РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч…20
март 2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ловешки окръжен съд …… наказателна колегия………………………………… в публично заседание на……двадесети февруари двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ ИВАН
ИВАНОВ
Е. ДАВИДОВ
при секретаря .........ГАЛИНА АВРАМОВА...............…………и
в присъствието на…........……прокурора РУМЕН ПЕТРОВ …………………...........………………като
разгледа докладваното от съдията…ДАВИДОВ……въззивно…нохд………№
243…….. по описа за 2018
година, и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание член
317 и сл. От Наказателно процесуалния кодекс.
Постановена е
Присъда № 24/07.11.2017 година по наказателно общ характер дело № 203 по описа
на Районен съд Луковит за 2016 година.С тази присъда съдът е признал подсъдимия
подсъдимия В.П.В.
- роден на *** ***, български гражданин, ром, с основно образование, женен,
безработен, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 01.04.2015г., около 18,40
часа и на 05.04.2015г. около 02.00 ч. в гр.Луковит, обл.Ловеч, дом на ул.***,
при продължавано престъпление и в съучастие като извършител с различни лица,
противозаконно повредил и унищожил чужди движими вещи :
на 01.04.15 г. около 18.40
ч. в съучастие като извършител с баща си П.В.С., Ю.В.С. и Н.В.С.,***, с брадва
и колове, противозаконно повредил лек автомобил - „Фолксваген" модел
„Голф" с рег.№ ***, бордо металик - счупил предно панорамно стъкло за
45.00 лв., ляво и дясно предни странични стъкла за 64.00 лв., ляво и дясно
задни странични стъкла за 36.00 лв., предно стъкло за 35.00лв., ляв и десен
мигач за 30.00 лв., ляв и десен заден стоп за 34.70 лв., преден ляв и десен фар
за 130.00 лв. и огъване на ламарините по купето за 660.00 лв., всичко на
стойност 1034.70 лв. собственост на Н.С.М.,
на 05.04.2015 г. около
02.00 ч. дом на ул." ***в гр.Луковит, в съучастие като извършител с баща
си П.В.С.,***, унищожил чужди движими вещи – 6 бр. стъкла на остъкление за
26.00 лв. и 1бр. стъкло на трикрилен прозорец за 8.00 лв., собственост на Е.Д.Е. ***, като причинил щета и за двата случая, в общ размер на 1068.70 лв., поради което и на основание чл. 216, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК го e осъдил на една година лишаване
от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1
от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен
срок от три години.
Съдът е признал подсъдимия
В.П.В. с гореснетата самоличност за виновен в
това, че на 05.04.2015 г. около 02.00 ч. в гр.Луковит, Ловешка област пред дом
на ул."***, в съучастие като извършител с баща си П.В.С. ***, се заканил с
убийство на Е.Д.Е. ***, с изразите: „излез, излез сега ще те пребием, ще ви
убием всичките„, от което заканване би могло да се възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 вр.чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на В.П.В.
едно едно общо най-тежко наказание измежду наложените с присъдата, а
именно една година лишаване от свобода.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание една година
лишаване от свобода за изпитателен срок
от три години.
Съдът е признал
подсъдимия Н.В.С.
- роден на ***г***, български гражданин, ром, с основно образование, женен,
безработен, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 01.04.15г.
около 18.40 ч. в съучастие с братята си П.В.С., Ю.В.С. и племенника си В.П.В.,***,
с брадва и колове, противозаконно повредил лек автомобил - „Фолксваген модел
„Голф" с рег.№ ***, бордо металик - счупил предно панорамно стъкло за 45.00 лв., ляво и
дясно предни странични стъкла за 64.00 лв., ляво и дясно задни странични стъкла
за 36.00 лв., предно стъкло за 35.00 лв., ляв и десен мигач за 30.00 лв., ляв и
десен заден стоп за 34.70 лв., преден ляв и десен фар за 130.00 лв. и огъване
на ламарините по купето за 660.00 лв., всичко на стойност 1034.70 лв.,
собственост на Н.С.М. ***, поради което и на основание чл. 216, ал. 1
вр. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на осем месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
На
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал.1 от НК съдът е
приспаднал при
изпълнението на наложеното наказание осем месеца лишаване от свобода времето, през което Н.В.С.
