Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260052
гр.Д.
05.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На десети февруари
2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №906 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и
сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***“ ЕООД-гр.С. срещу решение
№769/31.07.2020 г. по гр.д.№4214/2019 г. на Д.кия районен съд в частта,с която
са отхвърлени предявените от въззивника срещу „***“ ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Д.,*** искове за горницата над 1 320 лв до претендирания размер
от 10 824 лв,представляваща неизпълнено задължение за плащане на цена по
договор за продажба на селскостопански препарати и торове,за което са издадени
фактура №1501 от 27.05.2019 г.,с падеж за плащане на 30.08.2019 г.,за сумата от
5 280 лв
за доставен препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 200 литра,при ед.цена от
22 лв;фактура №1459 от 14.05.2019 г.,с падеж за плащане на 30.08.2019 г.,за
сумата от 8 064 лв,за доставен
препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 160 литра при ед.цена от 22 лв
и препарат Експрес от 8 литра при ед.цена от 400 лв и неплатен остатък от
4 224 лв,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане,и за горницата над
29,70 лв до претендирания размер
от 243,54 лв,представляваща лихва за забава върху главното задължение от датата
на падежа-30.08.2019 г.-до датата на подаване на исковата молба-19.11.2019
г.,респ. в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на „***“ ООД разноски
в размер на 87,80 лв.Според въззивника е неправилен и незаконосъобразен изводът
на районния съд,че щом не е налице подпис на страните в представените
фактури,то същите не доказвали сключването на търговска сделка и предаването на
стоката.Реквизити като подпис и печат във фактурите не били задължителни
съгласно чл.6 от ЗСч и чл.114 от ЗДДС.Неосчетоводяването на фактурите в
регистрите на ответника също не било основание за тези изводи,а се касаело за
отговорност на ответното дружество по водене на счетоводството
му.Първоинстанционният съд не обсъдил в цялост фактическата обстановка въз
основа на представените доказателства.Неправилен бил изводът,че с представените
протоколи не можело да се докаже предаване на стоките,цените им и по кои сделки
се предават.Подробно се обсъжда в тази връзка от въззивника съдържанието на
фактурите и приемо-предавателните протоколи.Обсъдени са показанията на
разпитания свидетел във връзка с факта на доставяне на стоките,за които се
сочи,че не били оспорени от ответника по делото.Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване на исковете за
сумите от 5 280 лв с ДДС и 4 224 лв с ДДС,представляващи главници по
фактури №1501/27.05.2019 г. и №1459/14.05.2019 г.,ведно със законната лихва
върху тях от датата на падежа по фактурите до датата на подаване на исковата
молба 19.11.2019 г. и законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното им изплащане.Въззивникът претендира сторените от него
разноски.
В
писмен отговор въззиваемият „***“ ООД-гр.Д. изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение в атакуваната част.Сочи,че ищецът по делото не доказал съществуването
на договорно отношение между страните за продажба на стоки и по-конкретно
предаването на тези стоки на ответника.Фактурите и приемо-предавателните
протоколи не удостоверявали горното,за което са развити
съображения.Въззиваемият претендира разноските за настоящата инстанция.
Като
постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 10.08.2020 г.,а жалбата е подадена по пощата на
21.08.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 24.08.2020
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана
по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в
изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно в
атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№4214/2019 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на
основание чл.327 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.294 ал.1 от ТЗ
от „***“ ЕООД-гр.С. срещу „***“ ООД-гр.Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми:
-5 280 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1501/27.05.2019 г. с
падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител
Екстенд 200 литра;
-4 224 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1459/14.05.2019 г. с
падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител
Екстенд 160 литра;
-1 320 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1541/13.06.2019 г. с
падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител
Екстенд 50 литра.
Претендирано е и обезщетение за забавено плащане на горните главници в
размер на законната лихва върху тях за периода от датата на падежа 30.08.2019
г. до датата на предявяване на исковете 19.11.2019 г. в общ размер от 243,54
лв,както и законната лихва върху главниците,считано от 19.11.2019 г.,до
окончателното им изплащане.
