Присъда по дело №66/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 11
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20214230200066
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. Севлиево, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
и прокурора Т. Л. П.Т. Л. П.
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Наказателно дело от общ
характер № 20214230200066 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. С. С., за ВИНОВЕН в това, че на 11.12.2018 г.,
около 3:30 часа в гр. Севлиево, в съучастие със З. А. Ф. и Б. М. Б., в качеството у на
съизвършител, влезли в чуждо жилище - апартамент № *** на ул. "***", собственост
на С. Т. И., обитавано от сина му Т. С. И., като употребили сила /взломили входна
врата на входа на жилищният блок и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е
извършено нощем от повече от две лица, с което е извършил престъпление, за което на
основание чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 58а, ал. 1 от НК съдът го
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА подсъдимия З. А. Ф.,за ВИНОВЕН в това, че на 11.12.2018 г., около
3:30 часа в гр. Севлиево, в съучастие с Б. М. Б. и И. С. С., в качеството му на
съизвършител, влезли в чуждо жилище - апартамент № *** на ул. "***", собственост
на С. Т. И., обитавано от сина му Т С. И., като употребили сила /взломили входна
врата на входа на жилищният блок и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е
извършено нощем от повече от две лица, с което е извършил престъпление, за което на
1
основание чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 58а, ал. 1 НК съдът го
ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да
изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. М. Б.,за ВИНОВЕН в това, че на 11.12.2018 г., около
3:30 часа в гр. Севлиево, в съучастие със З. А. Ф. и И. С. С., в качеството му на
съизвършител, влезли в чуждо жилище - апартамент № *** на ул. "***", собственост
на С. Т. И., обитавано от сина му Т. С. И., като употребили сила /взломили входна
врата на входа на жилищният блок и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е
извършено нощем от повече от две лица, с което е извършил престъпление, за което на
основание чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 58а, ал. 1 от НК съдът го
ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
На основание чл. 25, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ на Б. М.
Б., със снета по – горе самоличност, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ от ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по Определение, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото № 19/11.03.2016 година по НОХД № 741/2015 година по описа на
Районен съд - Троян, влязло в сила на 11.03.2016 година, с което подсъдимият Б. е
осъден за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание е отложено,
като е определен три годишен изпитателен срок, както и на ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 200,00 лева, и по Определение, с което е одобрено споразумение
за решаване на делото № 31 от 21.05.2016 година по НОХД № 161/2016 година по
описа на Районен съд - Троян, влязло в сила на 12.05.2016 година, с което подсъдимият
Б. е осъден за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на
ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание е
отложено, като е определен три годишен изпитателен срок, както и на ГЛОБА в полза
на държавата в размер на 200,00 лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на Б. М. Б. общо наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като ОПРЕДЕЛЯ ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
На основание чл. 25 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ на
подсъдимия Б. М. Б. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в полза на държавата в размер
на 200,00лв. /двеста/ лева по Определение, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото № 19/11.03.2016 година по НОХД № 741/2015 година по описа на
Районен съд - Троян, влязло в сила на 11.03.2016 година, с което подсъдимият Б. е
осъден за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание е отложено,
2
като е определен три годишен изпитателен срок, както и на ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 200,00 лева, и по Определение, с което е одобрено споразумение
за решаване на делото № 31 от 21.05.2016 година по НОХД № 161/2016 година по
описа на Районен съд - Троян, влязло в сила на 12.05.2016 година, с което подсъдимият
Б. е осъден за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на
ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание е
отложено, като е определен три годишен изпитателен срок, както и на ГЛОБА в полза
на държавата в размер на 200,00 лева
На основание чл. 25 във връзка с чл. 23, ал. 3 от НК съдът НЕ
ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното общо наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА определеното общо наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на
200,00 лева.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът ПРИВЕЖДА в изпълнение към
настоящата присъда така определеното по – горе общо наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи от подсъдимия Б. при първоначален
ОБЩ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
ОСЪЖДА подсъдимите И. С. С.; З. А. Ф. и Б. М. Б. да заплатят по сметка на ОД
на МВР – Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 77,20лв. /седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ за всеки един от тях, както и
по 5,00 лв. /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата
не бъде внесена доброволно от всеки един от подсъдимите.
