№ 14075
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110154323 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 23.12.2018г. в гр. София на изхода на
паркинга на магазин „Билла“, находящ се на бул. „България“, пътнотранспортно
произшествие е изплатил по застраховка “Каско” обезщетение за причинени имуществени
вреди на увредения автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 7700 КМ в размер на
1406,56 лв. Посочва, че ПТП-то е настъпило по вина на водача, управлявал застрахования
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите лек автомобил
„Фиат Улайс“ с рег. № КН 8986 АТ.
Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата
на застрахования срещу ответника като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” и въпреки отправените покани до него, същият не е заплатил пълния дължим
размер, поради което предявява претенциите си по исков ред. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът признава иска по основание, оспорва само размера на дължимото
обезщетение. Счита, че подмяната на предна броня не е била необходима за възстановяване
на автомобила, поради което не следва да се включва в общата стойност на щетите. Твърди,
че претенцията е погасена поради извършено плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
1
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1)
да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2.
причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
По реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: наличие на
застрахователни правоотношения между собственика на лек автомобил „Фиат Улайс“ с рег.
№ КН 8986 АТ и ответника – гражданска отговорност, между ищеца и собственика на лек
„Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 7700 КМ – имуществена застраховка към датата на ПТП –
23.12.2018г., виновно причиняване на ПТП от водача на лек автомобил „Фиат Улайс“ с рег.
№ КН 8986 АТ, вследствие на което са причинени имуществени вреди на лек автомобил
„Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 7700 КМ, изплащане от ищеца на сервиз отремонтирал лек
автомобил „Фолксваген Туран“ застрахователно обезщетение в размер на 1406,56лв.,
изплащане от ответника и получено от ищеца регресно обезщетение по процесното ПТП в
размер на 527,08лв., с включени ликвидационни разноски.
Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като
делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите
респ. неговия застраховател по ГО, който не може да бъде задължен да плати повече,
отколкото са задълженията на делинквента към увреденото лице, нито повече от платеното
от самия застраховател.
Видно от допълнителното заключение на САТЕ и Уведомление вх. № 99-
680/13.02.2019г. нанесените на „Фолксваген Туран“ щети включват увредено захващане на
предна броня. Увредените захващащи щипки на предната бронята налагат цялостната
подмяна. Такова е заключението на вещото лице и обясненията му дадени в двете проведени
открити съдебни заседания. Възстановителната стойност на увреденото МПС в размер на
1615,85 лв., според допълнителната САТЕ, тя надвишава търсеното обезщетение в размер от
1406,56лв. /без ликвидационни разноски/. Следователно търсеното от ищеца заплатено
застрахователно обезщетение следва да бъде репарирано в цялост.
Неоснователно е оплакването на ответника, че приетото и приложено Уведомление
2
вх. № 99-680/13.02.2019г. е недопустимо, тъй като същото е представено преди първото по
делото заседание, до който момент не е настъпила преклузията, предвидена в чл. 146, ал. 3
ГПК.
При условие, че ответникът е заплатил сумата от 527,08лв., то обезщетението което
ищецът има право да получи като неплатен размер е 894,48 лв., включващо ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., обичайно дължими според установената търговска практика.
Законна лихва
Направено е възражение от ответника, че законната лихва при увеличение размера на
иска върху увеличената част се дължи от датата на отправеното искане за допускане на
увеличението. Съдът счита, че законната лихва като последица от предявяването на иска се
дължи от датата на депозиране на исковата молба и може да бъде поискано присъждането
при всяко положение на делото, включително и пред въззивната инстанция. Така съгласно
Решение № 265 от 8.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 760/2019 г., III г. о., ГК.
Иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния
момент от изтичането на срока от 15 работни дни/ в случая при претенции между
застрахователи срока е 30 дневен на осн. чл. 412, ал. 3 КЗ/ от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В конкретния случай няма данни ответникът да е
изискал допълнителни доказателства от застрахователя на пострадалия, за което да е
уведомен и да не е представил същите в определен срок. Ето защо законна лихва се следва
от изтичане на срока по чл. 497, ал. 1, вр. чл. 412, ал. 3 от КЗ. Искането за обезщетение е
депозирано пред застрахователя – ответник на 21.05.2019г. – л.37 от делото, като срокът за
произнасяне е изтекъл на 21.06.2019г. /съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ/, от когато се дължи лихва
върху вземането. Ищецът претендира законната лихва върху сумата от 894,48 лв., за периода
от 21.06.2019г. до 20.09.2021г. в размер от 167,23 лв., която му се следва, тъй като общо
дължимата лихва за периода възлиза на 204,48 лв.
Относно разноските
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид изхода на делото, ответникът носи
отговорността за заплащане на направените от ищеца разноски, както следва:
Държавна такса в размер от 100 лв./л. 46/; Депозит за съдебно автотехническа
експертиза в размер на 190 лв./л. 66/; Депозит за допълнителна съдебно автотехническа
3
експертиза в размер на 200 лв./л. 109/; Адвокатски хонорар в минимален размер с ДДС –
360 лв./ л. 122-124/ Общо в размер на 950 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
......, представлявано от Димитър С. Димитров – прокурист и Румяна Гешева Бетова –
изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „О.З.К.” АД с ЕИК:......, със седалище и
адрес на управление: гр. ...... представлявано от изпълнителени директори – Александър
Личев и Румен Димитров, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 894,48 лв., представляваща неплатения
размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” относно автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 7700 КМ, поради
настъпило в гр. София на изхода на паркинга на магазин „Билла“, находящ се на бул.
„България“, пътнотранспортно произшествие на 23.12.2018г. по вина на водача лек
автомобил „Фиат Улайс“ с рег. № КН 8986 АТ, чиято деликтна отговорност е застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗД Е.“ АД, с вкл. 15,00 лв. - ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на
исковата молба – 17.09.2021г. до окончателното изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 167,23 лв., представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение от 894,48 лв. за периода 21.06.2019г. –
20.09.2021г. в размер на законната лихва.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 950 лв., представляваща направените от
дружеството разноски по настоящото дело.
Сумите могат да бъдат заплатени по сметка на ЗАД „О.З.К.” АД с IBAN: ........ в
„Общинска банка“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5