязло в законна
сила на 22.12.2015г. е прието за установено по отношение на Ф. Н. Р., ЕГН **********, с
адрес гр.Суворово, ул. “Г.Раковски” №26, че са собственици, както следва: Ф. А. А. ЕГН
********** с адрес гр.Нови пазар, ул. „Милин камък” №7 на 1/6 ид.ч., Ф. А. Г. ЕГН
********** с адрес РТурция, „Башакшехир” кв. „Ватанкент” Е-30, ап.13 на 1/6 ид.ч., Е. Х. Б.
ЕГН ********** гр.Нови пазар, ул. „Бачо Киро” №2,вх.2, ет.3, ап.24 на 1/18 ид.ч. и Б.
Ю.ова Б. ЕГН ********** с адрес: гр.Нови пазар, ул. „Бачо Киро” №2,вх.2, ет.3, ап.24 на
1/18 ид.ч. от 1/ НИВА от 16.347 дка, представляваща имот № 060015 , находящ се в местност
„Яйлата" по плана за земеразделяне землището на гр.Суворово при граници: имот№ 000413,
имот№ 000412, имот№ 060022, и имот№ 060014, 2/ НИВА от 18.007 дка, представляваща
имот № 157024, находящ се в местност „Г.С." по плана за земеразделяне землището на
гр.Суворово при граници: имот№ 000419, имот № 157025, имот№ 157006, имот № 157007,
имот 157008 и имот 157023 и 3/ НИВА от 7.005 дка, представляваща имот № 195005,
находящ се в местност „И." по плана за земеразделяне землището на гр.Суворово при
граници : имот № 195017, имот № 195019, имот № 000786, имот № 195006, като П. Я. Я.
ЕГН ********** и Г. Й. Я. ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Суворово, ул. „Хан Крум”
№13 А са осъдени да предадат на основание чл.108 от ЗС владението върху 1/6 ид.ч. на Ф.
А. А. ЕГН ********** с адрес гр.Нови пазар, ул. „Милин камък” №7, върху 1/6 ид.ч. на Ф.
А. Г. ЕГН ********** с адрес РТурция, „Башакшехир” кв. „Ватанкент” Е-30,ап.13, върху
1/18 ид.ч. на Е. Х. Б. ЕГН ********** гр.Нови пазар, ул. „Бачо Киро” №2,вх.2, ет.3, ап.24 и
върху 1/18 ид.ч. на Б. Ю.ова Б. ЕГН ********** с адрес: гр.Нови пазар, ул. „Бачо Киро”
№2,вх.2, ет.3, ап.24, от следните недвижими имоти: 1/ НИВА от 16.347 дка, представляваща
имот № 060015 , находящ се в местност „Яйлата" по плана за земеразделяне землището на
гр.Суворово при граници: имот№ 000413, имот№ 000412, имот№ 060022, и имот№ 060014,
2/ НИВА от 18.007 дка, представляваща имот № 157024, находящ се в местност „Г.С." по
8
плана за земеразделяне землището на гр.Суворово при граници: имот№ 000419, имот №
157025, имот№ 157006, имот № 157007, имот 157008 и имот 157023 и 3/ НИВА от 7.005 дка,
представляваща имот № 195005 , находящ се в местност „И." по плана за земеразделяне
землището на гр.Суворово при граници : имот № 195017 , имот № 195019, имот № 000786,
имот № 195006, а също така е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
4, том І рег.№ 54 дело №3 от 12.01.2010г. на нотариус В.М. с район на действие ДРС, с които
Ф. Н. Р. е призната за собственик на 1/ НИВА от 16.347 дка, представляваща имот № 060015
, находящ се в местност „Яйлата" по плана за земеразделяне землището на гр.Суворово при
граници: имот№ 000413, имот№ 000412, имот№ 060022, и имот№ 060014, 2/ НИВА от
18.007 дка, представляваща имот № 157024, находящ се в местност „Г.С." по плана за
земеразделяне землището на гр.Суворово при граници: имот№ 000419, имот № 157025,
имот№ 157006, имот № 157007, имот 157008 и имот 157023 и 3/ НИВА от 7.005 дка,
представляваща имот № 195005, находящ се в местност „И." по плана за земеразделяне
землището на гр.Суворово при граници : имот № 195017 , имот № 195019, имот № 000786,
имот № 195006 до размер на 8/18 ид.ч. от имотите, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
Видно от представеното съобщение по гр. д. № 541/2014г. на РС Девня П. Р. Я. и Г. Й.
