№ 542
гр. Перник, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20241720104149 по описа за 2024 година
Предявени са следните искове с правно основание чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
- от Е. И. В. срещу „Агенция за събиране на вземания“ АД за признаване за установено,
че е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК договор за револвиращ кредит „**** сключен
на *** г. между „Аксес Файнанс“ и ищцата, вземанията по който договор са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД;
- от Е. И. В. срещу „Аксес Файнанс“ АД за заплащане на сумата от 57,38 лв.,
претендирана като сбор от недължими плащания на и след 04.08.2019 г., с които е
надвишена цялата усвоена по договора главница (чистата стойност на кредита), ведно със
законната лихва от предявяването на исковата молба – 17.07.2024 г., до окончателното
заплащане на вземането.
Ответниците оспорват предявените искове, като излагат аргументи, че договорът за
кредит е действителен. В отговора на исковата молба „Аксес Файнанс“ АД сочи, че
усвоената от ищцата главница по кредита е в размер на 7781,90 лв., а не 7801,90 лв., както се
твърди в исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 22 ЗПК:
Не е спорно между страните, че на *** г. „Аксес Файнанс“ (сега АД и с ЕИК *** тогава
ООД с ЕИК ***) като кредитодател е сключил с ищцата Е. И. В. като кредитополучател
договор за револвиращ кредит „***. Безспорно е още, че вземанията на кредитодателя са
прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с цесия от 14.03.2024 г.
1
Именно поради това ищецът изрично е насочил иска по чл. 22 ЗПК единствено спрямо
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (вж. л. 8 от делото, гръб/стр. 10 от исковата молба).
Съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
ЗПК.
За недействителността на договора по чл. 22 ЗПК съдът следи служебно по силата на
чл. 7, ал. 3 ГПК.
Установява се от съдържанието на представения по делото препис на договора (л. 176-
186), че страните са уговорили годишен процент на разходите (ГПР) в размер от 45,9 % (чл.
4, т. 4), без обаче никъде да е посочено как той е формиран. Бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. липсва яснота какъв е действителният
ГПР по договора за кредит. Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022, с
оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит,
за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както
и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и
разноски при посочване на ГПР, който не включва всички разходи по договора за кредит,
отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
Предвид изложеното, неточно посоченият ГПР се приравнява по последица на липсващ
посочен ГПР в договора за кредит, в противоречие с императивното изискване на чл. 11, ал.
1, т 10 от ЗПК. Ето защо процесният договор за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, а предявеният за това иск – основателен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.
Ответникът по този иск – „Аксес Файнанс“ АД, сам сочи в отговора на исковата молба,
че усвоената главница по кредита (чистата стойност) възлиза на 7781,90 лв. От друга страна,
въз основа на представените от същия ответник счетоводни справки и след служебно
извършени изчисления от съда се установява, че на и след 04.08.2019 г. ищцата е заплатила
на „Аксес Файнанс“ АД по кредита суми в общ размер от 7864,28 лв. (л. 173-175).
Следователно дори с плащанията преди 04.08.2019 г. да са били погасявани само лихви и
разноски, с плащанията от 04.08.2019 г. включително чистата стойност на кредита е
заплатена изцяло, тоест усвоената главница е върната. Разликата, платена над усвоената
главница, възлиза на 82,38 лв. Съответно с оглед установената недействителност на договора
тази сума се явява платена без основание. Тя надвишава претенцията на ищцата за 57,38 лв.,
поради което искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищцата, но тя не е сторила такива.
2
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА разноски се следват на нейния
процесуален представител – адвокат А. Д., който я е защитавал безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа и намира, че дължимото възнаграждение по иска по чл. 22 ЗПК възлиза
на 880 лв. с ДДС, а това по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – на 440 лв. Адвокатското
възнаграждение по първия иск е платимо от ответника по него „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, а това по втория – от ответника „Аксес Файнанс“ АД.
По държавните такси:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
държавните такси по делото, от които ищцата е била освободена.
Искът по чл. 22 ЗПК е оценяем въз основа на чистата стойност по кредита, която се
счита за стойност на договора по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК (вж. Определение № 134
от 22.01.2024 г. по ч.т.д. № 1958/2023 г. на ВКС, I ТО). Следователно цената на този иск е
7781,90 лв., върху която сума държавната такса от 4 % е 311,28 лв. За оценяемия иск по чл.
55, ал. 1 ЗЗД се дължи държавна такса в размер на 50 лв. Таксата по първия иск е платима от
ответника по него „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, а тази по втория – от ответника
„Аксес Файнанс“ АД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, в отношенията между Е. И. В., ЕГН **********, и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *** договор за револвиращ кредит „*** от *** г., сключен между
„Аксес Файнанс“ ООД и Е. И. В., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК *** да
заплати на Е. И. В., ЕГН **********, сумата от 57,38 лв., представляваща сбор от
недължими плащания на и след 04.08.2019 г., с които е надвишена цялата усвоена по
договора главница (чистата стойност на кредита), ведно със законната лихва от
предявяването на исковата молба – 17.07.2024 г., до окончателното заплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на адвокат А. Д. сумата от 880 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Аксес
Файнанс“ АД, ЕИК *** да заплати на адвокат А. Д. сумата от 440 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *** да заплати по сметка на Районен съд Перник сумата от 311,28 лв., представляваща
държавна такса по иска по чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК *** да заплати
по сметка на Районен съд Перник сумата от 50 лв., представляваща държавна такса по иска
3
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
По отношение на Е. И. В. и „Агенция за събиране на вземания“ АД решението да
се връчи чрез ССЕВ, а по отношение на „Аксес Файнанс“ АД – чрез имейла, от който е
получен отговорът на исковата молба, виден на л. 117.
След връчване, а не след изпращане, данните за осъществените връчвания да се
въведат в ЕИСС, включително чрез сканиране и прикачване на съответни разпечатки
от ССЕВ и от имейл.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4