ОСЪЖДА подсъдимите И. С. С.; З. А. Ф. и Б. М. Б. да заплатят по сметка на
Районен съд - Севлиево направените в хода на съдебното производство разноски в
размер на 34,05лв. /тридесет и четири лева и пет стотинки/ за всеки един от тях.
ОСЪЖДА подсъдимите И. С. С.; З. А. Ф. и Б. М. Б. да заплатят на Т. СТ. ИЛ.,
ЕГН:********** и С. К. Ц., ЕГН: **********, и двамата от гр. Севлиево направените
от тях разноски по делото в размер на 366,66лв. /триста шестдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки/ за всеки едни от тях.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране пред Габровски
окръжен съд в 15 дневен срок от днес.
Мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 60 дни.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимия И. С. С. от с. Дамяново, община Севлиево е
предявено обвинение по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Предаден е на съд за това, че на 11.12.2018 г., около 3:30 часа в гр. Севлиево, в
съучастие със З. А. Ф. и Б. М. Б., в качеството му на съизвършител, влезли в чуждо
жилище - апартамент *** на ул. "***", собственост на СТ. Т. ИЛ., обитавано от сина
му Т. С. И., като употребили сила /взломили входна врата на входа на жилищният блок
и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е извършено нощем от повече от две
лица.
Срещу подсъдимия З. А. Ф. от гр. Севлиево е предявено обвинение по чл. 170,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Предаден е на съд за това, че на 11.12.2018 г., около 3:30 часа в гр. Севлиево, в
съучастие с Б. М. Б. и И. С. С., в качеството му на съизвършител, влезли в чуждо
жилище - апартамент *** на ул. "***", собственост на СТ. Т. ИЛ., обитавано от сина
му Т. С. И., като употребили сила /взломили входна врата на входа на жилищният блок
и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е извършено нощем от повече от две
лица.
Срещу подсъдимия Б. М. Б. от с. Столът, община Севлиево, е предявено
обвинение по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Предаден е на съд за това, че на 11.12.2018 г., около 3:30 часа в гр. Севлиево, в
съучастие със З. А. Ф. и И. С. С., в качеството му на съизвършител, влезли в чуждо
жилище - апартамент *** на ул. "***", собственост на СТ. Т. ИЛ., обитавано от сина
му Т. С. И., като употребили сила /взломили входна врата на входа на жилищният блок
и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е извършено нощем от повече от две
лица.
Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.
Прокурорът и частните обвинители лично и чрез повереника си адв.
П.Д., поддържат предявените обвинения.
В съдебното заседание след провеждане на разпоредителното такова
защитниците на тримата подсъдими, както и те самите заявиха, че правят искане
делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Подсъдимите И.
С. С., Б. М. Б. и З. А. Ф. заявиха, че разбират обвинението. Съдът счете, че искането
следва да бъде уважено и след като разясни на всеки един от тримата подсъдими
разпоредбата на чл. 372, ал.1 от НПК пристъпи към предварителното им изслушване
на основание чл. 371, т. 2 от НПК. При изслушването те признават вината си,
признават изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и заявиха, че са съгласни да не се събират доказателства за тези
факти.
От направените самопризнания на подсъдимите С., Ф. и Б., показанията на
свидетелите Т.И., С.Ц., С.И., Х.М. и Ю.М., дадени от тях пред водещия разследването
полицай и пред съда, и от останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и по време на съдебното следствие, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
На 11.12.2018 г., около 3:30 часа, свидетелят Т.И. се намирал в хола на
жилището, което обитавал, намиращо се в гр. Севлиево, ул. „***“ ***. Апартаментът
бил собственост на баща му – свид. С.И.. Свидетелката С.Ц. се намирала в спалнята на
същия апартамент, където спяла заедно с най – малкото от трите им деца, а двете по –
1
големи деца спели в детската стая на апартамента.
