№ 3550
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря Т. Й. Ц
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110131315 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.Ц. ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника Л. ХР. ЗДР. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: (адрес), с аб. № ..., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на
продавача, което ответникът не е сторил, поради което претендира сумите, както следва:
496,76 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г.; 57,54 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 02.11.2020 г.; 49,24 лв., представляваща
цена на такса за услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.,
както и 10,24 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на такса за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г., ведно със
законна лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 11.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 55958/2020 г.
по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2020
г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. ХР. ЗДР. е подал отговор на исковата
молба, с който посочва, че той и съпругата му са пенсионери и получават ниски доходи,
поради което двамата са се отказали от услугите на „Т.Ц. ЕАД. Представя информация
относно платените до 31.08.2018 г. суми, както и споразумение от 28.09.2018 г. за
1
разсрочено плащане на такива. Заявява, че не знае колко дължи да заплати.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба
(доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на
продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил
задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от представения в заверен
препис нотариален акт № 32, том I, нот. дело № 26/2001 г. (л. 18-20 от делото), който
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно собствеността върху посочения в него имот, се установява, че на 09.03.2001 г.
ответникът Л. ХР. ЗДР. и съпругата му Ж. АР. ЗДР. са учредили в полза на банкова
институция договорна ипотека върху собствения на двамата апартамент № 3, находящ се в
(адрес), представляващ съпружеска имуществена общност, за обезпечаване на отпуснат в
полза на сина им - А. Л. З. паричен кредит. При съобразяване на така удостоверените
обстоятелства съдът намира, че може да се направи извод, че към момента на осъществяване
на сделката – 09.03.2001 г. ответникът З. и неговата съпруга се легитимират като
собственици на процесния недвижим имот, който същите са придобили по време на брака
си, в какъвто смисъл е официалното удостоверяване от страна на нотариуса. Нещо повече,
данните, удостоверени в представената служебна бележка на Столична община, р-н
„Младост“ (л. 17 от делото), също свидетелстват, че апартамент № 3, находящ се в (адрес), е
закупен от Ж.З. и Л.З. на 25.09.1991 г. Следва да се отбележи, че представеният по делото
списък на етажните собственици, в който Л.З. се е подписал като представител на
апартамент № 3 в процесната сграда – етажна собственост, на който съответства процесният
абонатен № ..., също поражда индиция, че към този момент – 10.09.2002 г. посоченото лице
е било собственик именно на апартамент № 3. В същото време по делото няма данни за
осъществено впоследствие прехвърляне на същия или учредяване на ограничено вещно
право на ползване върху него в полза на трето за спора лице, поради което следва да се
направи извод, че включително и в рамките на исковия период ответникът Л.З. се
легитимира като собственик на процесния апартамент № 3, а с това той е имал и качеството
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него,
поради което се явява задължено лице за заплащане на продажната цена за доставената и
2
потребена топлинна енергия. Тук следва да се отбележи, че изрично признание в тази насока
е обективирано и в подписаното между страните споразумение от 28.09.2018 г., по силата на
което ответникът се е задължил да заплати на „Т.Ц. ЕАД дължимите до този момент суми за
цена на топлинна енергия и лихва за забава, част от които касаят и процесния период. Ето
защо, съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката Л.З. се явява
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния
период и именно той се явява задължен да заплаща продажната цена за доставена и
потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни отношения с ищцовото
дружество. На основание чл. 32 СК отговорността му следва да бъде ангажирана изцяло,
доколкото данните по делото сочат, че процесният апартамент № 3 е придобит от него по
време на брака му с Ж.З., т. е. при условията на съпружеска имуществена общност, а това
означава, че се касае за разход за задоволяване на нуждите на семейството, който двамата
съпрузи следва да понесат солидарно.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. В случая, несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответникът Л. ХР. ЗДР. да е възразил срещу
прилаганите от ищеца общи условия, или да е предложил сключването на индивидуално
споразумение с ищеца, поради което съдът намира, че същият ги е приел. Ето защо, с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил собственик на
процесния имот, съдът приема, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, с оглед
изводите в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза през
процесния период дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата,
находяща се на адрес: (адрес), е била извършвана от третото лице – помагач - „....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата
– етажна собственост, находяща се на адрес: (адрес), е измервана чрез определено от ЗЕ
средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния
период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово горещо вода и
3
сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на данните от 5 броя
радиатора с уреди за дялово разпределение на база редовно извършен отчет, тези за битово
гореща вода са начислявани въз основа на данните от 2 броя водомера също на база редовно
извършен отчет, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация - на база
посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота - 259 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е
изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания,
с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество
топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално
дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка,
касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната
станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на
ДАМТН. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 782,59
лв., представляваща разликата между начислените суми по фактури (927,80 лв.) и сумите за
възстановяване на абоната по изравнителните сметки (145,21 лв.), като посочената стойност
е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо,
съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото
са установени по категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. По делото не се твърди, а и
не се доказва плащане на процесните суми, поради което размерът на главното задължение
за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. се равнява на
посочената по-горе сума от 782,59 лв., а това означава, че предявеният иск за сумата от
496,76 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга дялово разпределение, чиято стойност не
се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 49,24 лв. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
„Т.Ц. ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо,
претенцията на ищеца за цена на такса за услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. следва да се приеме за доказана в горепосочения размер от
49,24 лв., поради което предявеният иск за тази сума също се явява основателен и следва да
4
бъде уважен изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2020 г. до окончателното
плащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване на
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г., т.
е. изцяло приложими към исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането
на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. По изложените
съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до
02.11.2020 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 29,25
лв. Следователно, ответникът Л.З. се явява задължен за посочената по-горе сума от 29,25
лв., до който размер предявеният срещу него акцесорен иск за обезщетение за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 57,54 лв., или за размера от
28,29 лв.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
11.11.2020 г. и касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва
за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 10,24
лв. за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г. се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в
производството по ч. гр. дело № 55958/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат
на 70,29 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 407,69 лв. –
платена държавна такса, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в
двете съдебни производства, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, ниската фактическа и правна
сложност на делото, както и неговата продължителност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, с оглед липсата на изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за
извършването на такива.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.Ц. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ... срещу Л. ХР. ЗДР., ЕГН **********, с адрес: (адрес), ап.
3, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. ХР. ЗДР. дължи на „Т.Ц. ЕАД,
сумата от 496,76 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в (адрес), с аб. № ...;
сумата от 49,24 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2020 г. до окончателното плащане, както
и сумата от 29,25 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 02.11.2020 г., за които суми по ч. гр. дело №
55958/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 26.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 29,25 лв. до пълния предявен размер
от 57,54 лв., или за размера от 28,29 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението
за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 10,24 лв. за периода от 01.12.2017 г.
до 02.11.2020 г.
ОСЪЖДА Л. ХР. ЗДР., ЕГН **********, с адрес: (адрес), ап. 3, да заплати на „Т.Ц.
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 70,29 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
55958/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 407,69 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6