е бил задържан за срок от 24 часа по реда на
ЗМВР – на 01.04.2015 г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Съдът е признал подсъдимия Ю.В.С. - роден на *** ***, български
гражданин, ром, с основно образование, женен, работи като шофьор в Германия,
неосъждан, ЕГН ********** за виновен в
това, че на 01.04.15 г. около 18.40 ч. в съучастие с
братята си П.В.С., Н.В.С. и племенника си В.П.В.,***, с брадва и колове,
противозаконно повредил лек автомобил - „Фолксваген модел „Голф" с рег.№ ***,
бордо металик - счупил предно панорамно стъкло за 45.00 лв., ляво и дясно
предни странични стъкла за 64.00 лв., ляво и дясно задни странични стъкла за
36.00 лв., предно стъкло за 35.00 лв., ляв и десен мигач за 30.00 лв., ляв и
десен заден стоп за 34.70 лв., преден ляв и десен фар за 130.00 лв. и огъване
на ламарините по купето за 660.00 лв., всичко на стойност 1034.70 лв.
собственост на Н.С.М. ***, затова и на основание чл. 216, ал. 1
вр. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
На
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал.1 от НК съдът е приспаднал при
изпълнението на наложеното наказание осем месеца лишаване от свобода времето,
през което Ю.В.С. е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР – на
01.04.2015 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Съдът е признал подсъдимия П.В.С. - роден на *** ***, български
гражданин, ром, с основно образование, неженен - живущ на съпружески начала,
пенсионер по болест, осъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на
01.04.15 г., около 18.40 часа и на 05.04.2015 г., около 02.00 часа, в гр.
Луковит, обл. Ловеч, дом на ул. ***, при продължавано престъпление и в
съучастие като извършител с различни лица, противозаконно повредил и унищожил
чужди движими вещи:
на
01.04.2015 г. около 18.40 ч. в съучастие с братята си Ю.В.С., Н.В.С. и сина си В.П.В.,***,
с брадва и колове, противозаконно повредил лек автомобил - „Фолксваген",
модел „Голф " с рег.№ ***, бордо металик - счупил предно панорамно стъкло
за 45.00 лв., ляво и дясно предни странични стъкла за 64.00 лв., ляво и дясно
задни странични стъкла за 36.00 лв., предно стъкло за 35.00 лв., ляв и десен
мигач за 30.00 лв., ляв и десен заден стоп за 34.70 лв., преден ляв и десен фар
за 130.00 лв. и огъване на ламарините по купето за 660.00 лв., както и счупил
двете стъкла на едното крило на трикрилен прозорец на къщата 1.30х0.46 за 21.00
лв., 3 бр. прозорци на остъкление 0.57x0.51 за 4.80 лв., двоен стъклопакет на
входна врата 0.66x0.88 за 21.00 лв., всичко на стойност 1081.50 лв. собственост
на Н.С.М. и Е.Д.Е.;
на
05.04.2015 г. около 02.00 ч., дом на ул."***в гр. Луковит, в съучастие
като извършител със сина си В.П.В.,***, унищожил чужди движими вещи – 6 бр.
стъкла на остъкление за 26.00 лв. и 1 бр. стъкло на трикрилен прозорец за
8.00лв., собственост на Е.Д.Е. ***, като причинил щета и за двата случая, в общ
размер на 1115.50 лв., поради което и на основание чл.
216, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
Съдът е признал подсъдимия П.В.С.
с гореснетата самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 05.04.2015 г. около 02.00 ч. в гр.Луковит, Ловешка обл. пред дом на
ул."***, в съучастие като извършител със сина си В.П.В. ***, се заканил с
убийство на Е.Д.Е. ***, с изразите: излез, излез сега ще те пребием, ще ви
убием всичките„, от което заканване би могло да се възбуди основателен страх за
осъществяването му, затова и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на П.В.С. едно
общо най-тежко наказание измежду наложените с присъдата, а именно една година
лишаване от свобода.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание една година
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
На
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът е
приспаднал при изпълнението на така определеното общо
най-тежко наказание една година лишаване от свобода времето, през което П.В.С.
е бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР – на 01.04.2015 г., като един
ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода,като с присъдата съдът е уважил частично и гражданските
искове,предявени от пострадалите.
Против така постановения
съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв.Ц.Ц. в качеството му на защитник
на четиримата подсъдими В.П.В., Н.В.С., Ю.В.С. и П.В.С..В жалбата си сочи,че присъдата е постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила и е нобоснована в мотивната си част.Сочи,че решаващия съд
не е прокарал в мотивите си разлика между двете форми на изпълнителното деяние
унищожаване и повреждане.Сочи се,че необосновано съдът не е кредитирал
показанията на свидетелките М.Н.и Р.В..Освен това защитата оспорва по вид и
размер определеното наказание,като счита,че същото е необосновано
завишено.Освен това защитата поддържа тезата,че се касае за явно маловажен
случай,за което съдът не е изложил мотиви.Поддържа се искането,съдът да признае
подсъдимите за невиновни по повдигнатите им обвинения.
В съдебно заседание въззивниците В.В. и П.В.
се явяват лично и чрез защитника си адв.М.В..Заявяват,че оттеглят въззивните си
жалби и желаят въззивното производство спрямо тях да се прекрати.
Въззивниците Н.В.С. и Ю.В.С. чрез
адв.Ц. поддържат развитите съображения във въззивната жалба на изложените в нея
основания.
От съвкупната преценка на
събраните в хода на досъдебното производство и хода на съдебното следствие пред
двете инстанции съдът намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е
допустима за разглеждане.По същество е неоснователна.Решаващия съд е установил
от фактическа страна,че въззивниците Н.В.С., П.В.С. и Ю.В.С. са братя, а
въззивника В.П.В. е син на П.В.С. и
съответно племенник на другите двама . Всички живеели в квартал „Изток“ на гр.
Луковит – подсъдимите Ю. и Н. ***, а подсъдимите П. ***, на улица *** живеел
св. Е.Д.Е. със семейството си - св. Н.С.М.
(съжителстваща с Е. на семейни начала) и трите им деца – св. Д.Е.Д., св. С.Е.Д.
и дъщеря Д.Е.Д.. Имотът бил наследствена собственост на св. Е.Е..
В края на м. март
На 01.04.2015 г.,
сутринта отново имало спречкване между подс. Ю.С. и св. Е.Е.. На същата дата,
около 15,30 ч., когато подс. Ю.С. и св. Ш.А.минавали със собствения на подс. С.
лек автомобил БМВ 318Д с рег. № ***покрай дома на св. Е.Е., последният заедно
със сина си С.Е.Д. с мотика и брадва нанесли повреди по автомобила, както и
причинили телесно увреждане на подс. Ю.С.. По този повод било образувано ДП №
73/2015 г. по описа на РУМВР Луковит за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
За изясняване на случая, същият ден, в районното управление били извикани св. Е.Е.,
св. Н.М., сина им – св. С.Д. и св. А.С.(майка на Е.Е.). Около 17,30 часа
посочените лица се намирали в районното управление, където полицейският
служител св. Л.Й.започнал да снема обяснения от тях.
На същата дата – 01.04.2016 г., около 18,40 ч., по
времето, когато св. Е.Е. и близките му се намирали в полицията, подсъдимите В.П.В.,
Н.В.С., П.В.С. и Ю.В.С. пристигнали пред къщата на ул. ***, влезли в двора през
външната порта, която не била заключена, а
затворена само със синджир, и започнали да нанасят удари с дървени колове
и брадва, които носели със себе си, по паркирания там лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ***, собственост на св. Н.С.М., като счупили предно
панорамно стъкло, ляво и дясно предни странични стъкла, ляво и дясно задни странични
стъкла, предно стъкло, ляв и десен мигач, ляв и десен заден стоп, преден ляв и
десен фар и причинили огъване на ламарините по купето. След като подсъдимите
повредили по описания начин лекия автомобил, подсъдимият П.В. се насочил към
къщата и с дървен кол започнал да нанася удари по остъклението, като
счупил двете стъкла на едното крило на
трикрилен прозорец на къщата, три прозореца на остъклението и двоен стъклопакет на входната врата. След това подсъдимите напуснали мястото. По време на деянието им в къщата
бил само непълнолетният син на св. Е. и св. М. – св. Д.Д.. Той, като видял
подсъдимите да идват с колове и брадви, заключил входната врата на къщата и от
страх се скрил под леглото в една от стаите, чувайки шума от действията на
подсъдимите. На улицата пред къщата се събрали множество хора, които
наблюдавали действията на подсъдимите. Сред тях били св. С.А.М. и св. К.С.П..