Я. са получили препис от исковата молба по делото на 16.08.2014г.
С Решение 164/24.10.2018 г., поправено с решение № 106/05.06.2019г., двете
постановени по гр.д. № 6/2018 г. на РС-Девня, влязло в сила на 27.11.2018г., са отхвърлени
като неоснователни предявените от Н. Б. Ю., ЕГН 67009081015 и Х. Б. О., ЕГН **********,
искове с правно основание чл.124 от ГПК, да бъде признато по отношение на Ф. Н. Р., ЕГН
**********, че всеки от двамата ищци Н. Б. Ю., ЕГН 67009081015 и Х. Б. О., ЕГН
**********, притежава право на собственост върху 1/18 идеални части от следните
недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор 70175.157.24 / седемдесет хиляди сто
седемдесет и пет точка сто петдесет и седем точка двадесет и четири / с адрес гр. Суворово,
местност Г.С., предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива,
площ 18008 кв. м. ; номер по предходен план 157024, съседи 70175.157.25, 70175.166.34,
70175.157.23, 70175.157.8, 70175.157.7, 70175.157.6; 2/ поземлен имот с идентификатор
70175.195.5 / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка сто деветдесет и пет точка пет /
с адрес гр. Суворово, местност И., предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване нива, площ 7005 кв. м. , номер по предходен план 195005, съседи
70175.195.23, 70175.195.19, 70175.195.17, 70175.195.6 ; 3/ поземлен имот с идентификатор
70175.60.15 / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка шестдесет точка петнадесет/ с
адрес гр. Суворово, местност Яйлата, предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване нива, площ 16346 кв. м. , номер по предходен план 060015, съседи
70175.60.19, 70175.60.18, 70175.60.14, 70175.60.22; отхвърлени са като неоснователни
предявените от Н. Б. Ю., ЕГН 67009081015 и Х. Б. О., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 108 ЗС за приемане установено по отношение на П. Р. Я., ЕГН **********, и
Г. Й. Я., ЕГН **********, че всеки от двамата ищци Н. Б. Ю., ЕГН 67009081015 и Х. Б. О.,
ЕГН **********, притежава право на собственост върху 1/18 идеални части от следните
9
недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор 70175.157.24 / седемдесет хиляди сто
седемдесет и пет точка сто петдесет и седем точка двадесет и четири / с адрес гр. Суворово,
местност Г.С., предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива,
площ 18008 кв. м. ; номер по предходен план 157024, съседи 70175.157.25, 70175.166.34,
70175.157.23, 70175.157.8, 70175.157.7, 70175.157.6; 2/ поземлен имот с идентификатор
70175.195.5 / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка сто деветдесет и пет точка пет /
с адрес гр. Суворово, местност И., предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване нива, площ 7005 кв. м. , номер по предходен план 195005, съседи
70175.195.23, 70175.195.19, 70175.195.17, 70175.195.6 ; 3/ поземлен имот с идентификатор
70175.60.15 / седемдесет хиляди сто седемдесет и пет точка шестдесет точка петнадесет/ с
адрес гр. Суворово, местност Яйлата, предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване нива, площ 16346 кв. м. , номер по предходен план 060015, съседи
70175.60.19, 70175.60.18, 70175.60.14, 70175.60.22 , както и да бъдат осъдени П. Р. Я., ЕГН
**********, и Г. Й. Я., ЕГН **********, да предадат на всеки от ищците Н. Б. Ю., ЕГН
67009081015 и Х. Б. О., ЕГН **********, владението върху 1/18 идеални части от същите
недвижими имоти.
