№ 16218
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110139976 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. К. Д., чрез пълномощника адв. Д. М.,
срещу „*******“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени при условията
на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1
от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните
договор за паричен заем №*********** от 09.03.2021г., предвиждаща такса за
експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, както и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на посочената клауза,
сума в размер на 42,71 лв. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна „*******“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Д.а, с
който предявените искове се оспорват изцяло. Поддържа се, че наведените
основания за нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно
разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, не са налице в настоящата
хипотеза, като се излагат подробни съображения за неоснователност на
предявените искови претенции. Отправя се искане за присъждане на разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че помежду им е било
налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, със съдържанието посочено в исковата молба. Не е спорно и че на
09.03.2021г., сумата по кредита в размер на 300 лв. е била преведена по банков
път на ищеца, както и че на същата дата по сметка на ответника е постъпила
1
сума в размер на 342,71 лв., включваща дължимата главница по договора в
размер на 300 лв., както и сумата от 42,71 лв. - дължима такса за експресно
разглеждане на заявлението за отпускане на кредит.
Основният спорен въпрос по настоящото производство е свързан с
основателността на твърденията на ищеца за нищожност на клаузата от
договора, предвиждаща допълнително заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, на посочените в исковата
молба, основания. От представените и приети като писмени доказателства по
делото - формуляр, съдържащ договорна информация, както и от общите
условия към договора за потребителски кредит и по -конкретно от т.4.1 на
същите, е видно, че искането/заявлението за отпускане на кредит се разглежда
в рамките на седем календарни дни от датата на получаването им, като в
посочения срок кредиторът се задължава да предостави отговор на заявителя.
В т.4.1. от ОУ е предвидено още, че заявителят разполага с възможността да
заяви допълнителна услуга за бързо разглеждане на заявлението, при която
заявлението за отпускане на кредит се разглежда и заявителят получава
отговор от кредитора в рамките на до 15 минути от подаване на заявлението.
По -нататък в т.4.4 от ОУ, изрично е посочено как се формира таксата за бързо
разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, като в т.4.5. е изрично
посочено, че заявяването на същата услуга няма отношение към преценката
по отпускане на кредита /оценката на кредитоспособността на заявителя/, като
използването на същата не е задължително условие за отпускане на кредит.
Конкретният размер на таксата, а именно сумата от 42,71 лв., е изрично
посочена като дължима, както и на какво правно основание се дължи както в
самия договор за кредит, както и във формуляра, съдържащ преддоговорна
информация.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в
настоящата хипотеза неприложимо се явява изискването на §1, т.1 от ЗПК -
към общия разход по кредита за потребителя да се включват и всички видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Това е така, тъй като видно от събраните по делото писмени
доказателства се установи, че заявяването на допълнителна услуга, каквато се
явява и процесната, не представлява условие за сключването на договора и
отпускането на заявената сума от кредитора, а е предвидена допълнителна
възможност в полза на кредитополучателя, за относително кратко по своята
продължителност време, да получи отговор на заявлението си от кредитора. В
допълнение, ОУ - неразделна част от процесния договор за потребителски
кредит, предвиждат и начина, по който се формира размера на тази такса, като
в конкретната хипотеза е посочен и конкретния й размер. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната клауза не се
явява нищожна на нито едно от посочените в исковата молба основания, като
2
същата е заявена от ищеца съобразно принципа на чл.9 ЗЗД, респ. заплатена
ведно с дължимата главница по договора за потребителски кредит, с оглед на
което исковата претенция с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
По отношение на исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД, съдът намира, че с оглед извода за неоснователност на иска с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, е налице годно правно основание, на което
ответника е получил процесната сума от 42,71 лв., поради което искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 и ал.8
ГПК, в полза на ответната страна, с оглед изрично отправеното изявление за
присъждане на разноски, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от И. К. Д. с ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Д. М., срещу „*******“ ЕООД, ЕИК *********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните
договор за паричен заем №*********** от 09.03.2021г., предвиждаща такса за
експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, както и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на посочената клауза,
сума в размер на 42,71 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, И. К. Д. с ЕГН **********, да
заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 100 лв. за
разноски по производството /юрисконсултско възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3