За действията на подсъдимите били подадени сигнали на тел. 112 - общо десет сигнала за времето от 18.36.03
ч. до 19.14.13 ч. Междувременно св. Л.Й.получил обаждане от ОДЧ да задържи за
по-дълго време Е. и близките му в районното управление, тъй като е получен
сигнал за нападение в дома им. Сформирана била оперативно-следствена група,
която незабавно посетила местопроизшествието. Сред полицаите, посетили адреса
били св. Т.В.и св. Л.Й.. Извършен бил оглед на местопроизшествие от
разследващ полицай и образувано
досъдебно производство № 74/2015 г. по описа на РУМВР Луковит за престъпление
по чл. 216, ал. 1 от НК. Четиримата подсъдими били установени на адреса на
подсъдимия Ю.С. *** часа на 01.04.2015 г. тримата братя - подсъдимите Н.В.С., П.В.С. и Ю.В.С. били задържани по
реда на ЗМВР за срок от 24 часа.
На 05.04.2015
г. през нощта цялото семейство на св. Е. ***. Там била и неговата майка – св. А.Н.С.,
която в последно време оставала да спи при тях заради влошените отношения с
братята В..
Към 02.00 през
нощта св. Е.Е. чул звук от форсиране на лек автомобил на улицата пред къщата.
Погледнал през прозореца и видял, че от автомобила слизат подсъдимите П.В.С. и В.П.С.,
а други две лица, които не могъл да разпознае заобиколили къщата. Подсъдимите
носели брадви, с които започнали да нанасят удари по остъклението на къщата и
трикрилния прозорец към улицата, като същевременно псували, крещяли, а
подсъдимият В.С. приканвал св. Е. да излезе, като се заканвал с думите: „излез,
излез, сега ще те пребием, ще ви убием всичките“, "ще ви купим на
килограм". В резултат на действията на двамата подсъдими П.С. и В.С.
стъклата на остъклението и трикрилия прозорец, които след предходното деяние
били сменени, отново били счупени. Двамата подсъдими по описания начин
унищожили 6 бр. стъкла на остъклението
и 1 бр. стъкло на трикрилния прозорец. Св. Е.Е. възприел заканите като реални
предвид агресивното поведение на двамата подсъдими и предвид влошените и
ескалиращи отношения с братята С.и семействата им. Св. Е. изпитал силна уплаха
и страх за собствения и на близките си живот и подал сигнал на тел. 112 в
01.57.28 ч. Св. Е. се обадил и на св. С.М. и св. К.П., последната от своя
страна също сигнализирала на тел. 112. Силно се изплашили от случващото се и
близките на Е. – малолетното тогава дете Д.треперело от страх, а на св. Н.М. й
прилошало. Всички се събрали в един ъгъл на стаята, далече от прозорците, за да
се предпазят от нараняване от счупените стъкла. За времето от 01.57.29 ч до
02.10.17 ч. на тел. 112 постъпили общо шест повиквания за случая. Минути преди
да пристигне полицията, подсъдимите П.С. и сина му В.В. се качили в автомобила
и напуснали мястото. Пристигналите на място полицаи – св. Х. Г.Х., св. Т.П.К.и
св. И.В.Т.възприели счупените стъкла на остъклението и на прозореца, както и че
св. Е. и близките му са силно изплашени и стресирани. Поради зачестилите
конфликти между двете страни органите на полицията останали пред дома на Е.
цяла нощ. На сигнала се отзовал и екип от ЦСМП гр. Ловеч – ФСМП гр. Луковит,
които поставили успокоителна инжекция на св. Н.С.М..
