№ 1603
гр. Варна, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110100647 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от Н. А. Н.,
ЕГН:**********, живущ в гр.Варна, ж.к.“****“, бл. 113, вх.7, ет.7, ап.126,
против ****, с адрес гр.Варна, ул. „****“ № 2, представлявана от директор
ст.комисар ****, положителен установителен иск с правно основА.е чл. 124,
ал. 4 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника ****, че
Справка от 11.05.2020г. от комисия при сектор„****“ - **** - Варна е
неистински документ - с невярно съдържА.е, в частта, с която е отразено, че
след като служителите, извършили преглед на видеозаписите на
произшествието от охрА.телните камери на магазин „****“, са „извършили
оглед и съпоставяне на двете МПС и изготвили снимков материал“ /стр.2-ра,
на 2-ри абзац/, както и отразяването на констатацията, че „което не отговаря
на истината, тъй като същият е извикан на мястото на ПТП с автомобила си“.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Твърди, че на 19.04.2020г. в 15:00ч бил в дома си и на входната
врата позвънили полицейски служители от ****. Твърди, че полицейските
служители му съставили АУАН за това,че в коридора на блока не е носел
документите СУМПС и СРМПС. Твърди, че депозирал възражение срещу
АУАН и било издадено Наказателно постановление, което надлежно
1
обжалвал. Твърди, че при запознаване с материалите в съда РС-Варна по
образуваното във връзка с обжалването ****г. видял една справка, подписана
от 4-ма полицаи. Твърди, че в АУАН фигурирали 4 нарушения, като след
възражението, в наказателното постановление са му вменени 2 нарушения, а
именно „За нарушението по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДВп не следва да се
търси административно наказателна отговорност, тъй като водача е установен
на настоящия си адрес по-горе.". Твърди, че в изготвената и приложена по
****г. справка е записано, че „Н. .... Не е предоставил необходимите
документи,тъй като бил в домът си при посещение от служителите на сектор
ПП Варна,което реално не отговаря на истината,тъй като същият е извикан на
мястото с произшествието с автомобилът си и е следвало да си представи
всички документи по ЗДВп." „Възраженията на тъжителя Н. А. Н. не
отговарят на истината, противоречиви са и целта им е да въведат в заблуда
административно наказващият орган с цел измъкването и от заслужено
наказА.е”. Твърди, че тези текстове не отговарят на истината. Оспорва да се е
връщал на мястото на ПТП с автомобила си. Оспорва да са съпоставяни двата
автомобила и да е изготвен снимков материал. Оспорва твърдението в
справката, че е бил извикан на мястото на произшествието с автомобилът си.
Оспорва да е изготвян снимков материал. Обосновава правния си интерес от
иска с възможността при уважаване на претенция, да предяви против
ответника претенция за неимуществени вреди.
Моли в тази връзка за постановяване на положително решение по
предявения иск.
В отговор на исковата молба, депозирА. в срока и по реда на чл. 131
ГПК, ответникът оспорва предявения иск като недопустим, поради липса на
правен интерес от предявяването му. Изтъква се, че ищецът не е упражнил
това свое право в хода на воденото НАХД №****г.и НАХД №****г.по описа
на ВРС. Оспорва доказателствените искА.я за допускане на 6 свидетели.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намери за установено следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: НП № **** от 14.05.2020 г., Заповед рег.№ **** г., акт от МВР
серия GA акт № **** от 19.04.2023 г., справка рег.№ **** г. относно
2
възражения по АУАН, серия GA акт № **** от 19.04.2023 г., възражения по
чл.44, ал.1 от ЗАНН във връзка с акт № **** до **** Варна УРИ: **** от
21.04.2020 г., заповед № **** г.; изисканата и предоставена на 22.02.2023 г. с
писмо **** от ОДМВР Варна административна преписка по издаването на
Наказателно Постановление **** г. издадено от Началник група към **** с
приложения по опис: НП № ****/14.05.2020г., АУАН серия "GA" бланков №
****/19.04.2020г., Справка от комисия за извършена проверка относно
възражение по АУАН серия "GA" бланков № ****/19.04.2020г. - 2 листа,
Възражение УРИ:****г., Докладна записка от мл. автоконтрольор Г.,
Докладна записка от мл. автоконтрольор Е. Г., Декларация от Н. А. Н. за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП,
Сведение от ****, Сведение от Н. А. Н., Докладна записка peг. ****г., Жалба
**** 2 листа, Жалба ****. - 3 листа, Писмо У****г., Заверено копие на
протокол за ПТП № ****г., Жалба УРИ № ****г. - 3 листа, Писмо УРИ
****г.,Справка за допуснати нарушения и наложени наказА.я от ЗДвП на
жалбоподателя.
