№ 112
гр. Благоевград, 27.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Владимир Ковачев
Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200501126 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД, чрез процесуален
представител, против Определение № 584/29.11.2022г. на Районен съд - ГД,
постановено по ч.гр.д. № 1048/2022г. по описа на същия съд.
В частната жалба са релевирА. оплаквА.я за това, че атакувА.ят акт е неправилен
и незаконосъобразен. Твърди се, че заявителят е установил наследниците на починалия
кредитополучател, но няма как да разполага с данни за това дали същите са приели или
са се отказали от наследството на техния наследодател. На следващо място се сочи, че
след като единият от длъжниците е с адрес в гр. ГД е без значение за местната
подсъдност къде са постоянните или настоящи адреси на останалите трима.
Прави се искане обжалвА.ят акт да бъде отменен и да бъде издадена заповед по
чл. 410 ГПК, съобразно изложеното в заявлението.
След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната
жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от страна - заявител в заповедното
производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт
на заповедния съд, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Производството пред Районен съд - ГД е инициирано по заявление на „П.К.Б.“
ЕООД срещу длъжниците С. С. М., Г. С. Р., В. С. Я. и А. С. Тр., за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на посочени в заявлението суми. Сочи, се че
длъжниците следва да заплатят сумите по заповедта в качеството им на наследници на
починалия Ст.Д. Я. - кредитополучател по договор за потребителски кредит, сключен
със заявителя. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че наследниците
отговарят за задълженията на наследодателя си разделно.
Заповедният съд е изискал справки НБД Население, от които е видно, че
длъжниците са деца на починалия кредитополучател.
С атакуваното определение е отхвърлено като неоснователно заявлението по чл.
1
410 ГПК. Съдът се е мотивирал с това, че след като се претендира разделна
отговорност липсват данни за размера на дълга на всеки от наследниците, липсват и
данни наследниците да са приели наследство на своя наследодател. На трето място е
посочено, че трима от длъжниците са с постоянни и настоящи адреси в гр. С., поради
което заповедният съд не е местно-компетентен да се произнесе по заявлението.
Съдът намира, че атакувА.ят е неправилен, а частната жалба е основателна
поради следното:
Заявлението по чл. 410 ГПК, депозирано пред заповедният съд, е нередовно,
неотговарящо на изисквА.ята на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Налице е противоречие
между заявените обстоятелства и искането, което се прави. В същото е посочено, че
заявителят претендира незаплатени суми по договор за кредит – главница, договорно
възнаграждение, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и законна
лихва от наследници на починалия кредитополучател Ст.Д. Я.. Посочено е, че
наследниците отговарят разделно за дължимите суми. Налице е несъответствие между
посочените обстоятелства, от които произтичат вземА.ята, и претедирА.те суми. След
като се твърди, че наследниците отговарят разделно за дълга на наследодателя /каквато
безспорно е отговорността на наследниците, съобразно наследствения им дял/ следва
за всеки от тях да се посочат отделни суми. Така както е претендирано от заявителя –
общи суми, които да заплатят длъжниците сочи не на разделна, а на солидарна
отговорност, каквато в случая не е налице. Ето защо е следвало заповедният съд на
осн. чл. 411, ал. 1 ГПК да остави заявлението без движение, да даде указА.я на
заявителя – да посочи поотделно сумите, които се претендират от всеки наследник, и
едва след това да се произнесе по същество. Заповедният съд следва да съобрази и
това, че заявлението е нередовно и доколкото не е внесена цялата дължима ДТ. След
като се претендира издаване на заповед и изпълнителен лист за всеки длъжник се
дължат отделни държавни такси /по 25 лв. за всеки/ или общо 100 лв., от които са
внесени само 25 лв.
Неправилно районният съдът е приел, че по делото липсват доказателства за
приемане, респ. отказ от наследството на починалото лице, поради което заявлението е
неоснователно. В едностранното заповедното производство съдът не прави такава
проверка, а и заявителят няма как да разполага със сочената информация, още повече
че приемане на наследство може да стане не само изрично, но и с конклудентни
действия.
Неправилен е изводът и за това, че доколкото трима от длъжниците имат адрес в
гр. С., то компетентен да се произнесе е СРС. Въпросът за местната компетентност
касае допустимостта, а не основателността на заявлението. Заповедният съд следва да
има предвид обаче, че доколкото единият от длъжните е с постоянен и настоящ адрес в
гр. ГД, местно компетентен да се произнесе по заявлението е именно Районен съд - ГД,
след като заявителят е сезирал именно този съд.
Предвид на всичко изложено по-горе обжалвА.ят акт ще следва да бъде отменен
и делото върнато за Районен съд – ГД за изпълнение на указА.ята дадени в настоящия
съдебен акт – по оставяне на заявлението без движение, след което да се произнесе по
същество.
Мотивиран от гореизложеното и на основА.е чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 584/29.11.2022г. на Районен съд - ГД, постановено
по ч.гр.д. № 1048/2022г. по описа на същия съд.
2
ВРЪЩА делото на Районен съд - ГД извършване на следващите се процесуални
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3