При извършения на 01.04.2015 г. за времето от 19.30 до
20.45 часа оглед на местопроизшествие, било установено, че на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** са счупени предно панорамно стъкло, ляво и дясно предни странични стъкла, ляво и
дясно задни странични стъкла, предно стъкло, ляв и десен мигач, ляв и десен
заден стоп, преден ляв и десен фар и огънати ламарини по купето. Вътре в колата
по седалките и пода имало множество стъкла. На задна дясна седалка била
намерена брадва, а в багажника – дървен кол, които били иззети с протокола за
оглед и приобщени по делото като веществени доказателства. Установено било, че
са счупени двете стъкла на едното крило на трикрилен прозорец на къщата с размери 1.30х0.46 м, 3 бр. прозорци на остъкление с размери 0.57x0.51м, както и двоен стъклопакет на входна врата с размери 0.66x0.88 м.
При извършения
на 05.04.2015 г. за времето от 08.50 до 09.15 ч. оглед на местопроизшествие е
установено, че са счупени 6 бр. стъкла на остъклението с размери 0,54х0,50 м,
както и 1 бр. стъкло на трикрилен
прозорец с размери 1,19х0,41 м.
На досъдебното
производство е назначена съдебно-оценителна експертиза,кредитирана от Районен
съд Луковит,от чието заключение се установява, че стойността на нанесените от
подсъдимите повреди на превозното средство е: предно
панорамно стъкло - 45.00 лв., ляво и дясно предни странични стъкла - 64.00 лв.,
ляво и дясно задни странични стъкла - 36.00 лв., предно стъкло - 35.00 лв., ляв
и десен мигач - 30.00 лв., ляв и десен заден стоп - 34.70 лв., преден ляв и
десен фар - 130.00 лв. и огъване на ламарините по купето - 660.00 лв., всичко
на стойност 1034.70 лв. Стойността на унищожените вещи по къщата е: счупените
две стъкла на едното крило на трикрилен прозорец 1.30х0.46 м – 21.00 лв., 3 бр.
прозорци на остъкление 0.57х0.51 м – 4.80 лв. и двоен стъклопакет на входна
врата 0,66х0,88 м – 21.00 лв. В съдебно заседание вещото лице уточни, че общата
стойност на причинените щети по превозното средство и унищожените вещи от
деянието, извършено на 01.04.2015 г., възлиза на 1081,50 лева.
От назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата стойност на
унищожените при извършеното на 05.04.2015 г. деяние от подсъдимите П.С. и В.В. възлиза на 34.00
лева.
В хода на съдебното следствие Районен съд Луковит,по искане на
защитата е назначил комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза,от
чието заключение се установява, че по време на инцидента на 05.04.2015 г.
освидетелстваният Е.Д.Е. е изпаднал в
състояние на остра стресова реакция. Вещите лица обясняват, че това е
разстройство, което се развива без проява на други психични разстройства, като
реакция на изключително силен психичен стрес и обикновено продължава от няколко
часа до няколко дни. Към момента на освидетелстването Е.Е. е клинично здрав.
След инцидента той е изпаднал в състояние на остра стресова реакция, която по
правило е преходно и обратимо състояние и при него е продължила в рамките на
няколко дни, без да са налице към настоящия момент последици от това. Според
заключението, вследствие на инцидента на 05.04.2015 г. Е.Е. е изпитал
основателен страх за живота си.
При извършения
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност решаващия съд правилно е
анализирал деянията на четиримата
подсъдими В.П.В., Н.В.С., П.В.С. и Ю.В.С. на първата инкриминирана дата -
01.04.2015 г. Съдът правилно кредитира показанията на свидетелите очевидци Д.Е.Д.,
С.А.М. и К.С.П.. Техните показания представляват преки доказателства относно
авторството и механизма на деянието, доколкото пресъздават лично възприети
обстоятелства, свързани с деянието. Обосновано Районен съд Луковит кредитира
показанията на тези свидетели за достоверни, тъй като кореспондират с останалия
доказателствен материал - показанията на полицейските служители, пристигнали на
мястото непосредствено след деянието - св. Л.Й.и св. Т.В., с показанията на св.
