РЕШЕНИЕ
№ 4270
гр. Варна, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110110993 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба вх. № */02.10.2025 г., подадена от Б. Д. В., с искане за налагане
на мерки за защита от домашно насилие спрямо нея срещу Г. П. В..
В молбата за налагане на мерки за защита молителката Б. Д. В. твърди, че с ответника
Г. П. В. са били във фактическо съпружеско съжителство.
Б. Д. В. сочи следните случаи на осъществени актове на домашно насилие от страна на
ответника:
На 26.08.2025 г., около 17:00 часа, в центъра на кв. „А*", град В*, ответникът срещнал
приятелката на молителката - Й. З., която стояла извън семейния автомобил и чакала
съпруга си. Г. В. се приближил към нея, клатейки се, и с агресивен тон я „помолил" да
предаде на Б. Д. В., „че ако не престане да пуска тези ограничителни жалби, ще запали
къщата". На въпроса как така ще запали къщата, нали там живее и детето, обяснение не
последвало. След 30-40 минути Г. В. звъннал по телефона на Й. З. от своя личен телефон *и
вече я „молил" да предаде на молителката, „че ако продължава да пуска тези ограничителни
жалби, ще запали къщата". На 27.08.2025 г, в ранния следобяд, Й. З. се обадила на
молителката по телефона и й предадала казаното от ответника.
Посочено е в молбата за защита, че на 02.09.2025 г. на Б. Д. В. и на Й. З. били снети
сведения в 04 РУ на МВР - А*", като двете били разпитани и от разследващ полицай.
В молбата се твърди, че вследствие на посочените актове на домашно насилие,
молителката изпитала страх за живота и здравето си.
По изложените съображения, молителката иска спрямо ответника да бъдат наложени
предвидените в чл. 5 ЗЗДН мерки за защита.
В открито съдебно заседание молителката лично и чрез процесуалния си представител
1
поддържа молбата за защита от домашно насилие, като твърди доказаност на процесните
актове на такова от събрания в производството доказателствен материал. Иска налагане на
посочените в молбата мерки за защита, както и присъждане на сторените в производството
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си представител
оспорва твърденията, изложени в молбата за защита от домашно насилие. Сочи, че не е
извършвал спрямо молителката актове, представляващи домашно насилие на процесната
дата и по посочения начин. Поради горното се иска отхвърляне на молбата за защита и
присъждане на разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, че същите са били във фактическо съпружеско
съжителство.
Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителката Б. Д.
В. декларира, че на процесната дата ответникът е осъществил твърдените актове на домашно
насилие спрямо нея.
Видно от Писмо от 21.10.2025 г. от Главен разследващ полицай при IV РУ МВР – В*,
по повод на подавани жалби и сигнали от Б. Д. В. срещу Г. П. В. са образувани ДП № */2025
г. по описа на IV РУ МВР – В*, пр.пр. № */2025 г. - по описа на Районна прокуратура – В*
/за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК/; ДП № */2025 г. по описа на IV РУ МВР –
В*, пр.пр. № */2025 г. - по описа на Районна прокуратура – В* /за извършено престъпление
по чл. 194, ал. 1 НК/; ДП № */2025 г. по описа на IV РУ МВР – В*, пр.пр. № */2025 г. - по
описа на Районна прокуратура – В* /за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК/.
От Писмо изх. № *от 27.10.2025 г. от УМБАЛ „Св* М*“ ЕАД – В* се установява, че в
болничната информационна система няма данни ответникът да е настаняван за лечение в
Психиатричните клиники на лечебното заведение. По отношение на молителката е
посочено, че е настанявана трикратно за лечение в периода от 2005 г. до момента.
От служебно изисканите справки за съдимост е видно, че молителката не е осъждана, а
ответникът е осъждан за престъпления против личността на молителката.
Приобщени като писмени доказателства по делото са протоколи за предупреждение на
ответника да не нарушава предходно издадени заповеди за изпълнение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се
установяват следните обстоятелства:
Свидетелката Й. Р. З. твърди, че на процесната дата 26.08.2025 г., около 17:00 часа, в кв.
А* в град В*, на паркинг зад магазин Б*, чакала съпруга си в паркирания им автомобил,
като ответникът отишъл при нея и й казал да предаде на молителката, че ако не преустанови
подаването на жалби срещу него, ще запали къщата. Заявява, че след около 15 - 20 минути
ответникът й звъннал по телефона и повторил казаното, като я помолил да го предаде на
молителката. Свидетелката сочи, че предала на Б. Д. В. казаното от Г. П. В. на следващия
ден.