Изложено е в исковата
молба,че „***" ООД дължи на ищцовото дружество-продавач заплащането на
доставени селскостопански препарати и торове по процесните фактури.За
установяване изискуемостта и дължимостта на претендираните суми били представени
фактурите,от които според ищеца били видни извършването на доставката на
стоките,данъчната основа и начисленият ДДС по същите.Предаването на стоките от
ищеца на ответника било удостоверено с приемно-предавателни протоколи №12411 от
15.05.2019 г.,№12811 от 28.05.2019 г. и
№12991 от 07.06.2019 г.До настоящия момент ответникът не бил извършил плащане
на задълженията си.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове за
сумите от 5 280 лв и 4 224 лв.Същият твърди,че не дължи
претендираните суми от 5 280 лв с вкл.ДДС-главница по фактура
№1501/27.05.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител
Екстенд 200 литра,и от 4 224 лв с вкл.ДДС-главница по фактура
№1459/14.05.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител
Екстенд 160 литра.Признава дължимостта на сумата от 1 320 лв с
вкл.ДДС-главница по фактура №1541/13.06.2019 г.,представляваща продажна цена на
Гроугрийн прилепител Екстенд 50 литра.Признава,че стоката по тази фактура е
предадена на ответника с приемателно-предавателен протокол №1299-1 от
07.06.2019 г.,в който за получател бил положен подпис от управителя на
ответното дружество Н. И..Останалите стоки по другите две фактури никога не
били предмет на покупко-продажба между двете дружества и не били предавани на ответника.Приемателно-предавателни
протоколи с №1241-1 от 15.05.2019 г. и
№1281 от 28.05.2019 г. не били подписани от никой от управителите на
дружеството-ответник,нито от негов служител.В двата протокола за получател имало
положени подписи от неизвестни трети лица,но тези подписи не можели да
ангажират отговорността на ответника.Двете фактури №1501 от 27.05.2019 г. и
№1459 от 14.05.2019 г. не били подписани от продавача и купувача и не били
осчетоводени в счетоводството на „***" ООД,тъй като реално нямало
извършена доставка по тях,не били включени в дневниците за продажби на
купувача,стойността им не била отразена в справките-декларации по ЗДДС и по тях
не бил ползван данъчен кредит.Приложеното от ищеца кредитно известие №1512 от
31.05.2019 г. не било подписано от страна на ответника и също не било
осчетоводявано.Сключването на договори за търговска продажба по отношение на
гореописаните две фактури не било доказано.
В хода на първоинстанционното производство ответникът „***“ ООД-гр.Д. в
съответствие с извършеното от него признание на единия от исковете е извършил
плащане на сумата от 1 320 лв с вкл. ДДС по фактура №1541/13.06.2019 г. с
падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител
Екстенд 50 литра.Горното е сторено съгласно авизо за издадено преводно
нареждане за кредитен превод от 08.06.2020 г. на лист 50 от делото на
ДРС.Поради извършеното в хода на делото погасяване на задължението чрез плащане
първоинстанционният съд е отхвърлил иска за сумата от 1 320 лв,като е
осъдил ответника да заплати на ищеца сума от 29,70 лв-законна лихва за забава
върху главницата от 1320 лв за периода от 30.08.2019 г. до 18.11.2019 г.,респ.
е присъдил и законната лихва върху тази главница,считано от датата на подаване
на исковата молба 19.11.2019 г. до датата на осъщественото в хода на делото
плащане 08.06.2020 г.В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.Предмет на въззивното производство са исковете за сумите в размер
на 5 280 лв с вкл.ДДС-главница по фактура №1501/27.05.2019 г. с падеж
30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител Екстенд 200
литра,и в размер на 4 224 лв с вкл.ДДС-главница по фактура
№1459/14.05.2019 г. с падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на
Гроугрийн прилепител Екстенд 160 литра,респ. за присъждане на законна лихва
върху тези суми за претендираните от ищеца периоди.