С.Е.Д. и на пострадалите Е.Е. и Н.М., протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум, писмото от РЦ 112 Монтана, от което се установява и времето на
извършване на деянието, както и на
съдържанието на записите на телефон 112 .
Съдът е изложил
подробни и обстойни мотиви защо не дава вяра на основната защитна
теза,поддържана и пред въззивната инстанция – именно,че не подсъдимите а децата
им са извършили деянието. Съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия Ю.В.С.
в частта им, в която твърди, че във връзка с предходния инцидент от същата
дата, при който св. Е.Д.Е. и синът му С.Е.Д. с мотика и брадва нанесли повреди
по автомобила му и му причинили телесни увреждания, четиримата подсъдими били
извикани за разпит в полицията, по същото време в полицията били Е. и близките
му също за разпит, докато се провеждал разпит на подсъдимите, децата на
подсъдимия Ю.С. (П. и Н.) и детето на подсъдимия Н.С. (Ю.) са изпочупили
прозорците на къщата на Е.. Съдът намира
изложените от подсъдимия твърдения, че не подсъдимите, а техните деца са
извършители на деянието по чл. 216 НК на първата инкриминирана дата, представляват негова защитна версия като
страна в процеса. Същите се опровергават от кредитираните от първоинстанционния
съд показания на свидетелите очевидци – св. Д.Д., св. К.П. и св. С.М., които са
възприели именно четиримата подсъдими да нанасят удари с дървени колове и
брадви по автомобила, паркиран на двора
на ул. ***. Св. П. е възприела именно подс. П.В. с дървен кол да нанася удари
по външния прозорец на къщата. В показанията си на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, и които съдът е
кредитирал, тъй като са дадени непосредствено след събитието (същия ден), св. П.
сочи, че е възприела подс. В.П.В. да
държи брадва и с нея да удря по автомобила. Наличието на данни в показанията на
св. Д. и св. С.М., че при извършване на деянието, освен четиримата подсъдими са
присъствали и техните деца (Д. сочи, че е видял с подсъдимите и сина на подс. Ю.С.
- Ники, а св. М. твърди "Те, П., синът му, братята и техните деца, малки деца и те с колове и брадви
влизат при Е. в двора и почват да чупят") в случая е без значение, след
като са налице категорични доказателства за съпричастността именно на четиримата подсъдими към деянието. Съдът
е изложил съображения защо не кредитира обясненията на подсъдимия Ю.В.С. в
частта им, в която твърди, че във връзка с предходния инцидент от същата дата,
при който св. Е.Д.Е. и синът му С.Е.Д. с мотика и брадва нанесли повреди по
автомобила му и му причинили телесни увреждания, четиримата подсъдими били
извикани за разпит в полицията, по същото време в полицията били Е. и близките
му също за разпит, докато се провеждал разпит на подсъдимите, децата на
подсъдимия Ю.С. (П. и Н.) и детето на подсъдимия Н.С. (Ю.) са изпочупили
прозорците на къщата на Е.. По описаните
съображения правилно и обосновано Районен съд Луковит не е дал вяра на тезата,
че не подсъдимите, а техните деца са извършители на деянието по чл. 216 НК на
първата инкриминирана дата,
представляват негова защитна версия като страна в процеса. Същите се
опровергават от кредитираните от съда показания на свидетелите очевидци – св. Д.Д.,
св. К.П. и св. С.М., които са възприели именно четиримата подсъдими да нанасят
удари с дървени колове и брадви по
автомобила, паркиран на двора на ул. ***. Св. П. е възприела именно подс. П.В.
с дървен кол да нанася удари по външния прозорец на къщата. В показанията си на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
от НПК, и които съдът кредитира, тъй като са дадени непосредствено след
събитието (същия ден), св. П. сочи, че е възприела подс. В.П.В. да държи брадва и с нея да удря
по автомобила. Наличието на данни в показанията на св. Д. и св. С.М., че при
извършване на деянието, освен четиримата подсъдими са присъствали и техните
деца (Д. сочи, че е видял с подсъдимите и сина на подс. Ю.С. - Ники, а св. М.