По делото е представена Справка от 11.05.2020г. от комисия при
сектор„****“ - **** – Варна.
От събрА.те и приложени по делото писмени доказателства се
установява, че на 19.04.2021 г. около 12.48 ч. ищецът Н. бил паркирал
собствения си л.а. **** Сценик с ДК№ В **** РМ на паркинга до магазин
****“ на ул.„****“ в гр. Варна. Зад автомобила на ищеца бил паркиран л.а.
**** с ДК№ В **** СА, собственост на третото-неучастващо в делото лице
****. Ищецът Н. предприел маневра излизане от реда на паркиралите
автомобили, като при движението със задна дясна част на управлявА.я от
него автомобил, ударил предна лява част на л.а. „****“, вследствие на което
било счупено предно ляво огледало на същия. Ищецът не спрял, а продължил
движение. Малко след това собственикът на увредения автомобил установил
вредите и се обърнал към служителите в магазина, за да установи дали е
налице видеонаблюдение на паркинга. Прегледал записа от видеокамерите.
След това била сигнализирана пътна полиция за случилото се. На място били
изпратени полицейски служители в сектор „ПП“ при ****-Варна – св. Г. И. и
св. Е. Г.. Полицейските служители въз основа на записа установили
регистрационния номер на превозното средство на ищеца и неговата
самоличност. Посетили ищеца на адреса му в гр. Варна, жк.****, бл. 113,
3
вх.7, ет. 7, ап. 126. Ищецът попълнил декларация на основА.е чл.188 от ЗДвП,
в която заявил, че собствения му автомобил е управляван от него на
посочената дата до 13.00 ч. Тъй като ищецът обяснил, че автомобила в
момента бил в баща му, полицейските служители не успели да извършат
оглед на превозното средство. Впоследствие св. Г. И. съставил на ищеца Н.
АУАН серия „GA“ с бл. № **** / 19.04.2020 г.за извършени нарушения на чл.
5 ал.1 т.1 и на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗдвП.
Във връзка с постъпило от ищеца Възражение против съставения АУАН
серия „GA“ с бл. № ****/19.04.2020 г., била извършена проверка, резултатите
от която били инкорпорирА. в Справка от 11.05.2020г. от комисия при сектор
„****“ - **** – Варна. В заключението си комисията в състав: ст.инсп. **** -
Началник на група “****” в сектор “ПП” при **** – Варна, инсп. **** -
полицейски инспектор в група “****” в сектор “ПП” при **** - Варна; **** -
полицейски инспектор в група “****” в сектор “ПП” при **** – Варна и
инсп. **** - полицейски инспектор в група “****” в сектор “ПП” при **** –
Варна извършила проверката и изготвила справката. В справката се
констатира, че АУАН серия „,GA” с бл. № ****/19.04.2020г. съставен срещу
Н. А. Н. е правомерен и законосъобразен, а възражение с рег.№****г., жалба с
рег.№819000-17984/21.04.2020г. и жалба с рег.№819000-17985/ 21.04.2020г.,
са неоснователни. Установяват, че от извършената проверка става ясно, че
водача на лек автомобил „****” с per. № В **** РМ - Н. А. Н. е допуснал и
напуснал мястото на произшествието, а като участник в пътнотранспортно
произшествие, е бил длъжен да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, а реално тъжителя Н. изобщо не е спрял на мястото на ПТП
и е бил установен по-късно след извършени от служителите справки, чрез
ОДЧ на сектор „ПП“ при **** - Варна.
Въз основа АУАН серия „,GA” с бл. № ****/19.04.2020г., било
издадено НП №****/14.05.2020г., с което е ангажирана административно -
наказателната отговорност на ищеца Н. на основА.е чл. 185 от ЗдвП и чл. 175
ал.1 т.5 от ЗДвП, за това, че на 19.04.2020 г. в 12:48 часа в гр.Варна на ул.****
като Водач на лек автомобил - РЕНО МЕГАН СЦЕНИК с per № В****РМ,
държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: Град Варна ул. **** паркинга до
магазин "****", управлява собственият си лек автомобил **** Сценик с per.