На същата дата 11.12.2018 г. тримата подсъдими И. С. С., З. А. Ф. и Б. М. Б. се
намирали в гр. Севлиево. Същите решили да проникнат в обитаваното от свидетеля
Т.И. жилище, и да се саморазправят с него, като му нанесат побой, тъй като свидетелят
С. имал съмнения, че пострадалият И. му бил повредил колата, като забил кирка в нея.
В изпълнение на така взетото решение, тримата отишли около 3:30 часа до жилищния
блок, в който се намирал апартамента, обитаван от свидетеля Т.И., след което разбили
входната врата за жилищния блок. След това тримата отишли до първия етаж, където
бил апартамента, в който живеел свид. Т.И., и със сила разбили входната врата на
същия. След като подсъдимите разбили входната врата, проникнали в самото жилище и
в коридора на същото.
Свидетелят Т.И., който се намирал по това време в хола на жилището, станал
и тръгнал към коридора. В момента, в който излязъл през вратата на хола, видял, че в
апартамента бил влязъл подсъдимият С., а след него и подсъдимият Ф.. Последен в
жилището влязъл подсъдимият Б., който останал в коридора на апартамента. Веднага
след влизането в апартамента, подсъдимият С. блъснал силно в гърдите свидетеля
Т.И., в резултат на което същият политнал назад и с тялото си счупил стъклото на
вратата на хола, след което паднал на пода в стаята. Подсъдимите С. и Ф. започнали да
нанасят удари по тялото и главата на пострадалия, докато същият се намирал на пода в
помещението. Свидетелят И. успял да се изправи, като в това време в стаята влязла
свидетелката Ц., която възприела в жилището подсъдимите и застанала между тях и
свидетеля И.. Свидетелката Ц. започнала да вика и подсъдимите се отдръпнали.
Свидетелят Т.И. бил с кръв по лицето и главата. Подсъдимият С. запитал свидетеля
Т.И. дали той му е забил брадва в колата, на което същият отговорил отрицателно.
След това подсъдимите си заминали, а свидетелят И. подал сигнал до РУ на
МВР - Севлиево, от където бил изпратен автопатрулен екип, сред който и свидетелите
М. и М.. Същите възприели обстановката в жилището и състоянието на пострадалия И.,
който им казал имената на извършителите на деянието. Свидетелят Т.И. бил откаран до
ЦСМП - Севлиево за оказване на медицинска помощ.
Междувременно в апартамента пристигнал дежурен екип на РУ на МВР –
Севлиево и бил извършен оглед на местопроизшествието.
В хода на производството е изготвена съдебно - медицинска експертиза, като
от заключението на вещото лице /л. 32 – 35 от ДП/
се установява, че на свидетеля Т.И. са причинени следните увреждания: контузия на
главата с клинична данни за мозъчно сътресение, „охлузвания синини, отоци и
хематоми" в областта на главата, лява гръдна половина и лява лопатка. Вещото лице е
отбелязало в заключението си, че И. се оплаквал от главоболие и световъртеж, както и
че не били налице данни за загуба на съзнание по време на и след инцидента. Според
изнесеното в експертизата уврежданията по тялото и главата не били описани
детайлно, но от свидетелските показания се установявало, че е имало и кръвотечение
от нараняване/наранявания на главата. Заключението на вещото лице е, че получените
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
(разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК), като липсват данни
за трайни увреждания и опасност за живота. Според вещото лице уврежданията могат
да са причинени при побой, падане, както и евентуално някои от тях от счупеното
стъкло на вратата.
Въз основа на изложените по – горе фактически обстоятелства съдът прави
2
следните правни изводи:
Деянието на подсъдимите се доказва по несъмнен начин от показанията на
свидетелите Т.И. и С.Ц., които в хода на производството са обяснили последователно и
обстоятелствено всичко, на което са станали свидетели. И двамата подробно и
безпротиворечиво са обяснили, че тримата подсъдими са влезли в жилището им в 03:30
часа през нощта, като преди това са разбили входната врата на блока, а след това и
входната врата на жилището им. В подкрепа на обвинението са и показанията на
двамата полицейски служители Ю.М. и Х.М., които са посетили произшествието
същата вечер, веднага след подаването на сигнала, и които са видели разбитите входни
врати на блока и апартамента на И., както и състоянието, в което същият е бил.
