Присъда по дело №293/2022 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 4
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20223320200293
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Кубрат, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. В.кова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
и прокурора П. Г. П.
като разгледа докладваното от Албена Д. В.кова Наказателно дело от общ
характер № 20223320200293 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. А. – роден на ***, с постоянен адрес в
***, с българско гражданство, разведен, неосъждан, с основно образование,
безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец
ноември на 2018 г. до месец октомври 2022 г. включително, в гр. Кубрат, обл.
Разград, след като е бил осъден с Решение № 161/10.10.2018 г. по гр. дело №
470/2018 г. по описа на Районен съд – Кубрат, влязло в сила на 31.10.2018 г.
да издържа свой низходящ – дъщеря си А. А. А., родена на 09.02.2005 г.,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в продължение на повече от
две месечни вноски, като не е платил 48 пълни месечни вноски, за дъщеря си
А. А. А. от присъдената издръжка, всичко в общ размер на 7 680.00 лева, с
което от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 54 от НК го
осъжда на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на
1
наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в
сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимия А. А. А., със снета самоличност, да заплати в
полза на ОД на МВР – Разград сумата 85.20 лева (осемдесет и пет лева,
двадесет ст.) – разноски на досъдебното производство, както и по сметка на
Районен съд – Кубрат сумата 5.00 (пет) лева, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС – Разград.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4 /14.02.2023 Г. ПО НОХД № 293/2022 Г.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ


Наказателното производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура Разград, Териториално отделение – Кубрат обвинителен акт
ведно с материали по Досъдебно производство № 290ЗМ-194/2022 г. по описа
на РУ Кубрат срещу подсъдимия А. А. А. от гр. Кубрат, обл.Разград, за това,
че в периода от месец ноември на 2018 г. до месец октомври 2022 г.
включително, в гр. Кубрат, обл. Разград, след като е бил осъден с Решение №
161/10.10.2018 г. по гр. дело № 470/2018 г. по описа на Районен съд – Кубрат,
влязло в сила на 31.10.2018 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си А. А.
А., родена на 09.02.2005 г., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в
продължение на повече от две месечни вноски, като не е платил 48 пълни
месечни вноски за дъщеря си А. А. А. от присъдената издръжка, всичко в общ
размер на 7 680.00 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е
било повдигнато с обвинителния акт. Заявява становище, че събраните в хода
на съдебното следствие доказателства доказват по несъмнен начин
авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, за
което е обвинен. Пледира на А. да бъде наложено предвиденото за това
престъпление наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Заявява,
че са налице условията за приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК и така
наложеното наказание да не се изтърпява, а се отложи за тригодишен
изпитателен срок.
Подсъдимият А. А. А. на досъдебното производство се признава
виновен по повдигнатото му обвинение. За насроченото разпоредително
заседание не се явява, но упълномощава свой защитник като е поискал съдът
да реши делото в негово отсъствие. Съдът разгледа делото по реда на
задочното производство като отчете, че отсъствието на подсъдимия няма да
попречи за разкриване на обективната истина, а обвинението не е за тежко
престъпление. Защитникът заявява становище, че събраните на съдебното
следствие доказателства установяват по несъмнен начин, че подзащитният му
е автор на инкриминираното деяние. Сочи, че А. е бил безработен и поради
това не успявал да плаща редовно месечната издръжка присъдена в полза на
дъщеря му А.. Споделя становището на представителя на държавното
обвинение да бъде постановена осъдителна присъда, като съдът наложи на
подзащитния му предвиденото за това престъпление наказание лишаване от
свобода на минимума и при приложението на института на условното
осъждане.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
1
Подс. А. А. А. е 45-годишен, с българско гражданство, разведен,
неосъждан, с основно образование, безработен.
Подсъдимият и свидетелката И. И. М. имали сключен граждански брак,
от който било родено детето им – А. А. А., родена на 09.02.2005 г. През 2017
г. съпрузите се разделили, като дъщеря им останала да живее със своята
майка.
По искова молба, образувана в гражданско дело № 470/2018г. по описа
на Районен съд – Кубрат е постановено Решение № 161/10.10.2018 г., влязло в
законна сила на 31.10.2018 г., с което упражняването на родителските права е
било предоставено на майката, а подсъдимият бил осъден да заплаща на
малолетната А. А. А. чрез нейната майка и законен представител И. И.,
ежемесечна издръжка в размер на 160 лв., считано от 03.08.2017 г.
Поради това, че подсъдимият не плащал доброволно присъдената в
полза на дъщеря му месечна издръжка, свидетелката се снабдила с
изпълнителен лист въз основа на който било образувано изпълнително дело
по описа на ДСИ при РС–Кубрат, препратено в съдебно изпълнителна служба
при Районен съд – Исперих с № 6/2019 г. срещу подс.А. А. А., с предмет
изплащане на ежемесечна издръжка от 160 лв.