Пред първоинстанционния съд са изслушани показанията на две групи свидетели:
Д.П.Я..-син на съделителите П. Я. Я. и Г. Й. Я., воден от тях, чиито показания съдът цени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни и свидетелите
Н.Ф.А. и Ф.Х.Ш., без родство и дела със страните, водени от Х. Б. О..
Св. Д.П.Я.. сочи, че процесните земи са били предоставени за обработване най-напред
на кооперация „Бразди“-гр. Суворово, след това няколко сезона, преди да бъдат закупени от
баща му-от Я.М.. След покупката на земите от баща му от Ф. през октомври 2010г., още
същата година започнали да ги обработват, като ги получил от Я.М.. В момента също се
обработват от тях. Плащат рента, но не знае на кого. Преди 5 години разбрали, че по
отношение на земите имат претенции други наследници, а Ф. има малка част. Заведени били
две дела. Преди първото дело другите наследници разговаряли с тях и изложили
претенциите си по телефона, дошли на среща в дома им. Майка му е регистрирана като
земеделски производител. Мисли, че е плащан наем на останалите съсобственици.
Св. Н.Ф.А. и Ф.Х.Ш., двамата без родство и дела със страните, излагат, че
съделителката Н. Б. Ю. и брат й Х. Б. О. са получавали рента за процесните делбени имоти
до края на 2017г., понеже са сключили договор за аренда, може би с „Бразди“, по думите на
св. А.. След 2017г. престанали да получават рента и тогава разбрали, че са се сменили
собствениците. После се твърди, че е било водено дело от техен братовчед и така разбрали.
Невин и брат й установили, че земите не са тяхно притежание, тъй като са били придобити
от Ф.Р. и после продадени. По думите на св. Щ. преди около две години Х. решил да се
снабди с НА за собственост след смъртта на майка си, която починала преди три години, но
установил, че са продадени от негови близки.
10
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 34 от ЗС. Според
същата всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, независимо от волята на
останалите съсобственици. Следователно първата предпоставка за допускането на делба по
съдебен ред е установяването на съсобственосттта между страните по делото.
В случая се твърди от ищеца, че съсобствеността между страните е възникнала чрез
земеделска реституция и наследяване, разпоредителна сделка-покупко-продажба и кратка
придобивна давност, текла в периода от м.10.2010г., както и последвала разпоредителна
сделка, сключена между двама от съделителите.
Няма спор и се установява от приложеното по първоинстанционното дело решение №
1//03.11.1998г. на ПК-гр. Суворово, че трите делбени имота са възстановени с план за
земеразделяне на наследниците на А. И. К.. Няма спор още, че всички лица, посочени като
страни по делото за делба с изключение на ответниците П. Р. Я. и Г. Й. Я. са негови
наследници по закон. Видно от КНА № 4, т. 1, рег. № 54, дело № 3/12.01.2010г. на нотариус
В.М., една от наследниците на общия наследодател-Ф. Н. Р. е призната за собственик по
наследство и давностно владение на трите ниви, предмет на делба. С договор, обективиран в
НА № 144, т. 4, рег. № 4311, дело № 613/05.10.2010г. на нотариус В.М., Ф. Н. Р. е продала
трите ниви на П. Р. Я. по време на брака му с Г. Й. Я., сключен на 23.10.1993г.
Именно срещу тази сделка Х. Б. О. е възразил, позовавайки се на разпоредбата на чл.