Свидетелят Кр* В* З* твърди, че в края на месец август бил с ответника около магазин
2
Б* в кв. А* в град В*, като Г. П. В. и свидетелката Й. Р. З. провели кратък разговор. Заявява,
че не е чул ясно целия разговор, но ответникът заявил на свидетелката, че не може да си
вижда детето и че положението му не е добро, като не е бил агресивен. Свидетелят няма
спомен дали ответникът е водил разговор по телефона в следващите часове, когато били
заедно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 8, т. 1 и
чл. 3, т. 1, предл. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд,
съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, и удовлетворява изисквания за редовност и срочност,
по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е извършил
действия, осъществяващи форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Същите се
изразяват в проява на психическо насилие /заплахи, че ако молителката не спре да подава
жалби срещу него, ще запали къщата, в която тя живее заедно с общото им дете/, извършени
на 26.08.2025 г., около 17:00 часа, в центъра на кв. „А*", град В*, като заплахите били
отправени, чрез лицето Й. Р. З..
За да достигне до този извод, съдът кредитира представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство, съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато
няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. .
В случая, декларацията е подкрепена от свидетелските показания на разпитаната в
производството свидетелка Й. Р. З., на която ответникът е заявил посочените заплахи, като
същата ги е предала на молителката на следващия ден.
Съдът кредитира изцяло показанията на посочената свидетелка, доколкото същата
излага логично и последователно преките са възприятия от случая, като изложените от нея
твърдения кореспондират на събрания по делото писмен доказателствен материал, а именно:
на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Настоящият съдебен състав намира, че визираните показания не са опровергани от тези
на свидетеля Кр* В* З*, доколкото последните са общи и неясни. Свидетелят не е възприел
в детайли проведения между ответника и Й. Р. З. разговор, поради което и показанията му не
допринасят за изясняване в пълнота на фактите, осъществили се на процесната дата.
На следващо място, при извършената от съда, на основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДН, оценка
на риска по методиката, определена в правилника за прилагане на закона /Приложение № 5
към чл. 74/, се констатира, че е налице повишен риск от извършване на последващо насилие
спрямо молителката от страна на бившия й партньор. В тази връзка, следва да се отчете
обстоятелството, че същата нееднократно е била жертва на физическа и психическа агресия,
което обстоятелство се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а
именно: влезли в сила съдебни решения и издадени заповеди за защита, както и влезли в
сила присъди /видно от приложената справка за съдимост на ответника/ за осъществени
актове на домашно насилие и престъпления от страна на ответника по отношение на
молителката.
3
Следва да бъде отчетено, от друга страна, обстоятелството, че за всеки от предходните
установени със съответните влезли в сила съдебни актове актове на домашно насилие на
ответника са били налагани предвидените в закона санкции, срокът на които към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство е изтекъл, като съдът намира,
че същите са оказали присъщото им превантивно и възпиращо въздействие по отношение на
извършителя.
Поради изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на
мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на
осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на
противоправни действия от негова страна за в бъдеще. Въз основа на посочените критерии,
съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложи предвидената в чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН мярка, а именно: задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката Б. Д. В..
Настоящият съдебен състав, като съобрази естеството на извършените от ответника
действия, намира за неоправдано прилагането на поисканите от молителката мерки по чл. 5,
ал. 1, т. 2, т. 3, предл. 1, 2, 3 и 4, т. 4 ЗЗДН. Отстраняването на ответника от жилището,
обитавано от молителката; забраната на ответника да приближава същата, нейното жилище
и месторабота, местата й за социални контакти и отдих; забраната на ответника да
осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация съдът приема за неподходящи мерки, предвид и интензитета на осъществените
актове на домашно насилие.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 25 лева,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на молителката
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение, като претендираното такова е за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата /за което не е необходимо
представянето на договор за правна помощ, съгласно Определение № 291/22.07.2020 г. по
гр.д. № 1459/2020 г. по описа на ВКС, 4 г.о./. Съдът, като съобрази характера на
производството, действителната фактическа и правна сложност на делото, ангажирания в
производството доказателствен материал и проявената процесуална активност от страна на
процесуалния представител на молителката, както и разпоредбата на чл. 22 от Наредба №
1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, намира, че в полза на адвокат Б. Ц. Ц.
следва да бъде присъдена сумата от 600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Г. П. В., ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Б. Д. В., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Б. Д. В., ЕГН **********, за налагане на мерки
за защита от домашно насилие срещу Г. П. В., ЕГН **********, В ЧАСТТА, касаеща
налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3, предл. 1, 2, 3 и 4, т. 4 ЗЗДН за осъществени актове
на домашно насилие на 26.08.2025 г
ОСЪЖДА Г. П. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по
4
сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. П. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Ц. Ц. от ВАК,
ЕГН **********, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението , полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в 7-дневен срок от
деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено - 28.11.2025 г., съгласно чл. 17, ал.
1 ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните, както и на съответното
Районно управление на Министерство на вътрешните работи, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5