Свидетелят С.И. също е дал показания в подкрепа на обвинителната теза.
Съдът намира показанията на свидетелите Т.И., С.Ц., С.И., Ю.М. и Х.М., за
подробни, детайлни и последователни; същите възпроизвеждат релевантните за
разкриване на обективната истина факти с висока степен на конкретика. В частност
свидетелите дават информация за времето, мястото на деянието, конкретното описание
на деянието и обстоятелствата, при които същото е извършено, поради което съдът
кредитира обсъжданите показания на посочените свидетели, възприемайки ги като
безпротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен
материал по делото, като достоверни.
В подкрепа на обвинението е и изготвения в хода на досъдебното
производство, непосредствено след извършване на деянието, Протокол за оглед на
местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум /стр. 4 – 11 от ДП/.
Съобразявайки събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства съдът намира за безспорно установено, че на 11.12.2018 година тримата
подсъдими И. С. С., З. А. Ф. и Б. М. Б., около 03:30 часа са влезли в чуждо жилище –
това, обитавано от свид. Т.И., като употребили сила за разбиването на входната врата
на входа на жилищния блок и на апартамента, обитаван от И.. Налице е
квалифициращият елемент от състава на престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК
деянието да е извършено от две или повече лица, както и това същото да е извършено
нощем. В случая деянието е осъществено през нощта – около 3:30 часа и от тримата
подсъдими, които са действали в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е осъществено от тримата подсъдими при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предложение първо от НК,
като е налице общност на умисъла у подсъдимите. Интелектуалният момент на
умисъла на подсъдимите е включвал представите, че жилището се обитава от свид.
Т.И. и последният не е съгласен да ги пусне вътре. Подсъдимите са съзнавали
участието на всеки един от тях в извършването на деянието, както и насочеността на
използваната сила, необходима за разбиване на входните врати на входа на жилищния
блок и тази на апартамента, обитаван от И.. Във волево отношение подсъдимите са
целели да нарушат неприкосновеността на жилището на свидетеля Т.И., като
употребят сила за разбиване на препятствията пред тях – двете входни врати, за да
влязат в чуждото жилище.

За подсъдимия И. С. С.:

След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и
безспорните доказателствата в полза на обвинението, съдът намира за установено по
3
безспорен начин, че подс. И. С. С., след като на 11.12.2018 г., около 3:30 часа в гр.
Севлиево, в съучастие със З. А. Ф. и Б. М. Б., в качеството му на съизвършител, влезли
в чуждо жилище - апартамент *** на ул. "***", собственост на СТ. Т. ИЛ., обитавано
от сина му Т. С. И., като употребили сила /взломили входна врата на входа на
жилищният блок и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е извършено
нощем от повече от две лица, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 170, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК.
При определяне на наказанието за подсъдимия С. за това престъпление съдът
отчете обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и
останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 170, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК се предвижда
наказание от една до пет години лишаване от свобода. Престъплението не е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но е със завишена степен на обществена опасност
предвид динамиката на извършване на подобен род деяния. При индивидуализация на
наказанието съдът отчита наличието на смекчаващи обстоятелства – признаването на
вината. Отегчаващо вината обстоятелство е факта, че подсъдимият С. е осъждан
многократно преди извършване на настоящото деяние, което е извършил само година
след изтърпяване на наказание от три години лишаване от свобода. Не без значение
при определяне на наказанието е и обстоятелството, че подсъдимият С. е влязъл първи
в апартамента, силно разгневен, и веднага е блъснал И. в гърдите, в следствие на което
същият паднал назад върху стъклената врата на хола и С. започнал да му нанася силни
удари по тялото и главата докато бил на земята. При съвкупната преценка на
изложеното, съобразявайки нормата на чл. 54 от НК, отчитайки вида и тежестта на
престъплението, съдът достигна до извода, че наказанието на подсъдимия, което следва
да се определи, е една година и девет месеца лишаване от свобода. Предвид
обстоятелството, че производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно
следствие, и съобразявайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът приспадна от
така определеното наказание лишаване от свобода 1/3 и наложи на подсъдимия С.