76 от ЗН, според която актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени
предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
Видно от ТР № 1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д. № 1/2004г. на ОСГК,
недействителността по чл. 76 от ЗН е особена такава. В съдебния исков процес за
ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост
относно нейното съществуване, сделката, с която се е разпоредил сънаследник, изцяло или
отчасти с отделна сънаследствена вещ, може да се обяви за недействителна по чл. 76 от ЗН
по искане на сънаследника, който не желае в делбата да учцаства приобретателят по нея.
Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност на
сделката може да се упражни само в първата фаза на делбата, под формата на инцидентат
установителен иск или като правоизключващо възражение. В случая, Х. Б. О. е упражнил
това право под формата на възражение. Спорът по чл. 76 от ЗН е преюдициален и
обуславящ спора за собственост и в делбения процес. Следва да се приеме, че съделителят
Ф. Н. Р., която се е легитимирала като съсобственик на процесните имоти по силата на
наследствено правоприемство от своя съпруг Д. М. Р., не установява с ангажираните
свидетелски показания, че е едноличен собственик на трите възстановени на наследниците
на А. И. К. от ПК-гр. Суворово ниви, като се явява владелец на идеалните части от имотите,
според наследствените си квоти и само държател на идеалните части на останалите
11
сънаследници. Отдаването на процесните имоти за възмездно ползване и получаването на
гражданските плодове по сключените само от нея договори за наем, са действия на
обикновено управление, като съсобственик, а според настоящия състав, снабдяването й с
констативен нотариален акт за собственост по давностно владение през м. Януари 2010 г. и
неговото вписване, може да се цени като началния момент от която деменстрира
намерението си да свои имотите. От представените по делото доказателства се установява
обаче, че приобретателите П. Р. Я. и Г. Й. Я. са във владение на процесните ниви от датата
на договора за продажба - м. 10.2010г. и упражняват фактическата власт върху тях с
намерение за своене, като Г. Й. Я. ги е обработвала със съзнанието за собственик. Така
според приетото в ТР № 1/06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. на ВКС, ОСГК когато правото на
собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия
имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя, то в този
случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но
като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на
праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което
изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на
целия общ имот. Ето защо намерението му да държи имота като свой се предполага.
Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Закупувайки нивите от Ф. Н. Р.,
легитимираща се като едноличен собственик с КНА за собственост, П. Р. Я. и съпругата му
Г. Й. Я. са започнали да упражняват предаденото им от земеделския производител Я.М.
владение при покупката от 05.10.2010г., обработвайки трите ниви, без да знаят, че купуват
от несобственик за ид.ч., съответстващи на квотата в съсобствеността на останалите
съсобственици. Неоснователни, като недоказани са оплакванията във въззивната жалба, че
са знаели. Р. не се е легитимирала при сделката с решението № 1//03.11.1998г. на ПК-
Суворово, с което е възстановена собствеността на наследниците на А. И. К., а с КНА, както
вече беше посочено и не следва да бъде прието, че като земеделски производител Г. Й. Я. е
плащала рента на наследниците от 2010г. до 2017г., както възразява Х.Б. Ю.. Нито това, че
градът е малък и хората се познават и знаят всичко един за друг, нито, че при
разпоредителната сделка „вероятно“ са били ползвани скици, в които като съсобственици са
посочени сънаследниците, а не само Ф. Н. Р. следва да бъдат обсъждани, като възражения,
направени за пръв път във въззивната жалба, но те са и неоснователни, като недоказани.