номер В****РМ, като с поведението си създава опасност и пречки на
4
движението и причинява имуществени вреди като извършва маневра
движение назад блъска паркирА.я зад него лек автомобил **** с per. номер
В****СА. ПТП с материални щети. Същия като участник в ПТП без да спре
да установи какви са последиците от настъпилото произшествие, напуска
мястото на ПТП без да уведоми съответната служба за контрол на МВР и да
остане на место до тяхното пристигане. За нарушението по чл.100, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗДвП не следва да се търси административно наказателна отговорност,
тъй като водача е установен ред настоящия си адрес посочения по горе. Във
връзка с подаденото възражение е извършена проверка от комисия в сектор
ПП при **** Варна, която в изготвената и приложена справка е констатирала,
че АУАН е правомерен и законосъобразен, а възражението неоснователно.
Наказващият орган приема, че ищецът като участник в движението, който
създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и
здравето на хората, с което виновно е нарушил чл.5 ал. 1 т.1 от ЗДвП. Не
спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушил
чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
За съда е служебно известно, че ищецът е обжалвал издаденото НП №
****/14.05.2020г. на Началник група при ОДМВР-Варна, за което е
образувано НАХД ****г. по описа на ВРС, производството по което към
настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
В хода на производството бяха събрА. гласни доказателства,
посредством разпита на Е. Ж. Г. и Г. Г. И., които съдът кредитира изцяло.
Останалите писмени доказателства не променят крайните изводи на
съда, поради което не се следва да се обсъждат подробно.
При така установените по делото факти съдът намира следното от
правна страна:
По допустимостта: С доклада си по делото съдът е приел, че заявената
претенция е с правно основА.е чл. 124, ал. 4 ГПК – по оспорване истинноста
на Справка от 11.05.2020г. от комисия при сектор „****“ - **** - Варна в
самостоятелно исково производство.
Досежно това дали е допустимо в отделно производство да се предяви
подобна претенция и преценката дали ищецът има правен интерес за това, е
създадена съдебна практика – напр. Решение № 407/23.12.2011 г. по гр. д. №
1138/2010 г. на ВКС, IV г. о. и Р. № 138/14.04.2011 г. по гр. д. № 1067/2010 г.
5
на ВКС, III г. о., която е в смисъл че установителният иск по чл. 97, ал. 3 от
ГПК (отм.);, нормата е идентична с нормата нал. 124, ал. 4 пр. 2 ГПК от
действащия ГПК, е допустим при наличие на правен интерес. Преценката за
това се извършва служебно и тя е конкретна, като се извежда от фактическите
твърдения и правни доводи в исковата молба, с оглед засегнатите от
възникналия правен спор права и от характера на спорното право. (В този
смисъл е и Решение № 131/27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 621/2012 г., II т. о.,
ТК).
В конкретния случай не се твърди, че е налице материалноправен спор
между ищеца и ответната ****.
Изрично в исковата молба ищеца заявява, че „ след като докажа, че
този документ от 11.05.2020г. е неверен/неистински откъм горепосочените
части. Ще входирам искова молба за неимуществени вреди посочени по-горе
от непозволено увреждане…“.
В същото време в исковата молба и множеството уточняващи молби
ищецът не оспорва авторството на констатираното пътно-транспортно
произшествие, като изрично заявява, че лично се е запознал и с видеозаписа,
на който е записано произшествието и въз основа на който на практика му е
съставен АУАН и впоследтвие НП.
Оспорва обстоятелството, че автомобила му впоследствие е бил
съпоставен, огледан и сниман от полицейски служители.
Съдът приема за безспорно, че действително в справката е вписано, че
„След като служителите извършили преглед на видеозаписите на
произшествието от охрА.телните видеокамери на магазин „МАЙ
МАРКЕТ”, извършили оглед и съпоставяне на двете МПС и изготвили
снимков материал се убедили категорично, че вина за настъпилото ПТП има
тъжителя Н. А. Н. и обслужили настъпилото ПТП.” Съдът, въз основа на
приетите писмени и гласни доказателства приема за безспорно, че
полицейските служители не са извършили оглед на автомобила на ищеца на
процесната дата, не са го съпоставили на мястото на ПТП, както и не са
изготвили фотоснимки.
