№ 8821
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110101830 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „В.Т.“ ЕООД, чрез адв. Е. Б., с която
срещу "С.В." АД е предявен отрицателен утановителен иск за признаване
недължимостта на сумата 4117,34 лева, представляваща стойност на ****** съгласно
издадена от ответника фактура № ******/****** г. за адрес на консумация: ****** за
поземлен имот с идентификатор ******.
Ищецът твърди, че е получил процесната фактура, но счита, че не дължи
плащане по нея. В имота нямало узаконен водомер, ищецът не ползвал имота,
съответно и услугите на ответника, с оглед което и счита, че не дължи на ответното
дружество сумата по същата. Моли за уважаване на иска и претендира разноски.
Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва иска. Сочи, че на ****** г.
е била извършена проверка от служители на дружеството за имота, като е било
констатирано, че имотът е захранен с вода от тръба с диаметър Ф25 РЕ без в имота да
е монтиран водомер и без да е разкрита клиентска партида от дружеството оператор.
Съставен е бил протокол КНВ ******, подписан от трима служители на ответника.
Изчислен е бил разходът на вода за имота съгласно чл. 50 от ОУ, приложими към
договорите, сключени с оператора. Била е извършена служебно проверка относно
притежанието на правото на собственост върху имота, като е установено, че имот с
идентификатор ****** (за който се твърди, че е идентичен с процесния ******) е
собственост на ищеца, който го придобил през 2017 г., с оглед което и между страните
е възникнало договорно правоотношение за доставка на ******. В случая е било
налице незаконно присъединяване, с оглед което и разходът за вода е определен за
такава хипотеза, разписана в ОУ – чл. 49 – чл. 50 от същите. Позовава се и на
разпоредбите на чл. 37 от Наредба № 4/2004 г. за присъединяване на потребителите и
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Счита, че не е налице
основание да се прилага различен начин на начисляване на потреблението на услугите
при установено незаконно присъединяване, като съобразявайки нормативната уредба и
1
приложимите към договора общи условия, е начислил разходът за едногодишен
период, доколкото не са били налице доказателства, сочещи, че този период следва да
е по-кратък. Намира за неотносими доводите на ищеца, че не той ползва имота и кое
лице е осъществило незаконното присъединяване. Позовава се на общото задължение
на потребителя на ****** да следи за изправността на съоръженията за отчитане на
разхода на вода в собствения му имот. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният с исковата молба петитум дават основание на
съда да приеме, че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че за него е налице правен
интерес от предявяване на иска.
В тежест на ответника е да установи наличието на договорно правоотношение
между страните с предмет доставка на ****** на адреса на имота, за потребление в
който е издадена фактурата, вкл. качеството на ищеца на собственик на същия имот, че
имотът е бил присъединен към водопроводната мрежа нерегламентирано, че са налице
предпоставките да начисли процесното количество услуги по реда, по който това е
сторено, че начислението е извършено при спазване на нормативната уредба и
приложимите към договора общи условия.
В тежест на ищеца при установяване на горното е да докаже, че периодът
следва да е по-кратък от едногодишен и неговата продължителност, за което
обстоятелство с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства.
За безспорни между страните с доклада са отделени обстоятелствата, че в имот
с идентификатор ****** няма монтиран водомер, както и че процесното вземане е
било начислено от ответника като стойност на ****** за посочения в отговора на
исковата молба период, Ищецът не оспорва още идентичността на процесния
недвижим имот съгласно заявеното с отговора, че същият е негова собственост и че
именно за този имот е начислена стойност на ****** съгласно издадената от ответника
фактура.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон.
Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите
на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните
образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ******" са юридически или физически лица- собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ******.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
2
водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от
19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от
13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ****** са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2,
ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
В тази връзка следва да се посочи, че ищецът не оспорва да е собственик на
процесния имот, с оглед което и следва да се приеме, че между страните е възникнало
договорно правоотношение за доставка на ****** на адреса на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като
посоченото обстоятелство съдът приема за ноторен факт. Предоставянето на ****** на
потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите
на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг.
чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ****** на
територията на гр. София е ищцовото дружество. Предвид изложеното, следва да се
приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно
правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и
канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по-горе
адрес, като по отношение на същия са приложимите одобрените от КЕВР общи
условия.
Във връзка със спора между страните дали е налице незаконно присъединяване
към водопроводната мрежа са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано
заключение на съдебно-техническа експертиза.
Като писмено доказателство по делото е приет контролен лист № НПРД
******/****** г. съставен за адрес на обект ******, ПИ с идентификатор ******,
****** относно извършена от служители на ответника В. Н. и С. С. проверка, в хода на
която е констатирано, че имотът е захранен с вода от тръба с диаметър Ф25, без
водомер и клиентски номер. Съставен е и протокол № КНВ ******/****** г. след
извършена повторна проверка за заплащане на ползване на ВиК мрежи, съгласно който
комисия в състав Й. Л., П. П. и В. Г.а – К. е взела решение за трайно прекъсване на
водозахранването на обекта от довеждащ водопровод Ф500м като на осн. чл. 50 от ОУ
за предоставяне на ****** за нерегламентираното ползване на ****** на адреса на
имота за периода ****** г. до ****** г. е определено да се заплати сумата 4117,34
лева.