Показанията на водените от Х. Б. О. свидетели- Н.Ф.А. и Ф.Х.Ш. са непоследователни и
противоречащи на други събрани по делото доказателства, включително за това, с каква
площ са процесните земи, къде точно се намират в землището на Суворово, кой ги е
обработвал в периода от значение за спора, кога и по какъв повод братът и сестрата са
разбрали, че земите им са продадени, като свидетелите излагат три варианта как са узнали, в
12
последният от които се твърди от св. Щ., че Х. искал да се снабди с НА след смъртта на
майка си, която починала преди три години, а видно от удостоверението за наследници №
170/12.10.2017г. Ф. С. О., майката на Х. е починала на 08.10.2020г., т.е. 17 години преди
разпита на свидетеля. Услужливо обаче св. А. си спомнят, че до 2017г. съученичката й е
получавала рента, от която се издържала. Друг въпрос е как би могла да се издържа с
получаваната рента и предоставената й от брат й такава, като се изхожда от размера по РКО,
приложени към трите договора, сключени от Ф.Р. със земеделския производител Я.М. през
2008, 2009 и 2010г. Ако са получавали рента до 2017г. без затруднение Х.Б. Ю. би
представил РКО или изискал справка от ведомостите, по които му е изплащана, но не е. Още
по-малко разпитваните свидетели установяват обстоятелствата, за които са били допуснати-
дали Ф. Н. Р. е противопоставяла свое владение на останалите съсобстветници. Следва да се
има предвид и наличието на влязло в сила решение по гр. д. № 6/2018г. на РС-Девня.
Узнаването на обстоятелството, че праводателят Ф. Н. Р. не е била единствен собственик на
имотите близо четири години по-късно- на 16.08.2014г., когато са получили препис от
исковата молба по гр.д. № 541/2014г. на РС-Девня, не прави добросъвестното владение
обикновено. От датата на договора за продажба-05.10.2010г. след изтичане на петгодишния
срок по силата на чл. 79 ал. 2 от ЗС на 05.10.2015г., П. Р. Я. и съпругата му Г. Й. Я. са
станали собственици в режим на СИО на 9/18 идеални части, като 1/ 18 идеални части вече
са били придобили от своята праводателка Ф. Н. Р. при сключване на правната сделка на
05.10.2010г., легитимирайки се като собственици на общо 10/18 в режим на СИО.
Предявяването на искове за собственост от част от съделителите, а именно-Ф. А. А., Ф.
А. Г., Е. Х. Б. и Б. Ю. Б., срещу съделителите П. Р. Я. и Г. Й. Я., противно на възражението
в този смисъл във въззивната жалба, не е прекъснало течението на срока на давностно
владение за идеалните части на другите непредявили иска съсобственици, както е посочено
в цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на ВКС. Н. Б. Ю., Х.Б. Ю., И. С.
К., В. М. А., И. Д. Р. и М.Д. Реджебов също са изгубили правото си на собственост върху
притежаваните от тях ид. ч., придобити от добросъвестните владелци П. Р. Я. и Г. Й. Я..
Вярно, че веднъж прекъсната, давността винаги е 10-годишна, но в настоящия казус
прекъсване на давността по отношение на последно посочените лица няма.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, зачитайки силата на
присъдено нещо на решение № 111/29.06.2015г. по гр. д. № 541/2016г. на РС-Девня и
решение № 164/24.10.2018 г. по гр.д. № 6/2018 г. на РС-Девня, както и прехвърлителната
сила на договора за покупко-продажба, обективиран в НА № 144, т. 4, рег. № 4311, дело №
613/05.10.2010г. на нотариус В.М. до размера на 1/18ид.ч. от трите ниви и извършената
правна сделка в хода на делото, с която съделителката Ф. А. Г. се е разпоредила с
притежаваните от нея 1/6 ид.ч. от делбените имоти в полза на съделителя Е. Х. Б., съдът
прави извода, че делба следва да бъде допусната между съделителите и при квоти, както
следва: 3/18 ид.ч. за Ф. А. А., 4/18 ид.ч. за Е. Х. Б., 1/18 ид.ч. за Б. Ю. Б. и 10/18 ид.ч. за П. Р.
Я. и Г. Й. Я. в режим на СИО. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
тази си част. Следва да бъде потвърдено и в частта, с която са изключени от делбата Ф. А.
13
Г., И. С. К., р. на 26.04.1935г., Н. Б. Ю., Ф. Н. Р., И. Д. Р., М. Д. М. и В. М. А..
