РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. гр. Добрич, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
в присъствието на прокурора Т. Д. Т.
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Частно наказателно дело №
20253200200455 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16 ал.І от
ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд - град Добрич
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, изменено
с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от т Областната
администрация на гр. Г./G./, Р А. на ***г., засягащо българският гражданин А.
М., роден на ***г., с последен известен адрес – гр.Д., ул.“Б.“ №***, с искане за
признаване и изпълнение на наложеното наказание „глоба”.
От служебно извършената справка, изискана от НБД „Население” се
установява, че се касае за българския гражданин А. М. М., роден на ***г. в гр.
Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес – гр.Д., ул.“***“
№** ет.***.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява
становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция.
Засегнатото лице – А. М. М., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.Виолета Гешева от АК-гр.Добрич, редовно
преупълномощена от адв.М. Я. от АК-гр.Добрич, редовно упълномощен по
делото.Същата оспорва фактическото и правно основание за признаване на
чуждото решение, тъй като не било връчено на клиента й, като изрази
становище за отказ за приемане и признаване на същото.
1
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение на Решение от 03.07.2025г.,
Дело №*** на Областната администрация на гр.Г. /G./, Р А., влязло в сила на
****г., с което на българския гражданин А. М. М. е наложена финансова
санкция в размер на 70,00 евро, равностойни на 136,90 лева по курса на БНБ
към датата на постановяване на решението – ****г. Осъждането е за
нарушение „неспазване на сигнал за спиране“ – пътен знак „Стоп“,
реализирано на територията на N. *** Str.km 75,064, Fahrtrichtung B 10/
Nickelsdorf /А./ на***г. в 15:38 часа, като водач на МПС с рег. № *** –
австрийски правилник за движение по пътищата /StVO/. Нарушение по §52 lit.
С Z 24 erster Satz, erster Halbsatz Straβenverkehrsordnung 1960- StVO 1960,
BGBI Nr. 159/1960 zuletzt geändert durch BGBI. I Nr.52/2024 § 99 Abs. 3 lit. A
StVO 1960, BGBI. Nr.159/1960 zuletzt geändert durch BGBI. I Nr.90/2023 по
националното законодателство на издаващата държава.
С въпросното Решение на А. М. М. е наложена финансова санкция –
осъждане за заплащане на глоба и разноски, общо в размер на 70,00 евро.
Решението на издаващата държава – Областната администрация на
гр.Г./G./, Р А. е постановено на ***г. и е влязло в сила на ****г. По силата на
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана
като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на
чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен
съд – град Добрич удостоверение съдържа необходимата информация,
съответстваща на данните в приложения несъдебен акт, чието признаване се
иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно
нормата на чл.3 ал.І т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за
плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична
санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на
престъпление или административно нарушение, включително паричните
санкции, наложени за наказуемо деяние по националния закон на решаващата
страна.
Деянието, осъществено от засегнатото лице А. М. М. попада сред
изброените в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки че и по българското
законодателство аналогично поведение съставлява административно
нарушение и се санкционира съгласно разпоредбите на ЗДвП и на ППЗДвП.
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение №2 към
чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу А. М. М. за същото
2
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата,
няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на
финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Решението на Областната администрация на гр.Г./G./, Р А. не се
отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Р. България, или пък за
деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не
е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният
диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение, касае парична сума в
общ размер на 70,00 евро, равностойни на 136,90 лева по курса на Българска
Народна Банка към датата на постановяване на решението - 03.07.2025г.,
представляващи финансова санкция за административно нарушение.
Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското
законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.
Производството срещу А. М. М. е било писмено, като лицето е било
уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез
упълномощен според законодателството представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното
изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за
уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други
доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции и признаването на решение,
предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви
допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви
някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.
Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и
изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото
решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС. Предвид обстоятелството,
че А. М. М. е български гражданин, с постоянен адрес и настоящ адрес – гр.
Д., ул. „**** т.е. местоживеенето му е на територията на Р. Б., съдът намира,
че е налице и една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване
на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл.30 ал.ІІІ
от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства от засегнатото лице за друго,
извън посоченото по-горе пълно или частично изпълнение във връзка с
решението за налагане на финансова санкция.
На основание чл.16 ал.8 във вр.с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
3
финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в
български лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението за
налагане на финансова санкция, или 70,00 евро към ***г. са равностойни на
136,90 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.І във вр. с
чл.17 във вр. с чл.16 ал.VІІ т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение по преписка ****, постановено на ***г., влязло в
сила на ***г. на несъдебен орган в издаващата държава - Областната
администрация на гр. Г./G./, Р А., с което на българския гражданин А. М. М., с
ЕГН ********** с постоянен адрес и настоящ адрес – гр. Д., ул. „Б***, ет.***
е наложена финансова санкция в размер общо на 70,00 евро, равностойни на
196,90 лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението –
***г.
СЛЕД влизане в сила на решението, преписи от същото ведно с
решението, постановено от Областната администрация на гр.Г./G./, Р А. от
***г., влязло в сила на ***г. да се изпратят на органите на „Националната
агенция по приходите” за изпълнение.
СЛЕД получаване на решението, НАП незабавно да уведоми ОС-
гр.Добрич за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл.36 във вр. с чл.22 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след
приключване на изпълнението следва също да уведоми настоящия съд, за да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
ПРЕПИС от решението да се връчи на засегнатото лице.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ компетентните органи на издаващата държава и
Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-
гр.Варна в 7-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
4