наказание ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
същият следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Съдът счита, че с наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от
НК.

За подсъдимия З.Ф.:

След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и
безспорните доказателствата в полза на обвинението, съдът намира за установено по
безспорен начин, че подс. З.Ф., след като на 11.12.2018 г., около 3:30 часа в гр.
Севлиево, в съучастие с Б. М. Б. и И. С. С., в качеството му на съизвършител, влезли в
чуждо жилище - апартамент *** на ул. "***", собственост на СТ. Т. ИЛ., обитавано от
сина му Т. С. И., като употребили сила /взломили входна врата на входа на жилищният
блок и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е извършено нощем от повече
от две лица, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 170, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
При определяне на наказанието за подсъдимия Ф. за това престъпление съдът
4
отчете обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и
останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 170, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК се предвижда
наказание от една до пет години лишаване от свобода. Престъплението не е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но е със завишена степен на обществена опасност
предвид динамиката на извършване на подобен род деяния. При индивидуализация на
наказанието съдът отчита наличието на смекчаващи обстоятелства – признаването на
вината. Отегчаващо вината обстоятелство е факта, че подсъдимият Ф. е осъждан
многократно преди извършване на настоящото деяние. Не без значение при определяне
на наказанието е и обстоятелството, че подсъдимият Ф. е нанасял удари по тялото и
главата на Т.И. заедно с другия подсъдим И. С. С., след като пострадалият бил паднал
на земята, бутнат силно от подсъдимия С.. При съвкупната преценка на изложеното,
съобразявайки нормата на чл. 54 от НК, отчитайки вида и тежестта на престъплението,
съдът достигна до извода, че наказанието на подсъдимия, което следва да се определи,
е една година и три месеца лишаване от свобода. Предвид обстоятелството, че
производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие, и
съобразявайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът приспадна от така
определеното наказание лишаване от свобода 1/3 и наложи на подсъдимия Ф.
наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което същият следва да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС.
Съдът счита, че с наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от
НК.

За подсъдимия Б.Б.:

След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и
безспорните доказателствата в полза на обвинението, съдът намира за установено по
безспорен начин, че подс. Б.Б., след като на 11.12.2018 г., около 3:30 часа в гр.
Севлиево, в съучастие със З. А. Ф. и И. С. С., в качеството му на съизвършител, влезли
в чуждо жилище - апартамент *** на ул. "***", собственост на СТ. Т. ИЛ., обитавано
от сина му Т. С. И., като употребили сила /взломили входна врата на входа на
жилищният блок и входна врата на апартамент № 1/, като деянието е извършено
нощем от повече от две лица, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 170, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК.
При определяне на наказанието за подсъдимия Ф. за това престъпление съдът
отчете обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и
останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 170, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК се предвижда
наказание от една до пет години лишаване от свобода. Престъплението не е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но е със завишена степен на обществена опасност
предвид динамиката на извършване на подобен род деяния. При индивидуализация на
наказанието съдът отчита наличието на смекчаващи обстоятелства – признаването на
вината. Отегчаващо вината обстоятелство е факта, че подсъдимият Б. е осъждан
няколко пъти преди извършване на настоящото деяние, като последното е извършено в
изпитателния срок на две присъди – тези по НОХД № 741/2015 година по описа на
5
Районен съд – Троян и НОХД № 161/2016 година по описа на Районен съд – Троян. Не
без значение при определяне на наказанието на този подсъдим е и обстоятелството, че
за разлика от другите двама, той не е участвал в побоя над свидетеля И.. При
съвкупната преценка на изложеното, съобразявайки нормата на чл. 54 от НК,
отчитайки вида и тежестта на престъплението, съдът достигна до извода, че
наказанието на подсъдимия, което следва да се определи, е една година лишаване от
свобода. Предвид обстоятелството, че производството по делото протече по реда на
съкратеното съдебно следствие, и съобразявайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК
съдът приспадна от така определеното наказание лишаване от свобода 1/3 и наложи на
подсъдимия Б. наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което същият
следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС.