С решението си РС-Девня е приел, че предвид изхода на спора не следва да се
произнася по искането да се отмени КНА № 4, том І, рег. № 54, дело № 3/12.01.2010г. на
нотариус В.М.. Още с решение № 111/29.06.2015г. този КНА е отменен до размера на общо
8/18ид.ч. и с настоящото решение промяна не се внася относно притежаваните от Х. Б. О.
ид.ч. Освен това в тази част въззивна жалба няма и съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода на делото, следва Х. Б. О. да бъде осъден да заплати на Ф. А. А.
разноските за въззивното производство в размер на 900.00лв., от които 300.00лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 600.00лв. внесен депозит за двамата особени представители,
съгласно договор за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 83 и 84 от
делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Х. Б. О. следва да бъде осъден да заплати на П. Р. Я. и Г.
Й. Я. разноски за въззивното производство в размер на 800.00лв., представляваи заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно платежно нареждане и списък по чл. 80 от ГПК на л.
85 и 86 от делото на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190/17.10.2019г., поправено с решение №
51/10.03.2020г., двете постановени по гр.д. № 692/2017г. на РС-Девня, в частта, в която е
допуснато да бъде извършена съдебна делба между Ф. А. А. ЕГН **********, П. Р. Я. ЕГН
**********, Г. Й. Я. ЕГН **********, Е. Х. Б., ЕГН ********** и Б. Ю. Б. ЕГН **********,
на следните имоти : 1/ поземлен имот с идентификатор 70175.157.24 по КК и КР на гр.
Суворово, местност „Г.С.“, предназначение на територията земеделска, начин на трайно
ползване нива, с площ 18.008 дка и номер по предходен план 157024, при граници: ПИ с
идентификатори 70175.157.25, 70175.166.34, 70175.157.23, 70175.157.8, 70175.157.7,
70175.157.6; 2/ поземлен имот с идентификатор 70175.195.5 по КК и КР на гр. Суворово,
местност „И.“, предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, с
площ от 7.005 дка и номер по предходен план 195005, при граници: 70175.195.23,
70175.195.19, 70175.195.17, 70175.195.6 ; 3/ поземлен имот с идентификатор 70175.60.15
по КК и КР на гр. Суворово, местност „Яйлата“, предназначение на територията земеделска,
начин на трайно ползване нива, с площ 16.346 дка и номер по предходен план 060015, при
граници: 70175.60.19, 70175.60.18, 70175.60.14, 70175.60.22, при квоти, както следва: за Ф.
А. А. ЕГН ********** – 3/18 идеални части; за П. Р. Я. ЕГН ********** и Г. Й. Я. ЕГН
********** – 10/18 идеални части в режим на СИО; за Е. Х. Б. ЕГН ********** – 4/18
идеални части и за съделителя Б. Ю. Б. ЕГН ********** -1/18 идеални части, както и в
частта в която са изключени от делбата Ф. А. Г. ЕГН **********, И. С. К., р. на
26.04.1935г., Н. Б. Ю. ЕГН **********, Х. Б. О. ЕГН **********, Ф. Н. Р. ЕГН **********,
И. Д. Р. ЕГН **********, М. Д. М. ЕГН ********** и В. М. А. ЕГН **********.
14
ОСЪЖДА Х. Б. О., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Роза“, № 20, вх. Б, ет. 4, ап. 36,
да заплати на Ф. А. А. ЕГН ********** от гр. Нови пазар, Шуменска област, ул. „Милин
камък“, № 7 разноските за въззивното производство в размер на 900.00лв., на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. Б. О., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Роза“, № 20, вх. Б, ет. 4, ап. 36,
да заплати на П. Р. Я. ЕГН ********** и Г. Й. Я. ЕГН **********, двамата от гр. Суворово,
ул. „Хан Крум“, № 13А разноските за въззивното производство в размер на 800.00лв., на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15