твърди "Те, П., синът му, братята и техните деца, малки деца и те с колове и брадви
влизат при Е. в двора и почват да чупят") в случая е без значение, след
като са налице категорични доказателства за съпричастността именно на четиримата подсъдими към деянието.
По изложените
съображения въззивната инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд, като
не кредитира показанията на
непълнолетните свидетели П. Ю.В., Н. Ю.В. и Ю. Н.В. – първите двама синове на
подс. Ю.С., а третия – син на подс. Н.С.. Съдът приема същите като дадени
единствено в подкрепа на защитната теза на подсъдимите, с цел избягване на
наказателна отговорност за родителите им. По същите съображения съдът не
кредитира и показанията на св. М.Н.- майка на подсъдимите Н., П. и Ю. С.и баба
на подс. В.В..
При определяне
вида и размера на наказанието съдът е приел балансиран подход,който изцяло се
споделя от въззивната инстанция – въззивния съд споделя становището,че подходящото
наказание за всеки от подсъдимите Ю.В.С. и Н.В.С. за престъплението по чл. 216,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК е осем месеца лишаване от свобода, а за всеки от
подсъдимите В.П.В. и П.В.С. за престъплението по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. чл. 26, ал. 1от НК – една година
лишаване от свобода.Правилно е отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство – чистото съдебно минало на всеки от подсъдимите, а като
отегчаващи отговорността обстоятелства – сравнително немалката стойност на причинените
щети, това, че деянието е извършено при съизвършителство, упоритостта и
дързостта при извършване на деянието, а по отношение подсъдимите В.П.В. и П.В.С.,
че е налице квалификацията продължавано престъпление, включващо две деяния.
Предвид наличието на основания за приложението на чл. 66, ал.1 от НК по отношение на всеки един от
подсъдимите съдът правилно е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години,
приемайки, че за тяхното превъзпитаване и за постигане целите на наказанието не
е необходимо изолирането им от обществото.
Отчитайки,че за
престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години,Районен съд Луковит е приел, че подходящото
наказание за всеки от подсъдимите В.П.В. и П.В.С. е шест месеца лишаване от
свобода. Като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчита чистото съдебно
минало на всеки от подсъдимите, а като отегчаващи отговорността обстоятелства –
че деянието е извършено в съизвършителство, през нощта, интензитета на заканата
– вербалната закана е съчетана с използване на брадви, с които са изпочупени
стъклата на прозореца и остъклението, което допълнително е внесло страх, смут и
паника у пострадалия и неговите близки.
Правилен е
извода,че са предпоставките по чл. 66,
ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на така наложеното наказание на всеки от
двамата подсъдими с изпитателен срок от три години,както и че са налице предпоставките
за приложение на член 23 от НК,с определяне на едно общо най тежко наказание.
В тази връзка, въззивната
инстанция констатира, че Районен съд Луковит съд не
е допуснал нарушения на процесуалните правила, които гарантират формалната и
логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение, като тази негова
дейност не страда от недостатъци. Направените изводи за това, че подсъдимите следва да носият наказателна отговорност за инкриминираните им с обвинителния акт
престъпления, тъй като установените факти
сочат на извършени престъпления, освен, че са обосновани убедително, са резултат на
анализ, разбор и оценка на доказателствената маса, събрана с годни
доказателствени източници. Съдът е оценил, както доказателствената съвкупност,представена от страните, така и събраните от него нови
доказателства. Изложил е своите мотиви, за да даде вяра на едни от тях и не
кредитира други. Направеният анализ е изключително прецизен, детайлно
аргументиран, като първоинстанционния
съд е изложил не само своята оценка на
доказателствата, но и аргументи за приетата от него фактическа обстановка. Наличието приетите писменни доказателства и експертни заключения досежно
значимите за правилното решаване на казуса факти, налага внимателен и
задълбочен анализ на доказателствената маса, какъвто е бил направен от първата инстанция,поради което и обжалваната
присъда следва да се потвърди.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
24/07.11.2017 година по наказателно общ характер дело № 203 по описа на Районен
съд Луковит за 2016 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ...............................
ЧЛЕНОВЕ:1/..............................
2/..............................