В същото време процесните констатации от изготвената справка не са
били взети предвид и не са се отразили негативно на ищеца при
административното му наказване с НП № ****/14.05.2020г. на Началник
6
група при ОДМВР-Варна, в което изрично е прието, че Н. не следва да носи
отговорност за нарушения по чл.100 ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, тъй като „е бил
установен пред настоящия си адрес“. Следва да се отбележи, че изготвената
справка за разлика от създадените от екипа обслужил ПТП документи, не
представлява сама по себе си удостоверителен/свидетелстващ документ, не
служи за удостоверяване на обстоятелства по самото ПТП и респективно
няма тази стойност в производството, като отразеното в нея не представлява
факти с правно значение — установени първично от автора на документа, а
съдържа собствени изводи на членовете на база възприето и тълкувано от тях
съдържА.е на други документи.
В Решение № 124/18.04.2013 г. по гр. д. № 783/2012 г. на ВКС, IV г. о. е
прието, че правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК страната има, само
ако истинността на документа има значение за други правоотношения между
стрА.те. Правният интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК
трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали
правоотношения, чието съществуване съдържА.е и последици се определят
от извода за истинността на въпросния документ. В случая ищецът извежда
правния си интерес от бъдещи несигурни събития-завеждане на искова
претенция за неимуществени вреди, без да е ясно против кого и за какви
точно вреди ще бъде евентуално предявен подобен иск. Правният интерес не
е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържА.ето
на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е
необходимо да се установи, че документът ще бъде използван като
доказателство с оглед други конкретни правоотношения между стрА.те, в
евентуален бъдещ съдебен процес, в който документите ще се представят
пред съд за първи път. В конкретната хипотеза и с оглед характера на
документите, фактите, удостоверени в тях, ще подлежат на доказване на общо
основА.е, което изключва интереса от провеждане на отделно и нарочно
производство по чл. 124, ал. 4 ГПК.
От друга страна установяването, че част от вписА.те в справката
констатации са неверни, е лишено от правен интерес, доколкото тези
констатации не са довели до накърняване правата на ищеца в
административно-наказателното производство и не са послужили като
основА.е за наказването му. Липсват твърдения за наличие на други
7
правоотношения между ищеца и ответника. Последният се явява
административният орган, но в случая не се оспорва автентичността на
справката - компетентността на органа или формата и реда за издаването му, а
неговата вярност досежно вписА.те констатации. Съответно, доколкото не са
налице други правоотношения между стрА.те в спора, за които справката да
би била от значение, настоящият иск се явява недопустим.
Поради горното исковата молба се възприема като недопустима (а и
неоснователна) и производството, образувано по нея, следва да бъде
прекратено като такова.
По разноските: С оглед изхода от спора и на основА.е чл. 78, ал. 3 от
ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по
настоящото производство. Т. к. страната е била представлявана от служител с
юридическо образовА.е – надлежен представител по пълномощие по см. на
чл. 32, т. 3 от ГПК, а към датата на постановяване на настоящото решение
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.
8/24.01.2017 г. е влязла в сила, ръзмерът на възнаграждението му следва да се
определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПКвр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100
лв., или на ответника се следва именно сума в този размер с оглед изхода на
спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Н. А. Н.,ЕГН:**********, живущ в
гр.Варна, ж.к.“****“, бл. 113, вх.7, ет.7, ап.126, против ****, с адрес гр.Варна,
ул. „****“ № 2, директор ст.комисар **** с правно основА.е чл. 124, ал. 4
ГПК за признаване за установено по отношение на ответника ****, че
Справка от 11.05.2020г. от комисия при сектор„****“ - **** - Варна е
неистински документ - с невярно съдържА.е, в частта, с която е отразено, че
след като служителите, извършили преглед на видеозаписите на
произшествието от охрА.телните камери на магазин „****“, са „извършили
оглед и съпоставяне на двете МПС и изготвили снимков материал“ /стр.2-ра,
на 2-ри абзац/, както и отразяването на констатацията, че „което не отговаря
на истината, тъй като същият е извикан на мястото на ПТП с автомобила си“
8
и ПРЕКРАТЯВА производството по иска като недопустим.
ОСЪЖДА Н. А. Н.,ЕГН:**********, живущ в гр.Варна, ж.к.“****“, бл. 113,
вх.7, ет.7, ап.126 ДА ЗАПЛАТИ на **** гр. Варна, представлявана от
директор ст.комисар ****, сумата от 100,00 лв. (сто лева), разноски за
процесуална защита, осъществена от лице с юридическо образовА.е по см. на
чл. 32, т. 3 ГПК, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е с характер на определение и подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Варна в едноседмичен срок от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9