По делото са представени издадени от ищцовото дружество фактура
№1501/27.05.2019 г.,обективираща доставка от „***“ ЕООД-гр.С. в полза на „***“ ООД-гр.Д. на 200
литра селскостопански препарат „Гроугрийн прилепител Екстенд“ с цена 22 лв на литър или общо 4 400 лв
без ДДС,респ. 5 280 лв с ДДС,и фактура №1459/14.05.2019 г.,обективираща
доставка от „***“ ЕООД-гр.С. в полза на „***“ ООД-гр.Д. на 160 литра селскостопански
препарат „Гроугрийн прилепител Екстенд“
с цена 22 лв на литър или общо 3 520 лв без ДДС,както и на 8 кг препарат
„Експрес“ на обща стойност 3 200 лв без ДДС.Общата стойност на стоките по
втората фактура е 8 064 лв с вкл.ДДС.Твърди се от ищеца,че едната стока по
втората фактура-8 кг препарат „Експрес“ на обща стойност 3 200 лв без ДДС
/3 840 лв с ДДС/-е била заплатена от ответното дружество,за удостоверяване на което
е представено издадено от ищеца кредитно известие №1512/31.05.2019 г.По тази
фактура се претендира заплащане от ответника на другата описана в нея стока-160
литра селскостопански препарат „Гроугрийн прилепител Екстенд“ с цена 22 лв на литър или общо 3 520 лв без
ДДС /4 224 лв с ДДС/.
Фактурата е първичен счетоводен документ,с който доставчикът
документира доставката на стока или услуга към получателя й.Процесните фактури
съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.6 ал.1 от Закона за
счетоводството и чл.114 ал.1 от ЗДДС,но не са годни да удостоверят сключването
между двете дружества на договори за търговски продажби с посочения предмет.Фактурите
не са подписани нито ръкописно,нито с електронен подпис от надлежен
представител на двете страни-доставчик и получател.Макар наличието на такива
подписи да не е задължителен реквизит на фактурата,същите са наложителни,за да
придобие фактурата сила на годно доказателство за наличие на сключен договор
между страните и за реално осъществена доставка на стоки или услуги от
доставчика на получателя на визираната в нея цена.Двустранно подписаната
фактура,съдържаща съществените елементи на конкретната сделка /в случая
търговска продажба/ и удостоверяваща чрез положения върху нея подпис на
получателя /в случая на купувача/ извършена доставка и получаването на стоката
има доказателствено значение за сключен договор и е основание за плащане на
уговорената продажна цена /в този смисъл решение №158/07.11.2013 г. по
т.д.№1128/2012 г. на I т.о.,ТК
на ВКС,решение №96/26.11.2009 г. по т.д.№380/2008 г. на I т.о.,ТК на ВКС,определение
№17/09.01.2017 г. по т.д.№53288/2015 г. на IV г.о.,ГК на ВКС,определение
№457/07.07.2009 г. по т.д.№314/2009 г. на I т.о.,ТК на ВКС/.В процесните фактури няма подпис
на продавача и купувача по описаните в тях търговски продажби.Не се твърди и
липсват доказателства процесните две фактури да са били изпратени по електронен
път от продавача на купувача и вторият да ги е приел на електронен адрес без
възражения.Те не са му били изпратени и по пощата или чрез куриер-пощенски
оператор,респ. липсват доказателства да са били получени от купувача по този
начин и последният да не е възразил срещу съдържанието им.Издателят на фактура
не е задължен по закон да изпраща същата на получателя /фактурата се издава за
целите на данъчното законодателство/,но връчването на такава на получателя без
възражения от негова страна би спомогнало доказването на търговското
правоотношение между двете дружества.От неоспореното заключение на вещото лице Е.
Й. по допуснатата от районния съд съдебно-счетоводна експертиза е видно,че
фактурите от 14.05.2019 г. и 27.05.2019 г. не са осчетоводени при ответното
дружество,не са включени в дневник за покупки,не е упражнено от ответника
правото на ползване на данъчен кредит за данъчния период,през който е
възникнало това право /май 2019 г./ или в един от следващите дванадесет данъчни
периода.Ако фактурите бяха осчетоводени от ответното дружество,бяха включени в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ответното дружество бе ползвало данъчен
кредит по фактурите,това би било недвусмислено признание на факта на
съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба за
процесните стоки /определение №17/09.01.2017 г. по т.д.№53288/2015 г. на IV г.о.,ГК на ВКС,решение
№30/08.04.2011 г. по т.д.№416/2010 г. на I т.о.,ТК на ВКС/.
Договорът за продажба на движими вещи е неформален и сключването му
може да бъде удостоверено с всички допустими доказателствени средства,вкл.