От приложената по ДП справка от цитираното изпълнително дело
относно дълга на подс. А. А. се установява, че той превел по сметка на
държавния съдебен изпълнител само сумите от 100 лв. на 07.02.2019 г. и 260
лв. на 18.04.2019 г. в изпълнение на задължението си да издържа дъщеря си,
за което бил осъден с горецитираното решение на РС-Кубрат. Тези суми
послужили за погасяване на натрупаните лихви от забавеното изпълнение от
страна на длъжника и за погасяване на държавни такси за образуване на
гражданското дело и за издаване на изпълнителен лист. Други суми, освен
тези не са били внасяни по сметка на държавния съдебен изпълнител през
периода от влизане в сила на решение № 161/2018 г. на PC – Кубрат, т. е. от
31.10.2018 г. до октомври месец на 2022 г. Поради това, че подсъдимият не е
плащал присъдената в полза на детето му издръжка, св.М. подала жалба до
Районна прокуратура–Разград, ТО–Кубрат.
От изготвената и приложена по ДП съдебно-икономическа експертиза
се установява, че подсъдимият А. не е платил 48 пълни месечни вноски за
дъщеря си А. А. А. в размер на 160 лв. всяка, съгласно Решение №
161/10.10.2018 г. по гр. д. № 470/2018г. на РС – Кубрат, т. е. не е платил общо
7 680.00 лева.
По доказателствата:
Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по
непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл.14
от НПК, писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Мехмедова досежно
обстоятелството, че подсъдимият не е заплащал редовно дължимите за детето
2
им суми за издръжка. Тези нейни твърдения се потвърждават и от изготвената
по делото съдебноикономическа експертиза, както и от справката от изп. дело
№ 6/2019 г. по описа на ДСИ при РС–Исперих.
Съдът цени изцяло събраните по делото писмени доказателства.
Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по
делото фактическа обстановка.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
подсъдимият А. А. А. с действията си е осъществил състава на престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от месец ноември на 2018 г. до
месец октомври 2022 г. включително, в гр. Кубрат, обл. Разград, след като е
бил осъден с Решение № 161/10.10.2018 г. по гр. дело № 470/2018 г. по описа
на Районен съд – Кубрат, влязло в сила на 31.10.2018 г. да издържа свой
низходящ – дъщеря си А. А. А., родена на 09.02.2005 г., съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в продължение на повече от две месечни
вноски, като не е платил 48 пълни месечни вноски за дъщеря си А. А. А. от
присъдената издръжка, всичко в общ размер на 7 680.00 лева.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи,
даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 143, ал. 3 от СК).
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка и на
своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат
от доходите си или от използването на имуществото си, когато учат редовно
в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
навършване на 25 – годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Това означава, че за времето от месец ноември на 2018 г. до месец
октомври 2022г., подсъдимият А. А. А. не е изпълнявал своите задължения на
родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма доходи. За
горепосочения период подсъдимият не е заплащал изцяло дължимата
ежемесечна издръжка за своето дете, въпреки влязлото в законна сила
решение на съда, а през това време за здравето, лечението, образованието,
отоплението и всичките други потребности на детето му се е грижела майката
– свидетелката М.
С бездействието си по отношение на вмененото му с влязлото в сила
съдебно решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на своя
низходящ – А., дължима за горепосочения период от съответно 48 месеца (т.
е. в размер на повече от две месечни вноски), след като е бил осъден да го
издържа.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
3
„пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият А. е
съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези
последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязло в сила
съдебно решение, предвиждане, че в следствие на бездействието дъщеря му
няма да получи дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по
този начин същата ще бъде лишена от полагаемите му се финансови ресурси,
но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се в
неполучаване на паричните суми от страна на дъщеря му.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.А. А. А. за виновен в
извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства: признание за виновност; чисто съдебно минало;
съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността
обстоятелства: няма. Предвид изложеното, съдът наложи наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на минимума, а именно
– три месеца лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на дееца и предвид това, че
наказанието не е над три години лишаване от свобода, съдът намери, че
целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати с приложението на института на
условното осъждане, поради което отложи изтърпяването на така наложеното
наказание от три месеца лишаване от свобода за тригодишен изпитателен
срок съгласно чл. 66, ал. 1 от НК.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият А. А. А. дължи направените по делото разноски като следва да
заплати в полза на ОДМВР Разград сумата 85.20 лева – разноски на
досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател:


4
Съобщи за изтекли лични данни