От показанията на свидетеля Л., служител на ответното дружество, се
установява, че е участвал при извършването на проверката на адреса на процесния
имот през м.август 2024 г. Същият към момента се използвал от наемател с търговска
цел, продавали се автомобили. На място установили, че имотът е водоснабден,
3
въпреки че в документацията на дружеството фигурирал като имот, в който не би
следвало да има вода. При проверката установили водочерпещи прибори - имало
чешма и се миели автомобили. Същите се намирали в десния ъгъл на имота, тоест в
западната му част. Проследили трасето на тръбата и установили свързване с
магистрален водопровод - Ф 500 със стоманен материал, към който не се разрешават
никакви включвания. Прекъснали водоснабдяването до имота и съставили констативен
протокол, който не бил подписан от представител на наемателя. На адреса на обекта
служителите на ответника оставили копие от контролния лист. Обстоятелството, че
представителите на наемателя са отказали да подпишат документите, отдава на
пропуск на служителите, които ги съставили.
В показанията си свидетелят Б., служител на ответника, е заявил, че през месец
август 2024 г. неговият работодател го изпратил да полага труд като продавач-
консултант при наемателя на адреса на имота. Свидетелят е заявил, че през целия
месец, всеки работен ден се е намирал на адреса и проверка от служители на ответника
не е била извършвана. Никой не е идвал в имота, освен клиенти. Твърди, че в имота
няма вода, само ток. За тоалетна се ползвала септична яма, чешма нямало, а колите се
миели на автомивка в близост.
От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата
инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че ответникът е начислил на
основание чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. и чл. 50, вр. чл. 49 от ОУ служебно
количество вода за 366 дни, съответно сумата в размер на 4117,34 лева е определена
правилно и в съответствие с утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи при установяване на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на
чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
Според чл. 35, ал. 6 Наредба № 4/2004 г. показанията на водомерите се отчитат
с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг
от шест месеца. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до
предишен отчет по ал. 1.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от същата наредба нови водопроводни
отклонения се изграждат при условията на гл. ІV ЗУТ. Присъединяването към
водоснабдителната система се извършва последователно чрез: предварително
проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване; сключване на
предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система; изготвяне
на инвестиционен проект; сключване на договор за предоставяне на услугите В и К.
Неспазването на тази процедура за присъединяване и ползване на питейна вода в
нарушение на императивните законови изисквания е на общо основание
противоправно деяние, поради което и всяко присъединяване към водоснабдителната
мрежа и ползването й, не по нормативно установения ред, е незаконно.
Съгласно трайната съдебна практика /решение № 4 от 04.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 3756/2013 г., III ГО, решение № 152 от 06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4379/2018 г., III ГО, определение № 501 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 803/2018 г.,
III ГО, определение № 532 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 496/2020 г., III ГО,
Определение № 1328 от 21.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 683/2023 г., II т. о., ТК,
4
Определение № 5202 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 32/2024 г., III г. о., ГК и др. /
не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване целостта на пломбите,
физическите въздействия върху водомерите или е изпълнил незаконното отклонение,
както и че това е именно потребителят или лица, за които същият отговаря, нито кога
и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Отговорността възниква за
потребителя при извършена констатация за такива нарушения. Последното произтича
от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя страна е обусловило
общото задължение на потребителя да се грижи и отговаря за изправността на
съоръженията за отчитане на извършената консумация на вода. Нарушението следва
да е извършено виновно. Относими са и двете форми на вина - умисъл или небрежност
- като вината се предполага до доказване на противното. Принципът за презумиране на
вината в гражданското право е общ както за деликтната отговорност, така и за
договорната такава.
Въз основа на съвкупната преценка на събрания в хода на производството
доказателствен материал съдът приема, че по делото ответникът е установил
наличието на незаконно присъединяване в имота, собствен на ищеца, доколкото
констатациите в частните свидетелстващи документи се потвърждават от останалия
събран доказателствен материал – свидетелските показания на свидетеля Л. и
заключението на съдебно-техническата експертиза. При осъществено от ответника
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи и реално
ползване на услугите на "С.В." АД, без възможност за остойностяването им чрез
предвидения за това измервателен уред /законно поставен и регистриран/, правилно
размерът на обезщетението е определен по методиката, залегнала в чл. 49 от ОУ и за
едногодишен период от време съобразно момента на констатиране на нарушението и
момента на прекъсване на присъединяването. При тези данни и доколкото липсват
ангажирани от ответника доказателства в обратна насока, няма основание корекцията
да бъде извършена за по-кратък период от време от предвидения в чл. 50, ал. 1 ОУ
едногодишен период. По отношение на показанията на другия разпитан пред
пъроинстанционния съд свидетел Б., съдът намира за необходимо изрично да посочи,
че не кредитира същите. Освен че противоречат на всички останали събрани по делото
доказателства, същите са неубедителни и нелогични. Съпоставяйки ги с показанията
на св. Л., освен пълното им разминаване, съдът следва да обърне внимание на
обстоятелството, че ако на адреса на процесния имот не е била извършена проверка от
служители на ответника, то св. Л. не би разполагал с информация относно
функционирането на обекта като търговски обект (******) на наемател. Ето защо и
показанията на доведения от ищеца свидетел съдът не взе предвид при изводите си
относно правнорелевантните за спора факти.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК възниква само за ответника. Сторените разноски са в размер на 350 лева –
депозит, от който е изплатено възнаграждение на вещото лице по СТЕ. На основание
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева. Следователно в тежест на ищеца следва да се възложи
сумата 450 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес: ******,
срещу „С.В.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: ******, с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на сумата 4117,34 лева,
представляваща стойност на служебно начислени при условията на чл. 37, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи водоснабдителни и
канализационни услуги до имот с административен адрес: ******, поземлен имот с
идентификатор ******, за която сума е издадена фактура № ******/****** г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК „В.Т.“ ЕООД, ЕИК ******,
съдебен адрес: ****** да заплати на „С.В.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: ******, сумата 450 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6