свидетелски показания,стига да не се касае за договор на стойност над 5 000
лв,при който гласните доказателства са недопустими /чл.164 ал.1 т.3 от ГПК/.В
случая твърдяната продажба на селскостопански препарати представлява самостоятелна сделка досежно всяка една от
стоките.Сделката по фактурата от 27.05.2019 г. е на стойност над 5 000 лв
/5 280 лв/,а по фактурата от 14.05.2019 г. относно Гроугрийн прилепител на
стойност под 5 000 лв /4 224 лв/,т.е. само втората сделка може да бъде
доказвана със свидетелски показания.За първата това е недопустимо.Но дори и
чрез събраните по делото гласни доказателства сключването на сделките по фактурите
от 27.05.2019 г. и от 14.05.2019 г. не е надлежно удостоверено.Разпитан е само
един свидетел П. Т. Д.,който е бивш служител по трудов договор на ищцовото
дружество.Същият е лицето,което твърди,че е доставяло стоките на
ответника.Неговите показания не могат да се кредитират като достоверни предвид
факта,че същият е материално-отговорното лице,от което ищцовото дружество
следва да търси имуществена отговорност за обезвреда на евентуални липси,ако
настоящите искове бъдат отхвърлени,т.е. свидетелят е пряко заинтересован от
изхода по спора.Твърденията му,че действително е доставил стоките на
ответника,не могат да бъдат зачетени като меродавни,след като не са подкрепени
от други доказателства по делото.Този свидетел не удостоверява и съдържанието
на договорите-дата на сключване,вид стоки,продажна цена,срок и начин на плащане
и пр.Показанията му са съсредоточени най-общо относно начина на процедиране при
доставяне на стоки.Същият не излага данни относно съществените елементи на
твърдяните договори за продажба.
Представените приемо-предавателни протоколи №1241-1/15.05.2019
г.,№1281-1/28.05.2019 г. и №1299-1/07.06.2019 г. с оглед съдържанието си биха
могли надлежно да удостоверят,че действително между страните по делото са били
сключени договори за продажба на стоки от вида и в количествата,посочени в
цитираните по-горе фактури,но същите не удостоверяват съществен елемент на
сделките-уговорена между страните продажна цена /посочени са страни,между които
се предават стоките,вид на стоките и количество,дата на изпращане,на доставяне
и на плащане на стоките,но липсва посочена продажна цена/.Протоколите от
28.05.2019 г. и от 15.05.2019 г.,касаещи доставка на количества стока,съвпадащи
с посочените в процесните две фактури от 27.05.2019 г. и 14.05.2019 г.,от 200
литра и 160 литра Гроугрийн прилепител Екстенд,са подписани за доставчик от
свидетеля П.Д.,за който не е спорно,че е служител на ищцовото дружество,но за
получател-купувач са положени подписи от лица,чиито имена и качество не са
изрично посочени.Оспорено е от ответното дружество подписите да са на
лица,представляващи или служители на ответника.Протоколите са частни
свидетелстващи документи,удостоверяващи изгодни за ищеца факти,подписани от
служител на ищцовото дружество,поради което при оспорването им именно ищецът,който
ги е представил и се позовава на тях,носи тежестта да докаже,че подписът за
получател е положен от надлежен представител на ответното дружество или от
негов работник/служител или друго свързано лице.Единствено показанията на
заинтересования по изложените по-горе причини свидетел П.Д.,че единият подпис
бил положен от бащата на управителя Н. И.,а другият от непознат нему механизатор
при ответника,не могат да послужат за обоснован извод,че стоките действително
са доставени на ответника.Други убедителни доказателства за доставката на
стоките липсват.
Във връзка с твърдението на ищеца,че едната от стоките по фактурата от 14.05.2019
г. /препарат „Експрес“/ била платена от ответника,който факт би бил индиция,че
стоките по тази фактура /вкл. процесният Гроугрийн прилепител 160 литра/
действително са били доставени от ищеца на ответника с приемо-предавателния
протокол от 15.05.2019 г.,подписан от неизвестно лице за получател,следва да се
посочи,че издаденото по тази фактура кредитно известие №1512/31.05.2019 г. не
удостоверява извършено от ответника плащане.Този документ също не е подписан от
ответника и не е осчетоводен от него според констатациите на вещото лице в
заключението по допуснатата в първа инстанция ССЕ,поради което признание за
плащане не може да се презюмира.Не е представен от ищеца платежен
документ,удостоверяващ превеждане по негова сметка от ответника на сумата от
3 840 лв-стойност на препарат „Експрес“.При тези данни и при наличното
оспорване от ответното дружество да е извършило плащане на горния препарат не
може да се приеме за доказано,че такова плащане е осъществено.Съответно не може
да се обоснове извод,че щом едната стока по фактурата от 14.05.2019 г. е
доставена съгласно приемо-предавателния протокол от 15.05.2019 г. и е платена
от ответника,то се индицира доставянето и на другата стока по този протокол.