Съдът счита, че с наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36 от
НК.
От справката за съдимост на подсъдимия Б.Б. се установи, че преди да
извърши настоящото деяние същият е бил осъждан два пъти, както следва:
С Определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото №
19/11.03.2016 година по НОХД № 741/2015 година по описа на Районен съд - Троян,
влязло в сила на 11.03.2016 година, подсъдимият Б. бил осъден за извършено на
07.10.2015 година престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание било
отложено, като бил определен три годишен изпитателен срок, както и на ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 200,00 лева.
С Определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото № 31
от 21.05.2016 година по НОХД № 161/2016 година по описа на Районен съд - Троян,
влязло в сила на 12.05.2016 година, подсъдимият Б. бил осъден за извършено на
28.01.2016 година престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК на ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание било
отложено, като бил определен три годишен изпитателен срок, както и на ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 200,00 лева.
Деянията по тези две дела са извършени преди да има влязла в сила присъда за
което и да е от тях, поради което съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 25, във
връзка с чл. 23, ал. 1 от НК и ОПРЕДЕЛИ на Б. М. Б. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ от
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание
отложи, като ОПРЕДЕЛИ ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
Както бе посочено по – горе с определенията, с които са одобрени
споразумения за решаване на двете, посочени по – горе дела на Троянски районен съд,
на Б. са били наложени и наказания Глоба в полза на държавата в размер на 200 лева.
При това положение, и съобразявайки разпоредбата на чл. 25 във връзка с чл. 23, ал. 1
от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Б. М. Б. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 200,00лв. /двеста/ лева по Определение, с което е
одобрено споразумение за решаване на делото № 19/11.03.2016 година по НОХД №
741/2015 година по описа на Районен съд - Троян, влязло в сила на 11.03.2016 година, с
което подсъдимият Б. е осъден за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението
на което наказание е отложено, като е определен три годишен изпитателен срок, както
и на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200,00 лева, и по Определение, с което е
6
одобрено споразумение за решаване на делото № 31 от 21.05.2016 година по НОХД №
161/2016 година по описа на Районен съд - Троян, влязло в сила на 12.05.2016 година, с
което подсъдимият Б. е осъден за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на
което наказание е отложено, като е определен три годишен изпитателен срок, както и
на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200,00 лева.
След определяне на общото наказание Глоба в размер на 200,00 лева съдът
прецени, че не е необходимо същото да бъде присъединено към общото наказание
лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 25 във връзка с чл. 23, ал. 3 от
НК постанови същото да не се присъединява към определеното общо наказание шест
месеца лишаване от свобода.
След определяне на общото наказание от шест месеца лишаване от свобода и
след като прецени, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на
описаните по – горе две осъждания, съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК ПРИВЕДЕ
в изпълнение към настоящата присъда така определеното по – горе общо наказание от
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи от
подсъдимия Б. при първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Подсъдимите И. С. С.; З. А. Ф. и Б. М. Б. следва да заплатят по сметка на ОД на
МВР – Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
77,20лв. /седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ за всеки един от тях, както и по
5,00 лв. /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата не
бъде внесена доброволно от всеки един от подсъдимите.
Подсъдимите И. С. С.; З. А. Ф. и Б. М. Б. следва да заплатят по сметка на
Районен съд - Севлиево направените в хода на съдебното производство разноски в
размер на 34,05лв. /тридесет и четири лева и пет стотинки/ за всеки един от тях.
Подсъдимите И. С. С.; З. А. Ф. и Б. М. Б. следва да заплатят на Т. С. И.,
ЕГН:********** и С. К. Ц., ЕГН: **********, и двамата от гр. Севлиево, направените
от тях разноски по делото в размер на 366,66лв. /триста шестдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки/ за всеки едни от тях.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
7
Съобщи за изтекли лични данни