Сделките безспорно са търговски по
смисъла на чл.286 ал.1 и 3 от ТЗ,доколкото са сключени
между търговци,и за тях намира приложение чл.301 от ТЗ.Съобразно разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ,когато
едно лице действа от името на търговец без представителна власт,се счита,че
търговецът потвърждава действията,ако не им се противопостави веднага след
узнаването.В случая няма данни ответникът да е узнал за твърдяните от ищеца
сделки преди завеждане на делото /не са му изпращани процесните фактури и
протоколи за приемо-предаване/,т.е. същият е узнал за тях и за съставените фактури
и приемо-предавателни протоколи едва с получаване на преписи от исковата молба
и приложенията към нея.Ответникът веднага се е противопоставил на действията на
неизвестните трети лица без представителна власт,подписали протоколите за
доставка,с отговора на исковата молба.В този смисъл не се установяват действия
на търговеца-ответник,удостоверяващи потвърждаване на извършените от негово име
без представителна власт действия по приемане на доставка от ищеца за препарат Гроугрийн прилепител
Екстенд в количество 200 л и 160 л по процесните две фактури.
С оглед изложеното следва да се приеме,че ищецът не доказва вземането
си от ответника в размер на 5 280 лв с вкл.ДДС-главница по фактура
№1501/27.05.2019 г. с падеж 30.08.2019 г.,представляваща продажна цена на
Гроугрийн прилепител Екстенд 200 литра,и в размер на 4 224 лв с
вкл.ДДС-главница по фактура №1459/14.05.2019 г. с падеж 30.08.2019
г.,представляваща продажна цена на Гроугрийн прилепител Екстенд 160 литра.Исковете
му за присъждане на горните две суми са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.Поради неоснователността на главните искове на отхвърляне подлежат и
претенциите за законната лихва върху тези главници по акцесорните искове по чл.294 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Първоинстанционното решение е правилно в
обжалваната му част и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта за разноските,с
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Двете страни са претендирали присъждане
на разноски,сторени от тях в настоящата инстанция.Въззивникът „***“ ЕООД-гр.С.
няма право на разноски,тъй като жалбата му е изцяло неоснователна,респ.
исковете му в обжалваната част са отхвърлени.Право на разноски на основание
чл.78 ал.3 от ГПК има ответникът по делото и въззиваем „***“ ООД-гр.Д..Същият е
сторил разноски във въззивната инстанция в размер на 200 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие на
лист 18 от делото на ДОС.Последната сума следва да му се присъди.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №769/31.07.2020 г. по
гр.д.№4214/2019 г. на Д.кия районен съд в частта,с която са отхвърлени
предявените от „***“ ЕООД-гр.С.,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С.,*** срещу „***“ ООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,*** искове за горницата над 1 320 лв до претендирания
размер от 10 824 лв,представляваща неизпълнено задължение за плащане на
цена по договор за продажба на селскостопански препарати и торове,за което са
издадени фактура №1501 от 27.05.2019 г.,с
падеж за плащане на 30.08.2019 г.,за сумата
от 5 280 лв за
доставен препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 200 литра,при ед.цена от 22
лв,и фактура №1459 от 14.05.2019 г.,с
падеж за плащане на 30.08.2019 г.,за сумата от 8 064 лв,за доставен препарат Гроугрийн прилепител екстенд от 160
литра при ед.цена от 22 лв и препарат Експрес от 8 литра при ед.цена от 400 лв
и неплатен остатък от 4 224 лв,ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане,и за горницата над 29,70
лв до претендирания размер от 243,54 лв,представляваща лихва за
забава върху главното задължение от датата на падежа-30.08.2019 г.-до датата на
подаване на исковата молба-19.11.2019 г.,респ. в частта,с която „***“
ЕООД-гр.С. е
осъдено да заплати на „***“ ООД-гр.Д. сторени по делото разноски в размер на
87,80 лв.
В останалата част решението на ДРС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД-гр.С.,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.С.,*** да заплати на „***“ ООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,*** сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лв /двеста лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла
на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.